РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 158279
гр. София, 15.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110133247 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „***“ ЕООД
срещу „***“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата
448,40 лева – обезщетение за вреди, съставляващи законната лихва върху сума в размер на
52071,88 лева за периода от 01.05.2023 г. до 31.05.2023 г., причинени от подаване на жалба
от ответника срещу постановление за възлагане на имот по изп. д. 20229230400206 г. по
описа на ЧСи Г. Н. с рег. № ...на КЧСИ.
Видно от исковата молба и уточнителна молба с вх. № 341066/28.11.2023 г. ищецът
претендира, че процесната сума представлява законната лихва, която ще следва да заплати
върху главницата от 52071,88 лева поради депозирана от ответника жалба срещу
постановление за възлагане на продаден на публична продан имот.
При проверка на редовността на исковата молба по реда на 129, ал. 1 от ГПК съдът
констатира следното:
Предявеният иск е недопустим, тъй като претенцията на ищеца е основана на
ненастъпили към датата на исковата молба обстоятелства. Към датата на предявяване на
исковата молба – /15.06.2023 г./ следва да са настъпили фактите, които ищецът твърди да
формират основанието за предявяване на иска, а именно претърпяното намаляване на
имуществото с извършване на разходи, причинени от твърдяното противоправно поведение
на ответника. Съгласно чл. 124, ал. 2 ГПК изключение за предявяване на бъдещи вземания е
налице единствено за повтарящи се задължения, каквото претендираното обезщетение не е.
В случая не би могло да се приложи и разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като същата
касае новонастъпилите факти, които са от значение за спорното право, но такова каквото е
индивидуализирано в основанието и петитума на предявения иск. Това не може да бъдат
факти, които са основание на нов иск - Решение № 526 от 3.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1
681/2010 г., IV г. о., ГК. Следователно, за да е допустим искът за обезщетение, ищецът
следва да твърди настъпването на фактите, включени в основанието на претенцията му – да
твърди, че фактическият състав на вземането му е завършен към датата на предявяване на
исковата молба. В случая това не е налице за коментираната претенция на ищеца, тъй като
самото настъпване на елемент от фактическия състав – имущественото му обедняване
/имуществената вреда, чието обезщетяване се търси/, се твърди, че ще се настъпи в момент
след депозиране на исковата молба.
По тези съображения, исковата молба, с която е предявен искът за обезщетение за
имуществени вреди, следва да се върне.
Предвид на изложеното съдът на основание чл. 130 ГПК:
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА като недопустима искова молба вх. 170220/15.06.2023 г. от „...“ ЕООД с
ЕИК.... срещу „....“ АД с ЕИК ..., по която е образувано гр.д. № 33247/2023 г.
Разпореждането подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред СГС, в
едноседмичен срок от връчване на препис.
Препис от разпореждането да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2