Решение по дело №181/2020 на Районен съд - Самоков

Р Е Ш Е Н И Е  № 115

С. 05. 10. 2020 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

С.ският районен съд, първи състав в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Кирил Павлов

с участието на секретаря Екатерина Баракова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 181 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е от едноличния търговец Д.А.С. с фирма ЕТ „Р. – ЕД- Д.С.“ Наказателно постановление № 445928-0125717 от 04. 07. 2019 година на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – С.  в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева, за нарушение на  чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ

 В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление и се иска отмяната му като незаконосъобразно, включително и поради явна несправедливост на наложената имуществена санкция.

В съдебно заседание Д.С. едноличен търговец с фирма ЕТ „Р. – ЕД- Д.С.“  поддържа жалбата си лично.  

Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, с писмено становище  от пълномощника си юрисконсулт Е. оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице – санкционирания едноличен търговец, поради което жалбата е процесуално допустима.

По същество:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

 При извършена проверка на 12 януари 2019 година в 12 часа и 45 мин., документирана в Протокол за извършена проверка ПИП № 0007151/12.01.2019 г., на търговски обект ТО – кафене и магазин, находящ се в село Г., стопанисван от едноличния търговец Д.С. едноличен търговец с фирма ЕТ „Р. – ЕД- Д.С.“ ЕИК ********* е установено от проверяващите инспектори от НАП следното: В обекта е монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП, който бил в изправност и притежаващ функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“. Съгласно извлечения междинен финансов отчет от ЕКАФП за деня на проверката е установено, че дневния оборот бил в размер на 43, 90 лева. Фактическата наличност на парични средства в касата била установена в размер на 143, 90 лева, съгласно изготвен опис на паричните средства в касата на обекта. Установена е разлика от 100 лева между фактическата наличност в касата и разчетената от фискалното устройство ФУ в размер на 100 лева в повече фактическа наличност. От това  проверяващите инспектори от НАП направили извода, че в обекта на  посочения едноличен търговец не е изпълнено задължението, извън случаите на продажба да регистрира във ФУ чрез операцията "служебно въведени" промяна на касовата наличност, в конкретният случай ВЪВЕЖДАНЕ на пари в търговския обект в касовата му наличност. Това се потвърждава и от обясненията на едноличния търговец към ПИП, както и от изявленията в жалбата че са е въведена сума в касата в размер на 100 лева, което търговецът правел всяка сутрин.  За констатираното нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. свидетелят И.М.С. на длъжност инспектор по приходите в НАП при ТД гр. С. на 12. 01. 2019 год съставил срещу стопанисващият търговския обект едноличен търговец Д.С. и в негово присъствие АУАН № 0125717 от 12. 01. 2019 год. Визирания  в АУАН като нарушител Д.А.С. едноличен търговец с фирма ЕТ „Р. – ЕД- Д.С.“ ЕИК ********* е вписал възражения в АУАН, че всеки ден започва работа със 100 лева начална касова наличност, които всеки ден описвал в касовата книга, но поради незнание не ги отбелязва в касовия апарат. С такова съдържание по същество е и възражението на жалбоподателя в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН.

 Въз основа на съставения акт АУАН и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл. 185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, с обжалваното НП на жалбоподателя едноличен търговец Д.А.С. едноличен търговец с фирма ЕТ „Р. – ЕД- Д.С.“ ЕИК *********  е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева, за нарушение на  чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Наказателното постановление е връчено лично на едноличния търговец на 10. 03. 2020 година.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства и от събрани гласни такива – показанията на свидетелите И.М.С. актосъставител, Б.Д. инспектор от НАП и свидетел при установяване на нарушението и съставяне на АУАН, от приложения по делото в препис протокол за извършена проверка ПИП съставен на 12. 01. 2019 година при извършване на проверката и подписан както от проверяващите, така и от самия жалбоподател едноличен търговец стопанисващ проверявания търговски обект.

Относно посочените фактически констатации няма противоречия в доказателствения материал.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното:

 В хода на административно –наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като в сравнение с изложеното в НП, видно от съдържанието на АУАН нарушението е описано коректно, без да са налице обстоятелства по които жалбоподателят да не е могъл да се защити, както към момента на съставяне на АУАН, така и чрез  възражение в тридневния срок по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН от подписване на АУАН.

При така изяснените обстоятелства и събрания в цялост по делото доказателствен материал, настоящият състав приема за безспорно установено, че с описаната в АУАН и НП деятелност, едноличният търговец жалбоподател Д.А.С. с фирма ЕТ „Р. – ЕД- Д.С.“ ЕИК *********  е осъществил състава на регламентираното в чл. 185, ал.2 от ЗДДС неизпълнение на задължение към държавата, което ангажира и предвидената в цитираната правна норма административно-наказателна отговорност. Същото е констатирано чрез извършване на надлежна проверка от контролните органи и се установи, и доказа по несъмнен и категоричен начин в процеса. Въпреки, че нарушението е формално без видим вредоносен резултат, задълженията на търговеца, произтичащи от ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, са императивни и всяко неизпълнение, представлява нарушение на установения правов ред по отношение на фискалната система. Налице са елементите на констатираното нарушение, поради което жалбоподателят следва да понесе предвидената в ЗДДС административно-наказателна отговорност за това нарушение. Без значение е че не е знаел задълженията си по закон. Това си е за негова сметка. Щом се занимава с дейност на едноличен търговец и стопанисва кафене магазин в село Г. жалбоподателят е бил длъжен да знае закона включително и задълженията си по чл. 33 ал. 1 от нарушената чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Събраните по делото доказателства обосновават по безсъмнен начин съставомерността на деянието на жалбоподателя на визирания в чл. 185, ал.2 от ЗДДС административно-наказателен състав, като по делото е безспорно установено, че санкционираното лице е допуснало нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. В административното и в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление жалбоподателят не оспорва факта, че на посочената в НП дата в стопанисвания от него търговски обект е била установена сума 100 лева в повече, която не била регистрирана във ФУ, чрез служебното й въвеждане. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на ЕТ за неизпълнение на задължение към държавата възниква и когато по непредпазливост е осъществено нарушението, като тази отговорност не отпада от възражението на жалбоподателя че не е знаел за задълженията си по чл. 33 ал. 1 от цитираната Наредба Н – 18 на МФ. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на търговеца, което не е изпълнено. Не се търси виновно поведение на конкретно ФЛ едноличен търговец. Имуществената санкция се налага за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност.

Разпоредбата на  чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства задължава извън случаите на продажби, когато ФУ притежава операциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми, всяка промяна на касовата наличност да се регистрира. Тази разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Именно поради това, настоящата инстанция счита, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим в настоящото производство. Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл. 93, т.9 НК е меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В случая административното нарушение е формално, на простото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. По делото няма данни за смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган, поради което обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено в частта му относно нарушението и квалификацията му, както и по въпроса че няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, а жалбата по тези въпроси е неоснователна.

Наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно чл. 185 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС. Съдът намира че една санкция  в минимално предвидения от закона размер е необходима и достатъчна за постигане на целите на наказанието и в този смисъл следва да се измени НП, като се потвърди в останалата му част.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 445928-0125717 от 04. 07. 2019 година на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – С.  в Централно управление на НАП, с което на основание чл. 185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС на едноличния търговец Д.А.С. с фирма ЕТ „Р. – ЕД-Д.С.“ ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева, за нарушение на  чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, като НАМАЛЯВА глобата от 600 лева на 500 (петстотин) лева и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част. 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С. област по реда на Глава дванадесета от Административнопроцесуалният кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: