№ 674
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20211100511528 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 25.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 59151/ 2020 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 42 състав, ЗК „У." АД- гр. София /ЕИК *******/ е осъдено да
заплати на основание чл.411 КЗ на „Б. И." АД- гр. София /ЕИК *******/ сумата 518.29
лева- изплатено застрахователно обезщетение по щета № **********, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска- 27.11.2020 г., до окончателното й
изплащане, и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 010 лева- разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от ЗК „У." АД- гр. София /ответник по делото/, в
която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от
СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено
решение за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, с присъждане на
разноски по делото.
Въззиваемата страна ЗД „Б. И.” АД- гр. София /ищец по делото/ оспорва
жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено,
като претендира разноски за въззивното производство.
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
1
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По същество постановеното от СРС решение е неправилно и следва да бъде
отменено.
Спорно във въззивното производство, предвид наведените във въззивната жалба
на ответника и в подадения от същия писмен отговор на исковата молба доводи, е дали
към момента на настъпване на процесното ПТП на 27.08.2019 г. увреденият лек
автомобил „Шкода Рапид“ с рег.№ ******* е бил застрахован по валидна имуществена
застраховка „каско“ при застрахователя- ищец и респ. налице ли са били предпоставки
за извършването на застрахователно плащане и съответно- за суброгиране на ищеца в
правата на увреденото лице.
Довод за липса на осигурено от застрахователя- ищец застрахователно покритие
върху процесния лек автомобил „Шкода Рапид“ към датата на ПТП е въведен от
ответника с подадения по делото писмен отговор на исковата молба и се поддържа и
във въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд.
Встъпването в правата на увредения от страна на застраховател, заплатил
обезщетение в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента /чл.411
КЗ/, е обусловено от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по същия на
обезщетение за настъпили вреди; 2/ възникнали права на увредения срещу
причинителя на вредите на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, т.е. вредите са причинени от
делинквента, с негово виновно и противоправно поведение; и 3/ наличие към момента
на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска
отговорност” между делинквента и застрахователя- ответник.
В случая по делото е представена рамкова застрахователна полица от 2.11.2018
г. /л.9 от делото на СРС/, въз основа на която не може да бъде направен извод за
валидно възникване на застрахователно правоотношение между ищеца и посоченото в
нея застраховано лице- Дирекция „Управление на собствеността и социални
дейности“- МВР, с предмет процесния лек автомобил „Шкода Рапид“ с рег.№ *******,
увреден при ПТП на 27.08.2019 г. Цитираният в полицата списък на застраховани от
ЗД „Б. И.“ АД автомобили не е представен от ищеца, чиято е доказателствената тежест
2
за установяване пораждащите спорното материално право факти. Представените по
делото писмени доказателства: изходящо от ищеца удостоверение без дата /л.20 от
делото на СРС/, издадена от МВР- Дирекция „УССД“ на 19.03.2021 г. справка,
допълнително споразумение от 28.05.2019 г. към застрахователен договор от
15.08.2018 г. /несъответен на процесната застрахователна полица с дата 2.11.2018 г./,
ведно с опис- приложение, в който е посочено, че предмет на застраховане
/допълнително/ са 187 бр. МПС „Шкода Рапид“ /без индивидуализиращи белези като
регистрационен номер, номер на рама или др./, и Заповед на Директора на Дирекция
„УССД“- МВР от 21.06.2019 г.- за зачисляване към щата на ОДМВР- Велико Търново
на 12 бр. новополучени леки автомобили, между които и увреденият процесен
автомобил „Шкода Рапид“ с рег.№ ******* /л.69- л.74 от делото на СРС/, дори и
преценени съвкупно, не са годни да установят релевантното за настоящия правен спор
обстоятелство, че увреденият лек автомобил „Шкода Рапид“ с рег.№ ******* е бил
обект на осигурена от ищеца застрахователна закрила към датата на процесното ПТП.
По естеството си тези документи представляват частни документи, съдържащи изгодни
за издателя си факти, и в този смисъл са непротивопоставими на ответника и нямат
доказателствена стойност за установяване на релевантните за спора факти и
обстоятелства. Ползват се само с формална доказателствена сила- едИ.твено досежно
обстоятелството, че издателят им е направил отразените в тях изявления. Не се ползват
с обвързваща съда материална доказателствена сила и следва да бъдат преценени с
оглед на всички други доказателства по делото. Същевременно цитираните
удостоверение и справка не представляват и визираните в чл.344, ал.3 КЗ документи,
издадени от застрахователя по искане на застрахованото лице.
Съгласно императивната разпоредба на чл.344, ал.1 КЗ застрахователният
договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен
акт, а според ал.2 на същата норма може да е съставен и във формата на електронен
документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис
/ЗЕДЕП/. По искане на застраховащия, както и когато това е предвидено в закон,
застрахователят издава застрахователен сертификат, удостоверяващ сключения
застрахователен договор. Такъв сертификат може да бъде издаден и на застрахования
при условията на чл.344, ал.3, изр.2 и изр. последно КЗ. В чл.345 КЗ е посочено и
задължителното съдържание на застрахователния договор. Като неразделна част от
този договор законът /чл.345, ал.2 КЗ/ е предвидил също писменото предложение или
искане до застрахователя за сключване на застрахователен договор или писмените
отговори на застрахования на поставени от застрахователя въпроси относно
обстоятелства, имащи значение за естеството и размера на риска. Посочените
разпоредби налагат извод, че предвидената в закона писмена форма е форма за
действителност на застрахователния договор, а не форма за доказването му.
Доказването на спазването на писмената форма за действителност на
3
застрахователния договор и валидното възникване на застрахователно правоотношение
се извършва чрез представяне на самата застрахователна полица, съответно писмения
акт, с който е сключен договорът, или на изрично предвидените в Кодекса за
застраховането /в сила от 2016 г./ други документи, служещи за доказване на договора
за застраховка /без представяне на самата застрахователна полица/, каквито са
визираните в чл.344 КЗ застрахователен сертификат или друг писмен документ,
удостоверяващ сключен застрахователен договор, издадени от застрахователя по
искане на застрахования.
В настоящия случай доказване на пораждащото спорното материално право
наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
„каско“ относно процесния лек автомобил „Шкода Рапид“ по делото не е проведено,
поради което и при събраните доказателства не може да се приеме, че застрахователят-
ищец притежава регресно право срещу застрахователя- ответник по процесната щета,
съответно- липсва основание за ангажиране гаранционно- обезпечителната
отговорност на последния, поради което и искът на ЗД „Б. И.“ АД по чл.411 КЗ като
недоказан и неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора и основателност на релевираните във въззивната
жалба на ответника доводи обжалваното решение, което е неправилно, следва да бъде
отменено и вместо това да бъде постановено решение за отхвърляне на иска по чл.411
ГПК като недоказан и неоснователен.
При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК
въззиваемото дружество дължи да заплати на въззивника сумата 125 лв.- разноски за
въззивното производство /за платена държ. такса и юриск. възнаграждение/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 25.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 59151/ 2020 г. на
Софийски районен съд, І ГО, 42 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б. И." АД- гр. София /ЕИК *******/ срещу ЗК „У."
АД- гр. София /ЕИК *******/ иск с правно основание чл.411 КЗ за присъждане на
сумата 518.29 лева, претендирана като регресно обезщетение за изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „каско“- щета №
**********, за причинени при ПТП на 27.08.2019 г. вреди по лек автомобил „Шкода
Рапид“ с рег.№ *******, ведно със законната лихва от 27.11.2020 г. до изплащане на
вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД- гр. София /ЕИК *******/ да заплати на ЗК „У.” АД-
4
гр. София /ЕИК *******/ сумата 125 лв. /сто двадесет и пет лева/- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5