СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
18.04.19г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 21.03.19г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/
гражданско дело № 7224/18г. и
констатира следното:
Предявен
е иск от Л. А. против П.на РБ с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ за сумата 50 000
лева /обезщетение за неимуществени вреди/. Претендира се и законната лихва
върху посочената сума, считано от 05.03.15.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
Срещу
ищцата е било водено наказателно производство /за престъпление по чл. 195 от НК/ и същото е приключило с оправдателна присъда – постановена на 05.03.15г. от
СРС по н.о.х.д. № 16137/10г. Присъдата е влязла в сила на 15.01.18г.
Искът
за неимуществени вреди е основателен – до размера на сумата 5 000 лева:
Посоченото
обстоятелство /наличието на влязла в сила оправдателна присъда/ удостоверява
пряко /само по себе си/ принципната предпоставка на чл. 2 от ЗОДОВ, позволяваща
да бъде ангажирана отговорността на държавата /в лицето на П.на РБ – органът по
чл. 7 от ЗОДОВ, който е повдигнал и поддържал процесното обвинение срещу ищцата/.
Принципно
– във всички случаи /винаги/ когато са налице предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ
пострадалото лице има право на обезщетение /при наличие на която и да било
хипотеза от цитираният законов текст следва да се презумира, че обвиняемият е
претърпял неимуществени вреди/. В тази връзка:
Наказателно
преследване по естеството си /по дефиниция, принципно/ е дейност, която
оказва /презумира се, че оказва/
негативно въздействие върху психиката /евентуално и физиката/ на обвиняемия,
рефлектира негативно и върху отношенията на последния с неговото семейство,
негови близки, приятели, колеги. С оглед това – председателят на настоящия
съдебен състав намира, че събираните в процеса доказателства досежно търпените
от дадено лице неимуществени вреди могат да бъдат преценявани единствено в
контекста на това - какъв размер обезщетение се дължи, а не в контекста на това
- дали се дължи обезщетение. Отделно от това – по делото са и събрани
доказателства /гласни/ досежно конкретното измерение на процесните
/претърпените от ищцата/ неимуществени вреди.
Процесното
обезщетение се определя по размер в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД,
като председателят на състава от една страна - съобразява горните принципни
съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото
доказателства – свидетелски показания /удостоверяващи вида и естеството на
процесните неимуществени вреди/. Съдът отчита също и продължителността на
наказателното производство във времето, както и липсата на доказателства - в
рамките на процеса спрямо подсъдимата да е била привеждана в изпълнение мярка
за неотклонение „задържане под стража“ /какъвто вид мярка принципно засяга,
презумира се, че засяга съществено - в негативен аспект психическото,
евентуално и физическото здраве на обвиняемата/. Действително – спрямо ищцата е
била наложена мярка „забрана за напускане на България“, но тази мярка
впоследствие е била отменена с определение на съда /като мярката е действала за
период от само няколко месеца/. Председателят на състава съобразява /основно, приоритетно
в случая/ и обстоятелството, че – съгласно представените по делото писмени
доказателства ищцата е била осъждана за извършване на същото престъпление /по
чл. 195 от НК/. Това обстоятелство не дерогира правото на Л. А. да претендира
обезщетение за вреди /следствие от процесното наказателно производство –
приключило с оправдателна присъда/, но е пряко относимо към правилото на чл. 52
от ЗЗД и размера на иска. Именно /само/ поради тази причина – процесното
обезщетение е редуцирано до размера на
горната сума.
В
полза на ищцата следва да се присъди /по съображенията, изложени в ТР № 3 от
05г. на ОСГК на ВКС/ и законната лихва върху горната главница, но за периода
след 15.01.18г. /когато е влязла в сила процесната оправдателна присъда/, а не
от момента на постановяване на присъдата /както е заявен процесният акцесорен
иск/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
П.на Република България да плати на Л. Н. А. ЕГН ********** сумата 5 000
лева /обезщетение за неимуществени вреди/ - на основание чл. 2 от ЗОДОВ; законната
лихва върху тази сума от 15.01.18г. до цялостното й изплащане и 201 лева –
съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ
главният иск за сумата над 5 000 лева, а акцесорният иск за периода до 15.01.18г.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: