Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4060 27.11.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6659 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 410 ал. 1 т. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. Бенковски” № 3, представлявано от *** *** К.Х.Ч.и Г.Д.К., чрез пълномощника си адв. С.М., е предявил против община Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от *** И.Т., иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 695, 64 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско+” за причинени имуществени вреди на лек автомобил „АУДИ Q7”, рег. № ***, в резултат на настъпило ПТП на 15.06.2017 г. в град ***, по бул. „***“ до № **, при преминаването му през необозначена и необезопасена дупка с отри ръбове, ликвидационни разходи от 15 лева и лихва за забавено плащане в размер на 41, 24 лева за периода 24.09.2017 г.- 24.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 25.04.2018 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба е посочено, че видно от протокол за ПТП № ***/ 15.06.2017 г. в 11.50 часа в град ***, по бул. „***“ до № **, управляваният от водача Х.А.К., ЕГН: **********, лек автомобил АУДИ Q7”, рег. № ***, при движението си преминал през необозначена и необезопасена дупка с отри ръбове, с размери 40/50/12 см., в резултат на което на МПС- то били причинени увреждания. Пострадалият лек автомобил бил собственост на ЕТ „Т.-А.К.“, ЕИК: *********, като имал валидна застраховка „Каско+”, сключен по полица № ***/ 17.03.2017 г., със срок на действие 18.03.2017 г.- 17.03.2018 г. След като бил уведомен за застрахователното събитие, застрахователят образувал преписка по щета № ***/ 16.06.2017 г. Повредите по автомобила били констатирани с опис- заключение по щета и калкулация от застрахователя, като повредените части и детайли за ремонт били, както следва: предна и задна десни гуми и предна и задна десни лети джанти. Стойността за ремонта- материали и труд, възлизала на сумата от общо 695, 64 лева с ДДС. Застрахователят издал възлагателно писмо за извършване на ремонт, който станал в сервиз „Дор- Нед“ ООД. Автомобилът бил предаден на И.П.- представите на ЕТ, с протокол и приет без забележки, като за стойността на ремонта била издадена фактура № **********/ 22.06.2017 г. По заведената щета бил съставен и ликвидационен акт, при определен общ размер на обезщетение по щетата от 695, 64 лева. На 27.06.2017 г. с нареждане на групово плащане застрахователят заплатил на сервиза посочената сума. Причината за настъпване на ПТП- то и претърпените вреди било наличието на пропаднала пътна настилка. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпвал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, който в случая бил ответника като стопанин на пътя, носещ задължението да го поддържа, ремонтира и осигурява възможността за неговото безопасно ползване по предназначение. Община Пловдив не била изпълнила това свое задължение, не била упражнила необходимия контрол по отношение на своите служители, които следвало да се грижат за доброто състояние на пътната инфраструктура, поради което трябвало да се ангажира отговорността й. На 31.08.2017 г. ответникът бил писмено поканен с регресна покана да възстанови сумата, но в изричен отговор отказал доброволно изпълнение, поради което се предявявал настоящия иск. Моли за осъждането на ответника за заплати преведената на сервиза за ремонта сума от 695, 64 лева, ликвидационни разходи от 15 лева, ведно с мораторно обезщетение от 41, 24 лева за периода 24.09.2017 г.- 24.04.2018 г. Претендира и разноските в процеса. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа иска, като представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва описаната в исковата молба фактическа обстановка, възразява, че на мястото имало необозначена дупка, твърди, че липсвали доказателства за настъпило ПТП по посочения начин. Протоколът за ПТП не удостоверявал механизма на събитието, като документът нямал и обвързваща доказателствена сила в тази връзка. Прави се възражение и за съпричиняване от страна на водача, който не бил спазил изискванията за безопасност на движението по чл. 20 от ЗДв.П. Твърди се, че същият се движел с несъобразена скорост и с поведението си станал причина за настъпване на произшествието. От представените доказателства не се установявало в какво качество водачът управлявал автомобила и дали бил надлежно упълномощен негов ползвател. Моли за отхвърляне на претенцията. От своя страна също претендира разноски за юрисконсулт, като прави възражение за прекомерност на хонорара на другата страна. Прави искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа отговора, като представя и писмено становище по спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото протокол за ПТП № ***/ 15.06.2017 г. се установява, че на 15.06.2017 г. в 11.50 часа в град ***, по бул. „***“ до № **, управляваният от водача Х.А.К., ЕГН: **********, лек автомобил АУДИ Q7”, рег. № ***, при движението си преминал през необозначена и необезопасена дупка с отри ръбове, с размери 40/50/12 см., в резултат на което на МПС- то били причинени увреждания- гуми и лети джанти.
Като писмено доказателство по делото е приета застрахователна полица № ***/ 17.03.2017 г. на пострадалия автомобил, със срок на действие 18.03.2017 г.- 17.03.2018 г.
Приети са още уведомление за щетата, опис- заключение по щетата, калкулация по претенция, приемо- предавателен протокол от сервиза, фактура, ликвидационен акт, снимки, талони на водача и автомобила, извлечение от сметки и нареждане за групово плащане, както и справка за размера на лихвата за забава.
Приети са и изпратена от ищеца регресна покана до ответника, получена от него на 08.09.2017 г., ведно с писмения отговор на ответника по нея.
По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на разходите, необходими за възстановяване на автомобила, определени в размер на 1 213 лева, като експертът прави и извод за наличие на причинно- следствена връзка между повредите и механизма на ПТП.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел (протокол от с.з. от 02.10.2018 г.). Св. Х.А.К.- водач на автомобила при настъпване на ПТП, посочва, че се движела по тесен булевард, при насрещно преминаващ автомобил и невъзможност за избягване на дупката в платното й. Гумите били спукани, нямало сигнализация на мястото, а след обаждане дошъл полицейски екип, който съставил протокол и снимал дупката. Скоростта й била съобразена, времето било хубаво, но острите ръбове спукали гумите и така се повредили допълнително и джантите. Автомобилът бил отремонтиран.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
На първо място, по делото няма спор по обстоятелството, че е налице съществуването на валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.
На второ място, следва да се отбележи, че протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него, защото произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. Независимо от това обаче, това не означава, че ПТП- то не се е осъществило по начина, описан в протокола, защото събраните по делото доказателства са именно в тази насока. Първо- вещото лице, базирайки се на опис- заключението по щета и на приложените снимки, взема становище, че има причинно- следствена връзка между повредите по автомобила и механизма на ПТП. Второ- самият водач в уведомлението за щета пред застрахователя декларира точно този механизъм на ПТП и щетите по автомобила- преминаване през необезопасена дупка, което е установено и от органите на реда, посетили мястото на инцидента веднага след настъпването му, посочили в протокола наличието на дупка, описана с конкретни размери и с остри ръбове. Трето- самият водач в разпита си, ясно описва мястото, пътната обстановка, движението на МПС- то и настъпилата повреда, като писмено декларира именно този механизъм пред застрахователя- наличие на голяма дупка с ръбове в лентата на движение, през която преминал. Няма основание да не се кредитират свидетелските показания, защото те са логични, последователни и съвпадат с останалия доказателствен материал, като в случая не може да се приеме, че свидетелят е заинтересован, защото изходът от делото е без всякакво значение за него. Той не е страна в процеса, за да го обвърже решението, а отделно от това собственикът на увредения автомобил вече си е получил паричното обезщетение за щетите, за да има интерес задължително да бъде осъден ответникът, защото тук няма хипотеза, при която този собственик ще дължи връщане на преведената му като обезщетение сума от застрахователя при евентуално отхвърляне на регресната претенция. Направеното от ответника оспорване за различен механизъм остана недоказан от страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност.
На следващо място, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, за да е налице някакво съпричиняване. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било преминаването на МПС- то през съответната дупка. Експертът не констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението, а скоростта на автомобила е била в рамките на допустимото за градски условия и водачът е съобразил пътната обстановка. Нещо повече, вещото лице изключва възможността повредите да се дължат на амортизация или скрит дефект на автомобила, като дори и водачът да имал възможност да избегне дупката, той е трябвало да я заобиколи, но при това положение се получава навлизане в другото платно за движение, а там е имало преминаващ насрещно автомобил.
Улицата, в която е станало ПТП- то, се намира в населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП и като такъв е публична собственост на община Пловдив (чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и поддръжката на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 ал. 1 от ЗП), като лицата, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Доколкото тя не е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят (което обстоятелство се установи от разпита на свидетеля), за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), а и не е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му- в случая ответната община. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което правилно е ангажирана отговорността на ответника. От друга страна, в ЗДв.П не съществува разпоредба, която да задължава водачът да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно, нито пък е нормативно установено, че, ако по някаква причина не го стори, сам ще носи отговорност за нанесените повреди по управлявания от него автомобил.
Размерът на щетите се установява от САТЕ, която дори ги определя, че възлизали и на по- висока цена, но доколкото от ответника не се претендира действителната пазарна стойност на повредените елементи и части, а само реално платеното на сервиза, извършил ремонта, то не е допустимо присъждане на по- голямата сума. Искът е основателен и в частта за сумата от 15 лева- ликвидационни разходи, доколкото обичаният им размер за определяне на стойността на щетата принципно възлиза точно на тази сума, поради което и тя следва да се възстанови на застрахователя във връзка с изплатеното обезщетение.
Налице са били всички предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена застраховка. С изплащане на застрахователното обезщетение, възлизащо в размер на установената от САТЕ необходима сума за възстановяване на МПС- то, чрез превеждането й за ремонта на автомобила на избрания с декларация от пострадалия собственик автосервиз, ищецът е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която връзка предявеният иск по чл. 410 ал. 1 т. 3 от КЗ следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 25.04.2018 г.
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция принципно възниква от момента на изплащане на обезщетението, но, за да настъпят последиците на забавата, не е достатъчен само фактът на плащането. По смисъла на чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата- чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. В настоящия случай, тъй като вземането на застрахователя произтича от закона и няма конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в забава от момента на връчване на поканата. По делото ищецът ангажира писмени доказателства за получена от ответника регресна покана на 08.09.2017 г. Доколкото на длъжника е бил даден 15- дневен срок за доброволно изпълнение, то същият е изпаднал в забава, считано от 24.09.2017 г.- денят, следващ срока за доброволно изпълнение. В тази връзка задължението за забава се дължи за периода от 24.09.2017 г.- 24.04.2018 г. и възлиза в размер на 41, 24 лева, който съдът намира за доказан на основание чл. 162 от ГПК на база представената справка от електронен калкулатор и до който искът следва да се уважи.
В заключение се налага изводът, че претенциите за главница и мораторна лихва се оказват изцяло основателни, поради което и исковете следва да се уважат в пълните им претендирани размери.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в
настоящото производство, за които е представен надлежен списък и които са били
действително направени с оглед наличните по делото писмени доказателства за
това- държавна такса в размер на 100 лева (лист 33 от делото), депозити за вещо
лице в размер на 70 лева (л. 56) и за разпит на свидетел от 10 лева (л. 56) и
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС (л. 78- 81). Направените
от ответника разноски за депозит за вещо лице си остават за сметка на страната,
без да се възлагат на другата.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, пл. „Стефан
Стамболов” № 1, представлявана от *** И.Б.Т., да
заплати на „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. Бенковски” № 3,
представлявано от *** *** К.Х.Ч.и Г.Д.К., сумата в размер на 695, 64 (шестстотин
деветдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки) лева- главница,
представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско+” за причинени имуществени вреди на лек автомобил
„АУДИ Q7”,
рег. №
***, в резултат на настъпило ПТП на 15.06.2017 г. в град ***,
по бул. „***“ до № **, при преминаването му
през необозначена и необезопасена дупка с отри ръбове, ликвидационни разходи от
15 (петнадесет) лева и лихва за забавено плащане в размер на 41, 24 (четиридесет
и един лева и двадесет и четири стотинки) лева за периода 24.09.2017 г.-
24.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба- 25.04.2018 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от *** И.Б.Т., чрез пълномощника си гл. *** Д.А., да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. Бенковски” № 3, представлявано от *** ***К.Х.Ч.и Г.Д.К., чрез пълномощника му адв. С.М., направените по делото разноски, както следва: сумата от 100 (сто) лева- държавна такса, сумата от 70 (седемдесет) лева- депозит за вещо лице, сумата от 10 (десет) лева- депозит за разпит на свидетел и сумата от 360 (триста и шестдесет) лева с ДДС- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД