Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Г. въззивно гражданско дело № 3773 по описа за
2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 18.11.2019г.,
постановено по гр.д. № 67995/2017г. на СРС, ГО, 32 състав, са отхвърлени предявените от Г.В.Г. срещу А.Г.М.
субективно съединени искове, както следва: главен иск с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за прогласяване нищожност на пълномощно с
нотариална заверка на подписа от 25.04.2016г. поради противоречие с добрите
нрави и по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2 000 лева, предявен
като частичен от иск в пълен размер от 13 001, 98 лева, както и евентуалните
искове за същите суми като обезщетение за действие без представителна власт
/чл. 42 от ЗЗД/; евентуално като вреди от неизпълнение на задължението за
даване на отчет по мандатното правоотношение /чл. 79, вр. чл. 284, ал. 2 от ЗЗД/,
евентуално за намаляване на прикрито дарение и възстановяване на запазена част
до размер на сумата от 6 500, 99 лева /чл. 30 от ЗН/, евентуално като
неоснователно обогатяване /чл. 59 от ЗЗД/.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ишеца Г.В.Г.. Жалбоподателят навежда оплаквания за
неправилност на постановения съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост
на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на
материалния закон. Твърди, че СРС не е изготвил пълен доклад по делото по чл.
146 от ГПК, тъй като не е указал на страните за кои от твърдените от тях факти
не сочат доказателства. Поддържа необоснованост на изводите на съда по
съображения, че същите са формирани в разрез със събраните по делото
доказателства и конкретно – в противоречие с установеното по делото
обстоятелство, че наследодателят на ищеца е бил тежко болен към момента на
упълномощителната сделка, със сигурен и близък летален изход, както и че
ответницата е предполагала това състояние и е действала съобразно него.
Жалбоподателят навежда доводи, че ответницата не е ангажирала безспорни
доказателства, че е дала отчет на
възложителя след осъществяване на възложената дейност, конкретно, че му
е предала изтеглената от банковата сметка парична сума. Развити са подробни
съображения, че по делото е установено, че извършените от ответницата действия
са нищожни поради противоречие с добрите нрави и липса на еквивалентност на
престациите поради наличието на знание за близка и неизбежна скорошна смърт на
възложителя. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което исковете да се разгледат и уважат в
заявената поредност.
Насрещната страна А.Г.М. оспорва въззивната жалба по
подробно изложени съображения за нейната неоснователност. Счита
първоинстанционното решение за правилно и обосновано и прави искане същото да
бъде потвърдено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба
от Г.В.Г. срещу А.Г.М., в която се твърди, че неговият наследодател – В.Г.А.,
починал на 29.04.2016г., приживе упълномощил ответницата да извършва конкретно
посочени действия и да го представлява пред “ЦКБ” АД. Според посоченото
пълномощно упълномощеното лице имало право да се разпорежда със средствата по
банковите сметки на упълномощителя, както и да закрива сметките по своя
преценка. Сумите, за които на ответницата било дадено право да тегли, е
следвало да се изразходват за нуждите на неговия наследодател, но ответницата
превишила правата си и действала извън предоставената й представителна власт,
като изразходила паричните средства за свои нужди. Твърди се още, че целият
размер на изтеглената сума от 13 001, 98 лева, останал в собственост на
упълномощеното лице. Ищецът поддържа, че ответницата не е изпълнила основно
задължение по мандатното правоотношение, а именно да даде сметка на доверителя
за изпълнение на поръчката и да предаде всичко получено в тази връзка. Наведени
са и съображения, че извършените от А.М. действия по изтегляне на посочената
сума от банковата сметка на ищеца били нищожни като накърняващи добрите нрави
при следните фактически твърдения: към датата на издаване на процесното
пълномощно В.А.бил тежко болен, не е могъл да се движи и да се обслужва сам, за
всички било ясно, че смъртта на лицето ще настъпи съвсем скоро, а ответницата
се възползвала от това негово състояние като извършила разпореждане с
процесната сума. С оглед изложеното са предявени главен иск за прогласяване
нищожност на пълномощно с рег. № 3494/25.04.2016г. поради противоречие с
добрите нрави и за осъждане на ответницата да върне получената без основание
парична сума от 2 000 лева, предявен като частичен от иск в пълен размер от13
001, 98 лева, както и евентуално предявени искове, както следва: първи
евентуален иск за същата сума като обезщетение за действие без представителна
власт /чл. 42 от ЗЗД/; евентуално като вреди от неизпълнение на задължението за
даване на отчет по мандатното правоотношение /чл. 79, вр. чл. 284, ал. 2 от ЗЗД/, евентуално за намаляване на прикрито дарение и възстановяване на запазена
част до размер на сумата от 6 500, 99 лева /чл. 30 от ЗН/, евентуално за
връщане на същата сума, с която ответницата се обогатила неоснователно /чл. 59
от ЗЗД/.
При така заявените фактически твърдения СРС е приел,
че е сезиран с главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за
прогласяване нищожност на пълномощно от 25.04.2016г. с нотариална заверка на
подписите с рег. № 3494 поради накърняване на добрите нрави.
Въззивният съд е констатирал, че исковата молба, по
която е било образувано производството, е нередовна по следните съображения:
Ищецът е твърдял неизпълнение на задължение от страна
на ответницата да предаде получена от нея сума, представляваща парични средства
по банкови сметки на неговия наследодател, т.е. налице е твърдение, че в
резултат на упражнена представителна власт, предоставена на ответницата с процесното
пълномощно, страните са се обвързали с договор за поръчка, в резултат на което
за нея е възникнало задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да даде
сметка и предаде всичко, което е получила. С петитума на главния иск обаче се
претендира прогласяване нищожност на извършеното упълномощаване, което
представлява самостоятелна правна сделка, като същевременно се твърди, че
действията на ответницата по изтегляне на процесната парична сума /т.е.
действията, предприети в резултат на съществуващото между страните мандатно
правоотношение/ са нищожни. По тези съображения е дадена възможност на ищеца да
конкретизира петитума на исковата молба и да го приведе в съответствие с
фактическите си твърдения за наличието на договорно правоотношение между
страните и да посочи безпротиворечиво дали прави искане за прогласяване
нищожност на договора за поръчка с оглед твърдението, че същият противоречи на
добрите нрави. Въззивният съд е дал конкретни указания за отстраняване
нередовности на исковата молба и по отношение на първия евентуален иск, по
отношение на третия евентуален иск и по отношение на предявения иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
В изпълнение на предоставената възможност по делото е
подадена уточнителна молба от 09.11.2020г., в която ищецът е конкретизирал
петитума на главния иск, като изрично е заявил, че прави искане за прогласяване
нищожност на сключения между страните договор за поръчка като сключен в
противоречие на добрите нрави. Изпълнени са и останалите указания на въззивния
съд, а с протоколно определение от 04.02.2021г. съдът е допуснал уточнението на
прядевените искове.
Правомощията на въззивния съд при констатирана във
въззивното производство нередовност на исковата молба са изяснени с
Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС - т.
4. Според задължителните указания в решението, в качеството си на втора
инстанция по съществото на правния спор въззивният съд също може да остави
исковата молба без движение, съгласно чл. 129 ГПК, когато констатира дефекти в
нея, които не са отстранени от първоинстанционния съд, и да даде на ищеца
указания за отстраняването им; Отстраняването на дефекти в исковата молба във
въззивното производство е възможно по отношение на всички реквизити на молбата
при съобразяване на тази особеност, че поправянето на нередовната искова молба
не трябва да води до недопустимо изменение на иска или до предявяване на нов
иск пред втората инстанция в нарушение на чл. 214 и чл. 228 ГПК. В
тълкувателното решение е указано изрично, че при констатирана нередовност на
исковата молба въззивният съд няма правомощие да обезсили първоинстанционното
решение и да върне делото на първоинстанционния съд за извършване на
необходимите процесуални действия за привеждане на молбата в съответствие с
изискванията на процесуалния закон, а следва сам да даде указания на ищеца за
поправяне на молбата и ако те не бъдат изпълнени, едва тогава може да обезсили
решението и да приложи последиците на чл.100, ал. 2 във вр. с ал. 3 ГПК /отм./,
съответно на чл. 129, ал .3 във вр. с ал. 4 ГПК. С Тълкувателно решение №
1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. - т. 5, Общото събрание на
Гражданска и Търговска колегии на ВКС се е произнесло, че постановките в т. 4
от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални
и при действието на ГПК от 2007г. с изключение на хипотезата на нередовност на
исковата молба поради противоречие между обстоятелствена част, в която са
изложени твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено
лице, и петитум, насочен срещу друго лице. Съответно, след отстраняване в срок
на нередовността на исковата молба въззивният съд трябва да определи правното
основание на предявения иск и въз основа на това да извърши преценка дали
решението на първоинстанционния съд е недопустимо или неправилно поради
нарушение на материалния закон.
В случая, както бе посочено по-горе, противоречието между
обстоятелствената част и петитума на исковата молба по отношение на главния иск
е отстранено от ищеца с уточнението от 09.11.2020г., което уточнение е
допуснато от въззивния съд с протоколно определение в открито съдебно заседание
на 04.02.2021г. Това процесуално действие има обратна сила съобразно чл. 129,
ал. 5 от ГПК и има за последица единствено и само уточнение и поправяне на
исковата молба, а не и изменение на иска.
С оглед изложеното следва да се приеме, че предявеният главен иск е за
прогласяване нищожност на сключения между страните договор за поръчка с предмет
– извършване на разпоредителни действия от името и за сметка на В.Г.А. пред
“ЦКБ” АД, включително откриване, теглене, внасяне, извършване на преводи,
получаване на банкови извлечения, банкова информация, банкова поща, за
извършване на справки, подписване на платежни нареждания, и всички други
банкови операции без ограничения със средствата от банковите сметки на
възложителя, както и да закрива сметките по преценка на довереника А.Г.М..
По допустимостта на обжалваното решение настоящият
съдебен състав приема следното:
Предметът на делото е спорното материално субективно
право - претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието
и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от
съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа
на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил
сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства,
на които страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо,
тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Когато обаче
първоинстанционният съд само е определил неправилна квалификация на спорното
право, но не я е извел от обстоятелства, на които страната не се е позовала,
въззивният съд следва да даде вярната правна квалификация, доколкото същият не
е обвързан от дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска и
съответно следва да се произнесе по съществото на спора. С оглед принципа на
диспозитивното начало съдът е длъжен и е властен да се произнесе само по
правопораждащите фактически твърдения, изложени в исковата молба, и съобразно
заявения петитум на спорното право, чиято защита се търси. Всяко произнасяне по
други /освен надлежно релевираните с исковата молба или по реда на чл. 214 от ГПК/ фактически основания на иска /по други факти/ води до недопустимост на
съдебното решение, а недопустимото съдебно решение подлежи на обезсилване.
Когато съдът разгледа факти, които не са въведени като правопораждащи такива
или съответно замени едни фактически твърдения с други, без надлежно проведено
изменение на иска, съответно – когато се произнесе по различен от заявения
петитум, неговото решение се явява недопустимо като постановено по непредявен
иск.
С обжалваното решение съдът е разгледал
различни от заявените в исковата молба фактически обстоятелства по предявения
главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, като се е произнесъл по
валидността на едностранната упълномощителна сделка, а не по валидността на
сключения между страните договор за поръчка. Предвид обстоятелството, че с
обжалваното решение първоинстанционният съд е излязъл от спорния предмет и е
присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, следва да се приеме, че
решението в посочената част е процесуално недопустимо по смисъла на чл.
270, ал. 3 ГПК и подлежи на обезсилване.
Разглеждането на предявените в условията
на евентуалност искове е обусловено от изхода на спора по главния иск, поради
което се налага извод, че първоинстанционното решение следва да се обезсили
изцяло. Кумулативно съединеният /съединен с главния иск/ иск с правно основание
чл. 55 от ЗЗД също е обусловен от изхода на спора по главния иск за нищожност
на договора. С оглед на това недопустимостта на обжалваното решение се простира
и по отношение на иска по чл. 55 от ЗЗД.
По изложените съображения и на основание чл.
270, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да се обезсили изцяло, като
делото следва да се върне на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав по
предявения от ищеца главен иск за прогласяване нищожност на договор за поръчка
като сключен в противоречие на добрите нрави и кумулативно съединения иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, а с оглед изхода на спора по главния иск
– за разглеждане по същество и произнасяне и по предявените в условията на
евентуалност искове. При новото разглеждане на делото да се съобрази подадената
пред въззивния съд уточнителна молба на предявените искове от 09.11.2020г.,
както и да се извърши преценка на допустимостта на предявения частичен
конститутивен иск по чл. 30 от ЗН.
По
депозираната частна въззивна жалба срещу определението от 22.01.2020г.,
постановено по реда на чл. 248 от ГПК:
Частната въззивна жалба е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е
оставил без уважение искането на ищеца за изменение на постановеното решение в
частта му за разноските, присъдени в полза на насрещната страна.
Настоящият съдебен състав счита, че жалбоподателят
няма правен интерес от обжалване на определението на СРС, постановено по реда
на чл. 248 от ГПК, поради следните съображения:
С настоящото въззивно решение съдът обезсилва
първоинстанционното решение изцяло, включително и в частта му за разноските. Ето
защо разглеждането на частната въззивна жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК се явява безпредметно. По тези съображения частната въззивна жалба следва
да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част да бъде
прекратено.
По претендираните разноски в настоящото производство,
както и по отговорността за разноските в първоинстанционното производство,
следва да се произнесе СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 276873 от
18.11.2019г., постановено по гр.д. № 67995/2017г., по описа на СРС, I ГО, 32
състав.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната въззивна жалба на Г.В.Г.,
ЕГН **********, срещу определение № 20015 от 22.01.2020г., постановено по гр.д. № 67995/2017г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, с което е оставено без уважение искането на ищеца с
правно основание чл.
248 ГПК за изменение на постановеното решение от 18.11.2019г. в
частта му за разноските и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази част.
Решението, в частта му с характер на определение по чл. 248, ал. 3 от ГПК,
с което е оставена без разглеждане частната въззивна жалба и е прекратено
производството по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от връчването му.
Решението в останалата част може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.