Р Е Ш Е Н И Е
Номер 876 23.05.2019г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На тринадесети май Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Капка Станчева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №08710 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Ю.Д.А. и А.С.А., с която са предявени субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата от по 320,96лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на *****, за периода 01.05.2016г.- 30.04.2017г., сумата от 50,52лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2014г.- 28.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №4648/20.09.2018г. по ч.г.д.№06347/2018г. на ПРС.
В законоустановения срок ответниците Ю.Д.А. и А.С.А. са подали отговори чрез своя процесуален представител адв. Б. В., с които са оспорили производството по делото като недопустимо. Ответниците са оспорили вземанията по основание и размер, поради което и искат отхвърляне на исковете като неоснователни. Ответниците оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищеца, като твърдят, че не притежават правото на собственост върху процесния апартамент. Ответниците оспорват да са ползвали процесния апартамент през процесния период. Ответниците оспорват всички представени с исковата молба документи.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №4648/20.09.2018г. по ч.г.д.№06347/2018г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са процесуално допустими
По основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник”АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на $1, т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129, ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
От съвкупната преценка на Молба за откриване на партида за жилищни нужди от 08.10.2003г., Нотариален акт №21 от 15.08.2003г. на нотариус И. Иванов, удостоверение за сключен граждански брак и удостоверение за родствени връзки е видно, че ответниците по делото са придобили правото на собственост върху процесния апартамент на 15.08.2003г., през време на брака, в режим на съпружеска имуществена общност. Доколкото няма данни за обратното съдът намира, че се прилага законовата презумпция за съпружеска имуществена общност.
Съгласно чл.32 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Поради това и съдът намира, че основен признак на СИО е че същата е бездялова и съпрузите отговарят солидарно за породилите се по повод ползването на такива вещи разходи, какъвто несъмнено е и разходът за доставяна топлинна енергия. Следователно кредиторът по вземания насочени срещу солидарни длъжници сам определя към кого да насочи претенциите си, като всеки един от тези длъжници отговаря до пълния размер на вземането, което е предмет на предявените искови претенции. По аргумент на по- силното основание от разпоредбата на чл.122 ЗЗД кредиторът може да насочи претенцията си и към двамата длъжници едновременно за различна част от своето вземане, включително и за равни части от цялото вземане.
В съдебно заседание на ПРС от 08.04.2019г. ответниците са заявили, че не оспорват размера на исковете, така както се претендират по петитума на исковата молба, поради което и съдът е определил като безспорно между страните и съответно, ненуждаещо се от доказване, че в процесния апартамент е доставена топлинна енергия на стойност: от 641,92лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:*******за периода 01.05.2016г.- 30.04.2017г., сумата от 101,03лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2014г.- 28.08.2018г. Спорна по делото е била само пасивната легитимация на ответниците да отговарят по процесните искове.
Доколкото по гореизложени съображения съдът намира, че ответниците са носители на правото на собственост върху процесния апартамент за процесния период, то и исковете следва да бъдат уважени като основателни така както са предявени.
По разноските :
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното и исковото производства.
На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното и с оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да осъди ответниците да заплатят общо на ищеца сумата от 260,00лв., представляваща направени разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производства или по 130,00лв. всеки един от тях.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Ю.Д.А. с адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 320,96лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на ******, за периода 01.05.2016г.- 30.04.2017г., сумата от 50,52лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2014г.- 28.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №4648/20.09.2018г. по ч.г.д.№06347/2018г. на ПРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу А.С.А. с адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 320,96лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.*******, за периода 01.05.2016г.- 30.04.2017г., сумата от 50,52лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2014г.- 28.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №4648/20.09.2018г. по ч.г.д.№06347/2018г. на ПРС.
ОСЪЖДА Ю.Д.А. с адрес: ***, да заплати на “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 130,00лв., представляваща направени разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производства.
ОСЪЖДА А.С.А. с адрес: ***, да заплати на “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 130,00лв., представляваща направени разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№06347/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия:
Дата на обявяване на Рещението:23.05.2019г.
Съдебен деловодител: