Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 3
гр.Бургас, 02.01.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–и наказателен
състав, в публично заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на
секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 4868 по описа на
БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Ж.С.С. с ЕГН:
**********, адрес: ***, срещу
Наказателно постановление № 19-0769-004981/17.10.2019г., издадено от Началник
Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за
нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е
наложено наказание – „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да се
управлява МПС” за срок от 24 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се посочва, че са допуснати множество процесуални
нарушения.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, а се представлява от адв. А.А.– БАК, който поддържа
жалбата и доразвива изложените в нея доводи.
Административнонаказващият
орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП” - надлежно призован не се представлява. В
съпроводително писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за
отхвърляне на жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на НП е
връчено на жалбоподателя на 22.10.2019г., а жалбата е депозирана на 23.10.2019
г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 19.09.2019г., около 00.55 часа
жалбоподателят- Ж.С.С. с ЕГН: **********, управлявал автомобил „Пежо 406 ХДИ” с
рег. номер *******, в гр. Бургас, по ул. „Д.Г.“ в посока ул. „Л.М.“. Преди
кръстовището с ул. „Л.М.“, до парк „А.“, били позиционирани полицейски патрули,
сред които били и св. М.М.- мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-Бургас и св. А.К.-***. Св. К. подал сигнал със стоп-палка на управлявания
от С. автомобил, но последният не спрял и продължил движението си. Полицейските
служители последвали С. и го спрели малко след това до блок ** в ж.к. „С.“.
Водачът бил поканен да даде проба за алкохол чрез изпробване с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“. С. отказал да бъде тестван с техническо
средство, поради което и М.М. му издал Талон за медицинско изследване № 0069761,
в който изрично посочил, че лицето следва да се яви в УМБАЛ-Бургас до 40 минути
от връчването на талона за даване на кръвна проба. Водачът получил талона, като
се подписал на същия, явил се в УМБАЛ-Бургас, но отказал да даде кръв за
изследване.
За горните обстоятелства М.М.
съставил на водача АУАН с бл. № 308756, в който било посочено, че водачът
отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510 ”, както и че на същият е издаден талон за медицинско изследване с
№ 0069761. Актът бил предявен на водача за запознаване и подпис. Жалбоподателят
отказал да подпише АУАН-а, което било удостоверено с подписа на един свидетел.
Въз основа на АУАН, на 17.10.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което
била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетеля К.,
които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло. Касае
се за полицейски служители, чиито показания са взаимно допълващи се и
последователни, като липсва основание да се приеме, че същите са предубедени. И
двамата свидетели посочват, че при подаден сигнал на автомобила, същият не е спрял,
при което полицейските екипи са го последвали.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Р.П.– Началник Сектор „Пътна
Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице,
видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №
8121з-505/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано
правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Неоснователни са доводите, че не
било посочено качеството на свидетелите, тъй като се установява, че същите са
били очевидци на нарушението. Без
значение е и възрастта и местоработата на нарушителя, като неговият ЕГН е
достатъчен за индивидуализацията му. По отношение на посочването на точното
място на извършване на нарушението следва да се посочи, че се установява
безспорно, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил по ул. „Д.Г.“ в
конкретния ден и час, като след като му е бил даден сигнал да спре, не го е
направил и е бил спрян малко по-нататък до бл. ** в ж.к. „С.“ на същата пътна
отсечка. Налице са достатъчно конкретни признаци, от които да се направи извод
за извършване на конкретното нарушение. Не се споделя и доводът за нечетливост
на АУАН, тъй като в жалбата се правят доводи за незаконосъобразност на неговото
съдържание, което сочи, че същият е достатъчно четлив. Освен това, причините за
нечетливост може да са възникнали и след неговото връчване на нарушителя.
По отношение на вменено нарушение
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, следва да се посочи следното:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (в редакцията към
датата на извършване на нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2
000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което
управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което
води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За
да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да
бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества
или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа два алтернативни
способа и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат,
изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в
закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или
неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и
също нарушение - това по чл. 174, ал.3
от ЗДвП - Решение № 984 от 2.06.2017 г.
на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се запрети
такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват
контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е
преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем
много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от показанията на
свидетеля-очевидец и от приложения по делото талон за медицинско изследване се
установява, че въпреки че е бил поканен - жалбоподателят е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и въпреки че е
получил талон за медицинско изследване – не е дал кръвна проба за анализ.
Неоснователен е
доводът в жалбата, че не е бил връчен талон за изследване, тъй като на талона
на л. 9 има подпис на жалбоподателя, удостоверяващ връчването му, който не е
бил оспорен, а също така на протокола на л. 10-гръб жалбоподателят е записал,
че отказва да даде кръв.
Съдът намира, че
както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление,
отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да
разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива
признаците на вмененото му нарушение. Действително в наказателното
постановление е цитирана почти цялата нарушена разпоредба /като текст/, но това
не означава, че е отправено обвинение за друго нарушение, различно от отказа да
бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества, респективно не
означава, че има допуснато съществено нарушение. Изрично в този смисъл е Решение № 1187 от 29.06.2017 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 1126/2017 г.
Наложеното на
жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършване на нарушението) -
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за
срок 2 години, който размер е точно
определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Не са налице
предпоставките по чл. 28 ЗАНН, тъй като, видно от справката за нарушител водач
са извършени и други нарушения, за които водачът е бил санкциониран. Липсват
каквито и да е обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обичайните случаи. Също така следва да се
подчертае, че се касае за управление на МПС- дейност, която по същество
представлява източник на повишена опасност.
Предвид всичко горепосочено,
съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и
законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление
следва да се потвърди.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-004981/17.10.2019г., издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна
полиция”, с което на Ж.С.С. с ЕГН: **********, адрес: ***, за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право
да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: /п/
КС