Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 27.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шести декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. СВЕТЛОЗАР Д.
при участието на секретаря Елеонора Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия И. Иванова гр. дело № 17013 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК и сл.
С решение от 21.08.2018 г., постановено по гр. д. №
8065/2014 г. на СРС, III ГО, 88 състав, е признато за установено по исковете с
правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД на И.Д.К. срещу ЕТ „Г.Д. -92“, С.Г.Д., Д.Г.Д.
и Г.Й.Д., че договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №
67/23.02.2009 г., том I, рег. № 03750, дело № 0064/2009 г. на нотариус рег. №
302 на НК, с предмет: недвижим имот – магазин № 4Б с площ от 20, 90 кв. м.,
находящ се в жилищна сграда с административен адрес: гр. София, ул. „*********№
**, при
граници: магазин № 4, магазин № 4А, двор и гараж за три коли № 2, заедно с 2,
052% ид. ч. от общите части на сградата и съответните ид. ч. от правото на
строеж върху мястото, върху което е построена сградата, е нищожен. Ответникът
ЕТ „Г.Д. - 92“ е осъден да заплати на И.Д.К., на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от 25 000 лв., представляваща недължимо платена цена по
договора, а ответниците: С.Г.Д. и Д.Г.Д. са осъдени да заплатят солидарно с ответника ЕТ „Г.Д. - 92“ на И.Д.К. сумата
от 8 333, 33 лв., представляваща част от общия дълг от 25 000 лв.,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба – 14.02.2014 г. до окончателното изплащане на
сумата. Отхвърлен е искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от
13 112, 27 лв., представляваща лихва за забава за периода 23.02.2009 г. – 31.01.2014
г. Ответниците ЕТ „Г.Д. - 92“, С.Г.Д., Д.Г.Д. и Г.Й.Д. са осъдени да заплатят
на ищцата, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 858, 31 лв. - разноски
по делото.
Срещу постановеното съдебно
решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна
жалба от ответниците: Г.Й.Д., действащ като ЕТ „Г.Д. - 92“, С.Г.Д. и Д.Г.Д..
Излагат съпбражения, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е
постановено в противоречие с материалния закон. Считат, че договорът не е с
невъзможен предмет. В тази връзка се позовават на ТР № 3/2014 г. на ОСГК на
ВКС, според което фактическата невъзможност на предмета означава, че той не
съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да
възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката,
техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално
определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието, какъвто според
жалбоподателите не е процесният случай, тъй като магазин на партерния етаж би
могъл да възникне чрез преустройство на гараж. Считат, че в тежест на ищцата е
да докаже обективна невъзможност за възникването му, каквито доказателства не
са били ангажирани. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото
възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка.
Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване
на сделката или ограничения за обособяването на обекта, каквато хипотеза не е
налице в случая. Считат, че не е налице договор с невъзможен предмет, а се
касае за неизпълнение на задължението за прехвърляне право на собственост по
валиден договор, което може да бъде преодоляно чрез разваляне на договора по
съдебен ред и реституция на даденото, какъвто иск обаче не е бил предявен от
ищцата. Твърдят, че сградата е реализирана от едноличния търговец в рамките на
неговото занятие, поради което липсва основание за ангажиране отговорността на
съпругата му, респ. на наследниците й. Молят съда да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли предявените искове.
Ответникът по жалбата – И.Д.К., е депозирала в
срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с който я
оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно, тъй като по делото е установено, че процесният магазин не
съществува по строителни книжа, нито е бил реално изграден. Моли съда да остави
въззивната жалба без уважение и да потвърди решението в обжалваната част.
Претендира направените по делото разноски.
Решението в частта, с която е отхвърлен искът по
чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на 13 112, 27 лв. за
периода 23.02.2009 г. – 31.01.2014 г., е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове съответно с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, вр. чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищцата твърди, че на 23.02.2009 г. е сключила договор
за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 67/23.02.2009 г.,
том I, рег. № 03750, дело № 0064/2009 г. на
нотариус рег. № 302 на НК, по силата на който ЕТ „Г.Д. - 92“ и С.С.Д.са й
продали недвижим имот, находящ се в жилищна сграда в гр. София, ул. „*********№
82, изграден в груб строеж, а именно: магазин № 4Б, находящ се на партерния
етаж в сградата, със застроена площ от 20, 90 кв.м., при граници: магазин № 4,
магазин № 4А, двор и гараж за три коли № 2, заедно с 2, 052% ид. ч. от общите
части на сградата и съответните ид. ч. от правото на строеж върху мястото.
Ищцата е заплатила продажната цена в размер на 25 000 лв. изцяло преди
подписване на договора. Установила, че на мястото, където е закупила магазин,
се намират гаражи, обявени за продажба. Снабдила се е с архитектурния проект на
сградата, в който процесният магазин не е предвиден. Счита, че договорът е с
невъзможен предмет, поради което е нищожен, поради което ответниците дължат
връщане на платената от нея продажна цена, както и обезщетение за забава от
момента на извършване на престацията по нищожния договор 23.02.2009 г. до
31.01.2014 г. в размер на 13 112, 27 лв. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответниците, че договорът е
нищожен, да ги осъди да й заплатят сумата от 25 000 лв. - платена без
основание и сумата от 13 112, 27 лв. – обезщетение за забава за периода
23.02.2009 г. – 31.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане.
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор
на исковата молба ответникът ЕТ „Г.Д. - 92“ оспорва
предявените искове. Счита, че по отношение на ответницата С.С.Д.исковете са
недопустими, доколкото процесната сделка не я задължава, тъй като сградата е
построена от нейния съпруг, действащ като ЕТ в рамките на предмета му на
дейност. Оспорва предявените срещу него искове по съображения, че процесният
магазин е предвиден в архитектурния проект, изграден е към момента на сключване
на договора, поради което договорът не е нищожен. Оспорва претенцията за
обезщетение за забава. Позовава се на изтекла погасителна давност.
Във връзка с нередовната процедура по връчване на
съдебните книжа СРС е разпоредил извършване на справка по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г. С изготвената служебно справка е установено, че ответницата С.С.Д.,
е починала на 31.05.2013 г. Същевременно искът е предявен на 14.02.2014 г. От
служебно изготвената справка е установено, че наследници по закон на С.С.Д.са: Г.Й.
Д.– съпруг, Д.Г.Д. и С.Г.Д. – синове.
С разпореждане от 14.07.2014 г. съдът е
конституирал на мястото на починалия ответник С.С.Д.наследниците й по закон,
посочени по – горе. Съдът служебно е събрал информация относно постоянния и
настоящ адрес на конституираните служебно страни.
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор
ответниците С.Г.Д.,
Д.Г.Д. и Г.Й.Д. оспорват предявените искове. Твърдят, че обектът е проектиран и
изпълнен реално на място.
В първото редовно открито съдебно заседание,
проведено на 24.03.2015 г., ответниците, чрез процесуалния им представител адв.
Д., са оспорили предявените искове спрямо ответницата С. Д., на чието място са
конституирани като страни по делото. Твърдят, че тя никога не е придобила вещни
права върху спорния имот, тъй като строежът е реализират от едноличния
търговец, в рамките на търговската му дейност. Твърдят, че процесният обект е
реализиран съгласно одобрения план на сградата.
По делото е представен нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 67, том I, рег. № 03750, дело № 0064/2009 г. от 23.02.2009 г., по силата на който Г.Й.Д.,
действащ като ЕТ
„Г.Д. - 92“, и С.С.Д.продават на И.Д.К. следния недвижим имот, находящ се в
жилищна сграда в гр. София, ул. „*********№ 82, изграден в степен на груб
строеж, а именно: магазин № 4Б, находящ се на партерния етаж в сградата, със
застроена площ от 20, 90 кв.м., при граници: магазин № 4, магазин № 4А, двор и
гараж за три коли № 2, заедно с 2, 052% ид.ч. от общите части на сградата,
равняващи се на 4, 29 кв.м., или магазин общо от 25, 19 лв.м., заедно със и
съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото, върху което е построена
сградата, за сумата от 25 000 лв., която продавачите заявяват, че са
получили напълно от купувача преди сключване на договора.
С писмо изх. № 139/20.04.2015 г. нотариус В.П.Б. е
уведомила съда, че не може да представи нотариално дело по нотариален акт № 67,
том І, рег. № 03750, дело № 0064/2009 г., тъй като нотариалните дела от 2009 г.
са унищожени.
По делото са представени различни екземпляра
заверени преписи на нотариален акт № 162, том III, рег. № 19925, дело № 529/2006 г. от
07.07.2006 г. за прехвърляне право на строеж срещу задължение за изграждане на
самостоятелни жилищни и други обекти в поземлен имот, вписан в Служба по
вписванията, по силата на който „М.Б.“ ЕООД прехвърля на ЕТ „Г.Д. - 92“ правото
на строеж за построяване на жилищна сграда със застроена площ от 293, 30 кв. м.
и с РЗП от 2 023, 24 кв. м. по съгласувания работен инвестиционен проект
на 21.06.2006 г. и разрешение за строеж № 456/29.06.2006 г. от Дирекция
„Архитектура и градоустроство“ на СО, с изключение на обектите, за които „М.Б.“
ЕООД запазва за себе си правото на строеж, подробно описани в пункт втори на
нотариалния акт. ЕТ „Г.Д. - 92“ от своя страна се е задължил да построи в
дворното място в срок 24 месеца от датата на издаване на протокола за
определяне на строителна линия и ниво за започване на строителството жилищна
сграда със застроена площ от 293, 30 кв. м. и с РЗП от 2 023, 24 кв. м. по
съгласувания работен инвестиционен проект на 21.06.2006 г. и разрешение за
строеж № 456/29.06.2006 г. от Дирекция „Архитектура и градоустроство“ на СО,
изцяло за своя сметка, самостоятелно или чрез трето избрано от него лице, със
свои материали, средства за производство и организация на труда и при всички
останали условия на договора, включително и обектите, които „М.Б.“ ЕООД ще
придобие в своя изключителна собственост след окончзтелното извършване на
строителството и предаване за експлоатация на цялата жилищна сграда по
предвидения от закона ред.
Видно от пункт III на нотариалния акт, в изключителна
собственост на ЕТ „Г.Д. - 92“ са следните обекти, подробно описани съгласно
представения работен инвестиционен проект, съгласуван на 21.06.2006 г. от Дирекция
„Архитектура и градоустройство“ на СО и таблица за ценообразуване,
представляваща неразделна част от него, посочени в т.1-т.46 от нотариалния акт.
В единия екземпляр на заверен препис от нотариалния
акт (л.11-л.22), който е подписан от страните по сделката, в т.1-т.46 не фигурира
процесният магазин № 4Б с посочените от ищеца площ и граници. В другия
екземпляр на заверен препис на нотариалния акт (л.23-28), процесният магазин е
описан в т.45. Нужно е да се отбележи, че вторият посочен екземпляр не е
подписан от прехвърлителя, а носи подпис само на приемателя. Ето защо този
екземпляр следва да се цени като подготвителен документ, но същият не
обективира завършен фактически състав на правната сделка, доколкото не е
формирано съгласие на двете страни по правоотношението, поради което въз основа
на него не могат да се формират правни изводи относно спорното правоотоншение.
По делото е представен съгласуван технически
проект, част „Архитектурна“. Съдържащият се в него чертеж предвижда
изграждането на магазин № 1, 2 и 3. В него не е предвидено изграждане на
процесния магазин № 4Б. Също така в съдържащата се в проекта „таблица на довършителните
работи“ са посочени магазин № 4 с площ от 72, 67 кв. м. и магазин № 5 с площ от
65, 62 кв. м.
Пред СРС е изслушана съдебно – техническа
експертиза, която е изготвена въз основа на материалите по делото и извършен
оглед на място, се установява, че обект магазин № 4Б, находящ се на партерния
етаж в жилищна сграда със застроена площ от 20, 90 кв. м., при граници: магазин
№ 4, магазин № 4А, двор и гараж за три коли № 2, находящ се в жилищна сграда в гр.
София, ул. „*********№ 82, не е индивидуализиран на място. При огледа вещото
лице е констатирало общо помещение, в което има складиран багаж, без изграден
санитарен възел. Единствено границата на гараж за три коли съществува на място
при огледа, както е показано в архитектурния проект.
В проведеното на 09.06.2015 г. открито съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че в ДАГ се намира този архитектурен проект,
който е приложен по делото, като в него е посочено „гараж“. На място при огледа
е установено, че това помещение, в което би трябвало да има оформени три
магазина, представлява едно общо помещение, което по време на огледа е
приличало на склад, всички помещения са обединени и не е оформен магазин.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259,
ал.1 ГПК, от легитимиранистрани страни, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи,
че първоинстанционното решение е валидно.
По допустимостта на съдебното решение въззивинят
съд приема следното:
По делото се установи, че искът е предявен срещу
лице, което е починало преди завеждане на делото. Същевременно съдът служебно е
издирал наследниците на починалата страна и ги е конституирал като ответници по
делото, без да е отправено искане от страна на ищцата за привличане на нови
страни в процеса.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно
решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС, т.2 процесуалната
правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото
на иск. Исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е
починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване,
поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно
процесуално правоотношение. В
този случай не се касае до нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127,
ал.1 ГПК и чл.128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл.129 ГПК
(респ. да породи и задължение за съда да даде указания за отстраняване на
недостатъците), а до липса на първоначална процесуална легитимация на главна
страна в процеса. Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на
чл.227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство
предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече
учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално
правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде „продължено“ при условията
на чл.227 ГПК. Без правно значение е знанието или незнанието на ищеца, че
посоченият от него ответник е починал. 3аконодателят не е уредил правно
основание, по силата на което да се приеме, че и в този случай, за целите на
гражданското съдопроизводство, процесуалното правоотношение с несъществуващия
правен субект се поражда, а след това производството продължава с участието на
неговите правоприемници.
По изложените съображения и с оглед задължителните
разяснения, дадени с посоченото тълкувателно решение, следва да се приеме, че
предявеният иск спрямо починалата преди завеждане на делото ответница С.С.Д.е
процесуално недопустим, поради което неправилно производството по делото е
продължило в лицето на наследниците й по закон, служебно конституирани от съда
като страни по делото.
Предвид обстоятелството, че в исковата молба са
заявени фактически твърдения, че ответниците заедно са прехвърлили на ищцата
правото на собственост върху процесния магазин, без да се посочи всеки един от
тях каква ид. ч. й е прехвърлил и с оглед разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗС,
следва да се приеме, че предявеният иск за прогласяване нищожност на оспорения
договор спрямо ищцата се отнася за 1/2 ид. ч. Без значение за допустимостта на
производството в тази му част е обстоятелството, че в хода на производството е
установено, че Г.Д. и С. Д. са съпрузи към момента на сключване на оспорената
сделка, тъй като такова фактическо обстоятелство не е заявено в исковата молба
и то не може да послужи при очертаване на претендираните от ищцата права.
Релевираните от жалбоподателите доводи, че ответницата
С. Д. не е притежавала правото на собственост върху процесния магазин също
нямат отношение към допустимостта на иска, доколкото предмет на иска не е вещно – транслативното
действие на оспорения договор и дали същата е в състояние да изпълни поетите
договорни задължения, а неговата валидност. Същевременно ответницата С. Д. е
участвала като продавач по тази сделка и е обвързана от нея.
Независимо от това, дори да се приеме, че фактът,
че С. и Г.Д. са съпрузи има значение при очертаване на търсената от ищцата
защита, правно релевантно е обстоятелството, че след като ищцата твърди, че Г.Д.
участва по сделката като едноличен търговец, то очевидно правото на
собственост, което се прехвърля с оспорената сделка, не е в режим на съпружеска
имуществена общност, тъй като е свързано с търговската дейност на единия съпруг.
Ето защо съобразно фактическите твърдения на ищцата се касае за обикновена
съсобственост между прехвърлителите. Дали ответницата С. Д. действително е била
носител на правото на собственост върху 1/2 ид. ч. би имало значение за възможността
й да изпълни договорното си задължение да прехвърли правото на собственост в
този обем на приобретателя по сделката, при предявен иск за разваляне на
договора, какъвто обаче не е включен в предмета на делото.
В исковата молба ищцата не е заявил, че
претендираната сума от 25 000 лв., платена в изпълнение на нищожния
договор, е в режим на солидарност и съответно липсват твърдения за основание за
възникване на солидарна отговорност между първоначалните ответници. Ето защо и
с оглед приетото по – горе, че ищцата отговаря за 1/2 ид. ч. от прехвърления
имот, се налага извода, че предявеният осъдителен иск спрямо С. Д. е за
заплащане на 1/2 от претендираната от ищцата сума - 12 500 лв.
По изложените съображения и доколкото предявеният
спрямо починалата към момента на завеждане на делото страна С.С.Д.за
прогласяване на нищожност на оспорения договор в частта, с която се прехвърля
1/2 ид. ч. от процесния магазин, както и за заплащане на 1/2 от платената в
изпълнение на договора сума – 12 500 лв., се явява процесуално
недопстумио, поради което и на основание чл.270, ал.3 ГПК решението в тази му
част следва да се обезсили, а производството по делото в същата част следва да
се прекрати.
Решението е процесуално недопустимо и в частта, с
която Г.Д., действал като ЕТ „Г.Д. – 92“, заличен, е осъден да заплати сумата
над 12 500 лв. до 25 000 лв., доколкото надхвърля обема на търсената
от ищцата защита. Установеният
принцип на диспозитивното начало в гражданския
процес ограничава пределите на решаващата дейност на съда в рамките на
търсената защита. Нормата на чл.6, ал.2 ГПК регламентира, че предметът на
делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Същевременно
с обжалваното решение първоинстанционният съд е присъдил сума, която надхвърля
претендираната спрямо посочения ответник. По този начин решаващият съд се е произнесъл извън рамките на търсената
защита, т. е. постановил е решение свръх петитум. Ето защо и на основание чл.270, ал.3 ГПК решението в посочената част следва да
се обезсили. Доколкото такова искане не е заявено спрямо посочения ответник, не
е налице основание за прекратяване на производството по делото в разглежданата
част.
Съгласно писмо от Окръжен съд – Кюстендил вх. №
5154719/20.10.2017 г., с решение 22/12.04.2017 г. на Окръжен съд – Кюстендил е
прекратено откритото по отношение на ЕТ „Г.Д. - 92“ производство по
несъстоятелност и е постановено заличаването на последния. От служебна справка
в Търговския регистър се установява, че едноличният търговец е заличен с
вписване от 04.05.2017 г. С факта на заличаването на едноличния търговец за
поетите от него задължения отговаря с цялото си имущество физическото лице,
което е упражнявало дейност като едноличен търговец, тъй като то винаги
отговаря с едно и също имущество по задълженията, придобити в резултат на
упражняваната от него търговска дейност и тези, по всички други имуществени
отношения, възникнали в частния му живот (в посочения смисъл - определение №
316 от 26.05.2009 г. по ч.т.д. № 240/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО). Ето защо макар
съдебното решение да е постановено спрямо ЕТ „Г.Д. - 92“, който към момента на
постановяването му е заличен, това обстоятелство не рефлектира върху
допустимостта на решението спрямо посочената страна, тъй като признаването на търговско качество
на едно физическо лице разширява неговата правоспособност. В качеството си на
субект на гражданското право физическото лице може да придобива само граждански
права и задължения. С признаването му за търговец за него се открива
възможността да бъде страна и по правоотношения в търговското право. Нов правен
субект обаче не възниква. Правният субект съществува отнапред и това е
физическото лице, като регистрацията на едноличен търговец няма конститутивно
действие по отношение правоспособността и дееспособността на търговеца, а само
оповестително такова. Всички права и задължения във връзка с търговската
дейност се обединяват от личността на лицето, признато за търговец. Едноличният
търговец е носител едновременно на
търговски и на граждански права и задължения. Ето защо макар неправилно
да е посочено търговското качество на ответника, което е отпаднало в хода на
висящия процес, това не води до недопустимост на съдебния акт, постановен
спрямо него, като Г.Й.Д. е обвързан от постановеното спрямо него съдебно
решение.
По изложените съображения следва да се приеме, че
след заличаване на едноличния търговец страна в производството е физическото
лице, упражнявало дейност като ЕТ „Г.Д. - 92“, а именно: Г.Й.Д.. С оглед на
това първоинстанционното решение в частта, с която исковете са уважени по
отношение на ЕТ „Г.Д. - 92“, е процесуално допустимо, като същото следва да се
счита постановено срещу Г.Й.Д..
Страните не спорят относно подписването на договора
за покупко – продажба от 23.02.2009 г., сключен с нотариален акт № 67, том І,
рег. № 03750, дело № 0064/2009 г. относно процесния магазин, в каквато насока
са и събраните по делото доказателства, обсъдени по - горе.
Спори се относно обстоятелството дали процесният
договор, в разглежданата част, е с невъзможен предмет или не.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР №
3/2014 г. на ОСГК на ВКС, ако към момента на постигне на съгласието, предметът
е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен
предмет. Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в
реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според
природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и
технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално
определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Налице е начална
невъзможност на предмета. Правната невъзможност на предмета означава, че за
неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна
пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за
извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта. Ако към
момента на сключване на сделката, реално определените части от недвижим имот
(сграда, жилище или други обекти), не са фактически обособени, но е възможно да
бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията в действащия
устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен
предмет. Правна невъзможност за обособяване на реално определена част от
недвижим имот (сграда, жилище или други обекти) е налице, когато при сключване
на сделката съществува непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен
проект за обособяване на тази част.
Съгласно решение № 93 от 6.04.2012 г. по гр.
д. № 1548/2010 г. на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, нищожност
поради невъзможен предмет на договора е налице не когато предметът на договора
липсва (не съществува). Договорите върху бъдещ предмет обвързват валидно
страните (напр. отделен обект в сграда, която ще бъде построена или земеделска
земя, която се очаква да бъде възстановена). Нищожни са договорите, чийто
предмет още при сключването им е невъзможно да възникне. Ако при сключването на
договора възникването на неговия предмет е било възможно, договорът обвързва валидно
страните и едва ако в последствие предметът на договора стане невъзможен,
тогава валидният договор се разваля по право или подлежи на разваляне, когато
невъзможността е по причина за която длъжникът отговаря.
От заключението на вещото лице по изслушаната пред
СРС съдебно – техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема
като компетентно дадено, се установи, че процесният магазин № 4Б,
индивидуализиран в нотариалния акт за покупко - продажба с площ и граници,
фактически не е обособен. На място при огледа вещото лице е констатирало общо
помещение, като единствено границата на гараж за 3 коли съществува, както е показано
в архитектурния проект. Също така съгласно представения по делото технически
проект, част „Архитектурна“ е предвидено изграждането на магазин № 1, 2 и 3, но
не и на магазин № 4Б, като единствено в таблицата за довършителни работи е
посочен магазин № 4, който обаче не съвпада по площ и номер с процесния, поради
което не е налице идентите.
След като процесният самостоятелен обект фактически
не е бил обособен и изграждането му не е било предвидено в изготвения
технически проект, част „Архитектурна“, се налага извода, че договорът за
покупко -продажба е сключен при невъзможен предмет, поради което и на основание
чл.26, ал.2 ЗЗД е нищожен. Възраженията
на жалбоподателя относно липсата на правна пречка процесният магазин да се
обособи съобразно постигнатите уговорки, са преклудирани, доколкото същите не
са заявени в срока за отговор на исковата молба. Ето защо и с оглед
разпоредбата на чл.266, ал.1 ГПК вр. с чл.133 ГПК, същите са извън спорния
предмет и не следва да се обсъждат по същество. За пълнота е нужно да се
отбележи, че по делото не са ангажирани доказателства, че към момента на
сключване на сделката макар процесният магазин да не е реално фактически
обособен, е било възможно да бъде обособен като самостоятелен обект, съобразно
изискванията в действащия устройствен закон към този момент. Същевременно това
обстоятелство подлежи на доказване, а не се предполага.
По изложените съображения въззивният иск счита, че предявеният
иск за установяване нищожност на договора спрямо Г.Й.Д. относно 1/2 ид. ч. от
имота, е основателен, поради което решението в тази му част следва да се
потвърди.
По отношение на претенцията на ищеца за реституция
на даденото по нищожен договор, а именно – платената в полза на ответника Г.Й.Д.
продажна цена в размер на 12 500 лв., не са заявени доводи от жалбоподателя, поради което този въпрос е
извън предмета на въззивна проверка, съгласно изискванията на чл.269 ГПК.
По изложените съображения решението в тази му обжалвана
част следва да се потвърди.
По
разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.4 ГПК в полза на жалбоподателите С. и Д. Д. следва да се присъдят сторените
разноски във въззивното производство. Техният размер възлиза на по 263, 89 лв.
– заплатена държавна такса за въззивно обжалване.
От страна на ответницата по жалбата е направено искане
за присъждане на разноски, но не са ангажирани доказателства такива реално да
са били сторени, поради което разноски не следва да й се присъждат.
С оглед частичната основателност на предявения иск,
ответникът Г.Денчев дължи сумата от 929, 15 лв. – сторени по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска. Ето защо обжалваното решение следва да се
отмени в частта, с която в тежест са му възложени разноски над посочения
размер, както и следва да се отмени в частта, с която в тежест на наследниците
на починалата преди завеждане на делото страна са възложени сторените по делото
разноски, което да заплатят общо.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение от 21.08.2018 г., постановено по гр. д.
№ 8065/2014 г. по описа на СРС, III
ГО, 88 състав, в ЧАСТТА, с
която е признато за установено по исковете с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД,
предявени от И.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, срещу С.Г.Д., ЕГН **********,
Д.Г.Д., ЕГН ********** и Г.Й.Г.Д., ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***
– адв. Д.Д., в качеството им на наследници по закон на С.С.Д.,
ЕГН **********, починала на 31.05.2013 г., че договор за продажба на недвижим
имот, сключен с нотариален акт № 67/23.02.2009 г., том I, рег. № 03750, дело № 0064/2009 г. на
нотариус рег. № 302 на НК, с предмет: недвижим имот – 1/2 ид. ч. от МАГАЗИН
№ 4Б с площ от 20, 90 кв. м., находящ се в жилищна сграда с административен
адрес гр. София, ул. „*********№ 82, при граници: магазин № 4, магазин № 4А,
двор и гараж за три коли № 2, заедно с 2, 052% ид.ч. от общите части на
сградата и съответните ид. ч. от правото на строеж върху мястото, върху което е
построена сградата, е НИЩОЖЕН, както и в ЧАСТТА, с която С.Г.Д., ЕГН **********
и Д.Г.Д., ЕГН **********, в качеството им на наследници по закон на С.С.Д.,
ЕГН **********, починала на 31.05.2013 г., са осъдени да заплатят солидарно
с ответника Г.Й.Д., ЕГН **********, действал като ЕТ
„Г.Д. - 92“, ЕИК ******** – заличен, на И.Д.К., ЕГН **********, сумата от 8 333,
33 (осем хиляди триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки) лв.,
която е част от общия дълг от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лв., а Г.Й.Д., ЕГН **********, действал като ЕТ „Г.Д. - 92“, ЕИК ******** – заличен, е осъден да
заплати на И.Д.К., ЕГН **********, сумата
над 12 500 (дванадесет хиляди и петстотин) лв. до пълния размер от
25 000 (двадесет и пет хиляди) лв., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата, като процесуално недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в ЧАСТТА, с
която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, от И.Д.К., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу С.С.Д., ЕГН **********, починала на 31.05.2013 г., с
наследници по закон: С.Г.Д., ЕГН **********, Д.Г.Д., ЕГН ********** и Г.Й.Г.Д.,
ЕГН **********, всички със съдебен адрес *** – адв. Д.Д. – за признаване за
установено, че договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №
67/23.02.2009 г., том I, рег. № 03750, дело № 0064/2009 г. на нотариус
рег. № 302 на НК, с предмет: недвижим имот – 1/2 ид. ч. от МАГАЗИН №
4Б с площ от 20, 90 кв. м., находящ се в жилищна сграда с административен
адрес гр. София, ул. „*********№ 82, при граници: магазин № 4, магазин № 4А,
двор и гараж за три коли № 2, заедно с 2, 052% ид. ч. от общите части на
сградата и съответните ид. ч. от правото на строеж върху мястото, върху което е
построена сградата, е нищожен, както и в ЧАСТТА, с която е предявен иск
от И.Д.К., ЕГН **********, срещу С.С.Д., ЕГН **********, починала на 31.05.2013
г., с наследници по закон: С.Г.Д., ЕГН **********, Д.Г.Д., ЕГН ********** и Г.Й.Г.Д.,
ЕГН **********, всички със съдебен адрес *** – адв. Д.Д., с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.34, ал.1 ЗЗД – за заплащане на сумата над
12 500 (дванадесет хиляди и петстотин) лв. до пълния предявен размер от
25 000 (двадесет и пет хиляди) лв., съставляваща 1/2 част от общо
претендираната сума в размер на 25 000 лв., като процесуално недопустимо.
ОТМЕНЯ решение от 21.08.2018 г., постановено по гр. д.
№ 8065/2014 г. на СРС, III ГО, 88 състав, в ЧАСТТА, с Г.Й.Д., ЕГН **********,
действал като ЕТ „Г.Д. - 92“, ЕИК ******** – заличен, е осъден да заплати на И.Д.К., ЕГН **********, сумата над 929, 15 (деветстотин двадесет и девет лева и петнадесет
стотинки) лв., до пълния присъден размер от 1 858, 31 (хиляда осемстотин петдесет и осем лева и тридесет и
една стотинки) лв., на основание чл.78,
ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с уважената
част от иска, както и в ЧАСТТА, с която С.Г.Д., ЕГН **********, Д.Г.Д., ЕГН **********
и Г.Й.Д., ЕГН
**********, в качеството им на
наследници по закон на С.С.Д., ЕГН **********, починала на 31.05.2013 г., са осъдени да заплатят общо на И.Д.К., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 1 858, 31 (хиляда
осемстотин петдесет и осем лева и тридесет и една стотинки) лв. - разноски по
делото.
ОСЪЖДА И.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на срещу С.Г.Д., ЕГН **********, Д.Г.Д.,
ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес *** – адв. Д.Д., на основание чл.78,
ал.4 ГПК, сумата от по 263, 89 (двеста шестдесет и три лева и осемдесет
и девет стотинки) лв. на всеки един от тях, представляваща сторени разноски във
въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.08.2018 г., постановено по
гр.д. № 8065/2014 г. на СРС, III ГО, 88 състав, в ЧАСТТА, с която е признато за
установено по исковете с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, предявени от И.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу Г.Й.Д., ЕГН **********, действал като ЕТ „Г.Д.“, ЕИК ********** – заличен, че договор за продажба на недвижим имот,
сключен с нотариален акт № 67/23.02.2009 г., том I, рег. № 03750, дело № 0064/2009 г. на
нотариус рег. № 302 на НК, с предмет: недвижим имот – 1/2 ид. ч. от МАГАЗИН
№ 4Б с площ от 20, 90 кв.м., находящ се в жилищна сграда с административен
адрес: гр. София, ул. „*********№ 82, при граници: магазин № 4, магазин № 4А,
двор и гараж за три коли № 2, заедно с 2, 052% ид.ч. от общите части на
сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото, върху което е
построена сградата, е НИЩОЖЕН, както и в ЧАСТТА, с която Г.Й.Д., ЕГН **********,
действал като ЕТ „Г.Д.“, ЕИК ********** – заличен,
е осъден да заплати на И.Д.К., ЕГН **********, на основание чл.55, ал.1,
предл.1, вр. чл.34 ЗЗД, сумата от 12 500 (дванадесет хиляди и
петстотин) лв. – недължимо платена цена по договор за продажба, обективиран в нотариален
акт № 67/23.02.2009 г., том I, рег. № 03750, дело № 0064/2009 г. на
нотариус рег. № 302 на НК.
Решението в частта, с която е отхвърлен искът по
чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на 13 112, 27 лв. за
периода 23.02.2009 г. – 31.01.2014 г., е влязло я сила като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията
на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.