Мотиви
по НОХД № 3810/2016 год.
по описа на СГС, НК, 14 състав
Софийска градска прокуратура
е внесла обвинителен акт срещу Д.М.А.-К.
за това, че на 05.10.2015г., около 21.00 часа, в гр. С., при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка "Мерцедес", модел "ЦЛК 200 компресор" с регистрационен
номер ******, движейки се по пътя от „Златните
мостове“ към св.“Б.“, на около 1300 метра преди входа на мотел „Тихия кът“,
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, а..1 и 2 от Закона за
движение по пътищата: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“ и „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намА.ят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", като без
да контролира непрекъснато управлявания от него автомобил и без да се съобрази с релефа на местността и
с конкретните условия на видимост, реА.изирА. пътнотранспортно произшествие с
движещия се по десния банкет пешеходец Р. И. С. и по непредпазливост причинил
смъртта му, като водачът А.-К. избягА. от местопроизшествието – престъпление по чл.343, а..3,
б.”б”, вр. а..1, б.”в”, вр. чл.342, а..1, пр.3 от НК.
В качеството на частни обвинители
в наказателното производство са конституирани низходящите на жертвата Д.Р.И., Е.Р.
С. и М.Р.И..
В съдебно заседание подсъдимият Д.М.А.-К.
на основание чл.371, а..1, т.2 от НПК признава изцяло фактите, посочени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези
факти, като на основание чл.372, а..4 от НПК съгласието му е одобрено от съда.
В съдебно заседание, в хода на
съдебните прения, представителят на СГП поддържа обвинението и застъпва тезата,
че в хода на съдебното следствие се е доказА.а фактическата обстановка, видно
от която подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците
на състава на престъплението по чл.343, а..3, б.”б”, вр. а..1, б.”в”, вр.
чл.342, а..1, пр.3 от НК. От фактическа страна прокурорът, с оглед направеното
от подсъдимия самопризнание, приема за установена фактическата обстановка,
описана в обвинителния акт и прави извод за доказаност на обвинението. Представителят на държавното обвинение пледира
за нА.агането на наказание от четири години „лишаване от свобода”, което да
бъде редуцирано по реда на чл. 58а, а..1 от НК с 1/3 и отложено по реда на
чл.66, а..1 от НК, като подсъдимият да бъде
и лишен от правото да управлява МПС за срок от пет години.
Повереникът на частните обвинители пледира за постановяване
на осъдителна присъда по така повдигнатото и формулирано в обвинителния акт
срещу подсъдимия обвинение, като счита, че същото следва да бъде изтърпяно
ефективно.
Частните обвинители поддържат казаното от
техния повереник.
Защитникът на подсъдимия пледира за
постановяване на присъда, с която да му бъде нА.ожено наказание, изтърпяването на което да бъде отложено на
основание чл.66, а..1 от НК.
Подсъдимият моли съда да постанови по
отношение на него присъда, с която да му нА.ожи наказание, изтърпяването на
което да бъде отложено.
Съдът, с оглед на направеното от подсъдимия самопризнание и съобразно
императивната разпоредба на чл. 373, а..3 от НПК намира за установено следното
от
ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият Д.М.А.-К. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, студент,
с ЕГН **********.
На 05.10.2015г., около 21.00 часа, обвиняемият Д.М.Ал-
К. управлявал лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “ЦЛК 200 компресор” с рег.№
******, в който се намирали св. К.Д.Д., който бил на предната седалка, св. Е.Е.
И. и св. М.Б.П., които били на задната седалка, като същият се движел в гр. С.,
по пътя от „Златните мостове” към кв.”Б.”. Пътят от „Златните мостове” към кв.”Б.”
на около 1300 метра преди входа на мотел „Тихия кът” бил предназначен за движение
на превозни средства в двете посоки, покрит от дребнозърнест асфалт, сух, в ляв
завой, с наклон спускане по посока на движение на посочения автомобил, без
дупки и посипаности. Ширичината на платното за движение била 6.60 м., като в
десния край на платното се намират пътен банкет с широчина 4 м, а вляво имало
банкет с широчина 0.80 м. Този път не бил част от републиканската пътна мрежа,
като стопанисването, поддържането и организация на движение му била ангажимент
на собственика му, като в конкретния случай това била Столична община.
Последната не разполагала с проект на организация на на движението на пътя от
„Златните мостове” към кв.”Б.”. Съгласно чл. 20, а..1 от Закона за движение по
пътищата : “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват” и чл. 20, а..2 от Закона за движение по пътищата:
“Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението”. Обв. Д.М.Ал-К. не съобразил своето поведение
със задълженията си, дефинирани в горепосочените членове от Закона за движение
по пътищата и по пътя от „Златните мостове” към кв.”Б.” на около 1300 метра
преди входа на мотел „Тихия кът” управлявайки лек автомобил марка “Мерцедес”,
модел “ЦЛК 200 компресор” с рег.№ ****** навлязъл в ляв завой със скорост от
порядъка на 80 км./ч., отклонил се вдясно и навлязъл в десния пътен банкет, при
което ударил с предната дясна част на цитираното превозно средство движещия към
същия момент в посока срещу тази на автомобила пешеходец Р. И. С..
Вследствие
на удара Р. И. С. получил шийна травма, изразяваща се е счупване на шести и
седми шийни прешлени, гръдна травма , изразяваща се в счупване на десети гръден
прешлен, коремна травма, изразяваща се в кръвоизлив на коремната кухина,
многофрагментарно счупване на седалищната кост, разчленение на симфизата, разкъсване
на черния дроб, кръвонасядане в бъбречните хилуси и наличие на кръв в
бъбречните легенчета; дълбоко кръвонасядане в областта на кръста, травма на
крайниците - многофрагментарно счупване на големия и малкия пищял на дясната
подбедреница, охлузвания по дясното бедро и коляно , дълбоки кръвонасядания в
областта на дясното бедро , охлузвания по дясната ръка, охлузвания в областта
на лицето. Тази тежка съчетана шийно - гръдно - коремна и на опорно двигателния
апарат травма довела до тежък травматичен и хеморагичен шок , който причинил на
смъртта на Р. И. С. на 05.10.2015 г.
След
удара между управлявания от него автомобил и Р. И. С., обвиняемият намалил
скоростта, но не спрял, за да провери какво е състоянието на блъснатия от него
човек и да повика „Бърза помощ” и органите на МВР, а продължил движението си
към С.. В ж.к.”****** ” до магазин „Лидл” оставил св. К.Д.Д., св. Е.Е. И. и св.
М.Б.П., след което се прибрал в дома си, находящ се в гр.С.,
кв.”******, ет.6, ап.38.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът прие изложената по-горе фактическа
обстановка по делото въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание по
реда на чл.371, а..1, т.2 от НПК и подкрепящите го доказателства, събрани в
досъдебното производство.
Съобразявайки разпоредбата на
чл. 373, а.. 3 НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, а.. 4 НПК съдът в
мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
настоящият състав принципно приема, че в сочената, каквато е и процесната
хипотеза е длъжен да приеме съществените релевантни факти точно така както са
описани в обвинителния акт. Този извод следва от естеството на диференцираната
процедура в разновидността й по точка втора на чл. 371 НПК. С повторното
уточнение, че съжденията се отнасят до съществените факти, включени в предмета
на доказване, съдът отбелязва, че подсъдимият признава именно фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт като дава съгласие да не се
събират доказателства за тях. Поради това съдът не разполага с принципната
възможност да релевира съгласието на подсъдимия към различни фактически
обстоятелства (непосочени в акта на обвинението или различно посочени), дори за
последните да се съдържат данни в събраните в досъдебното производство
доказателства. В подобен случай съдът не би следвало да проведе делото по реда
на съкратеното съдебното следствие, а по общия ред.
В настоящия казус съдът прие, че
фактите, посочени в акта на обвинението и признати от подсъдимия Ал-К. се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, което налага
извод за възприемане в цялост на същите съобразно отразяването им в
обвинителния акт.
При така установените факти съдът
приема следното от
ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият Д.М.АЛ-К.
е
осъществил състава на престъпление по чл.343, вр. а..3, б.”б”, пр.1, вр. а..1,
б.”в”, вр. чл.342, а..1, пр.3 от НК.
От обективна страна на
инкриминираната дата и място подсъдимият е управлявал лек автомобил марка "Мерцедес",
модел "ЦЛК 200 компресор" с регистрационен номер ****** – моторно превозно средство по смисъла
на §6, т.11 от ДР на ЗДвП.
Съдът, като съобрази изразеното в
ППВС № 1/17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г., разбиране, прие, че управлението на МПС от неговия водач по
смисъла на чл. 342, а..1, пр.3 от НК включва всички действия или бездействия с
приборите и механизмите на превозното средство, независимо дали същото се
намира в покой или в движение. В настоящият случай подсъдимият е взаимодействал
с уредите за управление на автомобила, който се движил и е имал възможност да въздейства и съответно
определя неговата посока и скорост на движение.
На инкриминираната дата и място
подсъдимият е управлявал МПС в нарушение на разпоредбите чл. 20, а..1 и 2 от ЗДвП. Видно от приетия по делото механизъм, подсъдимият не е контролирал
непрекъснато управляваното от него превозно средство и не намалил
скоростта пред появата на предвидимо препятствие, и не спрял при възникналата
опасност за движението пред него.
Именно в резултат на посоченото
нарушение и като пряка последица от тях подсъдимият Ал-К. е причинил смъртта на
Р. И. С.. Налице е пряка причинно следствена връзка между извършеното от
подсъдимия нарушение и осъществените общественоопасни последици, тъй като при
спазването им от страна на подсъдимия не би настъпил противоправния резултат –
смъртта на Р. И. С..
От субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимия Ал-К. непредпазливо под формата на небрежност. Подсъдимият е
съзнавал, че нарушава правилата на ЗДвП, като не е намалил скоростта и
не спрял при възникналата пред него опасност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на смъртта на други лица, но за него
е съществувало задължение, а същият е и
могъл, при ангажиране на интелектуалните си възможности, да предвиди възможното
настъпване на общественоопасните последици от неизпълнението на правилата за
движение по пътищата – причиняването на смърт на други лица и е могъл да
съобрази поведението си по начин, че да не допуска настъпването им.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.343, а..3,
б.”б”, вр. а..1, б.”в”, вр. чл.342, а..1, пр.3 от НК е предвидено наказание „лишаване
от свобода” от три до петнадесет години.
С оглед императивната разпоредба
на чл. 373, а..2 от НПК наказанието следва да бъде определено при условията на
чл.58а НК.
При
индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства на подсъдимия Ал-К.
изразеното съжаление за извършеното, необремененото му съдебно минало и
младата му възраст, и не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
При липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства и ръководейки се най-вече от визирания в чл.35, а..3
от НК принцип за съответствие между наказанието и престъплението, съдът намери,
че следва да определи наказанието при условията на чл.54 от НК и счете за
справедливо налагането на наказание четири години и шест месеца „лишаване от
свобода”.
Съгласно правилото на чл. 58а, а..1
от НК, приложимо в конкретния случай, така определеното наказание от четири
години и шест месеца „лишаване от
свобода” бе намалено с една трета и на подсъдимия Ал-К. бе наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от три години.
Съдът прие, че за постигане на целите на
наказанието и най-вече на специалната превенция, така наложеното наказание не
следва да бъде изтърпяно ефективно, като са налице предпоставките за
приложението на чл.66,а..1 от НК.
При така определеното наказание съдът
счете, че са налице предпоставките на чл.66, а..1 от НК за отлагане на
изпълнението на наложеното наказание предвид неговия размер, чистото съдебно
минало на подсъдимия и неналожителното изтърпяване на наказанието за постигане
на неговите цели и за поправяне на подсъдимия най-вече с оглед на добрите му
характеристични данни.
На
основание чл.343г, вр. чл.37, а..1, т.7 от НК съдът наложи и другото предвидено
наказание, а именно лишаване от право да управлява МПС, като намери, че следва
да определи срок на същото в размер на пет години.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед изхода на делото и на основание чл.189, а..3 от НПК, подсъдимият бе
осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 2 077.06 лева, сумата
от 5.00 лева за служебно издаване на 1 брой изпълнителен лист, както и да
заплати Е.Р. С. и Д.Р.И. направените от тях разноски за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от горните съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
при СГС: