МОТИВИ:
Обвинението
е против подсъдимия Т.Д. *** по чл.343, ал.1
б.“в“ НК във вр.чл.342, ал.1 НК,във вр.чл.20, ал.2, изр.първо ЗДвП.
Подсъдимия Г. се обвинява в това, че на
28.07.2016г., на АМ „Т.“ при километър ***, при управляване на моторно превозно
средство – лек автомобил марка, модел „Ф.Г.“, с ***** е нарушил правилата за
движение - по чл. 20, ал. 2, изр. 1-ро от ЗДвП - „***************“, като се е движил с несъобразена с конкретните условията на видимост скорост
от 123 км / ч, която е следвало да бъде не повече от 54 км / ч., при което по
непредпазливост е причинил смъртта на Г.С.Ц., с ЕГН ********** от гр. С..
Наследниците на пострадалия Г.С.Ц., а именно С.Й. Ц.-негова
съпруга, Е.Г.М., негова дъщеря и Х.К.Ц.-
негов внук чрез майка си и законна
представителка Б.Н.М. са
конституирани като частни обвинители срещу подсъдимия на
основание чл.76 НПК.
Прокурорът, повереника на частните обвинители адв. Д.,
адв.Б. и подс.Т.Г. изразиха становище
по въпросите предвидени в чл.248 НПК,
вкл. , че делото е подсъдно на ОС П., както и че в ДП няма допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила.
Подс. Т.Д.Г.
и защитникът му - адв. Б. заявиха, че
желаят делото да се разгледа по особените правила предвидени в Глава 27 НПК- а
именно реда на съкратеното съдебно следствие.
С определение по реда на чл.248 ал.5 НПК съдът прие,
че няма основание за прекратяване на съдебното производство, за спиране и
прекратяване на наказателното производство, както и че в ДП не са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване
на правата на обвиняемия и наследниците на пострадалия.
Ред за разглеждане-Глава Двадесет и
седма НПК
Производството по делото протече
по реда на Глава Двадесет и седма НПК - съкратено съдебно следствие- по чл.371
т.2 НПК след като подсъдимият Т.Д.Г. направи самопризнания и призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдебни прения:
По време на
съдебните прения прокурорът поддържа обвинението против подсъдимия Г.. Прави
искане подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по предявеното му
обвинение по чл.343, ал.1 б.“в“ НК във вр.чл.342, ал.1 НК,във
вр.чл.20, ал.2, изр.първо ЗДвП, като сочи, че подсъдимият се е движел по АМ „Т.“ с допустима от закона
скорост, но несъобразена с конкретната пътна обстановка. Сочи, че пострадалият Ц.
също е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, движейки се пеша по
АМ „Т.“, с което е нарушил разпоредбата на
чл.55, ал.1 ЗДвП. Прави искане да му се определи наказание при условията
на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства под минимума предвиден в
закона за извършеното престъпление, което да се отложи на основание чл.66 НК.
Повереникът на частните
обвинители адв.Д. изразява становище, че
обвинението против подс.Г. е доказано по несъмнен начин. Изразява съгласие с
изложеното от прокурора в пледоарията му с изключение на въпроса за
съпричиняването на вредоносния резултат от страна на повереника му. Твърди, че
обстоятелството, че се е движел на пътното платно след употребата на алкохол не
представлява нарушение на ЗДвП и не е в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Сочи, че произшествието се дължи на неопитността на подсъдимия като водач на
МПС, който се е движел по неосветена магистрала с несъобразена с конкретната
обстановка скорост. Не възразява на подсъдимия да се определи наказание, което
след като бъде редуцирано, да е и при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, като
подсъдимият бъде лишен и от право да управлява МПС за един минимален срок от
време.
Защитникът
на подсъдимия Г. – адв. Б. не оспорва фактическата обстановка по делото. Не
оспорва, че скоростта с която е управлявал подсъдимия е била несъобразена с
конкретната пътна обстановка. Твърди, че
чл.55,ал.1 ЗДвП забранява на пешеходците да се движат по автомагистрала и че е силно укоримо поведението на водача
изоставил пострадалия на пътното платно. Прави искане за определяне на
наказанието на подзащитният му при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК , като
акцентира на младата възраст на подсъдимия, положителните характеристични
данни, обстоятелството, че е изминал сравнително дълъг период от време от
станалото ПТП , за което подзащитният му
няма вина. Прави искане за връщане на вещественото доказателства - лекия
автомобил, собственост на подс.Г..
В реплика
прокурорът заявява, че допуснатото нарушение от страна на пострадалия е по
чл.55,ал.1 ЗДвП, и че това нарушение е
допуснато под влияние на алкохола.
Адв.Д.
твърди, че няма съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалия е
бил отстранен от автомобил, в който се е намирал на автомагистралата и той се е
намирал там не по своя воля.
Подсъдимия Г. се признава за виновен по предявеното
му обвинение. Изразява съжаление за случилото се.
Последна дума:
В правото си на последна дума подс.Г.
прави искане за определяне на минимално наказание.
Съдът въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като
се съобрази с изискванията на чл.301 от НПК прие за установено следното:
От
фактическа страна:
На 27.07.2016г. пострадалия Г.С.Ц., 77 г. от гр. С. тръгнал заедно със своя познат св. Е.И.Г., на събор в с. М.К., обл.П.. Автомобилът се
управлявал от св.Г.. По време на
пътуването постр. Г.Ц. употребил
алкохол. След събора се отбили в гр. П. , а след полунощ тръгнали обратно към
гр. С. по АМ „Т.”.
Около 3,00
- 3,30 часа, сутринта на 28.07.2016г., двамата вече пътували по АМ „Т.“ в посока гр. С.. Преди
пътен възел за с. Ц. и гр. В., св. Г. усетил проблеми с колата си. Двигателят
започнал да прекъсва и да придърпва, при което той преценил, че му свършва
горивото. Спрял и казал на пострадалия Г.Ц. да го изчака на място, докато отиде
да зареди в близката бензиностанция „Петрол“, която се намирала след пътния
възел. Св. Г. решил, че ще е „по-леко на
колата“, поради пътния наклон и неравномерната работа на двигателя. Постр. Ц.
слязъл и започнал да се движи по пътното платно, като преминал в най-лявата
лента за движение на пътното платно за движение в посока гр. С.. Бил е облечен
в тъмни, камуфлажни дрехи, без светлоотразители и без светлини.
Междувременно
по АМ „Т.“ се движел и подс. Г. със собственият си лек автомобил марка „*****“,
модел „Г.“, с peг. **** . Той тръгнал след
полунощ на 28.07.2016г. от гр.С.З. за летище С.. В автомобилът му пътували и
родителите му, св. Д.Т. Г. и св.Е. Р.Г., както и техния зет, св. И.Т.М..
Около 03,40
часа, подс. Г. и неговите спътници,
преминавали по същия участък на АМ „Т.”, където св. Г. бил оставил постр.Ц..
Пътните условия били нормални – ясно
време, суха асфалтова пътна настилка. Подс. Г. изпреварил неустановено МПС и
останал в лявата лента, за да се отдалечи на достатъчно разстояние от
изпреварения автомобил. Движил се на къси светлини, със скорост не по ниска от
123 км / ч.
В един
момент подс.Т.Г. възприел намиращ се на
пътното платно пешеходец. Не успял да реагира по никакъв начин и след 1-2 сек., на километър **** последвал сблъсък
между лекия автомобил и пострадалия пешеходец.
В момента на удара взаимното разположение на двамата участници в движението
било такова, че съприкосновението настъпило между предната лява част на лекия
автомобил и пешеходеца, като към момента на удара пострадалият е бил обърнат с лице към идващия
автомобил.
При
сблъсъка предното стъкло на автомобила се счупило и хлътнало към водача – подс.
Т.Г., който бил заслепен от парченца стъкла
и пръски кръв. Подсъдимият изпаднал в шок и не могъл да реагира, поради което
возещия се на предна дясна седалка негов баща -
св. Д. Г., хванал волана и го
извил леко надясно, за да насочи
автомобила към аварийната лента.
Автомобилът
спрял в покой в аварийната лента на платното на разстояние 213, 29 метра от
мястото на удара, близо до първия ръкав на пътния възел - за с. Ц.. Св. Д. Г. излязъл от колата и след като
установил, че сина му няма сериозни наранявания, тръгнал към мястото на удара,
като взел със себе си и ел. фенер. Започнал да се придвижва назад между
мантинелите, ограждащи двете платна на автомагистралата, в посока тялото на
пострадалия. През това време св. И. М. в
03 часа, 39 минути и 47 сек. подал сигнал на тел.112 за възникналото ПТП (вж. том.І, л.42). Три минути по-късно, в 03,42 часа на същата дата 28.07.2016г., на тел.112
такъв сигнал подал и Н. Ж., който е пътувал в същата посока, заедно с брат си –
св. Г. Ж., с лек автомобил „****“ с рег. *****
Когато наближил трупа на пострадалия,
св. Д. Г. видял, че насреща му идва
автомобил и започнал да подава светлинни сигнали с фенера, който носел,
размахвал и ***, но въпреки подаваните
сигнали автомобила не спрял, а преминал през тялото на пострадалия Г. Ц..
В хода на разследването, въпреки
предприетите издирвателни мероприятия и процесуално-следствени действия в тази
насока, втория автомобил и неговия водач не са установени по делото.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза за оглед и
аутопсия на труп, изготвена от вещото лице д-р П. (вж. л.1-8 , т.2ДП) , както и от комплексната съдебно-медицинската експертиза изготвена
от вещите лица д-р П., съдебен лекар и д-р Д. П.,
ортопед (вж., л.82-88, т.2 ДП), вследствие на удара пострадалия
Г. Ц. е получил травматични увреждания, несъвместими с живота. Причина за
смъртта на постр.Г.Ц. е тежка съчетана, открита, несъвместима с ******. Смъртта
е настъпила за много кратко време, но не и мигновено. Вещите лица сочат, че в
първите секунди след удара сърцето на пострадалия все още е работило, което се
установява от положителната проба за белодробна мастна емболия.
Вещите лица сочат, че втория,
неустановен автомобил е преминал през тялото на пострадалия няколко минути след
това, като го е прегазил с левите си колела и е разкъсал всички вътрешни
органи. Този неустановен автомобил е бил с по-високо разстояние между пода и
пътя, поради което долната част на автомобила не е влязла в съприкосновение с
тялото на пострадалия
Назначената в ДП
съдебно-медицинска експертиза за оглед и
аутопсия на труп изготвена от д-р П.
дава заключение, че независимо от допълнително получените несъвместими с живота
травматични увреждания от втория автомобил, смъртта на пострадалия вече е била настъпила
(или е щяла неминуемо да настъпи) от травмите, получени при сблъсъка с
автомобила „Ф.Г.“, управляван от подс. Т. Г..
При съдебно-медицинската
експертиза за оглед и аутопсия на труп е била иззета кръвна проба от тялото на
пострадалия Г. Ц., като след химическото изследване е установено наличие на алкохол в кръвта на пострадалия в
концентрация ***** (вж.л.70, т.2ДП)
В кръвната проба на подс. Т.Г., химическата
експертиза сочи отсъствие на алкохол в
кръвта му ( вж.л.74,т.2 ДП).
Комплексната медико - автотехническа
експертиза изготвена в ДП от вещите лица
доц.д-р инж.В. П., инж.С. М. и д-р П. (вж.л.15-37,т.2 ДП) установява, че към момента,
непосредствено преди удара пострадалия Г. Ц. се е намирал изцяло в лявата лента
за движение на изпреварващи превозни средства. От гледна точка
на границата на пътното платно, мястото на удара, е било на разстояние 1,5 – 1,8 метра
северно от близкия южен край на платното за движение в посока гр. С..
Взаимното разположение на
двамата участници в движението в момента на удара е такова, че
съприкосновението е настъпило първо между предната лява половина на автомобила
и подбедриците на пострадалия, причинявайки травматична ампутация на долните
крайници. Тялото и главата на пострадалия са последвали характерната за тази
скорост на съприкосновение динамика, като се е ударил последователно в предния
капак, предното стъкло, след което е бил изтласкан над автомобила, който е
продължил движението си напред, а тялото е паднало зад автомобила върху пътната
настилка, където е намерено при огледа на местопроизшествието.
Комплексна
медико- автотехническа експертиза (вж. л.15-л.37, т.2 ДП) и допълнителна автотехническа експертиза (вж. л.52- 60, т.2 ДП) сочат, че към момента на удара,
управлявания от подс.Г. лек автомобил,
се е движил в най-лявата лента от платното за движение в посока запад (за гр. С.),
със скорост от 123 км / ч.
Подс.Г. е управлявал автомобила
си на къси светлини, тъй като е имало насрещно движещи се моторни превозни
средства. Непосредствено преди момента на сблъсъка, пострадалия пешеходец се е
намирал в лявата част на лявото пътно платно, при което тялото му се е ударило
в лявата половина на лекия автомобил. По делото не е установена конкретна
причина, за тази позиция на пострадалия спрямо идващия към него автомобил, тъй
като липсват обективни факти в тази насока. Комплексната
съдебно-медико-техническа експертиза (вж л.15-л.37,т.2 ДП) и комплексната съдебно-медицинската експертиза (вж. л.82-88 т.2
ДП), обаче
категорично посочват, че в момента на удара, пострадалия е бил обърнат с лице
към автомобила.
Левият фар
на автомобила е осветявал на около ****, при което пешеходеца е станал видим за
водача на автомобила на разстояние 40 метра преди удара. Съобразно конкретната
осветеност на късите светлини на участвалия в ПТП автомобил и с оглед
местоположението на пешеходеца, за да може подсъдимият като водач на автомобила
да възприеме конкретния обект (облечения в тъмни камуфлажни дрехи пешеходец) и
да спре в границите на осветеността при конкретните пътни условия (суха
асфалтова настилка), е било необходимо да се движи със скорост от 54 км / ч.
По доказателствата:
Посочената фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на показанията на свидетелите посочени в списъка за
призоваване на ОА,а именно: И. М., Д. Г., Е. Г., Б. Б., Г. Ж., Л. К. , Р. М., Е. Г., заключенията на двете съдебномедицински експертизи, заключението
на комплексната медико-автотехническа
експертиза и допълнителна автотехническа експертиза както
и приложените по делото писмени
доказателства, прочетени и включени в доказателствения материал по реда на
чл.282 НПК, вещественото доказателствено
средство –фотоалбум,както и веществени доказателства иззети по делото.
Обяснения на подсъдимия
Обясненията на подсъдимия са доказателствено средство съгласно чл. 115 НПК, но и средство за защита, което упражнява по свое усмотрение. Законодателят
го е освободил от задължението да говори истината. Затова, достоверността им се
оценява на общо основание поотделно и в съвкупност с данните от другите
доказателства и доказателствени средства.
Подс.Т.Г. не оспорва обвинението и изразява съжаление за
извършеното от него. Същият не е дал обяснения като обвиняем, разпитван е по
делото като свидетел.
Свидетелски показания:
Показанията на
возещите се в автомобила на подсъдимия Г. негови родители Д. Г. и Е. Г.
и негов зет И. М. са непротиворечиви и взаимно
допълващи се, подкрепящи се от писмените и веществени доказателства с оглед на
което бяха изцяло кредитирани.
Кредитирани
бяха и показанията на свидетелите Б. Б., Г. Ж., Л. К. и М., преминали
непосредствено след инкриминираното
ПТП на
АМ „Т.“.
В показанията
си св.Е. Г. сочи как се е запознал с пострадалия Ц., къде са пътували двамата на
27.07.2016г. и при какви обстоятелства е изоставил пострадалия на АМ „Т.“
след полунощ , преди ПТП.
Писмени доказателства:
Всички писмени доказателства
съдържащи се в ДП бяха прочетени и включени в доказателствения материал
по делото на основание чл.28 НПК, а именно:
протокол за оглед на местопроизшествие,
справка за водач на МПС, писмени справки
и писмена информация от тел.112 и от
АПИ, удостоверение за наследници, писма, справка за съдимост, личностна
характеристика.
Веществени доказателствени средства
По делото е приложен и предявен на страните фотоалбум.
Експертизи:
За изясняване на обстоятелства по
делото, за които са необходими специални знания
в досъдебното производство, по делото
са назначени две съдебно
медицински експертизи, заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза и
допълнителна автотехническа експертиза
Съдебно
медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп № *****. ( вж.л.2-8,т.2 ДП) изготвена от вещото лице д-р П.
Вещото лице сочи, че причина за смъртта на постр.Г.Ц. е тежка съчетана,
открита, несъвместима с живота черепно-мозъчна, лицево-челюстна, гръбначно -
мозъчна, гръдна, коремна и опорнодвигателна травма, довела до тежка нарушаване
на функциите на жизненоважните мозъчни центрове и спиране на сърдечната дейност
и дишането. Смъртта е настъпила бързо, за минути. При огледа и аутопсията са
установени травматични увреждания, причинени в резултат от действието на твърд,
тъп предмет с много висока кинетична енергия чрез удар с или върху такъв и до
бре отговарят да са получени при ПТП-автомобилна травма - пострадал пешеходец, **********.
След неговото падане на пътното платно, той е бил прегазен. Д-р П. сочи, че
след първия удар с МПС постр.Ц. е бил жив, за което сочи положителната проба за
белодробна мастна емболия. Пострадалият е бил употребил алкохол ( 0,87%о) което
е в долната граница на лека степен на алкохолно опиване.
Комплексната съдебно медицинска
експертиза (вж.л.82-94,т.2ДП) в състав д-р П. и д-р Д. П. потвърждава причината за
смъртта на постр.Ц., както и че получените травматични увреждания са в пряка
причинна връзка с настъпването на смъртта. Вещите лица сочат,ч е след удара от първия автомобил „Ф.Г.“
постр.Ц. е бил в безсъзнание, но е бил жив. След прегазването от втория
неизвестен автомобил той е починал, защото констатираните травми от
прегазването -разкъсването на всички
вътрешни органи е несъвместимо с живота. Вещите лица изясняват също,че след
удара от първия автомобил „Ф.Г.“ пострадалият е бил жив, но от получените тежки
травми, като травматична ампутация на долните крайници,травмите в областта на
бедрата,на гръдния кош и главата постр.Ц. би загинал във времето и без да бъде
прегазен от втори автомобил.
Комплексна медико автотехническа експертиза ( вж.л.15-37 т.2 ДП) в състав доц.д-р инж. В. П.,инж.С. М. и д-р Б. П. в
т.5 от заключението сочи механизма за настъпилото ПТП,а именно:
Автомобилът „Ф.Г.“ с ********
непосредственои преди настъпване на ПТП се е движел със скорост от 123 км/ч в
лентата за изпреварване в направление гр.С. на АМ „Т.“. В същото това време и
место се е движел пешеходецът Г.Ц.. Автомобилът управляван от подс.Г. удря при
своето движение с предна лява част в
областта между емблемата и ляв фар на автомобила движещия се срещу него
пешеходец. **************,при което е ударен с подсичане и поради високата
скорост „прелита“ през тавана на автомобила и изпада върху пътното платно.
Автомобилът управляван от подс.Г.
непосредствено след удара се отклонява и спира в лентата за аварийно спиране,а
тялото на пешеходеца престоява върху пътното платно, като в един момент през
него преминава друг автомобил с лява гума през площта на лявото рамо, главата и
гръдния му кош,при което върху гръдния кош на пострадалия остават следи от
гумата на преминалия върху него втори автомобил.
Допълнителна
автотехническа експертиза (вж.л.52-61,
т.2 ДП) изготвена от вещите лица доц.дринж.В.
П. и инж.С. М. изяснява, че технически съобразената и безопасна скорост за движение на
автомобил на „къси“ светлини при
осветена видимост от 40 метра трябва да бъде равна и не по-висока от 54 км/ч.
Съдът
намира, че вещите лица са
отговорили компетентно и аргументирано на всички поставени въпроси.
От правна страна:
При установената фактическа
обстановка и след преценка на всички доказателствени материали по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
При обсъждането на въпросите по
чл. 301 от НПК, съдът прие, че
обвинението срещу подс. Т.Г. е
доказано по несъмнен начин с оглед
разпоредбата на чл. 303 ал. 2 от НПК, поради което той беше признат за виновен в осъществяването на
обективните и субективни признаци на престъпният състав по чл.343, ал.1 б.“в“ НК във вр.чл.342, ал.1 НК,във вр.чл.20, ал.2, изр.първо ЗДвП.
Подс.Т.Г. е
правоспособен водач на МПС от 18.02.2010г. Притежава свидетелство за
управление, категории „В“, „М“.
Установи се от доказателствата по делото, че подс. Т.Д.Г. на
28.07.2016г., на АМ „Т.“ при километър 69+600, при управляване на моторно
превозно средство – лек автомобил марка, модел „Ф.Г.“, с ****** е допуснал нарушение на правилата за движение посочени в чл. 20, ал. 2, изр. 1-ро от ЗДвП - „**********“, като се е движил с несъобразена с конкретните условията
на видимост скорост от 123 км / ч, която е следвало да бъде не повече от 54 км
/ ч., и по непредпазливост е причинил смъртта на Г.С.Ц. от гр.С..
От
обективна страна вследствие нарушаване
правилата за движение подсъдимия е причинил смъртта на Г.Ц..
Установи
се, че подс.Г. е управлявал автомобилът си
по АМ „Т.“ със скорост 123 км/ч, която е допустима от закона, но е била
несъобразена с конкретната пътна обстановка. При несъобразената скорост величината на скоростта се избира от водачът,
които отчитайки конкретните пътни условия има задължението да управлява
автомобила с такава скорост, позволяваща му при опасност, която е предвидима,
да изпълни вменено му от закона задължение, да извърши безопасно намаляване на
скоростта на движение или да спре, за да предотврати настъпването на
съставомерните последици. Фактът, че пешеходец се намира на пътното платно, в
най-лявата лента за движение в посока С.
сочи, че на пътя е възникнала обективно
опасност за движението, още повече, че съществува и законова забрана за
движението на пешеходци на път, обозначен като автомагистрала - чл. 55, ал. 1, изр. 2 ЗДвП.
Трайна и
последователна е съдебната практика за това, че поначало деянието на водача не
може да се третира като случайно, когато опасността не е възникнала внезапно в
опасната му зона за спиране и ударът е бил технически непредотвратим, а в един
предходен момент, когато той е могъл да я възприеме и е бил длъжен съответно да
реагира, но не е сторил това. Задължение на водачите е по време на движение да
възприемат всяка пътна ситуация и нейното логично развитие, като вземат и
съответните мерки за безопасност. Водачите по принцип са длъжни да третират
наличността на пешеходец върху платното за движение като възникнала опасност,
защото не се намира на такова място, което правилата за движение му определят -
а именно тротоара или банкета на пътя. Опасността за движението за водача
възниква от момента на възприемане на пешеходеца на платното за движение и тя
нараства до опасна ситуация с приближаването на превозното средство до него.
В случая
подсъдимият е управлявал автомобилът си на къси светлини, по неосветена част на
АМ „Т.“ със скорост от 123 км/ч, която го е поставила в невъзможност да избегне сблъсъка с
пострадалия и да премине безопасно този
участък от пътя. Вещите лица от Допълнителната АТЕ са категорични, че
технически съобразената и безопасна скорост при управление на автомобил на
„къси светлини“ при осветена видимост от 40 м трябва да бъде равна и не
по-висока от 54 км/ч.( вж.л.52-60,т.2 ДП).
Подс.Г. е могъл да
предотврати удара, но сам се е поставил в невъзможност да го стори и не е
направил всичко възможно, за да намали скоростта или да спре във всички случаи,
когато възникне опасност за движението. Така подсъдимият сам със своето поведение
се е поставил в невъзможност да действа адекватно, което изключва и
приложението на разпоредбата на чл. 15 НК.
Настъпилите
съставомерни последици и несъмнено установената причинно следствена връзка
между неправомерното поведение на подс.Г. по отношение задължението му за
избора на съобразена скорост на движение и настъпилият общественоопасен резултат,
ангажират наказателната му отговорност. Налице е пряка
причинна връзка между нарушаването на правилата за движение по чл. 20, ал. 2,
изр. 1-ро от ЗДвП от подс. Т.Г. и последвалото ПТП, със сблъсък между
управлявания от него автомобил и пострадалия и настъпилата в резултат на тези
нарушения смърт на пострадалия Г.Ц..
От субективна страна деянието на подс. Т.Г. е непредпазливо и по-конкретно
в проява на небрежност, тъй като той не е предвиждал настъпването на тези тежки
общественоопасни последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди ако беше
избрал съобразена с пътната обстановка скорост.
Съдът прие, че с поведението си като пешеходец, намиращ се неправомерно на
пътното платно на АМ „Т.“ постр. Ц. е нарушил разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 ЗДвП и е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат.
По наказанието:
При определяне наказанието, които следва да се
определи на подс. Т.Г. за извършеното от
него престъпление съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно
целите на наказанието.
Съдът отчете обществената
опасност на деянието , която е висока. Сигурността
на движението налага спазването на строго установените правила за движение и
експлоатация на МПС. Транспортните престъпления са едни от най - често
срещаните в резултат на нарушаване на тези правила. Законодателят е въздигнал нарушаването
на правилата за движение и изискванията в тях в общоопасни престъпления, тъй
като с тях се причиняват много човешки
жертви, увреждания, имуществени щети. Съдът прецени и обществената
опасност на конкретното деяние, която е сравнително ниска като се имат предвид допуснатото
нарушение на правилата за движение от страна на подсъдимия. От друга
страна съдът съобрази, че за причиняване на вредоносния резултат с поведението си е допринесъл и пострадалия Г.Ц.,
нарушил разпоредбата на чл.55, ал.1,т.1 ЗДвП.
Съдът прецени и обществената
опасност на личността на подс.Т.Г., която е изключително ниска. Подсъдимият е млад човек,
не е осъждан, неженен, студент по
ветеринарна медицина в „Тракийски университет“ гр.С.З., работил и като
ветеринарен техник, положително охарактеризиран. Изразява съжаление за
извършеното. Досъдебното производство е продължило сравнително дълго, 4 години,
но подсъдимият не е допринесъл по
никакъв начин за тази продължителност на процеса. В случая липсват
обстоятелства, които да отегчават отговорността му.
Производството по делото протече
по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава Двадесет и седма НПК , с
признаване на фактите по чл.371, т.2 НПК и в кумулативна даденост с
доказателствата за тези факти съгласно
определението на съда по чл.372, ал.4 НПК. При определяне на наказанието съдът
съгласно чл.373, ал.2 НПК се определя наказание за извършеното от подсъдимия деяния при условията на чл.58а,
ал.1 НК, като благоприятната последица от този вид самопризнание е
предопределена от закона.За извършеното деяние се предвижда наказание от две до
шест години лишаване от свобода.
Съдът прие, че в случая са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и наказанието на подс. Г. следва да се определи при условията на чл.55, ал.1,т.1 НК . Ето защо съдът приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК и
определи наказание под минимума предвиден в закона за извършеното деяние, а
именно шест месеца лишаване от свобода.
Съдът прие, че наложеното
наказание лишаване от свобода подс.Т.Г.
не следва да се изтърпява реално. Подсъдимият не е осъждан и не съществува законова пречка
за условно осъждане. Съдът като съобрази възрастта на подсъдимия, чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни прие, че неговото поправяне и
превъзпитание може да се постигне и с условно осъждане. На основание чл.66 НК
съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода на подс.
Г. за изпитателен срок от три години, считано
от влизане в сила на присъдата.
Като прецени
допуснатите нарушения на правилата за движение съдът прие, че на основание чл.343г във вр.чл.343, ал.1 б.“в“ и чл.37, ал.1 т.7
от НК подс. Г. следва да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок от шест
месеца, считано от влизане в сила на присъдата. При определяне размера на това
наказание съдът отчете допуснатото нарушение по чл.20, ал.2, изр.първо ЗДвП от
страна на подсъдимия в конкретното ПТП. Подсъдимият не е допускал груби
нарушения на ЗДвП като водач на МПС, има съставени 4 фиша, но няма издаден
срещу него акт или наказателно постановление ( вж. л.26,т.1 ДП).
Веществени доказателства:
Вещественото доказателство – 1
бр. лек автомобил „Ф.Г.“ ***** намиращ се на съхранение при домакина на РУ С. следва
да се върне на собственика му- подс.Т.Г. след влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства 1 бр.
пръстен от жълт метал с инициали ГЦ, както и 3 бр. секретни ключове намиращи се
в кожено калъфче, собственост на постр.Г.Ц. съдът върна с разписка на
повереника на частните обвинители.
Останалите веществени
доказателства- 1 бр. куртка, 1 бр. черен дълъг панталон, 1 бр. сив къс
панталон, 1 бр. синя лятна шапка и 1 бр. лява платнена черна обувка след влизане в сила на присъдата да се
унищожат.
Разноски:
Съдът осъди подс. Т.Г. да заплати
на Държавата сторените по делото в ДП
разноски за експертизи в размер на 2294,38 лв. по сетка на ОД МВР П..
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
Съдия: