Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ Е въззивен
състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл.
с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Иванка Иванова гр. д. № 8625 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 101831/23.04.2019 г.,
постановено по гр. д. № 62153/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 53 състав, „Ч.Б.“ АД е осъден да заплати на Ю. З.Д., на основание
чл.200 КТ, сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, резултат от
трудова злополука, претърпяна на 23.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането - 23.12.2017 г., до окончателното
изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 30
000 лв., като неоснователен. Ответникът е осъден да заплати на адв. К.И.Н., на основание чл.78, ал.7 ГПК, сумата от 476,
67 лв., представляваща минимално дължим адвокатски хонорар в производството по
съразмерност с уважената част. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1 466, 67 лв., представляваща разноски по
делото. Ответникът е осъден за заплати по сметка на СРС, на основание чл.78,
ал.6 ГПК, сумата от 266, 67 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно
с уважената част от иска. Решението е постановено при участието на трето лице -
помагач на ответника „Е.А.Д.Ю.Л.“ (КЛОН БЪЛГАРИЯ).
Срещу постановеното съдебно
решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца Ю.Д.Д..
Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано, постановено
в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Счита, че решаващият съд е нарушил принципът на
справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от настъпилата трудова
злополука. Неправилно решаващият съд е съобразил размерът на минималната
работна заплата през различни периоди. В резултат на настъпилата трудова
злополука ищецът е претърпял тежки травматични увреждания, от които не се е
възстановил и няма да се възстанови. От
значение за определяне размера на дължимото обезщетение е продължителността на
лечението, интензивността на болките и страданията, дали увреждането е
възстановено напълно или не, дали за в бъдеще ще продължи болковият
синдром, а не размерът на минималната работна заплата през съответния период. Счита,
че решаващият съд в недостатъчна степен е възприел претърпените и търпими от
ищеца действителни неимуществени вреди и неудобства, както и тяхната
продължителност. Травматичните увреждания са причинили не само физически болки,
но и душевни страдания, тъй като ищецът е младеж, който след инцидента остава с
недъг за цял живот и не би могъл да бъде военнослужещ или полицай. За да приеме
наличието на съпричиняване от ищеца от 50 % СРС се е позовал на показанията на
свидетеля В.Ч.В.. Счита, че показанията на този свидетеля следва да се ценят
при отчитане на обстоятелството, че същият работи при ответника и не би могъл
да даде показания за нарушения на охраната на труда при ответника. Свидетелят
също така е началник на охраната на труда във фабриката, в която е работил
ищецът. С оглед на това счита, че посоченият свидетел е дал показания, които да
го оневинят, поради което не следва да се ценят. С цел да изпълнят нормите,
които са им възложени от работодателя, работниците преодолявали някои пречки,
които им създава охраната и безопасността на труда, както е в конкретния
случай. Действително е имало решетка при отварянето на която поточната линия
спирала и тавите се намествали, за да могат да влязат в пещта. Ако имало
множество спирания през деня, това водело до загуба на работно време, което ще
рефлектира и върху размера на трудовото възнаграждение. Макар работниците да са
подписали инструктажните книги, както и ежедневния инструктаж, то устните заповеди
на ръководството задължавали работниците да изпълняват трудовите си норми, тъй
като неизпълнението им водело до намаляване на възнаграждението им, което се
определяло и от количеството произведена продукция. Счита, че след като
ответникът не е доказал по безспорен начин принос на ищеца за настъпване на
трудовата злополука, неправилно СРС е намалил дължимото от ответника
обезщетение за неимуществени вреди. Моли съда да отмени решението в обжалваната
част, като му присъди в пълен размер претендираното обезщетение за
неимуществени вреди и му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от ответника – „Ч.Б.“
АД.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
третото лице - помагач на ответника „Е.А.Д.Ю.Л. С. А.“ (КЛОН БЪЛГАРИЯ), с който я оспорва. Излага
съображения, че решението в обжалваната от ищеца част е правилно и
законосъобразно. Счита, че по делото е установено по категоричен начин, че
действията на ищеца не са съобразени с техническата безопасност. Самата машина
е била конструирана така, че да осигури пълна защита за работниците и сама по
себе си не може да причини увреждания. Само на метър и половина от мястото на
инцидента се е намирала врата - ограждение, при
отварянето на която се спира поточната линия и конвейра
и може спокойно да се оправи реда на движещите се тави по поточната линия.
Независимо от това и в нарушение на проведения инструктаж ищецът е предприел
действия за наместване на тавите при работеща машина. По тази причина счита, че
законосъобразно СРС е приел наличие на съпричиняване от страна на ищеца от 50
%. Счита, че размерът на определеното обезщетение е справедлив, съобразен е с
конкретните факти и обстоятелства по случая, както и с трайната съдебна
практика за сходни увреждания. Моли съда да потвърди решението в обжалваната от
ищеца част.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирана
насрещна въззивна жалба от ответника срещу
горепосоченото съдено решение в частта, с която е уважен предявения иск. Счита,
че по делото не е доказано наличието на трудова злополука, тъй като
представеният акт за трудова злополука е съставен много по - късно и не е имало
очевидец на злополуката. С оглед на това счита, че възникват съмнения дали
увреждането е настъпило при и по повод извършваната работа. На 23.12.2017 г.
ищецът е довършил работната си смяна и сам се е прибрал в дома си. Част от процесните увреждания са констатирани в по- късен момент.
Счита, че подходът по тези въпроси на решаващия съд е формален, като се е
позовал на акта за трудова злополука. Излага съображения, че определеното
обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лв. е твърде завишен, тъй като
самото увреждане няма дълготрайни последици - травматичните последици са
отшумели. Болките и страданията са отзвучали за около 30 дни, като пълното
възстановяване е станало за около 6 месеца. Наличието на съпричиняване от
страна на ищеца счита, че е безспорно установено по делото, като в тази насока
е заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза.
Макар правилно решаващият съд да е приел наличието на съпричиняване, неправилно
е определил неговият размер на 50%. С оглед конкретните особености на случая,
счита, че би могло да се приеме един по - голям размер на съпричиняването
от страна на работника, което да съответства на проявената от него вина и на
допуснатите нарушения на правилата на охрана и безопасност на труда. Моли съда
да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявения иск.
Не е постъпил писмен отговор на
насрещната въззивна жалба от ищеца.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
депозиран писмен отговор на насрещната въззивна жалба
от третото лице - помагач на ответника „Е.А.Д.Ю.Л. С. А.“ (КЛОН БЪЛГАРИЯ), с който се
присъединява към изложените възражения и доводи. Счита, че в конкретиня случай
съпричиняването то страна на ищеца е от 90 %. Моли съда да отмени решението в
обжалваната от ответника части да отхвърли предявения иск. Прави възлражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнагнраждение.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсади доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно,
кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че е работил при ответника по трудов договор, като е заемал
длъжността „общ работник“. В задълженията му се включвало да обслужва товаро - разтоварния робот, който подава тази към пещта и
съответно ги взема. На 23.12.2017 г., около 11.40 ч. роботът дал дефект, което
се случвало и преди. Имал заповед от ръководството да се качи горе при пещта и
да оправи тавите, влизащи в нея. По този начин постъпил и на посочената дата.
При качването се подхлъзнал и десният му крак бил притиснат и сгънат между
напречната греда и тежестта на тялото му, в резултат на което получил тежко
травматично увреждане - скъсан менискус, наложило
извършването на оперативна интервенция. Ищецът е описал установените по време
на операцията увреждания и предприетите манипулации. Твърди, че и към момента
не е напълно излекуван от травмата и се придвижвал с помощни средства. Не е
налице яснота дали ще настъпи възстановяване или инвалидизация.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата
от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 23.12.2017 г. до окончателното изплащане, както
и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск.
Признава, че ищецът е работил в ответното дружество по трудов договор за
периода 30.05.2016 г. - 30.08.2018 г. В трудовите му задължения се включвало
обслужването на поточна линия, подаваща тави със сурови кроасани
към пещта за изпичането им, както и да подрежда последователно количките в
помещението за втасване. Твърди, че в дружеството не е издавана устна или
писмена заповед, които да противоречат на трудовото законодателство, нито
съществували такива практики. Предприетото от ищеца покачване не е разрешено,
тъй като има забрана да се прониква в забранената зона на конвейра
и да се извършват поправки, докато той е в движение. Злополуката е настъпила в
отсъствието на очевидци. Работодателят е узнал едва на 12.01.2018 г. за инцидента
от докладна записка от служителката в бюфета М.Ч.. Същата заявила, че на
23.12.2017 г., около 11.30 ч. ищецът е поискал първа помощ и след като
обработила рана на глезена на ищеца и направила превръзка, той се върнал на
работа. Ищецът не е претендирал застрахователно обезщетение, въпреки наличието
на сключена от дружеството застраховка за риска трудова злополука. Личният
лекар на ищеца не е установил наличието на скъсан менискус
или оток на коляното, а е установил единствено наличието на прясна повърхностна
рана в областта на глезена. Едва при извършения на 02.01.2018 г. преглед е
установено прясно скъсан менискус, но отново при
липса на оток на коляното. Счита, че с поведението си ищецът е нарушил
трудовата дисциплина. Всички работници били инструктирани относно необходимите
манипулации при авария или почистване, които се извършвали само при спряла
поточна линия. Като не се е съобразил с тази забрана, ищецът сам се е поставил
в опасност и е причинил злополуката. Действията на ищеца са и противоправни. В случай, че съдът приеме, че не е налице
основание за пълно изключване на отговорността на работодателя, то да приеме
наличието на съпричиняване от ищеца, което не може да бъде по - малко от 50 %.
Счита, че претендираното от ищеца е завишено по размер. Моли съда да отхвърли предявения иск, като му
присъди сторените по делото разноски.
Липсва спор между страните, а и
от ангажираните по делото доказателства се установява, че ищецът е работил при
ответника по силата на трудов договор № 150/30.05.2016 г., като е заемал
длъжността „общ работник промишленост“, считано от 31.05.2016 г. до 30.08.2018
г., когато със заповед на изпълнителния директор на ответното дружество №
138/29.08.2018 г., на основание чл.325, т.1 КТ трудовото правоотношение е
прекратено по взаимно съгласие.
Съгласно длъжностната характеристика
за заеманата от ищеца длъжност основните задължения на ищеца включват да
подрежда последователно количките в помещението за втасване; да вкарва
количките внимателно, така че да не се разместват кроасаните;
да следи да няма липси на тави върху линията; да си служи правилно със
съоръженията - пещи, колички за кроасани, товарщия и разтоварващия робот; да информира незабавно
началник смяната при възникване на проблем на работното място и др.
С декларация за трудова злополука
вх. № 77/26.01.2018 г. ответникът е декларирал настъпила в 11.40 ч. на
23.12.2017 г. злополука с ищеца. Работното време е от 06.00 ч. до 11.00 ч. и от
11.10. ч. до 14.00 ч.
С разпореждане № 21636/29.01.2018
г. на НОИ-ТП София-град, на основание чл.60, ал.1 КСО декларираната злополука
вх. № 77/26.01.2018 г. на ТП София-град от ответника, станала с ищеца, е приета
за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО. В разпореждането е пояснено, че видно
от протокол №1/22.01.2018 г. за разследване на злополуката от осигурителя,
обясненията на пострадалия и М.А.Ч.злополуката е станала през време и по повод
на извършваната работа - при подреждане на тави, влизащи в пещта, като
пострадалият получава прясно скъсване на мениск на
десния крак. Страните не спорят, че разпореждането е влязло в сила като
необжалвано.
В хода на разследване на
злополуката ищецът е дал обяснения, в които е заявил, че на 23.12.2017 г.,
около 11.40 ч., между разтоварващия робот и печката имало проблем с транспорта,
който съществувал отдавна и никой не вземал мерки да се отстрани, поради което
били принудени да се катерят там, за да оправят влизащите в печката тави. При
поредното му качване се подхлъзнал и десният му крак се озовал притиснат и
сгънат между напречната греда и тежестта на тялото му. В този момент колегата
му И.бил в почивка. След като се върнал видял, че кракът му бил целия в кръв и
го изпратил в кафето да го превържат. След превръзката останал да довърши
смяната си. Посещавал дежурен лекар поради дългите празнични дни. В първия
работен ден - на 02.01.2018 г. е посетил личния си лекар, който установил, че
коляното му не е добре и с оток. След консултация със специалист на 05.01.2018
г. той установил наличието на скъсан менискус.
На 12.01.2018 г. М.А.Ч.е
уведомила производствения директор за настъпилата на 23.12.2017 г., около 11.30
ч. злополука с ищеца , при която контузил крака ниско долу отпред, над глезена.
Служителката го превързала, след което той се върнал на работното си място.
На 27.04.2010 г. изпълнителният
директор на ответното дружество е одобрил инструкция за недопускане на трудови
злополуки, пожари и аварии. В тях е предвидено работещите при ответника да
изпълняват своите задължения съгласно длъжностната характеристика; да
изпълняват само поръчаната работа; да работят с изправни линии на производство,
съоръжения и стандартни инструменти;; да изпълняват точно и стриктно режимите
на работа и технология на производството и др.
На 30.05.2016 г. - при постъпване
на работа, ищецът е запознат с одобрената от изпълнителния директор на
ответното дружество инструкция за безопасна работа за линия за производство на кроасани и щрудели. В нея е предвидено, че се забранява
влизането в работните зони на машините. При неизправност или авария се спира
машината с натискане на бутон стоп, трябва да се повика началника на смяната и
да се информира.
На 19.06.2017 г. ответникът е
сключил групова застраховка злополука за служителите на „Ч.Б.“ АД и „А.С.“ ЕООД
с АIG .
От заключението на вещото лице
д-р Р.Д.- ортопед травматолог по изслушаната пред СРС съдебно - медицинска
експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно
дадено, се установява, че получените от ищеца травматични увреждания от
трудовата злополука, настъпила на 23.12.2017 г., при която е травмирана дясната
колянна става, са следните: частично скъсване на
вътрешния мениск на дясна колянна
става; хондрален (хрущялен) дефект на вътрешния
бедрен кондил в дясно, причинили на пострадалия
трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок, по - дълъг от
30 дни. На 16.01.2018 ищецът е бил опериран, частично отстраняване на медиалния
мениск в дясно, отстраняване на малки фрагменти,
причиняващи периодични блокажи на дясната колянна
става, свързани с хондралния дефект на вътрешния
бедрен кондил - направена хондропластика.
По делото няма представена медицинска документация за остатъчни явления след
проведеното лечение. От личния преглед на ищеца вещото лице е установило наличието
на лек дефицит при сгъване на ДКС-невъзможен пълен клек. Възстановителният
период е продължил 8 месеца, при разрешен отпуск за временна неработоспособност
от 240 дни. Вещото лице приема, че оперативното лечение, проведено при ищеца,
съставлява съвременно лечение при този вид увреди. Причинените болки и
страдания са били най-интензивни непосредствено след травмата, след
оперативната интервенция за 30 дни, без натоварване на крайника, след което е
активирана рехабилитация, при която болките са най-интензивни в началния
период. Първоначално ищецът е лекуван след травмата консервативно с НСПВ. Тъй
като болките не са се повлияли и поради блокажи на ставата се е пристъпило към
оперативно лечение, след което е назначена антибиотична
профилактика, болкоуспокояващи, противосъсирващи
лекарства. По делото не е представена медицинска документация за поставена
шина. При личния преглед ищецът съобщил, че е носил следоперативно гипсов тутор - 15 дни. Хондралния дефект
на бедрения кондил изисква туторна
лонгета за 30 дни. След операцията се правили
периодични превръзки. В епикризата е отразена болка и
ограничени движения в колянната става, периодични
блокажи. По делото няма данни за предшестващи травми на дясното коляно. Получената
на 23.12.2017 . трудова злополука е за прясно скъсване на мениск
на десния крак. Вещото лице е пояснило, че е възможно при скъсване на мениск да няма оток (излив),
което е свързано анатомично с кръвоснабдяването му и
мястото на увреждането му. В епикризата е посочено,
че болките в дясното коляно датират от деня на инцидента, когато паднал по
време на работа, усукал дясна колянна става на пода.
Лекуван консервативно без ефект, поради което се е пристъпило към оперативно
лечение. Описано е частично скъсване на мениска. Хондралният дефект на бедрения кондил
може да възникне при травма на коляното с прекъсване на мескус.
От този дефект са възникнали малки фрагменти, причинили периодични блокажи на
ставата. Вещото лице приема, че нормалният период за възстановяване на скъсан мениск след операция е месец - два. Когато към увредата се прибави и хондралег
дефект, възстановяването е 3-4 месеца. Негативни последици са ускоряване на
дегенеративните промени на ставата.
При изслушване в открито съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че личният лекар не е компетентен по
отношение на травми. Наличието на прясно скъсване на минискус,
получено при трудовата злополука, е установено от представената по делото
медицинска документация по безспорен начин. Механизмът на травмата отговаря на
вида на увреждането. Възможно е придвижване със скъсан менискус,
но се проявяват блокажи на ставата. Например по време на ходене се усеща блокаж
и ставата застава така, че не може да се разгърне. Възможно е да не се извърши
операция, но в този случай лицето ще има блокажи до края на живота си. Вещото
лице е пояснило, че ставите са най-капризното нещо в човешкия организъм и води
до ускоряване на дегенеративните изменения.
Пред СРС е изслушана и съдебно -
техническа експертиза. От заключението на вещото лице инж. С.Г.С., неоспорено
от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че
трудовата злополука, настъпила на 23.12.2017 г., около 11.40 ч., е при следния
механизъм: разтоварващият робот, който подава тави и ги взема обратно след
изпичане и на който е работел ищеца, е дал дефект. При качване на поточната
линия за подреждане на тавите, влизащи в пещта за изпичане, ищецът се
подхлъзнал и се озовал с притиснат и сгънат десен крак между напречната греда и
тежестта на тялото. Не е представен дневник за това как е преминала смяната и с
какви особености се характеризира и инструкцията на персонала, включително и на
ищеца. Не е налице и дневник, в който да е отразено за периодични прегледи на
поточната линия и подаващите роботи. При посещение на място вещото лице е
установило, че е налице автоматично спиране и пускане на поточната линия. Само
при отварянето на ограждение за проникване при
поточната линия - спира автоматично, имало бутон „краен изключвател“, който
действа на ел. -механичен принцип. При ответника е налице охрана на труда и ТБТ
за работа на поточната линия за кроасани. Извършени
са организационно - технически мероприятия, както следва: преди започване на
работа; по време на работа; след завършване на работа. Няма дневник, в който да
е отразено, че е извършван ремонт на робот-кабината, която подава тавите чрез конвейра и поточната линия в пещта за изпичане. Пускането
на поточната линия се извършва чрез табло за пускане и се спира с бутон „стоп“.
Има авариен бутон на всеки работещ възел. Събирането на схемата на поточната
линия се изпълнява от дежурен персонал и оператори. На 23.12.2017 г. роботът е
дал дефект, който се състои в това, че към момента на подаването на тавите, те
не се правилно, съгласно изискванията и автоматичния режим на конвейра. Ищецът не е уведомил началника на смяната и
оперативния персонал и сам се покатерил при поточната линия, за да подреди
тавите, без да е спрял поточната линия. В резултат на това се е подхлъзнал при
поточната линия и гредата, като десният крак се е озовал между напречната греда
и тежестта на тялото. Действията на ищеца не са съобразени с правилата за
техническа безопасност и длъжностната му характеристика. Ищецът сам се е озовал
при работещата поточна линия в опасната зона на машината. Само на метър и половина
се намирала врата/ограждение, при отварянето на която
се спира поточната линия и конвейра и може спокойно
да се оправи реда на движещите се тави по поточната линия. По този начин
действията на ищеца са в причинна връзка с настъпилата злополука. Вещото лице е
установило, че поточната линия е снабдена с табла за управление и върху всеки
възел има авариен стоп бутон, който се намира в схемата за спиране на поточната
линия. Всички въртящи се движещи се възли са обезопасени с предпазни ограждения, всеки възел е снабден с краенизключвател,
които при отваряне спират поточната линия. С поведението си ищецът не е спазил
инструкцията по охрана на труда при работата на поточна линия за кроасани, както и инструкцията за недопускане на трудова
злополука, пожар и аварии. Ищецът е пряко подчинен на началник смяната.
Изводите на вещото лице относно наличието на съпричиняване и неговия процент
касаят правни въпроси, поради което не следва да се обсъждат.
От показанията на разпитания пред
СРС свидетел В.Ц.В.се установява, че работи в ответното дружество, като заема
длъжността „охрана“ от 16.05.2007 г. Знае за процесната
трудова злополука, тъй като подготвя декларациите и протоколите от свидетелите
на инцидента, които са депозирани в НОИ. Не е присъствал по време на инцидента.
Ищецът е работил като пакетировчик, след което
преминал на работа на машина - вкарва продукта в камера за втасване в залата с
34 градуса температура и 96 % влажност. След четири часа се изкарвали, които са
втасали и се подавали на разтоварващия робот. Ищецът вкарвал количките с
продуктите и вземал тези, които са за залата за неговата работа. Мястото, на
което е настъпил инцидента, е било обезопасено с решетки със защити. При
отваряне на капака линията спирала. Ищецът е бил инструктиран. При смяна на
работната позиция служителите преминавали през начален инструктаж, както и му
се предоставяли инструкции за новата позиция. Ищецът е бил инструктиран от
свидетеля при назначаването му на тази позиция. Тавите могат да се наместват
само при спряла поточна линия. Имало два робота. Единият бил товарещ - на него
тавите се подреждали на количка. Оттам се вземали от служителя, който ги стоварвал и прекарвал в залата. Изкарвал
тези, които са втасали в продължение на 4 часа, изкарвал ги и ги подавал на
разтоварващия. Той ги разтоварвал и ги насочвал към пещта. Самата технология не
позволявала забавяне. Служителят изкарвал втасалите кроасани
и ги подавал към пещта за изпичане. Доколкото му е известно забранено е на
служителите да прескачат загражденията. На смяна работели по двама човека. Ако
единият бил в почивка, поточната линия не можело да спре.
Пред СРС е разпитана и
свидетелката Е.Х.Х.- майка на ищеца. От показанията й
се установява, че знае за процесната трудова
злополука. Ищецът не могъл да получи спешна медицинска помощ. Прегледали го
през първия работен ден от новата година - 2018 г. Ходел на превръзки за
раната, обяснили му, че няма счупване. Кракът имал оток. През м.01.2018 г.
установили наличието на скъсан минискус, което
наложило болнично лечение в болница „Люлин“. Кракът бил обездвижен. В
продължение на 30-40 дни ищецът се придвижвал с помощта на патерици. След това имало серия от раздвижвания с
физиотерапия, рехабилитация в продължение на 3-4 месеца. И понастоящем ищецът изпитвал болка в
коляното. След инцидента ищецът имал повърхностни рани па крака и коляното.
Ходели при дежурен лекар в поликлиниката в ж. к. „Люлин“. Превързали раните.
Когато ищецът се свързал със свидетелката, я пол„молил да го посети, тъй като
не може да ходи. Преди време са работили заедно при ответника, но в различни
смени. Сега не работела там
По делото е представено обяснение
от ищеца от 28.06.2016 г., в което е посочил, че на 25.06.2016 г., при
извършване на лична работа контузил десния си крак.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, а насрещната въззивна жалба – в
срока по чл.263, ал.1 ГПК, изхождат от легитимирани страни, като същите са
процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършена служебна проверка, въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и
процесуално допустимо.
СРС е
сезиран с искове с правно основание чл.200 КТ - за заплащане на обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди, съставляващи разлика между трудовото
възнаграждение, което би получил и пенсията за инвалидност, която получава,
както и обезщетение за неимуществени вреди, свързани с настъпилата на 23.12.2017
г. трудова злополука, както и за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди.
Съгласно
нормата на чл.200, ал.1 КТ, за вреди от трудова злополука, които са причинили
инвалидност на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им.
Понятието
трудова злополука е легално дефинирано в чл.55 от Кодекса за социално
осигуряване (наименованието му е изменено – ДВ, бр.67 от 29.07.2003 г.) - КСО.
Съгласно първата алинея на тази норма трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт.
В чл.57 КСО и сл., както и в издадената на основание чл.57, ал.3 КСО Наредба за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудови злополуки, е
регламентиран редът за деклариране и разследване на трудовите злополуки.
Съгласно нормата на чл.60 КСО длъжностното лице, определено от Ръководителя на
ТП на НОИ, въз основа на документите в досието, в 7 – дневен срок от
декларирането издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за
трудова.
В
случая е постановено влязло в сила разпореждане № 21636/29.01.2018 г., с което
декларираната от ответника злополука, настъпила на 23.12.2017 г., е приета за
трудова по смисъла на чл.55, ал.2 КЗОО (понастоящем КСО). Наред с това към
момента на настъпването й страните са били обвързани от трудов договор.
Увреждането на ищеца е причинено в резултат на настъпилата злополука.
Жалбоподателят
– ответник релевира доводи, че по делото не е
установено наличието на трудова злополука, като доводите му в тази насока не са
обсъдени от решаващия съд, а формално са приети като неоснователни.
Съгласно
формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика разпореждането на органа по
чл.60, ал. 1 КСО представлява индивидуален административен акт относно
наличието или не на трудова злополука. Същият е и официален удостоверителен
документ за установените в него факти и в частност за наличието на трудова
злополука като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
ответника - работодател и от който зависи съществуването на правото. Липсата на
такова разпореждане обусловя отхвърлянето на исковете с правно основание чл.200,
ал.1 КТ. Установяването на факта на настъпване на трудовата злополука не може
да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен
ред, който не може да бъде игнориран (решение № 109 от 12.03.2012 г. по гр. д.
№ 622/2011 г., на ВКС, ГК, ІV ГО; решение
№ 31 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 1894/2009 г., на
ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 319 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г., на ВКС,
ГК, ІІІ ГО; решение
№ 31 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 1894/2009 г., на
ВКС, ГК, ІV ГО и редица други). Формираната съдебна практика по този въпрос е
съобразена и от решаващия съд, поради което релевираните доводи от
жалбоподателя – ответник за формално обсъждане на доводите му относно
настъпилата трудова злополука, се явяват неоснователни. За пълнота следва да се
отбележи, че ангажираните по делото доказателства изцяло кореспондират с
влязлото в сила разпореждане на НОИ-ТП София град.
Отговорността
на работодателя е обективна, поради което не е необходимо наличието на вина.
Ето защо съдът счита, че са налице предпоставките на чл.200 КТ и следва да се
ангажира отговорността на работодателя за причинените на служителя имуществени и
неимуществени вреди от трудовата злополука.
Нормата
на чл.200, ал.3 КТ регламентира, че работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
Спори се между страните във въззивното производство относно размера на следващото се на
ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.
Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на
основание чл.52 ЗЗД. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
В случая ищецът е получил травматично
увреждане, довело до частично скъсване на вътрешния мениск
на дясна колянна става; хрущялен дефект на вътрешния
бедрен кондил в дясно, довел до трайно затруднение на
движенията на десен долен крайник за срок, по - дълъг от 30 дни. Също така във
връзка с травматичното увреждане е проведено оперативно лечение на ищеца, като
частично е отстранен медиалния мениск в дясно, както
и малки фрагменти, причиняващи периодични блокажи на дясната колянна става. От значение е също така и обстоятелството,
че вследствие на травмата при ищеца е установено наличието на лек дефицит при
сгъване на ДКС-невъзможен пълен клек. Възстановителният период при ищеца е
продължителен - 8 месеца, като разрешеният му отпуск за временна
неработоспособност от 240 дни. В резултат от полученото травматично увреждане
ищецът е търпял болки и страдания, които са били най -интензивни непосредствено
след травмата, след оперативната интервенция за 30 дни, без натоварване на
крайника, както и в началния период на проведената рехабилитация. В продължение
на 30-40 дни ищецът се е придвижвал с помощта на патерици, което създавало
ежедневни затруднения. Ето защо, съобразявайки се с принципа на справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС №
4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди във връзка с настъпилата на 23.12.2017 г. трудова злополука
възлиза на 20 000 лв., което ще го възмезди в най - пълна степен за
претърпените от него болки и страдания (решение № 106/11.07.2017 г. по т. д. №
60381/2016 г. на ВКС, ГК, І ГО; решение № 288 от 15.01.2018 г. по гр. д. №
59/2017 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 106 от 11.07.2017 г. по
т. д. № 60381/2016 г. на ВКС, ГК І ГО). С оглед на това изводите на решаващия
съд относно размера на обезщетението за неимуществени вреди са обосновани, като
съдът е съобразил обстоятелствата, релевантни за отговорността на работодателя,
както и задължителните разяснения, дадени с цитираното ППВС.
Ответникът своевременно е релевирал довод, който поддържа и във въззивната
жалба, че ищецът е допуснал груба небрежност при настъпване на трудовата
злополука.
Нормата на чл.201, ал.2 КТ
регламентира, че отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. В доказателствена тежест на ответника е да установи това свое
възражение, в какъвто смисъл е и съставения по реда на чл.146 ГПК доклад на
делото от решаващия съд. Съгласно разясненията, дадени с решение № 291 от
11.07.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, небрежността в гражданското
право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението
на определена категория лица (добрия стопанин), с оглед естеството на дейността
и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според
субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел -
грижата, която би положил и най - небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче
не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност. Съпричиняването при
допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на
всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на
обезщетението. В тази насока е и формираната трайна съдебна практика.
Следва да се съобрази също така,
че съгласно решение № 159 от 15.01.2018 г. по гр. д. № 251/2017 г. на ВКС, ГК,
ІІІ ГО, превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е
отговорност и двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на
работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията
на труд е задължение в тежест на работодателя и включва система от мерки, само
част от които се свеждат до установяването на конкретни правила за безопасност,
прилагани пряко от изложените на риска негови работници и служители, след
инструктаж. Вида и броя на останалите мерки, които е трябвало работодателят да
предприеме, за да осигури безопасни условия на труд, е в зависимост от
действащата подзаконова нормативна уредба, естеството на работата и свързания с
нея производствен риск. Делът на тези мерки и значението им за превенцията на
риска не изключва прилагането на чл.201, ал.2 КТ, ако работникът грубо е
нарушил правилата за безопасност, но наред с другите обстоятелства е от
значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова злополука.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност.
В разглеждания случай се
установи, че ищецът е бил запознат с инструкцията за работата, която му е
възложена от работодателя, за което е положил подпис на 30.05.2016 г.
Работодателят обаче не е представил дневник за това как е преминала смяната, на
която е настъпила трудовата злополука, проведения инструктаж на работниците,
включително на ищеца. Също така няма дневник, в който да е отразено
провеждането на периодични прегледи на поточната линия, с цел обезпечаване
нейната безаварийна работа. Установи се, че освен бутона за пускане и спиране
на поточната линия, има и авариен бутон на всеки работещ възел. С оглед на това
ищецът е разполагал с възможност да спре поточната линия и да уведоми началника
на смяната за това, че при подаването на тавите те не се подреждат правилно
съгласно изискванията и автоматичния режим на конвейра.
Като е игнорирал тези свои задължения и се е покатерил при поточната линия, за
да подреди тавите, без да спре поточната линия, ищецът е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, като не е положил елементарно старание и
внимание, пренебрегвайки основни технологични правила и правила за безопасност.
Жалбоподателя – ответник излага
съображения, че приносът на ищеца е по – голям от определения от решаващия съд.
При преценка основателността на тези доводи, следва да се съобрази
обстоятелството, че работодателят не е изпълнил доказателствената си тежест да
докаже по делото, че е предприел необходимите мерки за упражняване на системен
контрол върху работата на служителите му с машините и съоръженията, както и
обезпечаване на необходимите мерки за безаварийно осъществяване на работния
процес. Същият не е ангажирал и доказателства за извършен ремонт и поддръжка на
робота, който подава тавите чрез конвейра и поточната
линия в пещта за изпичане, за да се намалят авариите и съответно необходимостта
от ръчно подреждане на тавите от работниците.
По изложените съображения и
доколкото не се установи наличието на създадената трайна практика за отстраняване
на проблеми при подаването на тавите към пещта без да се спира поточната линия,
както и устни заповеди за това, въззивният съд счита,
че приносът на ищеца за настъпилата трудова злополука възлиза на 1/2. Ето защо
доводите на страните за неправилно определяне на процента на съпричиняване от
решаващия съд се явяват неоснователни.
След като обезщетението за
неимуществени вреди възлиза на 20 000 лв., при наличие на съпричиняване от
1/2, предявеният иск се явява основателен за сумата от 10 000 лв.
Задължението на ответника е парично
и за периода на своята забава същият дължи заплащане на лихва за забава, на
основание чл.86 ЗЗД. Страните не са релевирали доводи
относно момента на поставянето на ответника в забава, поради което и на
основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния
контрол и не следва да се обсъжда.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по
производството:
С оглед изхода на спора
разноските за настоящото производство следва да останат в тежест на страните,
както са направени.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 101831/23.04.2019 г., постановено по гр. д. № 62153/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 53 състав.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач „Е.А.Д.Ю.С. А. (клон БЪЛГАРИЯ)“ КТЧ, ЕИК ******,
с адрес гр. София, ж. к. „Изток“, ул. „**********, бл.7 и съдебен адрес *** – адв. Е.М..
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, на основание чл.280,
ал.2, т.3 ГПК, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.