Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 11.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
четиридесет и девети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и пети юни
през две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР Д.
при участието
на секретаря МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №4836/2019 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявен от С.Г.Д. с ЕГН:**********, чрез адвокат С.В. - ВАК, адрес.*** *****,
против „*****” АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление:***, иск с
правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза
на ищеца съществува парично вземане против ответника в размер на 3005,92лв.
представляваща главница платена на 07.11.2018г. без основание въз основа на
фактура с №**********, издадена на 16.10.2017г., с падеж 06.11.2017г. - за
недоставена от ответното дружество и непотребена от ищеца електроенергия в
обект-недвижим имот находящ се в гр.*****, с кл.№ ***** и аб. № *****, което
представлявало корекция на сметка/преизчисления/ за периода от 22.02.2016г. до
21.02.2017г., в следствие на извършена проверка на 22.02.2017г. и сума от 305.60
лв. платена без основание, представляваща лихва за забава, начислена върху
главницата от 3005, 92лв. по гореописаната фактура, за периода от падежа на
фактурата - 06.11.2017г. до момента на плащането й 07.11.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2019г. - датата на
депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане, сумата от 85Д2лв.
държавна такса, както и 200лв. адвокатско възнаграждение, съгласно което е
издадена заповед на 1108Д2.02.2019г. по ч.г.д. №1293 по описа на ВРС за 2019г.
48 с-в.
Претендира за присъждане и на сторените
по делото разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че
произтича претендираното право:
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на осъдителен иск, навеждайки следните фактически
твърдения: Клиент е на ответното дружество „Е.П." АД, ЕИК: ********* за
пренос, доставка и потребление на електрическа енергия, на адрес: гр.*****, с
кл.№ ***** и аб. № *****. Твърди, че при проверка в деловодството на ответното
дружество установил, че има задължение към дружество „Енерго - про
продажби" АД в общ размер на 3311.52лв. на основание издадена фактура с
№**********, издадена на 16.10.2017г. - 3005,92лв. и лихва за забава - 305.60
лв. за гореописаните имот и абонатен номер, което представлявало корекция на
сметка/преизчисления/ за периода от 22.02.2016г. до 21.02.2017г., в следствие
на извършена проверка на 22.02.2017г., без да му е разяснено на основание.
Твърди, че на 07.11.2018г. под страх от спиране на подаване на електроенергия
от ответника на гореописания адрес, е заплатил без основание в полза на
ответното дружество сумата в общ размер на 3311.52лв. в брой, на касата на
„Български Пощи" ЕАД гр.Белослав, ул."Крушево", видно от
приложените по делото доказателства, а именно оригинал от касов бон, на
основание фактура №**********, издадена на 16.10.2017г. с падеж 06.11.2017г. с
главница в размер на 3005.92 лв. и претендирана от ответника лихва за забава в
размер на 305.60 лв. Твърди, че сумата от 305.60лв. е заплатена, тъй като
„Енерго - Про Продажби" АД е претендирало плащане на неустойка под формата
на лихва за забава, начислена върху главницата от 3005.92лв. за периода от
падежа на фактурата до момента на плащането й, а именно от 06.11.2017г. до
07.11.2018г. Твърди, че е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК на 29.01.2019г., въз основа на което е образувано е
ч.г.д. №1293 по описа на ВРС за 2019г.48 с-в по което съда се е произнесъл с
Разпореждане 6327 и е издал заповед за изпълнение на парично вземане
1108/12.02.2019г. Твърди, че ответното дружество е възразило досежно
дължимостта и с Разпореждане 8222 постановено по същото дело съдът е указал на
ищеца, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е връчено на
28.02.2019г.
Счита, че процесната сума е платена
изцяло без правно основание по следните
съображения: Оспорва електромерът, посочен в процесните протоколи да е отчитал
консумираната от него ел.енергия. Сочи, че той лично не е присъствал при
извършената проверка на СТИ и не е бил представляван от никого. Счита, че
протокола не притежава никаква обвързваща стойност по отношение на него, тъй
като е частен свидетелстващ документ. Оспорва реалното ползване на начисленото
му количество ел.енергия. Оспорва извършената корекционна процедура.
В отговор на исковата молба, депозиран
по реда и в рамките на срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „Енерго Про
Продажби” АД оспорва изцяло предявения срещу него иск. Счита предявения иск за
изцяло неоснователен, поради наличието на правно основание за възникване на
оспорваното материално право. Не оспорва факта, че между ищеца и ответното
дружество съществува валидно договорно правоотношение, по силата на което
ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество ел.енергия. Потвърждава
обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на средството за
търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът
от проверката е обективиран в констативен протокол. В резултат на направените
констатации е извършена корекция на количеството потребена ел.енергия в
сметката на абоната, за което ответникът е издал дебитно известие. Сочи, че
корекционната процедура има законово основание, тъй като корекционните клаузи в
Общите условия са валидни и действителни. На базата на тези клаузи е извършена
корекция, съобразно относимата за конкретния случай методика. Счита, че
правилната експлоатация на средството за търговско измерване е задължение и на
потребителя, като негов ползвател. Не оспорва заплащането от страна на ищеца на
процесната сума. Моли за постановяване на решение по спора, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен като неоснователен
и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и
в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От
приложеното ч.гр.д. № 1293/2019г на ВРС се установява издаването на заповед за
изпълнение в полза на С.Г.Д.
против "Е.П.” АД за
посочените в исковата молба суми.
Видно от Констативен протокол №1102785/21.02.2017г. за техническа проверка
на СТИ, обслужващо обекта на
потребление, находящ се в *****с клиентски
№***** и абонатен №*****, при проверката са
установени следните показания на електромера: в регистър 1.8.1. са отчетени 007182 кВТч, в регистър 1.8.2. - 019959 кВТч,
в регистър 1.8.3. - 007508 кВТч., а в скрит реигстър 1.8.4. - 020319 кВТч.
Представен
Констативен протокол №856/03.10.2017г. за метрологична експертиза от БИМ, Г.Д.
„МИУ" P.O.- Русе удостоверява, че е
осъществявана намеса в софтуера на електромера. Констатирано е, че електромерът
не съответства на техническите характеристики, като при софтуерно прочитане, е
констатирано наличие на преминала електрическа енергия по четвърта тарифа
(020319.1 кВТч.), която не е визуализирана на дисплея.
Видно от
представено становище от 11.10.2017г. за начисление на
електрическа енергия за периода от 22.02.2016г. до 21.02.2017г., със същото е
одобрено да се начисли допълнително количество ел.енергия
общо в размер на 20319 кВТч. В становището е отразено, че корекцията е
извършена на основание чл. 50 от ПИКЕЕ- при наличие
СТИ, но липса на конкретен измерител на отклонението.
Представена
фактура №**********,
издадена на 16.10.2017г., с падеж 06.11.2017г., за сумата от 3005.92лв.
удостоверява, че в обект на потребление за периода от 22.02.2016г. до
21.02.2017г., за обект на потребление,
находящ се в *****с клиентски
№***** и абонатен №*****, е служебно
начислена като потребена ел.енергия такава, възлизаща
на стойност в посочения размер.
От
представен по делото касов бон, издаден от «Български поще»ЕАД
се установява, че на 07.11.2018г. ищецът С.Д. е заплатил в полза на ответното
дружество сумата от 3311,52 лева по фактура №**********, издадена на 16.10.2017г.,
като в сумата освен глантото задължение по издадената от ответното дружество
фактнура, той е заплатил и начислена му „неустойка“ – обезщетение за забава в
размер на 305,60 лева.
От
заключението на вещото лице по изготвената в хода на производство
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните,
и което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява
следното: СТИ е от одобрен тип, в случая е начислено количество ел. енергия след прочит на т. нар.
«скрит» регистър, в който се съхранява информация за количества ел. енергия,
неотразено във видимите регистри - 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3 на електромера;
начисленото количество ел. енергия е реално доставимо, като извършеното
изчисление е математически точно. Електромерът тип МТ 174 - „ISKRA
ЕМЕСО" е произведен с фабрични настройки да показва потребяваната
ел.енергия по трите визуализиращи се на екрана регистри 1.8.1,1.8.2 и 1.8.3.
Натрупаното количество ел.енергия в регистър 1.8.4 е възможно да бъде отразено
там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на
електромера. Вмешателството е извършено чрез софтуерно претарифиране по
отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на електромера.
Манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количества ел.енергия по нощна,и
дневна тарифни зони. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел.енергия в
скрития регистър 1.8.4, който не се визуализира на дисплея на електромера при
редовен отчет от инкасатора и реално не се заплаща.
В съдебно
заседание вещото лице разяснява, че в случая регистър 1.8.4 не е активен и по
него не следва да се отчита ел.енергия. В конкретния
случай не може да се даде категорично стгановище дали установените показания по
тарифа 1.8.4 са от действително преминала през СТИ ел.енергия,
или е налице софтуерно нанасяне на тези данни. Типа електромер е такъв, че не
може да бъде установена евентуална софтуерна манипулация върху него. Не може да
бъде отречена възможността установеното количество ел.енергия
в тарифа 1.8.4 да не е реално преминала през ел.инсталацията и СТИ, а по
софтуерен път да е била въведена тя. В същото време не може да бъде категорично
установено кога и по какъв начин е извършена тази манипулация, както и от кого.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, за вземане основаващо се на
чл. 55 ЗЗД.
Съгласно
нормата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, полученото без
основание подлежи на връщане. При условията на пълно и главно доказване ищецът
следва да установи, че е заплатил процесната сума, като корекция на потребена и
неотчетена ел. енергия, а
ответникът, че такава му се следва на годно основание, като по делото не се
спори, че ищецът е заплатил процесната сума.
По делото не
се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия. Не се спори, че имотът, където е монтиран процесния
електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща
използваната ел. енергия. Не се спори, че ищецът е заплатила на ответното
дружество, по издадената за корекция на сметката му за потребена ел. енергия.
Правото на
електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на
констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и
неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, към датата на проверката и понастоящем е
уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на
законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ, с решение по
т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г., на основание чл.21
ал.1 т.9 вр. с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ.
Цитираните
правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е
задължителен за страните.
Спорно
е налице ли са предпоставките за възникване на правото на ответното дружество
служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време,
каквато е начислената служебно по реда на чл. 38 от Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на ЕНЕРГО-ПРО Мрежи АД (настоящо фирмено
наименование Електроразпределение Север АД) и чл. 24 от Общи условия за
продажба на електрическа енергия на Е.П. АД, Ответната страна не представи
доказателства за това въз основа на кои точно Общи условия за достъп и пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕНЕРГО-ПРО Мрежи
АД и Общи условия за продажба на електрическа енергия на Е.П. АД е извършена
коракционната процедура по отношение дължима от ищцата стойност на потребена,
но неотчетена от СТИ ел. енергия.
На първо място следва да се отбележи, че съдът не споделя твърдението на
ответника, че процесната сума е резултат от реален отчет, а не от корекция на
сметка, тъй като по делото са представени констативен протокол и становище, от
които е видно, че дружеството е начислило допълнително общо количество ел.
енергия, като по този начин е коригирало количеството на доставената на
потребителя ел. енергия за минало време. От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установява, че процесното вземане е възникнало чрез
начисляването му като корекция в цената, дължима според ответника за доставена
и консумирана от ищеца енергия. Корекцията е извършена от енерго- снабдителното
предприятие при действието на последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на
17.VІІ.2012 г., както и действащите от м.ноември 2013г. ПИКЕЕ. В новоприетите Правила, е предвидена
възможността за извършване на корекции на сметките на абонатите за потребена
ел. енергия за минал период при констатирани отклонения в точността на
измерването на количеството доставяна от дружеството и потребена от абонатите
ел. енергия, в случая са приложими, доколкото процесните правоотношения с които
е извършена корекцията са се осъществили при съществуваща вече нормативна уредба.
Във
връзка с изложеното в исковата молба, следва да се отбележи, че на съда е
служебно известно Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016
г., 5-членен с-в, с което ПИКЕЕ са отменени, поради
допуснати съществени нарушения на процедурата по тяхното приемане, с изключение
на чл. 48 - чл. 51. Съгласно чл. 195,
ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от
подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като
унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три
месеца от влизането в сила на съдебното решение. В
случая компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба се явява Комисията
по енергийно и водно регулиране (КЕВР), която съобразно нормата на чл.
83, ал.1, т.6 от ЗЕ има правомощия да приема правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Доколкото към настоящия момент Комисията не е приела нови Правила
на мястото на отменените норми, то тя не е изпълнила вмененото ѝ с
нормата на чл. 195, ал. 2 от
АПК задължение да уреди последиците от отмяна на подзаконовия нормативен акт.
Предвид изложеното следва да се приеме, че липсва приложим
материален закон, в съответствие с който да бъдат установявани случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, тъй като с
решението на ВАС е отменена включително нормата на чл. 47 от ПИКЕЕ, която определя редът, по който се извършват проверките
на СТИ. Липсващата нормативна уредба не може да бъде
заместена по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото,
тъй като съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени
отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното
на практика означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и
задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта
на решението на административния съд за преустановяване занапред действието на
съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила. Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по
предложение на енергийните предприятия. Следователно
последните не могат да се ползват от собственото си бездействие да запълнят
съществуващата към момента нормативна празнота на обществените отношения като
процесното.
Предвид
горното и с оглед действието за напред на решението на Петчленния състав на
ВАС, съдът приема, че към момента на проверката на средството за търговско
измерване- 21.02.2017г.,
не е съществувал приложим материален закон за извършването ѝ. Следователно правото на ответника да начисли исковата сума въз
основа на констатациите от проверката извършена на тази дата следва да се
отрече изцяло.
В
случай, че се възприеме, че според диспозитива на горепосоченото решение,
обжалваният акт №12897/01/12/2015г. е обезсилен в частта, с която се отменят чл. 48, чл. 49, чл. 50
и чл. 51 от Правилата, то се налага изводът, че последните
материално-правни норми запазват действието си, т.е. законовата възможност на енерго-снабдителното
дружество да извършват едностранни корекция по този ред продължава да
съществува, тъй като Правилата не са обезсилени или отменени в тази част.
Четирите цитирани разпоредби обаче са били действащи
към момента на извършване на проверката по настоящото дело –21.02.2017г. и до тяхната отмяна с
Решение №2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г.,
IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева, тъй като отмяната има действие
за в бъдеще.
В
светлината на гореизложеното, и дори да се приеме, че според действащото към процесния период
законодателство, на енерго- снабдителното предприятие е предоставена възможност
за едностранна корекция в сметки за минало време, при наличие на предвидените в
чл.98а, ал.2, т.6, б."а" ЗЕ предпоставки и в
съответствие с чл. 48, чл.49 и чл. 50
ПИКЕЕ, изготвени на осн. чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, искът се явява основателен
по следните съображения: Според
цитираните разпоредби, представляващи одобрена методика за коригиране на сметки
за минало време,
условията и предпоставките, при които „Енерго –Про Продажби” АД
може да пристъпи към корекция на консумираната за минало време ел. енергия са следните: в случай на констатирано по правилата
на ДКЕВР не измерване и/или неточно измерване на ел. енергия
в резултат на осъществено от потребителя неправомерно въздействие върху СТИ и
неправомерно присъединяване към разпределителната система, т.е. към датата на
извършване процесната проверка на СТИ на ищеца, принципно е съществувало
законово основание ответното дружество да извърши едностранна корекция на
количеството начислена ел. енергия на потребителя при
неизправно СТИ или при грешка в началните данни.
При
преценка на събраните по настоящото дело доказателства, съдът намира,
недоказана остава законосъобразността на самата корекционна процедура, съгласно
изискванията на ПИКЕЕ,
имащи характер на подзаконов нормативен акт. Както от съдържанието на констативния
протокол е видно, че не е констатирана грешка при отчитането, а е замерено
натрупано количество ел.енергия в скрит регистър, така и от СТЕ се установява,
че не са налице основанията на чл. 48 ал. 1 от ПИКЕЕ, за извършване на
корекция на сметка поради липсата на СТИ или грешка при измерването на СТИ.
Вещото лице посочва изрично, че не е налице грешка в измерването, а е налице
замерване, т.е. отчитане на натрупано количество електроенергия от СТИ, но по
скрит регистър 1.8.4 /който
не се визуализира на дисплея на СТЕ/. За да бъде
приложима корекционната процедура, установена в 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51
ПИКЕЕ, е необходимо изобщо да липсва СТИ или при метрологична проверка да се
установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата. В случая СТИ не липсва, а от съдържанието на КП не се установява
във вътрешността на електромера да е осъществяван достъп или да има повреда.
Според СТЕ, електромерът съответства на метрологичните
характеристики, отговаря на техническите изисквания, отговаря на изискванията
за точност при измерване на ел.енергия. Посочено е
само, че тарифа 1.8.4.
не се визуализира на дисплея. Служителите,
извършващи проверката, според удостовереното в цитирания протокол, също не са
установили неправомерна намеса във вътрешността на електромера или в схемата на
свързване. В тежест на ответното дружество е било да установи способът, чрез който
количеството електроенергия е отчетено от регистър 1.8.4 на електромера. Същевременно не се установи
и, че посоченото в цитирания регистър количество електроенергия е реално
доставено на, и съответно потребено от абоната.
Следва
да се отбележи също, че в приетото становище
за начисляване на електрическа енергия от 11.10.2017г. за обекта, за периода от 22.02.2016г. до 21,02.2017г. е одобрено
начисляването на допълнително количество енергия в общ размер на 20319 кВТч,
като е посочено, че корекцията се извършва на осн. чл.
50 от ПИКЕЕ и софтуерно прочитане на показанията на паметта
на СТИ, при което е установено точното количество на неотчетена ел. енергия.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът счита, че в
конкретния случай, корекцията не е извършена по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1а от
ПИКЕЕ, тъй като е извършено прочитане на тарифните регистри /скрити/ на СТИ и
по специално на регистър 1.8.4. Не са констатирани данни за техническа неизправност в процесния
електромер, схемата на свързване на СТИ към електроразпределителната мрежа не е
променена и не е налице неотчитане от измервателната схема на СТИ на
преминалата от захранващия кабел към абоната ел. енергия.
Разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ също не може да
намери приложение, тъй като не се установи да е налице несъответствие между
данните за параметрите на СТИ при ищеца и въведените при ответника данни за нея. Следователно,
от приложените по делото доказателства не се установява наличието на
предпоставките, даващи възможност на ответното дружеството да упражни
правомощия за извършване на едностранна корекция съобразно правилата на
разпоредбите на чл. 48, чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ, поради което неприложими се
явяват и нормите на чл. 47 и чл. 51 ПИКЕЕ, които имат процесуален характер и
визират условията за реализиране на корекционната процедура.
По делото не са спорни обстоятелствата, а и се установява от горецитираните
доказателства, че титуляр по партида на доставка на ел. енергия на обекта,
находящ се в гр.***** е ищеца, както и че на адреса на доставка ел. енергия е
осъществена проверка на СТИ, за което обстоятелство е съставен КП №1102785/21.02.2017г. Не се спори
и, че сумата от 3005,92лв. е платена от потребителя на ел. енергия на
ответника.
В хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД в тежест на ответника е да
установи основание, с оглед на което е извършено плащането на спорната сума от
страна на ищеца. Източниците на облигационното право могат да бъдат договор,
деликт, неоснователно обогатяване, гесция. В настоящия случай между страните не
се спори, че е налице сключен договор за покупко-продажба и доставка на
ел.енергия. Ответникът претендира, че заплатената сума е пряко възникнало от
договора задължение за потребителя в случай на констатирано неправомерно
вмешателство върху СТИ.
С оглед изложените по-горе съображения, настоящият
състав намира, че ответникът
не е съумял да докаже осъществяваното на релевантните за
възникването на вземането предпоставки, а именно, че в качеството си на
доставчик е доставил посоченото в справката за корекция количество ел. енергия, което не е отчетено поради неизправност на СТИ, че
е извършена проверка изправността на електромера и впоследствие, че е извършена
законосъобразна корекция на сметката.
Не се
доказват елементите на фактическите състави на останалите източници на
облигационното право, поради което съдът прави извод, че ищецът е заплатила процесната сума без
основание.
По изложените
съображения съдът приема, че предявеният иск с правно осн. чл. 422 вр. чл.
415 ГПК, за вземане основаващо се на чл. 55 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен. В този смисъл
основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираната
сума 3005.92 лв., считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК в
съда – 29.01.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. Съдът намира са
основателен и иска за признаване на установено задължението на ответното
дружество, да заплати на ищеца сумата от сумата от 305,60
лв. (триста и пет лева и шестдесет стотинки),
представляваща лихва за забава, начислена върху главницата от 3005,92 лева за
периода от падежа на фактурата – 06.11.2017г. до
момента на плащането й – 07.11.2018г.
По разноските:
Страните са
представили списъци по чл.80 ГПК, в които са описали сторените от тях и
претендирани за присъждане разноски. Предвид изхода на спора, разпоредбата на
чл. 78 ал. 1 от ГПК и направеното искане
на ищеца за присъждане на разноски, такива следва да му
бъдат определени според представените доказателства в размер на 400лв. за
авокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по арг. ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъдят и сторенити в
заповедното производство разноски в размер на 200,00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в
отношенията между страните, че „Е.П.” АД ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление *** дължи на С.Г.Д. с ЕГН:********** вземането присъдено с издадената Заповед за
изпълнение № 1108/12.02.2019 г. по ч.гр.д. № 1293/2019г. на Варненски районен
съд за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
сумата от 3005,92 лв. (три хиляди и пет
лева и деветдесет и две стотинки), представляваща главница, платена на 07.11.2018г. без основание въз основа на
фактура № **********, издадена на 16.10.2017г. с падеж 06.11.2017г., сумата от 305,60 лв. (триста и пет лева и шестдесет
стотинки), представляваща лихва за забава, начислена върху главницата от
3005,92 лева за периода от падежа на фактурата – 06.11.2017г. до момента на
плащането й – 07.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2019 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното
изплащане,
на осн. чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Енерго – Про Продажби” АД,
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Г.Д. с ЕГН:********** сумата от 400 лева представляваща направените разноски в
настоящото производство за адвокатско възнаграждение, и сумата от 200лв. -
разноски по ч.гр.д. №1293/2019г. на ВРС за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: