гр. Бургас, 13 март 2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на първи март, през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
При секретар С.А., като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА
РАДИКОВА АХД № 11 по описа за 2023
година и за да се произнесе, съобрази:
Производството e по реда на чл.76,ал.3 от Закона за здравното
осигуряване, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба, подадена
от „УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ДЕВА МАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Ветрен, ул. „Александър Стамболийски“
№32, представлявано от управителя д-р Х.К.Я., против Заповед за налагане на
санкции №РД-25-1791/12.12.2022 г. на директора на РЗОК – Бургас, с която на „УМБАЛ
Дева Мария“ ЕООД на основание чл.414, ал.3 от НРД за медицинските дейности за
2020-2022г. са наложени 19 санкции „финансова неустойка“ в размер на 200,00
лева за всяко нарушение на разпоредбата на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО и чл.295,
т.14 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.
Жалбоподателят счита, че
заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон и
съществени процесуални нарушения. Твърди, че описаните в заповедта констатации
за липсата на име и подпис на лекаря, извършил изследването, представляват
технически пропуск. Иска отмяна на акта. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по оспорването –
директор на РЗОК гр. Бургас, чрез пълномощника си ст. юрисконсулт Й., намира
оспорването за неоснователно и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения в подкрепа на позицията си излага в представени
по делото писмени бележки.
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице, с
доказан правен интерес от оспорването - адресат на акта, в предвидения от
закона срок.
І. ФАКТИТЕ:
На 20.02.2020 г. между
Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на РЗОК –
гр. Бургас и „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД бил
сключен договор №020903/20.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки и извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури
с НЗОК (л. 227-256).
Със Заповед №РД-25-1325/20.09.2022
г. на директора на РЗОК – Бургас (л. 6), изменена със Заповед
№РД-25-1455/14.10.2022 г. (л. 7) и Заповед
№РД-25-1517/26.10.2022 г. (л. 8) директорът
на РЗОК – Бургас разпоредил извършването на тематична проверка на „УМБАЛ Дева
Мария“ ЕООД, със срок до 31.10.2022 г., със следните задачи: 1.Контрол относно
спазване на изискванията на НРД за сключване на договор за медицинските
дейности за 2020-2022г. и 330 по следните КП №: 151, 171, 172, 174, 175, 176,
178, 187, 193, 194, 199.1, 199.2, 201, 202, 203 в изпълнение на чл. 20, ал.2 от
НРД, считано от 01.12.2021г. до 31.08.2022г.; 2.Контрол по спазване
изискванията на НРД за медицинските дейности за 2020 - 2022г. и 330 по
отношение на дейности месец по КП №151, 171, 172, 174, 175, 176, 178, 187, 193,
194, 199.1, 199.2, 201, 202, 203 за период от 19.07.2022г. до 31.08.2022г.
Административният орган определил и лицата, които да извършат проверката –
двама контрольори от отдел ДИОКМДПА в РЗОК – Бургас.
За резултатите от проверката бил
съставен протокол №1187 от 31.10.2022 г. (л. 16-21).
С протокола били констатирани 19 (деветнадесет)
идентични нарушения при документиране в хода на хоспитализацията с история на
заболяването (ИЗ) и извършени хистобиопсични изследвания на здравноосигурени
лица (ЗОЛ) в периода 19.07.2022г. – 31.08.2022 г.
Според т. 2.2, 3.2.1, 3.2.2, 3.2.3., 3.2.4, 3.2.5, 5.2.1,
5.2.2, 6.2, 8.2.1, 8.2.2, 9.2.1, 9.2.2, 9.2.3, 9.2.4, 9.2.5, 9.2.6, 10.2.1,
10.2.2 от протокола проверяващите
установили, че резултатите от хистобиопсичните изследвания на ЗОЛ били
обозначени без да е положен в тях име и подпис на лекаря, който ги е
осъществил.
За установяване на тези факти били проверени следните
медицински документи, съставени в хода на хоспитализацията: история на заболяването №7092 и резултат от хистобиопсично изследване на ЗОЛ
Й.С.К.(л.48 и л.58); ИЗ №7040 и резултат от
хистобиопсично изследване на ЗОЛ – М.Ж.Г.(л. 59 и л.61); ИЗ №6939 и резултат от хистобиопсично изследване на ЗОЛ М.Т.М.(л.80 и л.82); ИЗ №7731 и резултат от хистобиопсично изследване на ЗОЛ Щ.А.Т. (л.99 и
л.100); ИЗ №7293 и резултат от хистобиопсично изследване на ЗОЛ О.М.Ч.(л.89 и
л.90); ИЗ №6560 и резултат от хистобиопсично изследване
на ЗОЛ В.К.М.(л.108 и л.117); ИЗ №7021 и резултат от
хистобиопсично изследване на ЗОЛ Г.П.В.(л.119 и л.121); ИЗ №7812 и резултат от хистобиопсично изследване на ЗОЛ Д.К.А.(л.129 и
л.130); ИЗ №6642 и резултат от хистобиопсично изследване
на ЗОЛ К.И.Х.(л.137 и л.143); ИЗ №7893 и резултат от
хистобиопсично изследване на ЗОЛ – Т.М.А.(л.151 и л.153); ИЗ №6745 и резултат от хистобиопсично изследване на ЗОЛ К.В.Д.(л.144 и л.150); ИЗ №7263 и резултат от хистобиопсично изследване на ЗОЛ Н.Н.Х.(л.185 и
л.187); ИЗ №7270 и резултат от хистобиопсично изследване
на ЗОЛ М.Й.Я.(л.194 и л.196); ИЗ №7202 и резултат от
хистобиопсично изследване на ЗОЛ Я.П.А.(л. 158 и л.160); ИЗ №7205 и резултат от хистобиопсично изследване на ЗОЛ И.И.Д.(л. 165 и
л.167); ИЗ №7262 и резултат от хистобиопсично изследване
на ЗОЛ В.С.В.(л.174 и л.176); ИЗ №7690 и резултат от
хистобиопсично изследване на ЗОЛ П.Д.Р.(л. 201 и л.203); ИЗ №6749 и резултат от хистобиопсично изследване на ЗОЛ Г.С.К. (л.210 и л.212); ИЗ №6561 и резултат от хистобиопсично изследване на ЗОЛ А.З.Ч.(л.218 и
л.220).
Въз основа на посочените
обстоятелства проверяващите контрольори приели, че са допуснати 19 нарушения по
договора и ЗЗО - чл. 55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО и чл. 295, т.14 от НРД за
медицинските дейности за 2020-2022г.
Протоколът бил връчен на управителя
на дружеството на 31.10.2022г., с указание за правото на последното да даде
писмено становище пред директора на РЗОК Бургас по направените констатации в 7-дневен
срок от връчването му.
Писмено становище от лечебното
заведение до директора на РЗОК било подадено на 07.11.2022г. (л. 12). С него били оспорени констатациите по
протокол №1187 от 31.10.2022 г. Изложени били твърдения, че непопълването на
задължителните реквизити - име и подпис на лекаря, извършил хистологичното
изследване, е технически пропуск и не следва да се третира като нарушение.
С писмо от 11.11.2022г.
директорът на РЗОК гр.Бургас, на осн. чл.75, ал.5 от ЗЗО, поискал от
председателя на БЛС гр.Бургас да посочи представители от квотата на РК на БЛС
Бургас, които да участват в арбитражна комисия (л. 14). Писмото било съобщено на адресата на 15.11.2022г.
Въз основа на протоколи, съставени в
хода на извършената проверка, сред които и протокол № 1187 от 31.10.2022 г., на 01.12.2022г.
членовете на проверяващата комисия
съставили доклад, в който посочили подробно установеното при проверката (л. 22-27). Предложили на директора на РЗОК, за
всяко едно от нарушенията, установени с
протокол № 1187 от 31.10.2022 г., на проверяваното лице да бъде наложена
санкция в размер от 200 лв
до 500 лв. В доклада
директорът на РЗОК Бургас вписал, че по
протокол № 1187 от 31.10.2022 г. определя
като санкция финансова неустойка за всяко едно от нарушенията по 200лв.
На
12.12.2022г. директорът на РЗОК Бургас издал
оспорената заповед, с която на основание чл.414, ал.3 от НРД
за медицинските дейности за 2020-2022г., въз основа на фактите, установени с
протокол №1187/31.10.2022г.,
приел за доказани извършените
деветнадесет нарушения по чл. 55, ал.2, т.2
и т.3 от ЗЗО и чл. 295, т.14 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г., като наложил санкция „финансова
неустойка“ в размер на 200лв. за всяко едно от тях.
ІІ. ПРАВОТО:
Оспореният административен акт е
издаден от директора на РЗОК Бургас, който е компетентен орган по смисъла на чл. 76, ал.4
от ЗЗО, в предвидената от закона форма.
В заповедта са изложени приетите
за установени от административния орган, факти и са посочени приложимите правни
норми.
Съдът намира, че в хода на
административното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В съответствие с разпоредбата на
чл. 74, ал. 3 от ЗЗО за резултатите от извършената тематична проверка на „УМБАЛ
– Дева Мария“ ЕООД е съставен протокол. Жалбоподателят е запознат със
съдържанието на протокола и това не е спорно.
Спазена е и разпоредбата на
чл.75, ал.1 от ЗЗО. Според тази норма, в случаите, когато лицето оспори
констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, управителят на
НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото
становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия.
Когато констатациите са оспорени пред управителя на НЗОК, спорът се решава от
арбитражната комисия на тази РЗОК, с чийто директор изпълнителят на медицинска
или дентална помощ – обект на проверката, е сключил договор.
По силата на ал.6 на текста
арбитражът по ал. 1–4 не е задължителен, освен ако арбитражната комисия не се е
сформирала при условията на ал. 5 в двуседмичен срок от писмената покана на
директора на съответната РЗОК до съответните лица и организации. В случая
писмена покана от директора на РЗОК до председателя на БЛС гр.Бургас е изпратена,
но комисия не е сформирана в предвидения от закона срок, поради което заповедта
е издадена при хипотезата на чл.76, ал.4 от ЗЗО.
Съдът намира, че материалният
закон е приложен правилно.
Според разпоредбата на чл.414,
ал.3 от Националния рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за
медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския
лекарски съюз за 2020 – 2022 г., когато изпълнител на болнична медицинска помощ
наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2
от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на
РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 55,
ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, националните рамкови договори съдържат отделните
видове медицинска помощ по чл. 45 и условията и реда за оказване на помощта по
отделните видове медицинска помощ по чл. 45.
Нормата на чл. 295 от НРД за
медицинските дейности за 2020–2022 година регламентира реда за документиране в
хода на хоспитализацията, като в т. 14 от текста е предвидено, че при взет
материал за хистологично изследване в медицинската
документация се прилага резултатът (с положени име и подпис на лекаря,
осъществил изследването) с посочената диагноза и пореден номер от
патоанатомичния журнал.
От събраните по делото
доказателства се установява, че в приложените към ИЗ резултати от хистобиопсични изследвания липсва собственоръчно положено име и подпис на съответния
специалист, извършил изследването, поради което съдът приема, че с
непопълването на този задължителен реквизит лечебното заведение не е водило
надлежно медицинската си документация.
Точното и пълно документиране на
лабораторните резултати от извършено хистологично
изследване предпоставя
извличането на коректна информация за това извършени ли са действително
медицинските дейности и кое е лицето, което ги е осъществило и/или разчело.
Затова неполагането на име и подпис на лекаря, извършил изследването,
представлява не само липса на съществен реквизит на документа, но и препятства
преценката за завършеност на неподписаното изявление и води до невъзможност при
евентуална проверка да се установи лицето, извършило изследването, респ. да се
ангажира неговата отговорност.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за това, че
пропуските в попълването на информацията следва да се квалифицират като
„технически пропуск“, доколкото такъв извод не може да бъде формиран от
приложимите разпоредби на ЗЗО и НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.
Деянието не попада в обхвата на легалното определение за „маловажност“ по
смисъла на §1, т. 4.2. от ДР на НРД при хипотезите на болнична медицинска
помощ: а) липса на подпис на декурзус от лекуващ лекар; б) липса на декурзус в
почивни дни на нетежко болни; в) технически грешки в медицинската документация;
г) липса на печат върху епикризата.
Съдът счита, че липсата на собственоръчно положено име и подпис на
специалиста, извършил хистологичните изследвания на пациентите, в нарушение на чл. 295, т. 14 от НРД, не се обхваща и от понятието „техническа грешка в
медицинската документация“. Такива биха били грешките в номерацията, датата,
здравния район, регистрационния номер на лечебното заведение, в пресмятането и
др. подобни очевидни неточности, но не и пълна липса на задължителни реквизити
като име и подпис на извършилия изследването. Разпоредбата на § 1, т. 4. 2., б.
„в“ от ДР на НРД има предвид грешки, в чисто технически смисъл, които се
отнасят до несъответствието между формираното изявление и външното му
изразяване в писмения текст на документа, а в случая такова несъответствие не е
налице.
Санкционираните нарушения не
попадат в обхвата на нито една от изчерпателно изброените хипотези за
маловажност, а това изключва реда по чл. 408, ал. 4 от НРД, при който наказващият орган вместо да наложи
санкция прави предписание за отстраняване на нарушението.
Съдът приема за доказано, че жалбоподателят е нарушил изискванията на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, във вр. чл.295, т.14 от НРД за медицинските
дейности за 2020-2022г. Посочените нарушения касаят документиране в хода на
хоспитализацията и представляват част от условията и реда за оказване на
болнична медицинска помощ, уредени в Раздел III („Условия и ред за оказване на болнична медицинска помощ по клинични
пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури“), Глава Деветнадесета
(„Болнична помощ“) от НРД. Следователно органът правилно е приел наличието на
основанието по чл. 414, ал. 3 от НРД за налагане на санкциите „финансова
неустойка“ (всяка от тях в
размер на по 200 лв.) на изпълнителя на болнична
медицинска помощ.
Предвид изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена в
съответствие с материалния закон и съобразена с тежестта на констатираните
нарушения.
При този изход на спора следва да бъде уважено
своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на разноски. На основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК,
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Поради изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, ІV-ти състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, с ЕИК *********, против
Заповед за налагане на санкции №РД-25-1791/12.12.2022г., издадена от директора
на РЗОК – Бургас, с която на „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД на основание чл.414, ал.3
от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г. са наложени 19 санкции
„финансова неустойка“ в размер на 200,00 лева за всяко нарушение на разпоредбата
на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО и чл.295, т.14 от НРД за медицинските дейности
за 2020-2022г.
ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от
д-р Х.К.Я. да заплати на НЗОК гр.София сума в размер на 100, 00 (сто) лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: