Решение по дело №5519/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3084
Дата: 25 април 2019 г.
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20191100505519
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш       Е        Н      И        Е

Гр.София, … април 2019 година

 

В       ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                           ЕЛЕНА РАДЕВА

след като изслуша докладваното от съдията Радева ч.гр.д.№5519 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                   Делото е образувано по частна жалба с вх.№015640/03.04.2019 година на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******-длъжник в изпълнителното производство, срещу постановление от 27.03.2019г. на ЧСИ С.Я., по изп.дело №20198440400784, с което СИ е отказал да уважи възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя до размер на сумата от 200лв, както и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ  и разноските.В жалбата се съдържа твърдени за незаконосъобразност на това постановление, цитира се съдебна практика и се иска от съда неговата отмяна, както и корекция на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.Претендират се разноски по това дело.

                   В срока за отговор на жалбата, взискателят в изпълнителното дело „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК*******, дава следния отговор на жалбата – същата е неоснователна и това е така, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение отговаря на минималния размер, съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.В тази насока се цитира съдебна практика.Моли съда да не присъжда разноски по това производство по аргументи, изложени в отговора, а ако намери основание да присъди такива, да съобрази неговото възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

                   ЧСИ С.Я., на основание чл.436, ал.3 ГПК, излага мотиви за неоснователност на жалбата.

                   Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

                   Изпълнително дело №784/2019 година по описа на ЧСИ С.Я., рег.№844 на КЧСИ, е образувано въз основа на молба от 19.03.2019 година, подадена от „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК*******, чрез адвокатскодружество „С.“,  с която се иска образуване на изпълнително дело срещу настоящия жалбоподател на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, за събиране на сумата, посочена в молбата и налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.Претендират се разноски по изпълнението.Представен е договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ, че уговореното възнаграждение е платено.

                   Към молбата е представено пълномощно на адв.Г.С., изпълнителен лист от 13.03.2019 година, издаден от СРС по гр.д.№37926/2018г., по което длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата от 485,24лв, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2018година до окончателното заплащане, както и сумата от 484,09лв, представляваща разноски по делото.

                   На 19.03.2019 година, с постановление от тази дата, е образувано изпълнителното дело, постановено е да се изпрати на длъжника покана за доброволно изпълнение (ПДИ), да се уведоми НАП за започналото изпълнение и е наложен запор върху сметките на длъжника.

                   Постановено е, че размерът на обикновените такси е сумата от 66лв- платени от взискателя.

                   На 20.03.2019година е изпратена ПДИ до длъжника, инкорпорираща и постановлението за разноски, включващи 312 лв адвокатско възнаграждение, 127,20лв обикновена такса и 150,72лв- пропорционална такса.

                   ПДИ е връчена на длъжника на 21.03.2019 година, който с възражение от 22.03.2019 година се притовопоставя на така определените разноски, в което прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК и оспорва размер на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.

                   ЧСИ връчва препис от това възражение на взискателя, който на 27.03.2019 година депозира становище по него, за неоснователност на възражението.

                   С постановление от 27.03.2019 година ЧСИ оставя възражението на длъжника без уважение.Длъжникът е уведомен з този акт на СИ на 28.03.2019 година.

                   Жалбата му е подадена в срок, същата е от надлежна страна, имаща интерес от обжалване.Ето защо е процесуално допустима.

                   По основателността и.

                   По размера на адвокатското възнаграждение.

                   Упълномощеният адвокат е подал единствено молба за образуване на изпълнителното дело. Минималното адвокатско възнаграждение за това, съгласно чл.10, ал.1,т.1 от Наредба №1/2004 година на ВАС, е сумата от 200лв. В тази част съдът приема жалбата за основателна и атакуваното постановление на ЧСИ в частта за адвокатското възнаграждение следва да бъде отменена над сумата от 200лв адвокатско възнаграждение.Освен тази молба по делото липсва доказателства за извършени от адвоката на взискателите каквито и да е действия.

                   Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.

                   Съгласно б.“ в“ от цитираната норма за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като при сума над 1 000 лв. дължимата такса е 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв.; Следователно общият размер на таксата е 116,64лв.Следователно над тази сума, остановлението на ЧСИ се явява незаконосъобразно.

   По разноските.

   Съобразно нормата на чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.Ето защо възражението на ответника по жалбата, че съдът не следва да присъжда разноски се явява неоснователна.

   Жалбоподателят е направи искане за присъждане на разноски и е представил списък по чл.80 ГПК, включващ заплатена държавна такса от 25лв и адвокатски хонорар от 360лв.

   По възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, който е заплатен от страната.Същото е своевременно направено, а разгледано по същество- основателно.Съгласно чл.10, т.5 от Наредба №1/2004 на ВАС за обжалване на действията на съдебен изпълнител минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лв.Ето защо общият размер на разноските, които се признават на настоящия жалбоподател са в размер на 225лв.

   При извод на съда за частична основателност на жалбата, на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя ответниците по жалбата следва да заплатят разноски на настоящия жалбоподател в размер на 153,97лв.

При изложеното съдът

 

Р        Е         Ш         И :

 

               ОТМЕНЯ, по частна жалба на частна жалба с вх.№015640/03.04.2019 година на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******,  отказ от 27.03.2019 година на ЧСИ С.Я., за изменение на постановление за разноски от 20.03.2019 година и самото постановление за разноски по изп.дело №784/2019 година по описа на ЧСИ С.Я., в частта за адвокатското възнаграждение в размер над сумата от 200лв и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ в размер над сумата от 116,64лв.

                   ОСЪЖДА, на основание чл.81 във връзка с чл.78, ал.1 ГПК, ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК*******, да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******,  разноски по делото в размер на 153,97 лв.

                  Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                          2.