Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 12.04.2011 година, постановено по гр. дело № 4521 по описа на Великотърновски районен съд за 2010 година, предявеният от А. Б. К. против „С.”-О., гр. П. иск, с който се търси присъждане на сумата от 3 950 лв., обезщетение за незаконно отстраняване от работа за времето от 16.03.2009 година до 08.07.2010 година, законна лихва и разноски, е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението е обжалвано от А. Б. К. с искане за отмяната му вцялост и постановяване на ново, уважаващо иска, според заявеното. Излага доводи, свеждащи се до това, че първостепенният съд не е отчел факта, въззивникът да не фигурира в графиците за работа на ответното дружество. Това по правната си същност представлявало недопускане на работа по смисъла на закона. Ответникът по жалбата -„С.”-О., гр. П. – е изложил доводи за безпорочност на решението в атакуваната част. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявен е иск с правно основание чл. 213, ал.2 от Кодекса на труда. Ищцовата страна - А. Б. К. - излага в исковата си молба, че въз основа на договор с ответното дружество са в трудово правоотношение, по силата на което изпълнявал длъжността „шофьор” в офиса в гр. В.Т. За времето от 16.03.2009 година насетне без причина не бил допускан на работа – не фигурирал в графиците за разпределение на трудовите функции. По реда на настоящото производство претендира присъждане на сумата от 3 950 лв., обезщетение за незаконно отстраняване от работа за времето от 16.03.2009 година до 08.07.2010 година, законна лихва и разноски. Ответната страна – „С.”-О., гр. П. - оспорва исковете с възражение от 17.11.2008 година ищецът да не се е явявал на работа, въпреки, че бил включен в графика за месец ноември, същата година. Бил търсен за обяснения защо не идва на работа, но не се отзовал. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните, че са във възникнало от трудов договор правоотношение, по силата на което ищецът изпълнява длъжността „шофьор” в офиса на дружеството в гр. В.Т. Ищецът за исковия период не се е явявал на работното место – в тази насока са признанията му, депозирани пред първостепенния съд и показанията на баща му, разпитан като свидетел в първоинстанционното производство. Неявяването на работа датира от месец ноември, 2008 година – влязлото в сила решение от 30.04.2010 година по приложеното гр.дело № 72 по описа на Великотърновски районен съд за 2010 година във връзка с правилото на чл. 297 от ГПК. За периода до 16.03.2009 година ответникът е направил неуспешен опит да реализира дисциплинарната отговорност на ищеца за неявяването му на работа – приложените в трудовото досие на ищеца искане за обяснения по чл. 193 от КТ и неуспешно връчена заповед за дисциплинарно уволнение. Изложената фактическа обстановка налага извод за недоказаност и неоснователност на предявения иск. Голословно и недоказано е ищцовото твърдение работодателят или негови служители да са създавали пречки на ищеца, като не са го допускали на работа. По делото по безспорен начин е установено пасивното му поведение, елиминиращо възможността да търси присъждане на процесното вземане. В този смисъл искът е неоснователен, недоказан и подлежи на отхвърляне вцялост. Доводите на ищеца са неоснователни. За да възникне правото му на обезщетение по чл. 213 от КТ работникът следва да се яви на работното си место с недвусмисленото намерение да започне работа. Подобно поведение по делото не е установено. Логически оттук следва и невключването му в работните графици от страна на ответника. Затова тезата, че като не фигурира в тези графици, ищецът не е допускан да изпълнява трудовите си функции, не може да бъде споделена. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 12.04.2011 година, постановено по гр. дело № 4521 по описа на Великотърновски районен съд за 2010 година. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |