№ 134
гр. Пловдив , 24.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Х. Ингилизов
като разгледа докладваното от Николай Х. Ингилизов Частно наказателно
дело № 20215330200092 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, aл.5 вр.ал.4 от НПК.
Образувано е по жалба на Д. Д. К. против постановление на Районна
прокуратура гр. Пловдив от 07.12.2020 г. по пр. пр. № 6756/2019 г. по описа
на същата прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по
следствено дело № 291/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел при
Окръжна прокуратура Пловдив, водено за престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от
НК.
Съдът след като се запозна с доказателствата по делото преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, като съобрази мотивите на прокурора и
наведените в жалбите доводи прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лице, което има право на
жалба. В конкретния случай същата се приема за НЕДОПУСТИМА.
Досъдебното производство е образувано с постановление на РП
Пловдив по реда на чл.212, ал.1 от НПК на 02.12.2019 г. за престъпление по
чл.134, ал.1, т.2 от НК за това, че на неустановена дата в периода 02.01.2019 –
07.01.2019 г. в гр.Пловдив, поради немарливо изпълнение на занятие,
представляващо източник на повишена опасност е била причинена на Д. Д. К.
от гр.Пловдив, ЕГН **********, средна телесна повреда.
В хода на разследването липсва привлечено към наказателна
отговорност лице.
С постановление на РП Пловдив от 07.12.2020 г. производството е било
прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Копие от постановлението за прекратяване е било връчено на
1
пострадалата на дата 29.12.2020 г. Жалбата е входирана на 04.01.2021 г. в
Районна прокуратура гр.Пловдив, а оттам е изпратена по компетентност на
Районен съд гр.Пловдив.
След запознаване с жалбата съдът констатира, че в същата се сочи, че
жалбоподателката не е доволна от постановлението на Районна прокуратура
гр.Пловдив, изложена е фактология на събитията, които според
жалбоподателката са се случили. С определение от 12.01.2021 г.
производството е било прекратено, като жалбата е счетена за недопустима. С
Определение на ПОС от 12.03.2021 г. е отменено определението на ПРС и
делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
В постановлението си прокурорът е посочил следната установена
според него фактическа обстановка :
Към 31.12.2018 г. свид. Д.К., имаща качеството и на пострадало лице в
настоящото производство, работела като ** **.
В ранните часове на 31.12.2018 г. св.К. претърпяла битов инцидент в
къщата си в ** - паднала по стълбите. Около 18 часа по-късно, вечерта на
31.12.2018 г., тъй като след падането изпитвала силни болки в кръста, решила
да потърси медицинска помощ в лечебното заведение, в което работела, а
именно - УМБАЛ „Пловдив". В болницата й била направена **а снимка от
нейна колежка, след което с въпросната снимка К. се качила директно на 12-
тия етаж на болницата, в отделението по **ия, без да преминава през
спешното отделение, каквато била по принцип относимата процедура на
прием в лечебното заведение. Към този момент дежурен лекар на смяна в **
отделение бил **. Последният прегледал пациентката, като в хода на
прегледа станало ясно, че се касае за колежка от същото лечебно заведение.
След този преглед К. не била хоспитализирана, а се прибрала вкъщи. На
02.01.2019 г. обаче, тъй като болките й продължавали и дори се усилвали,
била приета по спешност в ** отделение на ** За лекуващ лекар й бил
определен **. В отделението свид. К. престояла до 07.01.2019 п, на която дата
била изписана с подобрение. Видно от издадената й епикриза /л.60 от ДП, т.
1/, окончателната диагноза на пациентката била „Увреждания на
междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб
с радикулопатия L5/S1 вдясно. Компресионна фрактура на тялото на Thl2.
Дискови хернии на нива Thl2/Ll и L5/S1." Била й препоръчана физиотерапия,
като в епикризата било упоменато и че й се полагат два контролни прегледа в
рамките на един месец от дехоспитализацията - на 21.01.2019 г. и на
04.02.2019 г. К. не се явила на посочените контролни прегледи. В изпълнение
на препоръките на лекуващия лекар, на 17.01.2019 г. пострадалата постъпила
в Отделението пофизиотерапия към ** където й били проведени различни
(
процедури, като междувременно приемала и медикаменти. Проведеното
лечение било с променлив успех, като на моменти К. се чувствала по-добре, а
в други силните болки се завръщали. В края на м. февруари 2019 п, предвид
необходимостта от удължаване болничните й, пострадалата отишла на
преглед при ** - ** в МЦ „Хипократ" - гр. Пловдив. Този лекар попитал К.
2
дали е провела консултация с неврохирург, като станало ясно, че до момента
не била. Тъй като болките й продължавали и състоянието й дори се влошило,
на 01.03.2019 г. К. постъпила за лечение в **ично отделение към МБАЛ „Св.
Панталеймон" в гр. Пловдив, където престояла до 07.03.2019 г. В това
лечебно заведение уточнили, че вероятно ще се наложи да се премине към
оперативно лечение, но и в този период К. продължила да се лекува
консервативно /чрез медикаменти и мазила/. По делото е налична епикриза,
издадена от МБАЛ „Св. Панталеймон" ЕООД - гр. Пловдив /л. 9, т.2/, от която
се установява, че и от това лечебно заведение са препоръчали на постр. К.
физиотерапия. На 07.03.2019 г. К. провела консултация с **, неврохирург,
който потвърдил, че състоянието на пациентката изисква оперативно лечение,
и й издал направление за хоспитализация /л.40 от ДП, т.1/. На 08.03.2019 г.
свид. К. се срещнала с ** -** на Отделение по нервни болести към **
Пострадалата желаела да разбере защо по време на лечението й в тази
болница не е била проведена консултация с неврохирург. Впоследствие К.
отишла на преглед при ** - ** отделение по неврохирургия в болница „**. По
негова препоръка й бил направен магнитен резонанс, след което отново й
била препоръчана операция, която тя отказала. В крайна сметка, тъй като
състоянието й не се подобрило въпреки проведеното й лечение в различни
лечебни заведения, на 27.03.2019 г. постр. Д.К. постъпила за оперативно
лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" - гр. София, където била оперирана от
** и изписана с подобрение на 29.03.2019 г.
Впоследствие се възстановила напълно от преживяната вследствие
битов инцидент травма.
Недоволна от проведеното й лечение в ** Д.К. подала сигнал до
Министерство на здравеопазването, до Българска асоциация за закрила на
пациентите, до НЗОК и до Районна прокуратура -Пловдив. По жалбата й до
прокуратурата била извършена проверка, а впоследствие било образувано и
досъдебното производство. В хода на същото като свидетели били разпитани
постр. К., **, ** и **. Приложени били множество писмени документи,
включително констативните протоколи от извършените по сигнал на К.
проверки от страна на ИА „Медицински одит" към Министерство на
здравеопазването на всички лечебни заведения в гр. Пловдив и гр. София,
имащи отношение към лечението й. Наред с изказаното недоволство от
лечението й в ** К. се оплаква и от възникнал проблем при издаване на един
от болничните й листове, който проблем обаче след провеждане съответната
процедура по обжалване на болничен лист бил отстранен.
Основният очертал се по делото спор от фактическа страна е по въпроса
дали по време на пролежаването на пациентката К. в **констатираната от
лекарите фрактура на прешлен Th 12 е била определена като „стара". Според
К., разпитана в хода на образуваното по неин сигнал досъдебно производство,
в устен разговор с лекуващия я **, последният заявил, че това е стара
фрактура, която няма отношение към състоянието й към момента. Поради
това негово неправилно твърдение /според К./, цялото последвало лечение,
включително в отделението по физиотерапия в същата болница, било
3
погрешно. Не била навреме направена консултация с неврохирург. Не били
проведени необходимите изследвания, което довело до сериозни болки и
тежка и сложна операция два месеца по-късно.
Останалите свидетели по делото, лекари от ** отхвърлят твърденията
на К. за проведено й неправилно лечение. В тази връзка ** твърди, че не е
определял фрактурата на Th 12 като „стара". Разяснил е попринцип
необходимостта от консултация с неврохирург. Той и **ът му - свид. Г., не
отричат, че в **не разполагат с такъв специалист и затова при необходимост
провеждат консултация със свой колега от УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД. **
изтъква като причина за непровеждане допълнителни изследвания на
пациентката К. след изписването й фактът, че тя не се е явила на контролните
прегледи -обстоятелство, което тя самата не отрича. Видно от свидетелските
показания на ** и **, те самите никога не са определяли обсъжданата
фрактура на прешлен Th 12 като стара към момента на хоспитализацията й в
** Впоследствие, при срещата й със свид. Г. на 08.03.2019 г. обсъжданата
фрактура вече би могла, според показанията на **, да се квалифицира като
стара такава. **, от своя страна, изтъква, че при прегледа на 31.12.2018 г. е
обяснил на К., че ако бъде приета за лечение в болницата, в която работела
към онзи момент, ще следва да представи документ за самоличност. Тя
заявила, че не си носи такъв, и си тръгнала, като се обърнала за помощ към
същото лечебно заведение на 02.01.2019 г.
В хода на проведеното по делото разследване, е била назначена и
изготвена и комплексна съдебно-медицинска експертиза. Същата е изготвена
от вещи лица, специалисти в различни области на медицината, които са дали
достатъчно ясни и изчерпателни отговори на поставените им въпроси,
относими към предмета на делото. Заключението им се подкрепя и допълва
от останалите събрани в хода на разследването други доказателства, поради
което същото следва да бъде кредитирано в цялост. Според вещите лица,
поставената на Д.К. в **е била правилна. Тази диагноза позволява
започването на консервативно симптоматично лечение и последваща
рехабилитация, както се е случило и при нея. Няма нарушение на
установените правила при поставяне диагнозата и последващото лечение.
Експертите не са установили и данни в резултат на проведеното й лечение в
**ично отделение при **на Д.К. да е било причинено телесно увреждане.
Така приетата от прокурора фактическа обстановка, според съда
правилно е установена от събраните в хода на разследването гласни
доказателства - показанията на свидетелите, анализирани при изложените по-
горе съображения относно тяхната евентуална пристрастност; изготвената по
делото комплексна СМЕ и приложени множество други относими документи,
изготвени от различни държавни институции, извършили проверка на
дейността на **по сигнал на Д. К.. Настоящият съдебен състав изцяло се
солидаризира с изложената фактология, като счита че въз основа на
доказателствата по делото не може да се направи различен фактически извод
относно случилите се събития.
4
В жалбата срещу постановлението за прекратяване, жалбоподателката
К. подробно излага какви грешни според нея медицински дейности са
осъществени в хода на лечението, като макар да не сочи изрично от
изложеното се установява, че има претенции спрямо действията на лекарите
от УМБАЛ „Пловдив“ АД **, ** и **.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да достигне до този извод съдът се солидаризира напълно с
изложените от прокурора в постановлението мотиви. Следва да се посочи, че
в конкретния случай не е доказано по безспорен начин осъществяване на
престъпление по чл.134, ал.1. т.2 от НК нито от обективна, нито от
субективна страна. От обективна страна безспорно в случая е налице занятие,
източник на повишена опасност. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме,
че от обективна страна е осъществен състава на това престъпление.
Необходимо е по категоричен начин да се докажат още две важни
обстоятелства – немарливо изпълнение на това занятие и причиняване на
средна телесна повреда на пострадалия в причинно – следствена връзка с това
немарливо изпълнение. В конкретния случай според настоящия съдебен
състав не се установява нито една от коментираните две изискуеми
предпоставки от обективна страна. По досъдебното производство е проведено
задълбочено разследване, при което са събрани относимите към случая
писмени и гласни доказателства. От тях се установява, че свидетелите М., Б. и
Г. са предприели необходимите медицински мерки, които са считали за
необходими с оглед лечението на пациентката К., приобщена е в цялост
историята на заболяването относно предприетите от тях медицински
манипулации. Установява се и че по случая е извършена цялостна проверка
от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и то на всички осъществени
медицински дейности касаещи лечението на жалбоподателката, включително
и в МБАЛ „Свети Панталеймон“ и УМБАЛ „Пловдив“. Заключението от
извършените проверки е, че в конкретния случай липсват пропуски в
диагностично – лечебния пациент при Д.К., като по отношение на проверката
на УМБАЛ „Пловдив“ това е отразено в Констативен протокол от извършена
проверка ИАМН-КП №13-531/11.11.2019 г.. Това според настоящия съдебен
състав води на извод, че липсва нарушаване на медицинските стандарти.
Доколкото обаче това заключение не би могло да изключи евентуална
наказателна отговорност, правилно прокурорът не се е задоволил с него, а е
назначил тройна СМЕ, която е била изготвена от вещи лица с различни
медицински специалности – съдебен медик, неврохирург и специалист **,
работещи в различно болнично заведение. Заключението на вещите лица е
категорично, като са описаните констатираните при лечението увреждания на
пациентката, направен е анализ на предприетите от медицинските
специалисти действия и е изведен извод, че поставената диагноза към
момента на пролежаване в УМБАЛ „Пловдив“ е била правилна и тя позволява
предприемане на консервативно симпотматично лечение и последваща
рехабилитация. Направен е извод, че няма нарушаване на установените
правила при поставянето на диагнозата и последващото лечение. От
5
доказателствата по делото според вещите лица се установява и че няма данни
за това да е била причинена телесна повреда на Д.К. в резултат на лечението и
в **ично отделение на УМБАЛ „Пловдив“ АД. Правилно е кредитирано
заключението на вещите лица, доколкото същите са отговорили на
поставените въпроси, направили са обстоен анализ на наличните по делото
медицински документи и други доказателства. Ето защо и съдът счита, че
правилно прокурорът е приел, че няма налице немарливо изпълнение на
занятие, представляващо източник на повишена опасност. Наличието на такъв
извод би бил достатъчен за прекратяване на наказателното производство, тъй
като с оглед на това няма как да бъде осъществен от обективна страна
съставът на престъплението по чл.134, ал.1 от НК. В конкретния случай обаче
се установява и още един сериозен дефицит от обективната страна на
престъплението – липса на причинено телесно увреждане на
жалбоподателката, което да покрива медико-биологичните характеристики на
средна телесна повреда и това увреждане да е било причинено в резултат на
лечението в лечебното заведение – **ично отделение на УМБАЛ „Пловдив“
АД. За да направи този извод, съдът ползва същите доказателствени
източници, които са кредитирани с доверие и от прокурора, сред които на
първо място е заключението на назначената по делото СМЕ. С оглед на
всичко установено в хода на разследването, съдът счита че няма как да се
приеме, че от обективна страна въобще са налични факти, които да водят на
извод за осъществен състав на престъпление по чл.134, ал.1 от НК, поради
което и направените изводи в тази насока от прокурора са напълно
обосновани и законосъобразни. При липсата на престъпен състав от
обективна страна е и напълно безпредметно да се обсъжда дали някой от
медицинските специалисти – **, ** или ** е проявил субективната страна на
престъплението – да е действал по непредпазливост в конкретния случай.
Следва да бъде обсъдено и дали в хода на разследването са извършени
всички необходими процесуално-следствени действия, за да се установи
обективната истина или не, т.е. дали прокурорът и разследващите органи са
изпълнили задължението за всестранно, пълно и обективно разследване на
случая. За настоящия съдебен състав в конкретния случай, това безспорно е
така, доколкото са извършени абсолютно всички възможни действия за
разкриване на обективната истина с използването на предвидените в НПК
способи за събиране на доказателства. Доколкото не са били налице
основания за назначаване на допълнителна СМЕ, правилно според съдебния
състав е оставено без уважение това доказателствено искане на
жалбоподателката К. и нейния повереник.
Доколкото от всички събрани по делото доказателства се налага
единствено възможния извод за липса на осъществено престъпление по
чл.134, ал.1 от НК, съдът счита че няма основание да отмени постановлението
за прекратяване на наказателно производство и да даде задължителни
указания по разследването, тъй като не счита че е възможно в резултат на
допълнителни процесуално-следствени действия да се променят направените
изводи за липса на престъпление.
6
За пълнота следва да се посочи, че според жалбоподателката
травматичните увреди на гръбначния стълб представляват сериозен
потенциален проблем с оглед високите заболеваемост и степен на
инвалидизация и затова е важно да се спазват утвърдените алгоритми на
поведение при диагностика и лечение на гръбначни травми и чрез прилагане
на утвърдените от медицинската наука. Тези аргументи могат да бъдат
споделени, но следва да се има предвид, че престъплението по чл.134, ал.1 от
НК е резултатно такова, а в конкретния случай не е установено настъпването
на предвидения от закона престъпен резултат, поради което дори да бъде
прието, че при лечението не са изпълнени всички възможни процедури от
медицинска гледна точка /макар доказателствата по делото да сочат на
правилност на предприетите действия/, то в конкретния случай отново не би
могло да се стигне до ангажиране на наказателна отговорност спрямо
конкретно лице.
С оглед на всичко изложено, съдът счита че следва на основание чл.243,
ал.6, т. 1 от НПК да
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура гр. Пловдив
от 07.12.2020 г. по пр. пр. № 6756/2019 г. по описа на същата прокуратура, с
което е прекратено наказателното производство по следствено дело №
291/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура
Пловдив, водено за престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в седемдневен
срок пред ПОС.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и Районна
прокуратура гр. Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7