РЕШЕНИЕ
№ 260393
гр. Пловдив, 5.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плодивският
районен съд, гражданско отделение, 15-ти граждански състав, в публично заседание на
тридесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Иванов
при секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.
№ 5862 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
С искова
молба ищецът Н.П. е предявил срещу „Лукойл-България” ЕООД кумулативно обективно
съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно дисциплинарното
уволнение и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за
възстановяване на предишната, заемана преди уволнението длъжност „**********“ – правно основание чл. 344 ал.1 т.2 КТ;
3) за заплащане на парично обезщетение за времето, през което ищецът е полагал
труд по друго трудово правоотношение след дисциплинарното уволнение за периода
01.04.2020 г. – 31.05.2020 г. в размер на разликата между получаваното при
ответника трудово възнграждение и това, което получава по настоящото трудово
правоотношение, в размер на 600 лева, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 29.05.2020 г., до окончателното изплащане
на сумата – правно основание чл. 344 ал.1 т.3 КТ; 4) за заплащане на сумата в
размер на 84,70 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд, положен
в почивни дни през месец октомври 2018 г. – правно основание чл. 150 КТ, вр.
чл. 262 КТ, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 29.05.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, както и 5) за
заплащане обезщетение за забава върху главницата от 84.70 лева, за периода
01.11.2018 г. – 28.05.2020 г., а именно: сума в размер на 13.53 лева – правно
основание чл. 86 ал.1 ЗЗД; 6) за заплащане на сумата в размер на 115.11 лева,
представляваща възнаграждение за извънреден труд, положен в почивни дни през месец
ноември 2018 г. – правно основание чл. 150 КТ, вр. чл. 262 КТ, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 29.05.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, както и 7) за
заплащане на обезщетение за забава върху главницата от 115.11 лева, за периода
01.12.2018 г. – 28.05.2020 г., а именно: сума в размер на 17.43 лева – правно
основание чл. 86 ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че за периода 12.12.2006 г. –
31.03.2020 г. между страните е имало учредено валидно трудово правоотношение,
въз основа на сключен трудов договор № ******** С
допълнително споразумение към посочения трудов договор, ищецът е бил назначен
на длъжност „**********“. Първоначално било уговорено
работодателят да заплащана на работника трудово възнаграждение в размер на 580
лева и допълнително възнаграждение за професионален опит и трудов стаж в размер
на 3 % от основното месечно възнаграждение. Със Заповед № ******* г. основното месечно възнаграждение се увеличило на
910 лева за посочената длъжност, считано от *******
г.
Излагат се доводи от ищеца, че на ****** г. трудовото правоотношение било прекратено
едностранно от работодателя със Заповед за дисциплинарно уволнение № ******** г. Като мотив за налагане на дисциплинарно наказание
уволнение било посочено констатирана липса на парични средства в размер на
8776.98 лева за периода 01.01.2020 г. – 16.01.2020 г. Констатирано било, че на ****** г. посочената сума била възстановена, за което бил
изготвен приемо-предавателен протокол. При осъществяване на процедурата по чл.
193 КТ, ищецът дал обяснения, но същите не били взети предвид. В заповедта било
посочено, че е безспорно установено, че ищецът не е спазил инструкциите на
работодателя за работна с дневните обороти, като използвал пари от обекта за
покриване на лични финансови нужди, с което злоупотребил с доверието на
работодателя.
Ищецът оспорва заповедта за уволнение, като
излага доводи, че не е налице твърдяното нарушение, както и че не е издадена от
компетентен орган. Посочва, че същата не се явява мотивирана, като не са
посочени конкретните нарушения с техните обективни и субективни признаци.
Възразява, че не е спазен двумесечният срок по чл. 194 КТ. Излага доводи, че не
е било взето предвид, че за периода 01.01.2020 г. – 17.01.2020 г. ищецът е бил
в отпуск.
От фактическа страна се посочва, че на ***** г. ищецът е бил в обекта, в който по принцип
изпълнява служебните си задължения, независимо, че е бил в отпуск. Тъй като в
касата били налични множество монети, ищецът ги предоставил на негов познат,
който следвало да ги обемни в банкноти. Докато изчаквал това да се случи, в
обекта дошли на проверка и била констатирана липсата на парични средства.
Проверяващите се държали арогантно с ищеца и го принудили да запише в своите
обяснения, че е взел парите, като му дали срок до края на деня да ги
възстанови.Поради изложеното се възразява срещу посоченото в обясненията на
ищеца. Посочва, че парите не са били за лична негова нужда, а за нужда на
работодателя. Оспорва се и вмененото на работника нарушение по чл. 187 ал.1 т.8 КТ. Излагат се съображения, че извършеното от работника не съответства на
тежестта на нарушението.
Ищецът
посочва, че след прекратяване на трудовото правоотношение, е сключил нов трудов
договор, по силата на който получава трудово възнаграждение в размер на 610
лева. Поради изложеното претендира обезщетение за разликата с получаваното трудово
възнаграждение при ответника работодател за периода 01.04.2020 г. – 31.05.2020
г., в размер на 600 лева.
Също
така навежда твърдения, че на **** г. /****/ е полагал извънреден труд за време от пет часа и
половина, както и на ***** г. /*****/ за време от един час и половина, които не са му били
заплатени. Поради изложеното претендира ответникът да бъде осъден да му заплати
сума за положените часове извънреден труд през октомври 2018 г. в размер на
84.70 лева, както и обезщетение за забава върху посочената сума от 01.11.2018
г. до 28.05.2020 г.
Ищецът
посочва и че на ***** г. /****/ е
полагал извънреден труд за време от три часа и половина, на **** г. *****/ - за време от пет
часа и половина, и на ***** г. /****/ - за време от пет часа и половина, които не са му
били заплатени. Поради изложеното претендира ответникът да бъде осъден да му
заплати сума за положените часове извънреден труд през ноември 2018 г. в размер
на 115.11 лева, както и обезщетение за забава върху посочената сума за периода
от 01.12.2018 г. до 28.05.2020 г.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от „Лукойл България“ ЕООД.
В същия се излагат съображения, че със своите действия ищецът е извършил тежко
нарушение на трудовата дисциплина – злоупотреба с доверие на работодателя,
доколкото е допуснал неточни и закъснели инкасации на парични средства в големи
размери от обекта, независимо, че впоследствие сумите са възстановени. Излага
съображения, че нарушенията били установени през месец януари 2020 г., като
липсвало първо инкасо за оборота на *****
г., което да е осъществено на ***** г., в размер на
8924.31 лева. Според проверяващите, сумата е била използвана за приключване на
предходен период. Посочва, че към ***** г.
били установени липси в размер на 7362.98 лева. Досежно паричните средства от
оборота на Националната лотария за месец декември 2019 г., също било установено
закъснение в инкасирането – такова било извършено на ***** г., като при тях били установени липси в размер на
1414 лева, или общата сума на всички установени липси възлизала на 8776,98
лева. Излагат се съображения, че ищецът е подписал Акт за касова наличност,
приемо-предавателен протокол, с който възстановява на работодателя посочената
сума и обяснения, в които посочва, че през месец декември е взел сумата от 8777
лева за лични нужди. За сумата същият подписал и приходен касов ордер.
Ответникът
посочва, че заповедта за уволнение съдържа всички реквизити на чл. 195 ал.1 КТ.
Посочва, че дисциплинарното производство е реализирано в законоустановения
срок, като за периода 20.01.2020 г. – 15.03.2020 г. работникът е ползвал отпуск
по болест, респ. срокът е бил спрян.
Възразява
се срещу изложеното от работника от фактическа страна, като се подчертава, че
съобразно заповедта за уволнение на работника не е вменено, че е взел
процесната сума на **** г., а за периода, в който има разминавания
в касовата наличност.
Досежно
правната квалификация на нарушението, ответникът посочва, че работодателят е направил
извод, че управителят на обект – ищецът, е отговорен за липса на сума в размер
на 8777 лева, което представлява злоупотреба с доверие.
По
отношение на възражението, че работодателят не е съобразил тежестта на
нарушението, се посочва, че ищецът е заемал материално-отговорническа длъжност
и му е било поверено имуществото на целия обект.
Възразява
се, че не се дължи претендираното обезщетение по чл. 344 ал.1 т.3 КТ, доколкото
е налице законосъобразно уволнение.
В срока
за отговор на исковата молба е предявен насрещен иск от „Лукойл България“ ЕООД
срещу Н.К.П., с който се иска осъждане на последния да заплати на дружеството –
работодател сумата в размер на 991.90 лева, представляваща обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно наказание „****” за срока на предизвестието по сключения трудов
договор, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова
молба в съда – ****** г., до окончателното изплащане на сумата.
В
насрещната искова молба се излагат съображения, че трудовото правоотношение
между страните е било прекратено на основание чл. 330 ал.2 т.6 КТ, поради което
от страна на работника се дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, а именно: един месец, в размер на
991.90 лева.
В срока
по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на на насрещната искова молба от Н.П., в
който се излагат съображения, че основателността на предявения иск се обуславя
от основателността на иска за признаването на уволнението за незаконно и
неговата отмяна. Поради изложеното се излагат съображения за неоснователност на
исковата претенция. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за
установено следното от фактическа страна:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344 ал.1 т.1,
т.2, чл. 344 ал.1 т. 3, вр. чл. 255 ал.1 КТ, чл. 150 КТ, вр. чл. 262 КТ и чл.
86 ЗЗД, а по насрещната искова молба – иск с правно основание чл. 221 ал.2 КТ.
Тежестта
на доказване на иска по чл. 344 ал.1 т.1 КТ, т. е. задължението за установяване
законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело. А законността на
едностранното прекратяване на трудовото правоотношение се обуславя от
проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ,
чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След установяването факта на нарушението
на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на
противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да
подведе тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в
чл. 195 КТ, във връзка с чл. 190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да
упражни законосъобразно своето потестативно субективно право да уволни
дисциплинарно виновния работник или служител. Всички по-горе описани обстоятелства
следва да бъдат установени в процеса на доказване от работодателя – ответник.
Основателността на претенцията по чл. 344 ал.1 т.1 КТ,
обуславя и тази по чл. 344 ал.1 т.2 КТ, респ. доказателствената тежест по
посочения иск се явява идентична с тази по предходния предявен.
За
да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с
чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че са настъпили следните факти: 1. да
е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно
упражняване на правото да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с
ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди, изразяващи се в разликата между възнаграждението, което е
получавал преди уволнението и това, което получава по възникнало последващо
трудово правоотношение за периода 01.04.2020 г. – 31.05.2020 г. 3.
причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.
Установяването на първата и третата предпоставка е обусловена от изхода на
правния спор по първия конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ – за отмяна на уволнението като незаконно. Вторият факт – възникването на
последващо трудово правоотношение с уговорено по-ниско възнаграждение, страна
по което е ищецът, следва да бъде установено в процеса на доказване от него.
По предявените искове с правна квалификация чл. 150 КТ, ищецът следва да
установи, че през посочените периоди е полагал извънреден труд – конкретно по
дни и часове. В случай че се установи, че ищецът е полагал твърдения извънреден
труд, ответникът трябва да докаже, че е заплатил увеличения размер на уговореното
трудово възнаграждение за труда извън уговореното работно време.
По
предявените искове по чл. 86 ЗЗД, ищецът следва да установи, че е полагал
извънреден труд и падежът на задълженията за заплащане на извънреден труд.
По предявения насрещен иск по чл. 221 ал.2 КТ, за да възникне правото на
работодателя за обезщетение при дисциплинарно уволнение на работник или
служител, следва в обективната действителност да са проявени следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. съществуващото трудово правоотношение да е
прекратено едностранно от работодателя с налагане на дисциплинарно наказание –
уволнение и 2. това уволнение да не е признато за незаконно и отменено от съда
или от самия работодател. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от
работодателя, а работникът трябва да установи, че наложеното дисциплинарно
уволнение е незаконосъобразно.
По делото не се спори, че между
страните е действало валидно трудово правоотношение за
периода 12.12.2006 г. – 31.03.2020 г., което е прекратено със Заповед за
дисциплинарно уволнение.
От показанията на свидетеля И. Л. се изяснява начина по който е било установено нарушението, включително се
видетелства и за самото признание на ищеца. Свидетелите М. Й. и А. Д. установяват, че ищецът
редовно е ходил на обекта да прави инкаса по време па отпуските си, както и че на обекта обикновено не се събират излишни монети
в големи количества, което евнетуално бил наложило тяхната обмяна.
От приетите
по делото доказателства става ясно, Н.П. не е възразил срещу подписаните отнето справки за
инкасирани суми с констатирани дефицити, актовете за касова наличност на
неговия обект от ***** г. и приходен касов ордер за връщане на
сумата в размер на 8777 лв. Не се оспорва и автентичността на обясненията, подписани от ищеца в деня на проверката на обекта на ***** г., в които се признава, че поради належаща нужда е взел
от касата на обекта сумата от 8777лева. Няма никакви данни по делото,
които да потвърдят тезата на
ищеца, че обясненията са направени под заплаха, както и каквито и да е актове, които могат да бъдат
квалифицирани като агресия, която може да предизвика страх или чувство на
застрашеност. По скоро има доказателства, че ищецът е изпитвал вина по време на
проверката на ***** г. в бензиностанцията ****,
тъй като ищецът е присъствал на тази проверка, не е възразил срещу подписани от него справки за
инкасирани суми, актове за наличната
касова наличност на неговия обект. Освен това е върнал сумата и е приел приходен касов
ордер за връщане на сумата. Ищецът не оспорва и обясненията подписани от него в
деня на проверката ****** г., в които признава, че поради належаща
нужда е взел от касата на обекта сумата от 8777 лв., които възстановява и
съжалява за направеното грубо нарушение.
Съдът
кредитира приетото по делото заключение на ВЛ като обективно, компетентно и
отговарящо изцяло и пълно на поставените задачи.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от правна
страна следното:
Основният спорен
въпрос в настоящия случай касае законността на извършеното уволнение, а същата
се определя от установяването на вмененото дисциплинарно нарушение със
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „*****”. Дисциплинарното нарушение като вид
правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като
виновно неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на фактическия състав
на дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение
са: деяние/действие или бездействие/, противоправност и вина, поради което
следва да бъдат изследвани посочените белези за вмененото дисциплинарно
нарушение с процесната заповед.
На ищеца е
вменено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1- во,
вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, като фактическите основания за това са описани в процесната
заповед на В. П. – К., ****** на ****** на „Лукойл България“ ЕООД. Съдът счита,
че не са допуснати формални нарушения от страна на ответното дружество при
провеждане на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание „*****.
Липсват каквито и да било данни за осъществени заплахи, за каквото се твърди в
исковата молба. Допълнително, на ищеьца му е дадено достатъчно време, за да
състави своите писмени обяснения, като му е разяснено, че това може да се случи
и в тридневен срок от получаването на поканата. Следва да се посочи, че в
подкрепа на гореизложения извод е и обстоятелството, че поканата за даване на
писмени обяснения е подписана от ищеца без каквито и да било възражения, като в
нея изрично е отразено, че обяснения могат да бъдат дадени в тридневен срок от получаването
й. Тоест, на ищеца са му разяснени в пълнота правата, като й е предоставена
възможност ефективно да ги упражни.
По отношение
на възражението на ищеца за недостатъчна обоснованост и мотивираност на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „******“, както и за
издаването й преди да бъдат събрани достатъчно доказателства за нарушенията,
съдът счита следното: в Кодекса на труда не е уредено производство по налагане
на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав ( липсва зависимост
между отделните елементи, при която всеки предходен юридически факт се явява
предпоставка, за да настъпят правата и задълженията- правните последици, по
следващия юридически факт ). За да бъде упражнено надлежно потестативното право
на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление
без предизвестие при уволнение (или да наложи друго дисциплинарно наказание) не
е необходимо работодателят да бъде “сезиран” с нарочен акт (жалба, оплакване,
сигнал или друг документ ), той не е длъжен да уведоми работника за “висящото
производство” и да му връчи копие от акта, с който е “сезиран” нито да му
съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъде наложено. Когато на
работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата
дисциплина, той е длъжен да изиска устни или писмени обяснения от работника по
тези обстоятелства ( това е сторено в настоящия случай) и след това да му връчи
заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Събирането и преценката на
доказателствата също не е подчинено на правила за публичност, непосредственост
и състезателност. Нито в искането за обяснения, нито в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел
за установени. Както в искането за обяснения, така и в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да
бъде посочено по разбираем за работника начин. Допълнително, работодателят не
дължи и обсъждане в заповедта дали кредитира обясненията на работника/
служителя и ако не ги цени, то поради какви причини. ( в тази насока- Решение № 270/03.10. 2013 г., Четвърто
гражданско отделение, гр. дело № 1328 по описа за 2012г.; Решение №
209/02.05.2012 г. по гр. дело № 768/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Решение №
857/25.01.2011 г. по гр. дело № 1068/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Решение
№ 171/23.02.2010 г. по гр. дело № 68/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; Решение
№ 205/26.03.2010 г. по гр. дело № 267/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС;
Решение № 237/24.06.2010 г. по гр. дело № 826/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС;
Решение № 688/23.11.2010 г. по гр. дело № 114/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС ).
В случая,
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „*****“ разполага с изискуемия
набор от реквизити, като видно и от съдържанието на самата искова молба, с
която е сезиран съдът, то ищецът е напълно наясно с фактическите параметри на
вмененото му нарушение ( срещу които е навел и съответни възражения ).
Конкретизирани са нарушенията ( време, дата, място ), посочен е техният автор (
в случая ищцата), като в заповедта работодателят дори е описал методиката, по
която счита, че са осъществени нарушенията. Взети са предвид и дадените от
работника обяснения.
В този порядък, то следва да се посочи и че от
приобщените по делото доказателствени материали, се изяснява ищецът да е
извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина в процесния период.
Предвид естеството на извършеното от ищеца, то явно е, че стореното от него не
е възприето на момента, а в последващ период при извършена проверка в
търговския обект. Методиката на осъществяване на процесните нарушения се
потвърждава от показанията на свидетлите, така и от писмените доказтелства.
По отношение тежестта на извършеното
нарушение на трудовата дисциплина, то съдът счита, че същото е достатъчно
драстично, за да обуслови налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание- „****“.
С процесните деяния ищецът е злоупотребил с доверието на своя работодател,
доколкото чрез заделянето на средства извън касата се препятства възможността
работодателят да проследи входящия и изходящ паричен поток от касата.
Допълнително, дори със самия факт на заделяне на парични средства извън касата,
ищецът реализира достатъчно драстично нарушение на трудовата дисциплина.
Съобразно предствента длъжностната характеристика на ищеца той има задължение
да контролира и организира правилното водене на счетоводството и другите
отчетности. Явно е, че заделяйки парични средства извън касата, на която
работи, ищецът не отчита приходите за ответното дружество коректно, като е
напълно ирелевантно дали отделените средства ищецът разпределя в своя полза или предоставя на
трето лице, по неустановени по делото причини. Следва да се посочи и че
конкретното задължение на работника да не се обогатява за сметка на своя
работодател произтича и от естеството на сключеното между страните трудово
правоотношение. Съвсем резонно е очакването на работодателя, след като заплаща
трудово възнаграждение на ищеца, то усилията на последната в работно време ще
бъдат насочени към осъществяване на дейност в полза на дружеството, а не в
лична такава.
От
гореизложеното следва, че се установява извършеното дисциплинарно нарушение,
обективирано в Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „***”, което
същевременно е достатъчно драстично и тежко, за да обуслови прекратяване на
трудовото правоотношение. Така наложеното дисциплинарно наказание „****“ се
явява съразмерно и съответно на констатираното съществено нарушение при
извършваната от ищцата трудова дейност.
Посоченото обуславя законност на извършеното уволнение и съответно
неоснователност на заявените искови претенции за признаване за незаконно на
дисциплинарното уволнение и неговата отмяна и за заплащане на обезщетение за
времето, през което ищецът е останал без работа и за разликата между
получаваното трудово възнаграждение по прекратеното правоотношение и
получаваното трудово възнаграждение от ищцата по последващ трудов договор.
Съобразно
изложеното, предявените обективно, кумулативно съединени искове за признаване
за незаконно на дисциплинарно уволнение, осъществено със Заповед № ******. на В. П.- К., **** на ***** на „Лукойл България“ ЕООД и неговата отмяна за възстановяване на предишната, заемана преди
уволнението длъжност „********“, както и за заплащане на парично обезщетение за
времето, през което ищецът е полагал труд по друго трудово правоотношение след
дисциплинарното уволнение за периода 01.04.2020 г. – 31.05.2020 г. в размер на
разликата между получаваното при ответника трудово възнграждение и това, което
получава по настоящото трудово правоотношение, в размер на 763,80 лева/ след допуснатото
изменение на иска в съдебно заседание/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда – ***** г., до окончателното изплащане на сумата следва да бъдат отхвърлени.
Горезиложеното обуславя и уважаването на
насрещния иск на основание чл.221ал.2 от КТ, поради което от страна на работника се дължи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието, а именно: един месец, в размер на 991.90 лева.
Предявените искове с правна квалификация
чл. 150 КТ следва да бъдат уважени до размера, който е посочен след изменението
на искове/ съобразно експертизата/, тъй като от приетитите доказателства се установи
в условията на пълно и главно доказване, че през посочените периоди е полагал
извънреден труд – конкретно по дни и часове, който не е бил заплатен от
работодателя.
По
разноските:
Съобразно
изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК в полза на ответното дружество
се поражда право да бъде възмездено за сторените разноски в настоящото
производство. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 300 лв..
Доколкото
ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, то в тежест на бюджета на
съдебната власт остават сторените разноски за изготвяне на ССчЕ по настоящото
дело.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Н.К.П., ЕГН: ********** срещу „Лукойл България“ ЕООД, ЕИК: *********,
обективно кумулативно съединени искове за признаване за незаконно на *****, осъществено със Заповед № ******. на В. П.- К., ****** на ******на „Лукойл България“
ЕООД и неговата отмяна – правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ 2) за възстановяване на предишната, заемана
преди уволнението длъжност „*******“ – правно
основание чл. 344 ал.1 т.2 КТ; 3) за заплащане на парично обезщетение за
времето, през което ищецът е полагал труд по друго трудово правоотношение след
дисциплинарното уволнение за периода 01.04.2020 г. – 31.05.2020 г. в размер на
разликата между получаваното при ответника трудово възнграждение и това, което
получава по настоящото трудово правоотношение, в размер на 763,80 лева, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – ******
г., до окончателното изплащане на сумата – правно основание чл. 344 ал.1 т.3 КТ;
ОСЪЖДА Н.К.П.,
ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Лукойл България“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 991.90
лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
поради дисциплинарно наказание „******”
за срока на предизвестието по сключения трудов договор, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – ****** г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „Лукойл България“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на ищеца Н.К.П., ЕГН: ********** сумата
размер на 79,19 лева, представляваща възнаграждение за
извънреден труд, положен в почивни дни през месец октомври 2018 г. – правно
основание чл. 150 КТ, вр. чл. 262 КТ, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – *****
г., до окончателното изплащане на сумата, както и 5) за заплащане обезщетение
за забава върху главницата от 79,19 лева, за периода 01.11.2018 г. – 28.05.2020 г.,
а именно: сума в размер на 9.73
лева – правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД; 6) за заплащане на сумата в размер на 69,84 лева, представляваща възнаграждение за извънреден
труд, положен в почивни дни през месец ноември 2018 г. – правно основание чл.
150 КТ, вр. чл. 262 КТ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 29.05.2020 г., до окончателното изплащане
на сумата, както и 7) за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от
69,84 лева, за периода 01.12.2018 г. – 28.05.2020
г., а именно: сума в размер на 17,60 лева – правно
основание чл. 86 ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н.К.П.,
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Лукойл България“ ЕООД, ЕИК:
*********, сума в размер на 300 /триста/ лева, представляваща сторени разноски в рамките на
настоящото производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив с въззивна
жалба, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала.
Е.К.