№ 801
гр. София, 12.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело №
20211110133682 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.140 и сл. ГПК.
Софийски районен съд е сезиран с искова молба от Д. М. В. срещу „168 часа“
ЕООД и „Медийна Група България – Холдинг“ ООД, с която се предявява иск за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно обезщетение на ищеца с цел
репариране на претърпени имуществени и неимуществени вреди от твърдяно
непозволено увреждане.
Ищецът твърди, че на 01.05.2020г. в сайта на вестник „168chasa.bg” била
поместена статия срещу ищеца със заглавие „6 години затвор за екстрасенса Деси от
Пелово, блудствал с 14-годишна“, с дата 20.12.2016г., която и до момента била
актуална и се обновявала периодично във виртуалното пространство. Като автор на
публикацията е посочен „24chasa”. Сайтът бил собственост на „168 ЧАСА“ ЕООД.
Чрез статията бил публикувана и разгласена публично, непроверена, невярна,
опозоряваща и оклеветяваща ищеца информация. Ищецът бил унизен не само пред
читателите на сайта, но и пред неограничен кръг от хора, тъй като качена в интернет,
статията станала достъпна и била достояние на безбройна аудитория без ограничение
във времето и пространството. Самото заглавие било провокативно и невярно, целяло
да привлече вниманието на читателите като ги насочи именно към факт, който
публично го опозорявал и обиждал. В ИМ се изтъква, че с описаното в материала се
преследвала негативната реакция на обществото към ищеца. Релевира се още, че чрез
действията си авторът на статията „24 часа“ и собственикът на „168chasa.bg”, търсейки
вероятно сензация чрез своите действия, а именно публикуване и разгласяване на
невярна, обиждаща и опозоряваща информация причинил на ищеца имуществени и
неимуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да намери каквато и да е работа,
да получава доходи, необходими за поддържане на минимален стандарт на живот,
психически дискомфорт и негативни емоционални преживявания – срам, потиснатост и
отчаяние, които били налични и към момента на депозиране на ИМ. Самочувствието
на ищеца било сринато, бил опозорен в обществото, социалните му контакти били
ограничени, не можел да намери приятели и партньорка в живота. Бил изложен на
стрес, получавал обидни и заплашителни обаждания, укоряващи погледи и словесни
цинични подхвърляния от хора по улиците.
Ищецът признава, че действително е бил осъден, но не за престъпление срещу
непълнолетно лице, а за престъпление срещу 19-годишната Деница Цолова като
нямало преки и безспорни доказателства за вината му. Посочва, че има криминално
1
минало, бил е в затвора до 26.02.2020 г., когато бил освободен предсрочно. От тогава се
опитвал да работи, да създаде семейство и да има приятели. Няколко пъти се обърнал
към 168chasa.bg с молба да бъдат свалени от сайта им оклеветяващите и обиждащите
го публикации, в това число и цитираната в исковата молба. Процесната статия, както
и още няколко статии в този смисъл били все още актуални, подновявали се
периодично и били видими навсякъде във виртуалното пространство повече от пет
години. Освен това бил квалифициран и като „самообявил се екстрасенс“.
Пострадалата в казуса била 19-годишна, а не непълнолетна. Заявява категорично, че
никога не е бил съден за престъпления срещу деца. Освен това и името на
пострадалото лице било сгрешено – истинското име на лицето било Деница Цолова
Цолова. Ищецът посочва, че е научно доказан феномен, като никога не се е
самоопределял или провъзгласявал за какъвто и да е. Имал издадени свидетелства,
удостоверения и дипломи. От 2011г. имал издаден БУЛСТАТ и регистрация в НАП
като професионално практикуващ ясновидец. Бил обучаван в Рейки практики за
Мастър клас.
В ИМ се посочва, че „Медийна Група България – Холдинг“ ООД следвало да
бъде привлечен като ответник, тъй като била собственик на издателството „24 часа“,
вестник „24 часа“ и сайт /24chasa.bg/, който е сочен за автор на публикацията.
Ищецът твърди, че вследствие на тази публикация претърпял и все още търпи
имуществени и неимуществени вреди като в условията на солидарна отговорност иска
да бъдат осъдени ответниците да му заплатят сумата от 7480 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди като сумата представляваща сбора от
ежемесечна минимална работна заплата от 01.05.2020г. до момента на подаване на
исковата молба, която не могъл да получи като самоосигуряващо се лице, поради
факта, че вследствие на публикацията бил опозорен и възпрепятстван да работи, както
и за сумата от 10 000 лева, представляваща неимуществени вреди за периода от
01.05.2020г. до подаване на исковата молба, изразяващи се в преживян емоционален
стрес и дискомфорт, чувство на срам, неудобство, тревожност и отчаяние, бил
подтиснат, избягвал социални контакти, самочувствието му било сринато, бил
опозорен в обществото, не можел да намери приятели и партньорка в живота, често
получавал обидни и заплашителни обаждания, укоряващи погледи и словесни цинични
подхвърляния от хора по улиците. Иска върху посочените суми да бъдат начислени
законни лихви, считано от 01.05.2020г. до окончателното им плащане. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, с
който заявяват, че исковата молба е нередовна, защото не отговаряла на изискванията
по чл. 127, ал. 1, т.4 и т.5 ГПК. Същевременно считат, че предявените искове за изцяло
неоснователни и недоказани като в този смисъл са изтъкнати следните възражения:
писмените доказателства, приложени към исковата молба са негодни и неотносими –
не били посочени конкретните правно и/или доказателствено релевантни факти, към
исковата молба не били приложени доказателства от съществено значение по делото,
каквато била статията; оспорват като невярно твърдението, че със статия озаглавена „6
години затвор за екстрансенса Деси от Пелово, блудствал с 14- годишна“ с дата
20.12.2016г., която била и до момента актуална и се обновявала периодично във
виртуалното пространство била публикувана и разпространена публично непроверена,
невярна, опозоряваща и оклеветяваща ищеца информация; самият ищец признавал, че
в действителност бил осъден като до 26.02.2020 г. изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“, на която дата по негови твърдения бил освободен предсрочно; в исковата
молба не се съдържа конкретно твърдение относно неправомерните според ищеца
действия (или бездействия); оспорваните факти от ищеца на практика се свеждали до
отразяване на образуваните по отношение на ищеца наказателни производства;
неоснователни били твърденията, че в статията било посочено, че ищецът бил
блудствал с малолетна; в статията било посочено единствено, че: „решението е на
2
Пловдивски районен съд, пред който обвиняемият застана по дело за блудство с 14-
годишна“; от приложените към исковата молба доказателства това не се опровергавало
по какъвто и да е било начин; не считат, че екстрасенските качества на г-н Великов
били оспорени или поставени под съмнение; по никакъв начин от наведените
твърдения и приложените по делото доказателства не се установявало причинна връзка
между поведението на ответниците и твърдяните настъпили за ищеца имуществени и
неимуществени вреди; посочените от ищеца последици са резултат не от поведението,
на който да е от ответниците, а от наказателната репресия, приложена по отношение на
ищеца, която била по презумция правомерна; подобни публикации и информационни
материали относно престъпните деяния на г-н Великов били публикувани и в редица
други издания, поради което считат, че връзката с поведението конкретно на
ответниците изобщо липсвала; по никакъв начин не можело да бъде обоснована
причинната връзка с поведението на „Медийна Група България – Холдинг“ ООД,
който се твърди да се съпричинил вредите, доколкото от една страна „Медийна Група
България – Холдинг“ ООД се твърдяло да е автор на публикацията, а от друга „168
часа“ ЕООД да е причинило процесните вреди, доколкото не било упражнило контрол
относно публикуваните материали като в същото време като източник на публикацията
бил посочен 24chasa.bg; ответниците намират тези твърдения на ищеца за взаимно
изключващите се, тъй като отговорността на представянето на невярна информация от
страна на едното дружество би следвало да изключи тази на другото; оспорват
претендираните обезщетения и по размер. Претендират разноски.
С оглед горното и на основание чл.140 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА предявени от Д. М. В. срещу „168 часа“ ЕООД и „Медийна Група
България – Холдинг“ ООД обективно съединени искове с правно основание чл. 49, ал.
1, вр. чл. 45 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят следните суми:
сумата от 7480 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в сбора от ежемесечната минимална работна заплата от 01.05.2020г. до 09.06.2021г.
/датата на депозиране на исковата молба/, която ищецът не могъл да получи като
самоосигуряващо се лице, поради факта, че вследствие на публикацията бил опозорен
и възпрепятстван да работи и сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за периода от 01.05.2020г. до 09.06.2021г. /датата на депозиране
на исковата молба/, изразяващи се в преживян емоционален стрес и дискомфорт, ведно
със законните лихви върху главниците, считано от 01.05.2020г. /датата на деликта/ до
окончателното изплащане на вземанията.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи следните
императивно необходими предпоставки: 1/. правоотношение по възлагане на работа от
страна на ответника „168 часа“ ЕООД, изразяващо се в изготвянето на публикацията на
сайта 168chasa.bg на 20.12.2016г. с автор „24 часа“, както и да докаже, че ответникът
„Медийна Група България – Холдинг“ ООД е собственик на издателството „24 часа“,
вестник „24 часа“ и сайт 24chasa.bg; 2. осъществен фактически състав от изпълнителя
на работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: поведение, противоправност на
поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и
противоправното, виновно поведение на непосредствения изпълнител. Субективният
елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето
към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се
презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.
При доказване на посочените обстоятелства, в доказателствената тежест на
ответника е да обори презумпцията за наличието на вина.
3
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. Указва на страните, че за приключване на делото
със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за
целта представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
ДОПУСКА приложените с ИМ и ОИМ писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 190 ГПК в срок до съдебното заседание
да представи присъда, постановена по ч.н.д. № 6373/2015 г. по описа на Районен съд –
Пловдив като ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията в
посочения срок, съдът ще приеме за доказани неблагоприятните за ищеца твърдения на
ответника в тази насока.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 176 ГПК да се яви в съдебното
заседание и да отговори на поставените в т. III.3 от ОИМ въпроси като
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неявяване в насроченото съдебно заседание и при
непредставяне на доказателства за обективната невъзможност да присъства, съдът ще
приеме за доказани неблагоприятните за ищеца твърдения на ответника в тази насока.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за извършване на
служебна справка относно наличието на други образувани и приключили наказателни
производства по отношение на ищеца, доколкото същото не е индивидуализирано
съобразно изискванията на ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по т. 5 от ОИМ, доколкото
посоченото доказателство се намира в кориците на делото.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 24.02.2022г., 10:00 часа, за
която дата да се призоват страните, с препис от настоящото определение, а на ищеца
препис и от отговора на ответниците и приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4