РЕШЕНИЕ
гр. София,
19.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при
закрити врата на тридесети юни през две хиляди двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ
ГЕОРГИЕВА
при секретаря Христина
Цветкова, като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност № 1399
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството
е по молба за откриване на производство по несъстоятелност по отношение
на „Е.Е.Г.“ ООД поради неплатежоспособността и свръхзадължеността му, с
правно основание чл.607а, ал.1 вр. чл.608, ал.1, т.1 вр. чл.608, ал.З от ТЗ и
чл.607а, ал.1 вр. чл.625 ТЗ.
Молителят „ЕТ „З.-
97 Ц.И.“ твърди, че с ответника „Е.Е.г.“ ООД са в били в търговски
правоотношения по силата на нотариално
заверено споразумение от 28.08.2017 г., обективиращо договор за заем за сума в размер на 126 000
лева.
Твърди се, че „Е.Е.Г.“ ООД е прехвърлило на третото за спора
лице П.В.П.част от вземането си към „Е.П.П.“ АД /бивше „Е,ОН Б.П.“ АД/. Освен
това, съдружниците в „Е.Е.Г.“ ООД са поели задължение да прехвърлят част от
дяловете си в дружеството на същото трето лице и да го приемат за съдружник.
Поради това, че предоставените в заем суми не са върнати в уговорения срок до
30.11.2017 г. и поради неизпълнение на поетите задължения на съдружниците в „Е.Е.Г.“
ООД, молителят е предприел действия по снабдяване със заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, но заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е
отхвърлено. Същевременно се сочи, че от началото на 2019 г. финансовите
затруднения на ответното дружество са се задълбочили, поради което е в
състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост и са налице основание за откриване на производство по
несъстоятелност. Моли, на
основание чл.625 от ТЗ да бъде обявена неплатежоспособността на длъжника, евентуално
– свръхзадължеността му, да определи начална дата от 30.11.2017 г.; да открие производство
по несъстоятелност; да назначи временен синдик; да насрочи първо събрание на
кредиторите и да обяви длъжника в несъстоятелност при условията на чл.630, ал.2 ТЗ във вр. с чл.710 ТЗ. Претендира разноски.
С писмения си отговор ответникът
оспорва иска, като твърди, че молителят не е активно материалноправно легитимиран да поиска откриване
на производство по несъстоятелност и не е
кредитор по търговска сделка, съгласно легалната дефиниция на чл.286,
ал.1 от ТЗ. В чл.1 от споразумението е уговорено, че цялата предоставена в заем
сума от 126 000 лева ще послужи единствено и само за погасяване на публичните
задължения на трето за спора лице „П.О.“ ООД. Така молителят и ответникът
изрично са признали и приели в отношенията си, че цялата предадена в заем сума
няма да се използва за търговската дейност на заемополучателя, нито с нея ще се
погасяват негови текущи или бъдещи задължения. Погасяването на чужди публични
задължения не може да се отнесе към упражняваното от търговеца занятие, поради
което и сключеният договор за заем единствено с тази цел не представлява
търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ. С оглед на изложеното счита,
че молителят не се легитимира като кредитор по търговска сделка на „Е.Е.Г.“
ООД, което представлява достатъчно основание за отхвърляне на искането му по
чл.625 от ТЗ, предмет на настоящото дело.
С писмения отговор длъжникът оспорва и размера на претендираното в
настоящото производство вземане, с което молителят се легитимира като кредитор
на ответното дружество. Твърди, че за обезпечаване на задължението за връщане
на предоставения заем, „Е.Е.Г.“ ООД прехвърли на лицето П.В.П.по силата на
нотариално завереното споразумение част от вземането си към „Е.П.П.“ АД по
Договор за доставка и продажба на електрическа енергия от 25.08.2010 г. В
изпълнение на тази уговорка, считано от м.08.2018 г., „Е.П.П.“ АД е започнало
ежемесечно да превежда на посоченото лице П.В.П.25% от дължимото месечно
възнаграждение по Договора за доставка и продажба на електрическа енергия, като в периода м.08.2018 г. - м.03.2019 г. „Е.П.П.“
АД са преведени суми в размер общо на 106 772.48 лева, както следва: през
м.08.2018 г. - 7724.38 лева; през м.09.2018 г. - 9674.92 лева; през м.10.2018
г. - 12583.20 лева; през м.11.2018 г. - 11221.30 лева; през м.12.2018 г. -
14952.66 лева /общо 56165.46 лева за 2018 г./; през м.01.2019 г. - 17730.66
лева; през м.02.2019 г. - 22451.85 лева; през м.03.2019 г. - 10433.51 лева
/общо 50 616.015 лева за 2019 г./. С оглед на постигнатите между страните
уговорки /за които са налице съвпадащи насрещни изявления в исковата молба и
настоящия отговор/, с така получените от лицето П.В.П.суми, е погасено част от
задължението на „Е.Е.Г.“ ООД за връщане на предадената от молителя в заем сума
до размер от 106 772, 48 лева. Следователно, към настоящия момент
задължението на ответника към едноличния търговец по нотариално завереното
споразумение възлизало на 19 227.52 лева, с оглед извършените погашения и
съобразно постигнатите между тях уговорки. Не оспорва, че поради влошаване на
отношенията с кредитора и оспорване на задълженията си към него, до момента
ответникът не е погасил тази сума. Предвид изложеното обаче, молителят не се легитимирал като кредитор на
ответното дружество с вземане в сочения размер от 126 000 лева.
Сочи, че
неизпълнението на задълженията на съдружниците в „Е.Е.Г.“ ООД да прехвърлят
част от притежаваните от тях дялове и да приемат лицето П.В.П.за съдружник в
дружеството, не обосновава наличието на задължение на ответното дружество към
едноличния търговец. Наистина, в споразумението е посочено, че при невръщане на
предадената в заем сума в срок до 30.11.2017 г. лицата Р.Ч., Б.К.и П. С. поемат
задължение в срок до 31.12.2017 г. да прехвърлят дялове от капитала на „Е.Е.Г.“
ООД и да приемат П.В.П.за съдружник, но в тази си част споразумението има
характер на предварителен договор по чл.19 от ЗЗД. Следователно споразумението
вменява задължения на посочените физически лица - съдружници в „Е.Е.Г.“ ООД, но
не и на самото дружество. От друга страна, носител на правото да придобие част
от дружествените дялове е П.В.П., а не едноличният търговец - молител в
настоящото производство. Затова
твърденията за неизпълнение на поетите от физическите лица Р.Ч., Б.К.и П. С.
задължения за прехвърляне на дружествени дялове и приемане на П.В.П.за
съдружник, не обосновават качество на кредитор на молителя на „Е.Е.Г.“ ООД.
С оглед на изложеното ответникът оспорва
наличието на фактическия състав на
неплатежоспособност и свръзадълженост, тъй като не е налице обективна и
трайна невъзможност на търговеца да изпълни конкретно изискуемо парично
задължение чрез наличните си краткотрайни активи. След проверка на
счетоводството на ответника твърди че ще се установи, че дружеството няма
непогасени изискуеми парични задължения, с изключение на остатъка от
задължението към молителя в размер на 19 227, 52
лева, останала неплатена поради влошаване на отношенията с кредитора и
оспорването на дължимостта й, а не на невъзможност за плащане. От друга страна,
твърди, че наличните краткотрайни активи, включително и паричните средства на
ответника, са достатъчни за покриване на това задължение. В периода 23.05.2019
г. - 19.06.2019 г. била извършена проверка на дружеството от НАП именно във
връзка с молбата за откриване на производство по несъстоятелност, приключила
със становище по Протокол № П-22221719092459-073- 001/21.06.2019 г., че не са установени публични задължения. С оглед на това
не е налице обективна и трайна невъзможност за изпълнение на изискуемите
задължения от „Е.Е.Г.“ ООД и дружеството
не се намира в състояние на неплатежоспособност. Сочат, че при извършения
финансов анализ на търговското предприятие на ответника ще се установи и че
дружеството своевременно изпълнява задълженията си, чиято изискуемост е настъпила
и не е налице опасност за кредиторите му от спиране на плащанията. Посочват
доказателства.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, прие
за установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства: Уведомление до
ТД на НАП град София, по чл.78,ал.2 от ДОПК; споразумение от 29.08.2017 г. с нот. заверени подписи под
рег. № 11730 от 29.08.2017 г. на Нотариус Цв.С.а с рег. № 030 на НК и район на действие СРС, покана за
доброволно плащане, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и разпореждане на СРС; извлечения от търговския регистър и заключението на допусната и изслушана по делото съдебно икономическа
експертиза по делото съдът счита за установено, че:
Безспорно е по делото
факта на сключването на представеното по делото
нотариално заверено споразумение от 28.08.2017 г. с нот. заверени
подписи под рег. № 11730 от 29.08.2017 г. на Нотариус Цв.С.а с рег. № 030 на
НК и район на действие СРС и че „Е.Е.Г.“
ООД е получило от молителя сумата от 126 000 лева с цел погасяване публичните
задължения на трето за спора лице - „П.О.“ ООД. Това се установява и от представените писмени
доказателства – споразумение, извлечение от сметка за извършеното
плащане на заемни средства, платежно нареждане от
30.08.2017 г. -111262, 86 лв., РКО – 3 бр. от 18.09.2017 г. и
20.09.2017 г. отчет по сметка от
01.09.2017 г. и заключението на вещото лице по ССЧЕ по задача 1, т.10 и т.11. Наредената
сума по банкова сметка ***истри на ЕТ „ З.9.Ц.И.“ по с/ка 498/3 „Предоставен
заем“, аналитичната партида на дружеството -длъжник като заем по договор от
29.08.2017 г.
Съгласно условията на споразумението
от 29.08.2017 г., молителят предоставя
на ответното търговско дружество в заем сумата от 126 000 лева, в срок до
30.11.2017 г. при условие, че то се задължава да заплати с тях задълженията към НАП на „П.О.“ ООД с ЕИК ******* в срок до
30.11.2017 г.
Съгласно условията на споразумението
длъжникът се е задължил да прехвърли 25 % от месечното си вземане (на минимална
стойност от 10 000 лева) по договор за доставка и продажба на електрическа
енергия от 25.08.2010 г. към „Енерго Про продажба“ АД на лицето П.В.П., платими
до 30 число на месеца. При забава дружеството дължи и съответните лихви и
разноски за времето на забавата, както и неустойка в размер на 0.05 процесна
върху просрочената сума за всеки ден забава. Страните са се уговорили, че „Е.Е.г.“
ООД се задължава да заплаща на П.В.П.от 01.12.2017 г. всеки месец до 30 число
сумата в размер на 10 000 лв. Страните
са се съгласили, че уговорената цесия ще бъде предявена на „Е.П.П.„ АД само и единствено,
ако дружеството „Е.Е.Г.“ ООД в продължение на 45 дни не изпълнява задължението си да заплаща
на П. В.П.тази сума.
Също така е уговорено, че цесията
ще е валидна и действаща за срока оставащ по договор сключен между „Е.Е.Г.“ ООД
и „Е.П.П.“ АД за заем на сумата от 310000 лв. Ответникът оспорва възникването и
съществуването на такова парично задължение, както и това, че цесията е
сключена за обезпечаване на негово изпълнение, а не на това на договора за заем
сключен между него и молителя и обективирано в
споразумението от 28.08.2019 г.
С оглед изложеното и събраните по делото писмени и гласни доказателства, тълкувайки
клаузите на договора в тяхната взаимовръзка съдът намира, че със сключената цесия не е било обезпечено друго задължение
на „Е.Е.Г.“ ООД различно от задължението
за връщане на заемната сума от 126 000 лв.,
или само на него, каквото твърдение излага молителя. Клаузите
на споразумението - л.2,
абз.4 и абз.5 следва да се тълкуват
съгласно чл.20 ЗЗД в тяхната взаимовръзка и с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността,
както и с оглед доказателствата по делото, да се търси действителната
обща вола на страните.
В тази връзка съдът съобрази както клаузите на
споразумението, така и сключения договор за цесия договор за цесия
от 29.08.2017 г. с нотариално заверени подписи под рег. № 11742 от 29.08.2017
г. на Нотариус с рег. № 030 на НК и район на действие СРС и водената кореспонденция
(л.47 и л.48, л.121 от делото) и
показанията на свид.К.. П.
В.П.е съпруг на едноличния търговец, че дружеството -длъжник и „П.О.“
ООД са свързани лица по см. на §1
от ПЗР на ТЗ и страните са били в търговски
взаимоотношения, така че и условията на
споразумението са формулирани с цел да уредят и обезпечат поддържането и
развитието на тези търговски правоотношения, а не да единствено да обезпечат
изпълнение на твърдяното от молителя задължение по договор за заем между някои
от страните по споразумението.
От изложеното съдът
прави извода, че погасяването чрез плащане на сумата от 10 000
лв. в срок до 30 число всеки месец, респ. чрез вземането предмет на сключената
цесия (при условието, че 45 след сключването на
заемния договор не настъпи плащане) е уговорен в него начин за погасяване на задължението по договора за заем.
Отделна е уговорката, че така
сключената цесия ще е валидна и действаща в срока, оставащ по договор за заем
сключен между цедента и П. В.П.. Срокът,
изпълнението и действието на този договор са без правно значение за
проявлението на действието на договора за заем и изпълнението на поетите с него
задължения. За изясняване на спора относно съществуването на такова парично
задължение е допусната и ССчЕ, която в заключението
си (задача 18, 19 и 20) изяснява, че за периода от 2007 г. до 31.12.2019 г.
няма извършвани парични преводи по банкова сметка ***, не са констатирани
получаване на такива и не са извършвани счетоводни записвания за задължение на „Е.Е.Г.“
ООД към П.В.П., нито то е декларирало по
реда на чл.50 от ЗДДФЛ предоставянето на паричен заем.
В обобщение - не е доказана по делото тезата,
че със сключеното споразумение се преурежда и обезпечава изпълнението на други
стари парични задължение между трети по делото лица, без това да е свързано с
поетото задължение на длъжника по договора за заем сключен с едноличен търговец
и съпруга на П. В.П..
Със
споразумението Р.В.Ч.П. М.С. и Б.С.К.са поели задължение, при условие че заемната
сума не бъде върната на ЕТ, те да приемат за съдружник в търговското дружество
„Е.Е.г.“ ООД и П.В.П.и да му прехвърлят свои дялове от капитала, което има
характер на предварителен договор. Уговорено е, че в случай на неизпълнение на задълженията в срок до 31.12.2017 г., те дължат на ЕТ и
неустойка в размер на 0. 05 процента
върху „….просрочената сума за всеки ден забава“ (л.3 от споразумението) .
От заключението на ССЧЕ се
установява, че както в извлечението на длъжника по сметка „Други кредитори“ за
периода 01.01.2017 г. до 13.11.2019 г., така и аналитичната партида на молителя
ЕТ „З. -97 Ц.И.“ е констатирано задължението по договора за заем в размер на
126000 лв. и намалението му по дати и суми, посочени от вещото лице в табл. На
л.5 заключението до размера на неплатения остатък – 19 227. 52 лв. След
анализ на банковите извлечения вещото лице дава заключение, че намалението на
задължението е извършено със сумите, които са били превеждани от „Е.П.П.“ във
връзка със сключения договор за цесия на вземане, съставляващо 25 % от
паричните вземане на „Е.Е.Г.“ ООД по договора за доставка и продажба на
електрическа енергия от 25.08.2010 г. Както се посочи по – горе, това
погасяване е в съответствие с клаузите на споразумението относно уговорения начин
на погасяване. Последното плащане от 10433. 51 лв., с което е погасено
задължението по договора заем е от 31.03.2019 г. – тоест преди писмо от
02.04.2019 г. изпратено от „Е.П.П. „АД до цедента и цесионера, че плащанията в
размер на 25 % от размера на задължението в полза на П. В.П.ще бъдат преустановено
поради промяна в страните на наемното правоотношение, което е и причината за
преустановяване на същите за в бъдеще. Размерът на осчетоводеното задължение
към молителя в счетоводството на длъжника е 69 843, 54 лв. към 31.12.2018
г., а след което са погасени суми на 31.01.2019 г., 28.02.2019 г. и към 30.09.2019 г. той възлиза на
19 227. 52 лв.
От заключението на вещото лице се
установява, че в периода от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г. общият размер на
извършените плащания от страна на длъжника по задължение към свои кредитори възлиза
на общо 553 402. 71 лева, като последното от тях е направено през м.09.2019
г. (вж. табл. л.13) Общата стойност на издадените данъчни фактури от длъжника
на „Е.П.П.“ АД за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2019 г. , възлиза на
734 947. 65 лв. и общия размер на плащанията по тях извършени към длъжника
са 628 175. 16 лв. , а към П. П.– 106 772. 49 лв. Видно от таблицата
на л.13 от заключението, плащанията към П. В.П.извършени по фактури
№№**********/30.09.2018 г., **********/31.10.2018 г., *********/30.11.2018
г., *********/31.12.2018 г., *********/31.01.2019 г., *********/28.02.2019 г. и
*********/31.03.2019 г., съставляват 25 % от стойността на фактурите за суми,
дължими по договора за доставка и продажба на електрическа енергия. В
счетоводството на „Е.Е.г.“ ООД плащанията извършвани към П.В.П., съгласно
условията на споразумението от 29.08.2017 г. са отразявани като намаление на
задължението на „Е.Е.г.“ ООД към ЕТ „З. -97 Ц.И.“
Няма спор, че
остатъкът от задължението по договора за заем не е погасен.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност е необходимо кумулативното наличие на всички
елементи на фактическия състав, установен в чл. 608,
625
и 631
от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от някое от лицата по чл. 625
от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; 3) да са налице някои от предпоставките по чл.
608, ал. 1 от ТЗ – да е налице неудовлетворено парично вземане от някоя от
четирите посочени категории; 4) да е налице неплатежоспособност на длъжника по
смисъла на чл.
608, ал. 1 от ТЗ – невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично
вземане и 5) затрудненията на длъжника да не са временни и състоянието да е
обективно и трайно.
В
конкретния случай молителят е дружество, което твърди, че е кредитор на
длъжника по търговска сделка. Ответникът по молбата е "търговец" по
смисъла на чл.
1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно
правно-организационната си форма. Съдът
намира, че по делото се доказа и третата предпоставка, а именно, че молителят
има вземане, свързано с търговска сделка, към длъжника по молбата по чл. 625
от ТЗ, което да е изискуемо и ликвидно, по следните съображения:
За да се уважи молбата за обявяване на длъжника
несъстоятелност по чл.
625 ТЗ следва задължението към молителя да произтича от търговска сделка, за което
правно релевантни са качеството на длъжника като търговец и търговският
характер на сделката. Поради това, че договорът за заем няма характеристиката
на абсолютна търговска сделка съгласно чл. 1,
ал. 1 ТЗ, сделката следва да се определи като търговска съобразно
въведеният от законодателя в чл.
286, ал. 1 ТЗ субективен критерий да е извършена от търговец при
осъществяване на дейността му по занятие. С оглед предвидената в чл.
286, ал. 3 ТЗ презумпция, ако или длъжникът възразява, че договорът за заем е свързан с
упражняваното занятие, същият следва да обори презумпцията като представи
доказателства във връзка с възраженията.
Ответникът по молбата не спори, че е получил общо сумата от 126 000 лева по договора за заем по банков път, доколкото се касае за реален договор с цел погасяване на парични задължения на трето лице. Също така несъмнено установено е, че в съответствие с уговорките в договора със сумата са погасени публични парични задължение на друго търговско дружество „П.О.“ ООД, в което към момента на сключването му съдружници са били съдружниците в „Е.Е.Г.“ ООД. За търговски правоотношения между молителя в настоящето производство, „П.О.“ ООД, „Е.Е.Г.“ ООД по делото свидетелстват представените писмени доказателства – договор, запис на заповед, съдебно решение, съобщение и др.(108-120 от делото), както и показанията на свидетелката К.. Следователно правоотношението по сключения договор за заем следва да се квалифицира като по търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ, тъй като страните са търговци и договорът е сключен във връзка с осъществяваната от ответника, респ. свързано с него търговско дружество търговска дейност. Изводът, че страната по сделката я прави търговска по своя характер се обосновава от обстоятелството дали договорът е свързан с упражняваното от търговеца занятие, съобразно оборимата презумпция на чл. 286, ал. 3 ТЗ, за да се приеме, че е налице презумптивна търговска сделка (арг. от решение № 102 от 08.10.2009 г. по т. д. № 60/2009 г., ТК, І ТО на ВКС). Именно такава е и хипотезата в процесния случай. Макар и договорът за заем не е абсолютна търговска сделка (чл. 286, ал. 2, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ТЗ), съобразно въведения от законодателя субективен критерий, сделката следва да се определи като търговска с оглед извършването й от търговец при осъществяване на дейността му по занятие. Достатъчно е сделката да е сключена от търговец в процеса на осъществяване на търговската му дейност, т. е. свързана с упражняваното от него занятие, за да се приложи субективния критерий.
Съгласно разпоредбата на чл.
608, ал. 1, т. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й.
Посочената разпоредба установява следните материално-правни предпоставки за
откриване производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност: длъжникът
следва да е търговец; молителят следва да има изискуемо парично вземане по
търговска сделка или то да е възникнало вследствие нейното неизпълнение или
разваляне; ответникът да не е в състояние да го плати. Установи
се, че молителят има парично вземане спрямо длъжника 1. парично задължение,
породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, поради което е материално
правно легитимиран да подаде молба за откриване на производство по
несъстоятелност. Неплатежоспособността, като
материалноправната предпоставка за откриване на производството по
несъстоятелност, представлява обективно финансово-икономическо състояние на
длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност за изпълнение на изискуеми
парични задължения, за погасяване на тези задължения към кредиторите чрез
наличните краткотрайни и реално ликвидни активи. Израз на тази обективна
невъзможност е и спиране на плащанията към определена дата, но не съобразно
конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на определен кредитор, а
чрез установяване доколко спирането на плащанията представлява израз на общото
икономическо състояние на длъжника. Поради това за определяне на
неплатежоспособността е необходимо да се установи трайно обективно състояние на
невъзможност на длъжника да погасява задълженията си по чл. 608 ТЗ чрез коефициентите за ликвидност, събираемост
и финансова автономност/задлъжнялост.
По въпроса "следва ли състоянието на
неплатежоспособност да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено
плащане по вземането на определен кредитор и кое именно "спиране на
плащанията" е израз на трайно и обективно състояние на
неплатежоспособност" е формирана константна практика на ВКС, обективирана
в решения на ВКС решение №
115/25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33/07.09.2010
г. по т. д. № 915/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 90/20.07.2012
г. по т. д. № 1152/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 44/04.07.2012
г. по т. д. № 983/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
202/10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 80/08.10.2015
г. по т. д. № 1565/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други. В посочените решения е изразено становището, че
неплатежоспособността по смисъла на чл.
608, ал. 1 ТЗ е обективна невъзможност на търговеца да изпълнява
задълженията си, т. е. спирането на плащанията да не се дължи на причини от
субективен характер, а на липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на
ликвидност, които да са достатъчни за покриване на краткосрочните му
задължения. Прието е, че неплатежоспособността се определя въз основа на преценката
на цялостното икономическо състояние на търговското дружество – длъжник,
посредством коефициентите на ликвидност, събираемост
и финансова автономност/задлъжнялост, чрез които се установява обективната
трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни /текущи/
задължения с краткотрайните /текущи/ активи.
От доказателствата по
делото и изслушаните заключения на съдебно икономическа експертиза, по делото
се установи, че ответникът не е платил изискуемо парично задължение към
кредитора – търговец. Състоянието на
неплатежоспособност обаче следва да се определи с оглед на цялостното
икономическо състояние на длъжника, а не само с оглед на конкретно извършено
или неизвършено плащане, нито с оглед на последното извършено плащане към
конкретно определен кредитор. В този смисъл Решение № 348 от 19.02.2019 г. на
ВКС по т. д. № 1022/2018 г., II т. о., ТК.
Установените от
закона презумпции служат за разпределение на доказателствената тежест при
доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което и
ответникът носи тежестта да докаже по делото, че затрудненията му са временни.
В тежест на длъжника-ответник по молбата е да докаже, че е изпълнил
задължението или че разполага с имущество достатъчно за покриване на
задълженията му без опасност за интересите на кредиторите. Длъжникът трябва
чрез пълно обратно доказване да обори установената от закона презумпция като
докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си.
За да се прецени дали е оборена от длъжника презумпцията
по чл. 608, ал. 3 ТЗ, установяваща, че
неплатежоспособността се предполага, по делото следва да се установи какво е
било икономическото и финансово състояние на длъжника с оглед коефициентите за
обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, и какво е съотношението им,
както и моментът на спиране на плащанията на длъжника с оглед определянето на
началната дата на неплатежоспособността. В съдебната практика относно
значението на коефициентите за ликвидност и останалите икономически показатели
в производството, образувано по молба за откриване на производство по
несъстоятелност, се приема следното: "По правило коефициентът на обща ликвидност се явява основен
показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на
всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Липсва
ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или
краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка на
краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите
на обръщаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ ще е този от другите
показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на
който включените активи, могат реално да бъдат трансформирани в парични
средства и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за
установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните,
съответно текущите си задължения. Когато коефициентът на обща ликвидност е
съответен на базовия за отрасъла, но стойността на коефициент на бърза,
незабавна или абсолютна ликвидност е под стойността, характерна за отрасъла,
следва да се установи конкретната причина за това. Коефициентите на финансова автономност/задлъжнялост
са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на
наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено
индиция за евентуално настъпване на това състояние в бъдеще. " – вж. Решение
№ 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
При възникнал между
страните спор относно компонентите на актива и пасива съдът дължи комплексна
преценка на спорните компоненти и корекционно преизчисление на коефициентите за
ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо
състояние на длъжника. Същата корекция е приложима и при установяване на
документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса - актив/пасив
или несъответствие с реално съществуващи вземания и задължения или отразяването
им с погрешна квалификация на краткосрочни/дългосрочни.
От извършения от вещото
лице икономико-финансов анализ на състоянието на длъжника се установява, че съгласно
баланса на дружеството към 30.09.2019 г. общият размер на активите по балансова
стойност са 1776 хил.лева, в т. ч. 1600 хил. лева дълготрайни активи и 176 хил.
лева краткотрайни активи (в т. ч. парични средства 34 хил.лева). Съгласно
отчетите за приходи и разходи на дружеството към процесния период, към 31.12.2018
г. – 444 хил.лев, към 31.12.2017 г. –
472 хил.лева и към 31.12.2016 г. 468 хил.лева основно от приходи от продажба. След като от наличните краткотрайните активи към
30.09.2019 г. се приспаднат краткосрочните задължения се получава нетния оборотен капитал, с който разполага
фирмата и за отчетния период той е равен на 110 хил. лв., тъй като
краткотрайните активи са повече от краткосрочните задължения.
В таблица на л.7 от заключението вещото лице е
посочило стойностите на показателите за ликвидност за процесния период, като
видно от същата е, че за целия период коефициентът на обща ликвидност е над 1,
което показва способността на дружеството да извършва своите текущи плащания
към кредитори.
В
разглеждания случай, и при преценка на
помощния показател на бърза ликвидност, който е в приетата граница от не
по-малко от 0, 6 – 0,7, те показват добро финансово състояние на дружеството.
Абсолютната ликвидност е по-висока от приетата за базова стойност от 0.2, което
пък е индиция за възможност да се формира входящ паричен поток въз основа на
основния компонент на краткотрайните активи. Коефициентите за финансова
автономност и задлъжнялост на ответното дружество са положителни величини,
макар и под препоръчителните стойности. Тези коефициенти са помощни и лошите им
стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на наличие на състояние
на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуално
настъпване на това състояние в бъдеще. " – вж. Решение № 71/30.04.2015 г.
по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Важен финансов индикатор за фирмата е положителният нетен
оборотен капитал. Той е налице, тъй като краткотрайните активи през
анализирания период са повече от краткосрочните задължения на дружеството. Балансите на
дружеството към 31.12.2016 г., 31.12.2017 г. и 31.12.2018 г. и 30.09.2019 г. сочат,
че общата балансова стойност на притежаваните краткотрайни и дълготрайни активи
са били достатъчни за покриване на всички негови задължения текущи и нетекущи –
(съпоставка на табл.л.6 и табл. л.7)
Съдът намира, че не следва да се взема предвид
заключението в частта, определяща показателите на ликвидност в алтернативния вариант
към 30.09.2019 г., т.е. при условие че съществуват парични задължения посочени
от молителя в задача 16, тъй като не се доказа възникването и съществуването на
такива парични задължения, както и основание за осчетоводяването им, като в
тази връзка съдът съобрази и дадените в съдебно заседание устни разяснения на
вещото лице.
С оглед на изложеното, съдът намира, че след като
всички коефициенти на ликвидност са близки или нормалните/препоръчителни
стойности, като и че те не бележат трайна тенденция към отклоняване от
необходимите за ликвидността на предприятието препоръчителни/нормални
стойности, то не може да се направи извода
дружеството е декапитализирано. Дружеството може да поеме плащанията и
да покрива задълженията си.
С оглед на изложеното, съдът намира, че не е налице
състояние на неплатежоспособност, нито
на свръхзадълженост по см. на чл.
742, ал. 1 ТЗ, тъй като неплащането на задължения на търговеца не в
резултат на трайна и обективна негова невъзможност да покрива паричните си
задължения.
Следва да се постанови решение, с което молбата да
бъде отхвърлена и в тежест на молителя да се присъдят сторените от ответника
разноски.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молба от ЕТ „З.-97 Ц.И.“ с ЕИК*******с вх. № 93510
от 18.07.2019 г. от за откриване на
производство по несъстоятелност срещу „Е.Е.Г.“
ООД с ЕИК *******.
ОСЪЖДА ЕТ „З.-97 Ц.И.“ с ЕИК*******да заплати на
„Е.Е.Г.“ ООД с ЕИК ******* сумата от 5 550 лв. разноски по делото, на
основание чл.
78, ал. 3, вр. чл.
81 от ГПК, вр. чл.
621 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: