№ 1161
гр. Бургас, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120203859 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Р. М. Д., ЕГН ********** срещу Електронен фиш
серия К № *******, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 600 лв.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на електронния
фиш. Твърди се, че неправилно е била изчислена скоростта на движение на автомобила.
Сочи допуснати нарушения при съставяне на протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. Поддържа, че е нарушен чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, тъй като липсвала обзорна
снимка на автомобила в процесния участък, както и липсвало описание на мястото и
географските координати. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен не се
явява, представлява се от адв. Д.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.
Претендира присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В
съпроводителното жалбата писмо се излага, че същата е неоснователна и недоказана.
Поддържа се да се постанови решение, с което да се потвърди електронния фиш като
правилен и законосъобразен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
1
Срещу Б.Л. Д. в качеството му на собственик на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. №
******* е бил издаден елетронен фиш серия К № ******* от АНО за това, че собственият на
Д. автомобил е бил управляван на 30.06.2022 г. в 10:39 часа в гр. Бургас, по ПП I-9,
км.249+100 до КПП-3, с наказуема скорост 91 км/ч при въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В-26 за движение в населено място до 50 км/ч., или с 41 км/ч над разрешената
скорост, след отчетена толеранс – 3 км/ч на измерената скорост. Нарушението е било
установно с автоматизирано техническо средство със заснета снимка (клип) № 41914.
На 21.09.2022 г. собственикът на процесния автомобил - Б.Л. Д. подал декларация, в
която посочил, че на 30.06.2022 г. в 10:30 часа автомобилът е бил управляван от Р. М. Д..
Към декларацията било приложено СУМПС на Д.. Издаденият срещу собственика Д.
електронен фиш бил анулиран, след което за процесното нарушение бил издаден срещу Р.
М. Д. Електронен фиш К № *******.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи
се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак B-26 по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установява, че на 30.06.2022 г. в 10:39 часа в гр. Бургас, по ПП I-9, км.249+100 до КПП-3,
лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № *******, е бил управляван от жалбоподателя с
превишена скорост 91 км/ч при разрешена в населено място до 50 км/ч, въведена с пътен
знак В-26, в нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото
е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в
14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се
издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
2
издаденият електронен фиш се анулира.
От справка за собственост се установява, че автомобилът е собственост на
физическото лице – Б.Л. Д.. На основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за извършеното нарушение
е бил издаден електронен фиш срещу Д. в качеството му на собственик на автомобила. В
срока по чл. 189, ал. 5 ЗДвП собственикът е подал декларация, в която посочил, че
автомобилът е бил бил управляван на процесните дата и час от жалбоподателя Д.. По тази
причина издаденият срещу собственика електронен фиш е бил анулиран, като бил издаден
нов електронен фиш срещу установения нарушител – жалбоподателя.
На първо място съдът намира за неоснователно изложеното в жалбата възражение за
допусната грешка при измерване на скоростта на движение на автомобила. В протокол от
проверка на мобилна система за видеоконтрол (л.15 от делото) е предвидено, че при
измерването на скоростта е възможно да се допусне грешка, като се разграничават две
хипотези: + или – 3 км/ч до 100 км/ч и + или – 3% над 100 км/ч. В конкретния случай е било
установено, че жалбоподателят е управлявал с 94 км/ч. Правилно при отчитането на
възможна грешка АНО е приел, че скоростта на движение на процесния автомобил е била 91
км/ч, което число представлява разликата между установените километри на движение ( 94
км/ч) и грешката от 3 км/ч.
На следващо място съдът не споделя и поддържаното възражение за допуснато
нарушение на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. при съставяне на протокола.
Видно от протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система (л.16
от делото), конкретно е обозначен участъкът на контрол, а именно гр. Бургас, ПП I-9,
км.249+100 до КПП-3. Изцяло в унисон с изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. към протокола е приложена и снимка на техническото устройство, от която се
установява разположението му. От протокола се установява, че на процесния участък е бил
поставен пътен знак, въвеждащ ограничение за скоростта за управление на МПС – В-26,
като ограничението е било до 50 км/ч в населени места. Пътният знак В-26 е бил поставен на
достатъчно разстояние от техническото средство за контрол (300 метра), което е позволявало
да бъде възприет от водачите в това число и от жалбоподателя и същият да съобрази
скоростта на движение на управлявания от него автомобил, съгласно въведеното
ограничение.
Съдът намира за неоснователно и възражението за допуснато от АНО нарушение на
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. В преписката е наличен клип № 41914, видно от който процесният
автомобил е бил заснет да се движи с превишена скорост от 94 км/ч при въведено
ограничение до 50 км/ч. Отделно от това в описанието на мястото е посочено изрично
населеното място, пътният участък и точните километри на мястото на нарушението.
На последно място съдът не споделя и поддържаното в съдебно заседание възражение
за несъответствие между техническото средство, посочено в електронния фиш и това,
отразено в протокола за проверка на мобилна система за видеоконтрол. В действителност се
установява разминаване в изписването на техническото средство в съставените във връзка с
използването му документи и електронния фиш, но това разминаване не е съществено и
3
безспорно не се касае за две различни технически средства. Разликата се състои в
изписването на пунктуационния знак „тире“ (-) между отделните символи и цифри на
наименованието на техническото средство. Според съда наименованията TFR-1M и TFR1-M
се използват за обозначаване на едно и също техническо средство с идентификационен
номер 510/07. Този извод съдът прави при сравнителен анализ на удостоверението за
одобрен тип средство за измерване (л. 14) и протокол от проверката на мобилната система за
видеоконтрол (л.15). Видно от удостоверението, същото е издадено за техническо средство
тип TFR1 – M, което е било вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 4835. Видно в протокола за проверка на мобилната система
техническо средство тип TFR-1M е със същия номер - № 4835. Следователно двата
документа (удостоверението за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверката
на мобилната система за видеоконтрол) се отнасят за едно и също техническо средство,
обозначавано едновременно с наименованията TFR-1M и TFR1-M. В тази връзка според
съда не е налице съмнение в техническата изправност на процесното техническо средство.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието
на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или
мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушенито да не се
предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се
установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо
средство, поради което съвсем в съответствие с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил издаден
електронен фиш.
На основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с
налагане на наказание глоба в размер на 600 лева. В случая жалбоподателят е управлявал с
наказуема скорост 91 км/ч, при разрешена 50 км/ч, или с превишаване от 41 км/ч.
Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма като относима към случая,
тъй като е налице превишаване на скоростта за населено място над 40 км/ч, а именно с 41
км/ч, т.е. в рамките, определени в чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП. На жалбоподателя е наложена
глоба именно в този размер. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да
бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВР-
Бургас, с който на Р. М. Д., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.
5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 600 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5