Р Е Ш Е Н
И Е № 473
гр.Видин, 08.12.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Видинският
районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на двадесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова,
като разгледа докладваното от съдия ПОПИВАНОВ гр.дело № 440 по описа за 2021
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от В.Й.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, против „Български пощи”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Студентски, ж.к.“Студентски град“, бул. „Академик Стефан Младенов” № 1, бл.31,
представлявано от Д.Д., за пресъждане на парична сума.
Предявен е от ищцата иск с правно основание
чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните права са: наличието на прекратено трудово
правоотношение между страните с акт за прекратяване на трудов договор №
11/20.11.2021г. и наличието на удържани суми членски внос ВСК от трудовото
възнаграждение на ищцата за периода м.06.2015г.- м.11.2019г. общо в размер на
540 лева. Поддържа се от ищцата, че с молба от 18.09.2019г. членството й във
ВСК е прекратено, че е поискала да й бъдат изплатени направените вноски, както
й че през процесния период не е вземала кредит от ВСК.
Иска
се от ищцата, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата в размер на 540 лева, представляваща удържан членски внос ВСК за
периода м.06.2015г.- м.11.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2021г. до окончателното
издължаване.
Претендира
пресъждане на разноските по делото. Ангажира писмени доказателства и съдебно –
икономическа експертиза.
Иска
допускане на предварително изпълнение на решението.
В
срока за отговор на исковата молба, ответникът е оспорил иска като недопустим и
неоснователен, като поддържа от своя страна, че не е процесуално легитимиран да
отговаря по предявения иск; че удържаните суми са преведени по сметка на ВСК – ОПС
Видин в ДСК. Иска се от ответника, съдът да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск като неоснователен. Ответникът ангажира писмени
доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата.
Съдът,
като разгледа исковата молба, отговора и след преценка на събраните по делото
доказателства в съвкупност и по отделно, намира за установено следното от фактическа
страна.
Не
се спори между страните и се установява от представения по делото акт за
прекратяване на трудов договор № 11/20.11.2021г., /лист 5 от делото/, че между
страните е било налице валидно облигационно правоотношение, прекратено, считано
от 07.12.2020г.
Видно
от Удостоверение № 73/09.02.2021г., изд. от Областна пощенска станция – Видин,
на ищцата й е удържан членски внос ВСК за периода м.06.2015г.- м.11.2019г. общо
в размер на 540 лева, а видно от удостоверение № 170/25.02.2021г. изд. от
Областна пощенска станция – Видин, за горепосочения период на ищцата не са й
правени удръжки за вноски по кредит към ВСК.
Не
се спори също, че с молба от 18.09.2019г. членството на ищцата във ВСК е
прекратено, както и че същата е поискала да й бъдат изплатени направените
вноски, с 3 бр. писмени молби – на 18.09.2019г., 04.08.2020г. и 04.11.2020г.
Вещото
лице по допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза, установява, че за процесния период на ищцата й е правена удръжка по
фиш за работна заплата „членски внос“ ВСК в размер на по 10 лева месечно, както
следва: 70 лева за 2015г., по 120 лева за 2016, 2017 и 2018г. и 110 лева за
2019г., или общо 540 лева.
Въз основа на установеното от
фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск с
правно
основание чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, съдът намира
за допустим, а разгледан по същество основателен в претндирания от
ищцата размер.
Съгласно чл.55,
ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено
или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Кредиторът има право да търси
връщане на полученото на отпаднало основание, заедно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Основни предпоставки, които се срещат при всички
състави на неоснователното обогатяване, са получаването на нещо от едно лице и
отсъствието на основание за това получаване. Поради характера на иска по чл. 55,
ал. 1, предложение трето от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже
фактът, че твърдяната парична сума е получена от ответника на основание, което
вече не съществува.
В настоящия случай се установи безспорно разместването
на имуществени блага – членство на ищцата във ВСК към работодателя си, по
силата на което са й удържани ежемесечни парични вноски, както и се установи
отпадането на това обстоятелство – прекратяване на членството по искане на
ищцата. Също се установи, че ищцата не е ползвала кредит от ВСК. При това
положение ищцата има право да иска връщане на даденото на основание членството
си във ВСК към работодателя. Размерът на исковата претенция се установи от
заключението на вещото лице, а именно общо удържани парични вноски в размер на
540 лева за исковия период.
Неоснователно е възражението на ответника, че не следва
да отговаря по иска, тъй като се установи безспорно, че сумите – удръжки от
работната заплата на ищцата са направени от работодателя - ответното дружество, а от представените от
ответника писмени доказателства – преводни нареждания, не може да се установи
безспорно, че включват именно удръжките, направени на ищцата към ВСК.
С оглед уважаването на главния иск, основателен се
явява и акцесорния иск за заплащане на лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.03.2021г. до
окончателното издължаване.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответната страна дължи на ищцовата сумата от 300 лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер,
съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а на съда дължи заплащане на държавна такса в
размер на 50 лева, както и разноски за вещо лице в размер на 60 лева.
Неоснователно е искането на ищцата за допускане на
предварително изпълнение на решението срещу ответника, тъй като той е държавно
учреждение /чл.243, ал.2 от ГПК/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„Български пощи” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, ж.к.“Студентски
град“, бул. „Академик Стефан Младенов” № 1, бл.31, представлявано от Д.Д.
на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, да заплати на В.Й.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
в размер на 540 /петстотин и
четиридесет/ лева, представляваща удържана сума
членски внос ВСК от трудовото възнаграждение на ищцата
за периода от м.06.2015г.-
м.11.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 15.03.2021г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА
„Български пощи” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, ж.к.“Студентски
град“, бул. „Академик Стефан Младенов” № 1, бл.31, представлявано от Д.Д.,
да заплати на В.Й.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
„Български пощи” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, ж.к.“Студентски
град“, бул. „Академик Стефан Младенов” № 1, бл.31, представлявано от Д.Д.,
да заплати на РС - Видин,
сумата в размер на 50 /петдесет/ лева за дължима се държавна такса 60 /шестдесет/ лева за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Видински окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: