РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 17.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на трети декември през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 7396 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от А.В.В.,
ЕГН **********,*** срещу В.С.В., ЕГН
********** с адрес *** иск с правно
основание чл.144 СК да бъде осъден ответникът да заплаща на ищеца издръжка
в размер на 150 лева месечно, както и половината й от таксата за семестъра в
размер на 175 лева и половината от месечния наем за общежитието в размер на 35
лева.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е нейн баща, който е осъден да й
заплаща месечна издръжка в размер на 40 лева, както и да поема 50% от
евентуално продължаване на образованието му, след навършване на пълнолетие.
Излага, че в момента е студентка в ТУ София, като заплаща 350 лева за всеки семестър
и 70 лева месечен наем за общежитие. Порази изложеното моли съда да уважи
предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи иска като основателен и
доказан. Сочи, че ответника признал възможността да плаща издръжка на детето си
в минимален размер, както и половината от таксата за семестъра и наема в
общежитието. Поради изложеното моли съда да уважи иска.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
е депозирал отговор на исковата молба. Излага, че се съгласява, а и продължава
да й заплаща определената по гр.д. №146/2002 г. издръжка в размер на 40 лева,
както и половината от таксата за семестъра и наема. Възразява да заплаща
ежедневните разходи на дъщеря си за храна и дрехи, тъй като счита, че това се
поема от месечната издръжка. Навежда доводи, че получава заплата в размер на
550 лева, от която издържа съпруга и дете на 15 години.
В проведеното по делото о.с.з. не
се явява и не се представлява.
В нарочна писмена молба сочи, че
е съгласен да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 127, 50 лева,
както и половината от таксата за обучение и половината от наема за общежитие.
Възразява срещу заплащането на ½ от ежедневните разходи за храна и
дрехи, доколкото счита, че те се включват в месечната издръжка.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приетото по делото
удостоверение за раждане на ищцата А.В.В. се установява, че ответникът по
делото е нейн баща.
Видно е от представеното по
делото решение по гр.д. № 146/2002 г. по описа на ПлРС, че ответникът по делото
е осъден да заплаща в полза на детето си издръжка в размер на 40 лева, считано
от 10.07.2002 г. до настъпване на законни причини за нейното изменяване или
прекратяване.
Установява се от приложеното по
делото Удостоверение №166/03.10.2018 г., издадено от ТУ София, че ищцата е
записана като студентка през учебната 2018/2019 г. в редовна форма на обучение
по специалност „инженерен дизайн“.
Видно е от приложената по делото
квитанция, че ищцата е платила семестриална такса за обучението си в ТУ София в
размер на 350 лева.
От приложените по делото касови
бонове е видно, че наема на общежитието на ищцата е с месечна такса в размер на
49,40 лева.
Установява се от приложените по
делото доказателства и какви са доходите на ответника.
Видно е от представеното
по делото Удостоверение за раждане и от Удостоверение, издадено от ***, че ***В.В.
е дете на ответника и е ученичка в ІХ
клас.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните,
съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените
искове ищцата следва да установи в процеса, че е навършило пълнолетие дете на ответника, което учи редовно във висше учебно заведение и потребностите си от
получаване на издръжка в претендирания размер, както
и че за ответника е налице възможност
да заплаща издръжка в претендирания размер без особени затруднения.
Ответникът следва да докаже възраженията си срещу
основанието и размера на предявения иск.
Не е спорно по делото, че ищцата е навършило
пълнолетие дете на ответника, което към датата на подаване на исковата молба
няма навършени 25 години, както и че същата е записана в редовна форма на
обучение във Висше учебно заведение, като исковете не са оспорени по основание
от ответника. Ищцата е навършила пълнолетие през 2015 г., с което е отпаднало
основанието за заплащане на издръжка по силата на предходното постановено
решение, с което издръжка й е присъдена преди навършване на пълнолетие. С оглед
на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че исковете за заплащане на
издръжка доколкото обучавайки се в редовна форма, ищцата по правило е
възпрепятствани да полагат труд.
По
отношение размера на претенциите, съдът намира следното: като пълнолетни учащи
ищците имат общоизвестна необходимост от средства за храна, облекло, квартирни
и суми за посрещане на битови разходи, учебни пособия. Ведно с това, при
определяне размера на дължимите издръжки, съдът отчита и обществено –
икономическата обстановка в страната, обстоятелството, че по делото не се
установи ищцата да има нужди, надхвърлящи обичайните, както и че ангажираните
доказателства не сочат на заплащане на висок наем и високи семестриални такси.
Наред с това, задължение и на двамата родители по чл.144 СК е да издържат
пълнолетните си учащи деца, като от ищцата не е навела твърдения и ангажирани
доказателства ответникът да е единственият родител, който има възможност да
заплаща издръжка. Съобразявайки посочените обстоятелства, както и доказания
брутен доход на ответника, съдът намира, че същият без особени затруднения може
да изплаща издръжка в размер на по 127,50 лв., както и половината от
семестриалната такса в размер на 175 лева и половината от наема на общежитието
в размер на 35 лева на месец.
С
оглед на горните изводи, исковете за заплащане на издръжка, считано от датата на подаване на
исковата молба, следва да бъдат уважени до определения
размер от 127,50 лв
месечно, като за горницата над тези суми до предявения размер от 150лв исковете следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден на основание чл.
78, ал.3 от ГПК да заплати в полза на ответника
направени по делото разноски, съобразно отхъврлената част от иска в размер на 192 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН **********
с адрес *** да заплаща на А.В.В., ЕГН **********,*** издръжка в размер на по 127,50 лв. месечно, считано от датата
на подаване на исковата молба – 12.10.2018г., до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 127,50 лв месечно до предявения размер от 150лв месечно, на основание чл.144 СК.
ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН **********
с адрес *** да заплаща на А.В.В., ЕГН **********,*** половината от дължимата семестриална такса в
размер на 175 лева и половината от месечния наем за общежитие в размер на 35
лева, на основание чл.144 СК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК В.С.В., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Плевенски районен съд сумата от 192,00,
представляваща дължима държавна такса по предявения иск.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на обявяването му - 17.12.2018 г.,
пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: