№ 566
гр. С., 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря БОРИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110157461 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от /фирма/ срещу Г. Х. Х., с която са
предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребени от ответника
ВиК.
В исковата молба се твърди, че между страните съществували договорни
правоотношения по предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в гр. С., /адрес/,
по договорна сметка № **********. Съгласно Наредба № 4 от 14.09.2044 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, предоставянето на ВиК услуги се
осъществявало при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
съответния регулаторен орган. Въз основа на така възникналите облигационни
отношения в периода от 19.02.2016 г. до 20.11.2020 г. били предоставяни ВиК услуги
от страна на ищцовото дружество в посочения имот, но ответникът, в качеството си на
потребител на същите, не заплатил тяхната цена в установения в приложимите Общи
условия 30-дневен срок, считано от датата на фактурирането им. За вземанията си
ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
1
задължение по чл. 410 от 05.03.2021 г. по ч. гр. д. № 11063 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав. Ответникът
възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове
от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Г. Х. Х. за
отговор, но такъв не е подаден в срока по чл. 131 ГПК. Фактически твърдения относно
оспорването на процесните вземания ответникът не е изложил и в подаденото от него
възражение по чл. 414 ГПК.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приобщеното към настоящото дело ч. гр. д. № 11063/2021 г. по описа на
СРС, 47-ми състав, се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК на 25.02.2021 г., за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за същите на
05.03.2021 г. Срещу издадената заповед, в срока по чл. 414 ГПК ответникът Х. е
депозирал възражение, като между страните не се спори, а и от доказателствата по
делото се установява, че искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е и
допустим, доколкото за ищеца съществува правен интерес от установяване
дължимостта на процесните вземания.
Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ е за установяване дължимостта на задължения за
заплащане на цена по договор за продажба на ВиК услуги. В тежест на ищеца е да
установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните
облигационно правоотношение, както и че през исковия период ищецът е доставял
такива услуги в заявените количества в процесния обект, стойността на които е в
размер на претендираната сума.
При установяване на горните предпоставки ответникът носи тежестта да докаже
обстоятелствата, на които основава възраженията си или погасяването на
задължението си чрез плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услугите са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е
2
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост; или собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
В исковата молба ищецът е посочил, че ответникът бил потребител на ВиК
услуги през исковия период в имот, находящ се в гр. С., /адрес/, с договорна сметка №
**********. Г. Х. не е оспорил в рамките на установените преклузивни срокове така
заявеното обстоятелство. Установява се, обаче, от представената с отговора на
исковата молба справка от Агенция по вписванията, както и от приобщената към
доказателствения материал справка от СО, Д *******, О. ********** - И. че Г.Х.Г. е
собственик на 1/6 идеална част от процесния имот. Поради това, съдът намира за
установено, че в тежест на ответника съществува задължение за заплащане само на 1/6
част от стойността на потребените в имота ВиК услуги. Посочените писмени
доказателства водят до извод, че този имот е съсобствен между Г. Х. и трети лица.
Следователно, потребители на доставените там ВиК услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. се явяват и останалите съсобственици, доколкото
ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за изразена от ответника воля да
встъпи в облигационно правоотношение с дружеството си в качеството си на
единствен ползвател на процесния имот. Следва изрично да се отбележи, че
неподаването на отговор на исковата молба и липсата на становище от ответника по
предявените срещу него искове не освобождава ищеца от доказателствената тежест по
чл. 154, ал. 1 ГПК, съответно – от задължението да установи фактите, на които
основава исковата си претенция. Последиците от неподаването на писмен отговор по
чл. 131 ГПК не могат да бъдат приравнявани с признание на иска или на фактите по
спора, като ищецът следва да установи фактите, на които основава исковата си
претенция, съобразно разпределената му от съда доказателствена тежест.
За установяване наличието на реално потребени ВиК услуги през исковия
период в процесния имот, тяхното количество и стойност, е допуснато изготвянето на
комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза по делото. От неоспореното
от страните заключение на експертизата, което съдът кредитира в цялост като
компетентно и обективно изготвено, се установява, че имот, находящ се в гр. С.,
/адрес/, с договорна сметка № **********, е водоснабден, като доставените там ВиК
услуги в периода от 19.02.2016 г. до 20.11.2020 г. са общо 1466,759 куб. м. на стойност
3263,24 лева, като същата е определена от вещото лице в съответствие с доставените
количества и с утвърдените от КЕВР цени. Размерът на непогасените вземания за
релевантния за делото период по счетоводни данни на ищцовото дружество от
издадени фактури възлиза на сума в размер на 4143,17 лева, от които 3458,39 лева
главница и 684,78 лева мораторна лихва.
3
При така установените обстоятелства, съдът намира, че предявените искове са
доказани по своето основание и размер за 1/6 част от процесните вземания, предвид
обема на притежаваното от Г. Х. право на собственост върху процесния недвижим
имот. Следователно, исковите претенции следва да бъдат уважени за сумите съответно
от 543,87 лева главница (представляваща 1/6 част от стойността на доставените ВиК
услуги, съгласно заключението на вещото лице по техническата част от изслушаната
по делото експертиза) и от 114,13 лева мораторна лихва, определена от съда по реда на
чл. 162 ГПК.
По разноските.
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, но ответникът
не е релевирал искане в този смисъл, като не се установява същият реално да е сторил
разноски в хода на производството. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от исковите претенции в общ
размер от 102,51 лева за исковото производство, представляващи заплатена държавна
такса, депозит за експертизи и юрисконсултско възнаграждение, и за заповедното
производство в общ размер от 21,10 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. Х. Х., ЕГН: **********, с
адрес гр. С., /адрес/, дължи на /фирма/, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление гр. С., /адрес/, сумата от 543,87 лева, представляваща цена на доставени
ВиК услуги в имот, находящ се в гр. С., /адрес/, кл. № **********, фактурирани през
периода от 19.02.2016 г. до 20.11.2020 г., ведно със законната лихва от 25.02.2021 г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 114,13 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 21.03.2016 г. до 20.11.2020 г., за които на 05.03.2021 г. е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11063/2021 г. по описа на
СРС, 47-ми състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълните предявени
размери от 3458,39 лева главница и 684,78 лева мораторна лихва като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. Х. Х., ЕГН: **********, с адрес
гр. С., /адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление гр. С., /адрес/, сумата от 102,51 лева, представляваща сторени в исковото
производство разноски, и сумата от 21,10 лева, представляваща сторени в
заповедното производство разноски, съобразно уважената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5