МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 10 от 21.02.2017 г.
по НОХД № 690 по описа за 2016
г. на Окръжен съд –
Стара Загора
Обвинението против подсъдимия Д.Я.Д., ЕГН ********** е в това, че в периода от 14.12.2010
г. до 14.02.2011 г., в гр. Стара Загора,
посредством Д.Т.Д., ЕГН ********** и Й.Т.К., ЕГН **********, чрез
затаяване на истина в подадена декларация и чрез приспадане на неследващ се
данъчен кредит избегнал плащането на данъчни задължения по ЗДДС на „***” ООД общо в размер на
63 654.42 лв. -
данък в особено големи размери, чрез три отделни, извършени при условията на
продължавано престъпление деяния:
- на 14.12.2010 г., в
гр. Стара Загора, посредством Й.Т.К. избегнал плащането на
данъчни задължения по ЗДДС на „***” ООД в размер на 22 190,40 лв. чрез
затаяване в подадена СД по ЗЗДС с вх. номер 24001225367/14.12.2010 г. на истина
за данък върху добавената стойност, начислен в издадени от „***“ ООД фактури №
193/02.11.2010 г., № 187/12.11.2010 г. и № 195/17.11.2010 г.;
- на 14.01.2011 г., в
гр. Стара Загора, посредством Й.Т.К. избегнал плащането на
данъчни задължения по ЗДДС на „***” ООД в размер на 12 964,02 лв. чрез
приспадане на неследващ се данъчен кредит, като в СД по ЗДДС с вх. номер
24001233656/14.01.2011 г. при определяне на резултата за данъчния период е
включен размера на данъка, начислен във фактури № 416/22.12.2010 г. и №
417/28.12.2010 г.;
- на 14.02.2011 г., в гр. Стара
Загора, посредством Й.Т.К. и Д.Т.Д. избегнал плащането на данъчни задължения по
ЗДДС на „***” ООД в размер на 28 500 лв. чрез приспадане на неследващ се
данъчен кредит, като в СД по ЗЗДС с вх. номер 24001241999/14.02.2011 г. при
определяне на резултата за данъчния период е включен размера на данъка,
начислен във фактури № 141/03.02.2011 г. и № 142/04.02.2011 г. - престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, предл.2 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатите обвинения и описаната в
обвинителния акт фактическата обстановка. Предлага на съда да определи на
подсъдимия наказанието “лишаване от свобода” при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства над средния размер предвиден в чл.255, ал.3 от НК
(т.е. над пет години и шест месеца), което на основание чл.373, ал.2 от НПК във
връзка с чл.58а от НК да редуцира с 1/3. Пледира за ефективното изтърпяване на
наказанието при “строг” режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС.
Заема позиция, че кумулативно предвиденото наказание “конфискация” не следва да
се прилага по отношение на подсъдимия Д. с оглед липсата на имущество. Пледира
за отделно групиране на наказанията в производство по реда на чл.306, ал.1, т.1
от НПК с оглед данните за обременената съдимост на подсъдимия Д. и наличието на
друго висящо наказателно производство.
Служебният защитник на подсъдимия Д.Д. – адв. С.М. ***, в хода на съдебните прения не
оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Моли съдът
с оглед направените от подзащитният й самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК да индивидуализира наказанието “лишаване от свобода” в минималния размер от
три години, което на основание чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 от НК да редуцира с 1/3 и да му наложи наказанието в размер на две години. Не
взема становище относно изтърпяването на наказанието “лишаване от свобода”, както
и относно кумулативно предвиденото наказание “конфискация”. Предлага
наказанието по настоящото дело да се групира с наказанието “лишаване от
свобода” наложено на Д. по НОХД № 785/2013г. на РС-Стара Загора.
Подсъдимият Д.Я.Д. поддържа пледоарията на защитника си и
изразява съжаление за извършеното престъпление.
Подсъдимият Д.,
в проведеното открито съдебно заседание, насрочено за предварително изслушване,
направи искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, като
направи изявление, с което призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за
тези факти.
Съдът разгледа и
реши делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.Я.Д. е роден на *** ***, с
постоянен адрес *** и адрес за призоваване гр. ***, българин, български гражданин, с висше образование,
разведен, работи, осъждан, ЕГН **********.
“***“ ООД с ЕИК
*** било
учредено през 1993 г., като през 2007 г. свидетелят А.Д.Д. и
свидетеля К.И.И. придобили дяловете на дружеството от предишните
собственици. За управител на „***” ООД бил вписан свидетелят А.Д.. Дружеството било със седалище и адрес на
управление гр. ***. “***“ ООД
било регистрирано по ЗДДС считано от 20.01.1997 г., а с Акт за дерегистрация №
240991100006728/09.09.2011 г. било
дерегистрирано по ЗДДС.
Дружеството се занимавало предимно с изработка и монтаж на алуминиева и ПВЦ
дограма, но извършвало и търговия със селскостопанска продукция. С Решение №
66/21.06.1999 г. „***“ ООД било регистрирано по чл.24, ал.1 от Закона за съхранение и търговия
със зърно като търговец на зърно и дружеството било вписано в Регистъра на
търговците на зърно под № *********, като поради неподновяване на регистрацията
било заличено от този регистър през 2004 г. Дружеството имало открити банкови
сметки в няколко банки. Притежавало фискално устройство
с номер DT 162105 и номер на фискалната памет 02162105.
Свидетелят А.Д., съдружник и управител на дружеството, не
се занимавал пряко с търговската му дейност, а бил възложил тази дейност на подсъдимия
Д.Я.Д., като не е установено
в хода на разследването за това да е изготвено писмено пълномощно. Подсъдимият Д. извършвал цялата търговска дейност на дружеството, а А.Д. на практика само
бил работник при производството и монтажа на алуминиева дограма. Пълномощни за
предоставяне на документи на дружеството имали свидетелката Й.Т.К. – счетоводител и Д.Т.Д. /понастоящем Д./, тогава съпруга на подсъдимия Д.. Свидетелката Д.Д. била
упълномощена и да извършва разпореждане със средствата по банковите сметки на „***“
ООД. Свидетелят Д., като представляващ дружеството
по закон, също е представял документи
пред ТД на НАП във връзка с дейността му, но не знаел какви били тези документи.
Свидетелят Д. не е вземал участие в извършването на търговските сделки, но понякога е подписвал счетоводни документи, възложено му от подсъдимия Д..
Свидетелят К.И. изобщо не се занимавал с дейността на дружеството, в
действителност само бил вписан като съдружник, без изобщо да е извършвал
някаква дейност в него.
В периода 2009 - 2011 г. от името на „***“ ООД подсъдимият Д.Д. извършвал търговска дейност и сключвал
сделки, предимно за търговия със зърно /слънчоглед, пшеница/, слънчогледово масло, трици. Счетоводител на „***“ ООД била свидетелката Й.К.. Тя била счетоводител още при предходните собственици и подсъдимият Д. я
помолил да продължи да попълва счетоводните документи на дружеството, тъй като
се познавали от доста време. Свидетелката К. водила счетоводството и на „Д.“ ЕООД - друго дружество, което „управлявал“ подсъдимият Д..
Подсъдимият е осъден на “лишаване от свобода” за срок от две години и два
месеца, при общ режим, с присъда № 31/08.07.2014г. влязла в сила на
24.07.2014г., постановена по НОХД № 239/2014г. по описа на Окръжен съд – Стара
Загора за това, че в периода 01.05.2008г. – 15.11.2010г. в качеството му на
пълномощник на това дружество е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения по ЗДДС в особено големи размери – 533 832, 20 лв.
От показанията на свидетелката К. се установява, че подсъдимият
Д. не се отнасял отговорно към документите на „***“ ООД,
тъй като не носел всички документи необходими за изготвяне на справки
–декларации по ЗДДС в срок, не давал и банковите извлечения. Свидетелката К. нямала реална представа
за точната дейност на дружеството, защото подготвяла счетоводните документи
единствено по фактурите и другите документи, които й предоставял подсъдимия Д.,
който й ги носел лично или изпращал други лица да й ги занесат. Подсъдимият Д.
отказвал и да представя на счетоводителя си целия кочан фактури, защото той
избирателно решавал коя от фактурите да се включи в даден дневник и съответно в
справката – декларация по ЗДДС за съответния месец. Счетоводни записвания свидетелката
К. извършвала
и без първични документи - само по данни, които Д. й предоставял с обещание, че
след това ще й предаде и самите документи. Свидетелката К. разбирала за част от
сделките, когато по телефона се обаждали представители на различни дружества,
като обяснявали за извършени данъчни проверки, в хода на които разбирали, че в
дневниците за продажбите на „***“ООД не били включени фактури, които им били
издадени. Свидетелката К. търсела подсъдимият Д., който понякога й носел фактурите с тези дружества.
Свидетелката К., след като съставела справките декларации на „***“ ООД не ги подписвала, а търсела подсъдимия Д.,
който най-често изпращал свидетеля А.Д. да ги подпише или свидетелката Д.Д. да ги вземе и даде за подпис на свидетеля Д.. Когато ги давала на Д., свидетелката К. не знаела кой точно
подписва декларациите. Тя единствено имала пълномощно
да подава декларациите и дневниците в ТД на НАП. Въз основа на счетоводните
записвания К. съставяла декларациите и другите изискващи се по ЗДДС документи и
ги подавала в НАП, след като бъдат подписани от управителя или от друг, който
има право да подписва от името на дружеството.
През месец ноември 2010 г. подсъдимият
Д. договорил сделки със „***” ЕООД. Пълномощник на „***” ЕООД през това време бил свидетелят Ж.К. и сделките с подсъдимия Д. договарял лично
той. Свидетелят К. не познавал друг представител на „***” ООД. Между „***“ ООД и „***“ ЕООД имало и други търговски взаимоотношения, като винаги подсъдимия Д. представлявал „***“ ООД. През месец ноември 2010 г. „***“ ООД
доставило на „***” ЕООД - Стара Загора, с ЕИК *** слънчоглед, като за доставките били издадени три броя
фактури № 193/02.11.2010 г.;
№ 187/12.11.2010 г. и № 195/17.11.2010 г. /том ІV,
л.77, 78, 80/. Предметът на доставката по фактура № 187/12.11.2010 г. бил 47 120 кг слънчоглед на стойност 38 638.40 лв.,
по фактура № 193/02.11.2010 г. – 45 200 кг слънчоглед на стойност 32 770 лв.,
по фактура № 195/17.11.2010 г. – 21 820 кг слънчоглед
на цена 0.823 лв. на килограм и 26260 кг слънчоглед на цена 0.822 лв. на
килограм, или общо за 39 543.58 лв. Върху посочените суми, представляващи стойността на всяка сделка, респ.
данъчната основа, бил начислен данък в размер на 20% или 7727.68 лв. по фактура
№ 187/12.11.2010 г.; 6554 лв. по фактура № 193/02.11.2010 г. и 7908.72 лв. по фактура
№ 195/17.11.2010 г.. Размера на данъка бил посочен на
отделен ред във всяка една фактура. Според трите първични счетоводни документа доставчик по сделките било
дружеството „***“ ООД, а получател – „***“ ЕООД. За съставител на трите фактури бил посочен А.Д.. Всички фактури били
придружени от декларации за произход на стоката, а фактури № 187/12.11.2010 г. и № 195/17.11.2010 г. – и с
фискални бонове, издадени от фискалното устройство на „***“ ООД. Сумата по Фактура № 193/02.11.2010 г. била платена
по банков път, наредена на 02.11.2010 г. по сметка на „***“ ООД в „***“ АД и изтеглена на каса в деня на превода. От
показанията на свидетеля караиванов се установява, че доставките на слънчогледа
по фактурите действително са осъществени от Д. на представляваното от него
дружество „***“ ЕООД, поради което и данните от
тези фактури са вписани в дневника му за покупки за данъчен период месец
ноември 2010 г. и са отразени
като покупки с право на данъчен кредит в справката - декларация за същия данъчен
период. По този начин „***“ ЕООД е упражнило право на данъчен кредит
по изброените по-горе три броя данъчни фактури, за които данъчните органи не са
признали това право, тъй като фактурите не били вписани в дневника за
продажбите за м. ноември 2010г. на „***“
ООД.
На 14.12.2010 г.
свидетелката Й.Т.К. подала в ТД на НАП
Пловдив, офис Стара Загора справка-декларация по ЗДДС на „***“ ООД за данъчен период
01.11.2010 г. – 30.11.2010 г. Декларацията била регистрирана под номер 24001225367
и заедно с придружаващите я дневник за покупките и дневник за продажбите
били авторизирани чрез посочване на
имената на управителя А.Д. след
съдържанието им. Документите носели и подпис до имената на управителя и
отпечатък от кръгъл печат на дружеството. За подаването
на книжата бил съставен протокол, подписан от предаващото лице и от приелия ги
служител на НАП. В подадената
декларация по ЗДДС било декларирано, че в рамките на данъчния период - месец ноември 2010 г. ДЗЛ „***“ ООД не било извършвало или получавало
облагаеми доставки и по тази причина не бил деклариран ДДС за внасяне, респ. не било упражнено право на данъчен кредит, като бил деклариран нулев
резултат за месеца. В дневника за продажбите и дневника за покупките за същия
период не били вписани данни от фактури за извършени продажби или покупки, тъй
като подсъдимият Д. не предоставил на свидетелката Киркова данъчни фактури или информация за такива. По този начин подсъдимият
Д. затаил истина, първо - в счетоводството на «***» ООД, като премълчал информацията за три доставки
по № 193/02.11.2010 г.; № 187/12.11.2010 г. и № 195/17.11.2010 г. осъществени от дружеството, с което
фактически извършвал търговска дейност ДЗЛ „***“ ООД в полза на „***“ ЕООД, реализирани през данъчния период м.
ноември 2010г., които поради това не били вписани в дневника за продажби на „***“ ООД за този
период, а после – и пред данъчните органи като в изготвена и подадена в ТД на НАП – Стара
Загора справка – декларация с вх. № 24001225367
е декларирал нулев резултат – декларирано е, че дружеството няма дължим за внасяне ДДС за м. ноември
2010г., при наличието на дължим такъв по трите фактури в общ размер на 22 190,40 лева.
По описания начин през данъчния период м. ноември 2010г. подсъдимият Д. затаил истината в подадената
справка – декларация с вх. № 24001225367
избегнало плащането на
данъчни задължения по ЗДДС в размер на
22 190,40 лева.
През 2011 г. подсъдимият Д. договорил покупка за «***» ООД на слънчогледов шрот със свидетеля Н.Н. - управител на „***” ЕООД. За извършената реална продажба „***” ЕООД издало на „***“ ООД фактура с № 418/11.01.2011 г., като цялата сума била платена по банков път. По тази доставка „***“ ООД упражнило
правото за приспадане на данъчен кредит в справка декларация за съответния данъчен
период – 01.01.2011 г. - 31.01.2011 г.
Подсъдимият Д. решил да се възползва от създадените търговски взаимоотношения
с „***“ ЕООД, като предостави на счетоводителя на „***“ данни за извършени
доставки от „***” ЕООД за данъчен период
месец декември 2010 г. Продиктувал на свидетелката Киркова за вписване в дневника
за покупките за м. декември 2010г. информация за извършени доставки от „***“ ЕООД на „Сатком“
ООД по фактури с № 416/22.12.2010 г. и № 417/28.12.2010 г., като знаел, че в действителност такива
доставки не са били осъществени.
На 14.01.2011 г. свидетелката Й.К. подала в ТД на
НАП Пловдив, офис Стара Загора
справка-декларация по ЗДДС с вх. номер 24001233656 на ДЗЛ „***“ ООД за
данъчен период 01.12.2010 г. – 31.12.2010 г., с приложени към нея дневник за
покупките и дневник за продажбите за същия период, които носели името на
управителя на дружеството свидетелят Д., и били подписани и подпечатани с печата
на дружеството. В дневника за покупките за периода свидетелката К. включила, въз основа на
дадената информация от подсъдимия Д.,
фактури № 416/22.12.2010 г. с данъчна основа 27 896,40 лв. и ДДС в
размер на 5579,28 лв. и фактура № 417/28.12.2010 г. с данъчна основа
36 923,70 лв. и ДДС – 7384,74 лв. или ДДС с право на пълен данъчен кредит
по двете общо 12 964,02 лв. /Дневник за покупки за м. 12.2010 г. – т.ІІІ,
Л.24 от ДП/, с доставчик „***“ ЕООД. Тези данни били отразени и в справка
декларация за м. декември 2010 г., като стойности в данъчната основа на
получените от данъчно задълженото лице „***“ООД
доставки за този данъчен период и в графата за данъчния кредит и така бил
приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 12 964,02 лева по доставки, които не били осъществени.
В действителност през месец януари 2011 г. от „ ***“ ЕООД били издадени фактури с такива номера /416
и 417/, но те не касаели доставки за „***“ ООД, а се отнасяли за доставки на „***“ АД - Стара Загора,
ЕИК ***. Също
така фактурите се различавали и по датата на издаване - фактура № 416 била
издадена на 06.01.2011 г., а фактура №
417 на 11.01.2011 г. /приложени в т.ІІ, л.123 от ДП/, както и по съдържанието
им.
От показанията на свидетеля Н.Н. се установява, че фактури с № 416/06.01.2011 г. и
№ 417/11.01.2011 г. са издадени в полза на “***” АД, като “***” ООД и Д.Д. нямат нищо общо с тези сделки.
Установява се също, че не са издавани други фактури с номера 416 и 417, които
впоследствие да са били анулирани.
През месец февруари 2011 г. подсъдимият Д., като
представител на „***“ ООД и свидетеля И.В., представляващ
„***“
ООД договорили сделка за 300 тона
пшеница при цена 475 лева за тон. По
волята на Д. това количество било разпределено в две фактури – едната за 140
тона - фактура № 141/03.02.2011 г. с данъчна основа 66 500 лв. и ДДС 13 300 лв., а другата
за 160 тона - фактура № 142/04.02.2011 г. с данъчна основа 76 000 лв. и ДДС 15 200 лв. Издадените
фактури свидетелят В. предал на свидетелката Д.Д., която тогава била съпруга на Д. и била
изпратена от него да получи документите. Тъй като „***“ ООД не получило плащания по фактурите, за да
започне предаването на стоките, В. осъществил контакт с подсъдимия Д.. Двамата се съгласили сделките по
двете фактури да бъдат развалени, но подсъдимият Д. не върнал фактурите, за да бъдат анулирани и престанал да отговаря
на телефонните обаждания на свидетеля В.. Тогава от страна на „***“ ООД били съставени кредитни известия – КИ № 154/04.02.2011
г. към фактура № 141/03.02.2011 г. и КИ № 155/09.02.2011 г. към фактура № 142/04.02.2011
г.. Кредитните известия обаче не могли да бъдат връчени
на представител на „***“ ООД. Поради пропуск в счетоводството на „***“ ООД през
месец април на 2011 г. били издадени още две кредитни известия към посочените фактури, но
след установяване на грешката те били анулирани.
Въпреки, че знаел, че такива сделки не били осъществени, подсъдимият Д. предоставил информацията за тях на свидетелката К., които тя
трябвало да включи за данъчен период 01.01.2011 г. -31.01.2011 г., като фактурите отговаряли по
номер, количество на стоката и цена, както били издадени от „*** “ООД, но за да
бъдат отразени в този данъчен период подсъдимият Д. посочил на
свидетелката К., че били издадени през месец януари, а именно:
фактура № 141 от 26.01.2011 г., а фактура № 142 от
27.01.2011 г. С данните от двете фактури за
неосъществени реално доставки „***“ ООД избегнало плащане на
данъчни задължения в общ размер на 28 500 лева, тъй като в данъчен период 01.01.2011 г. – 31.01.2011 г. „***“ ООД упражнило право на приспадане на неследващ се данъчен кредит по
издадените от „***“ ООД фактури с номера
№ 141/03.02.2011 г. и № 142/04.02.2011
г. при липсата на доставки по тях. Данните по тези фактури / данъбна основа и начислен ДДС с право на
данъчен кредит/ били включени от счетоводителя на дружеството в дневника за
покупките на „***“ ООД за м. януари 2011 г. /т.ІІІ, л.33/ и данъка по тях – общо 28 500 лева бил взет предвид при изчисляване
на резултата за деклариране за д. период м. януари 2011г. в СД по ЗДДС с вх. № 24001241999/14.02.2011
г. /т.ІІІ, л.28/. Тази декларация била
подадена от свидетелката Десислава Д. в ТД на НАП Пловдив,
офис Стара Загора. В декларацията се сочели имената на управителя А.Д. след
съдържанието й. Документа носел подпис до имената на управителя и отпечатък от
кръгъл печат на дружеството. Данните от дневниците за
покупките и продажбите били подадени само на електронен носител, съгласно
заявление от управителя.
Описаното по-горе подсъдимият Д. извършвал
с цел избягване плащането на данъчни задължения в особено големи размери –
намаляване на дължимия от „***“ ООД ДДС.
Със Заповед от 07.04.2011 г. на Директора на НАП била възложена ревизия на „***“ ООД - Стара Загора, като
ревизирания период бил 01.01.2009 г. до 31.03.2011 г. Били
установени данъчни задължения в големи размери, след което на основание
чл.205 от НПК била уведомена и прокуратурата.
В хода на досъдебното производство била назначена Съдебно-икономическа
експертиза, видно от която „***“ ООД прилагало двустранна
форма на счетоводно записване в съответствие с изискването на ЗДДС и е
отразявало счетоводните операции, свързани с начисляване и приключване на
данък добавена стойност, както и начисляването на работните заплати
и осигуровки на работещите по трудово правоотношение. По
досъдебното производство е разследван периода 01.01.2009 г. до 31.03.2011 г. От
назначената съдебно–счетоводна експертиза се установява, че в изследвания
период „***” ООД
- Стара Загора неправилно е ползвало данъчен кредит в размер на 288 556,37 лева, както и
не бил начисляван ДДС /по продажби/ за сумата от 152 277,95 лева.
На подсъдимият Д. е повдигнато обвинение за
по-кратък от разследвания период, тъй
като разследващите органи са приели наличието на процесуална пречка за
ангажиране на отговорността на подсъдимия Д. за целия период 01.01.2009 г. до
31.03.2011 г., тъй като същият с влязла в сила на 24.07.2014 г. присъда по НОХД
№ 239/2014 г., ОС - Стара Загора е признат за виновен, че в периода от
01.05.2008 г. до 15.11.2010 г. е извършил престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1,
т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК, като е избягнал установяването и плащането на
данъчни задължения на „Д.“ ЕООД. Разследващите органи са приели, че когато деецът с деянието си избягва
плащането на данъчни задължения на повече лица, вместо на едно лице, отново
извършва едно единствено престъпление, като са се позовали на Постановление
№ 8 от 1956 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно
което: при дадено продължавано престъпление присъдата има сила на присъдено
нещо за всички прояви, които като елементи на това престъпление са извършени
през визирания период от време, независимо, че някои от тях не са били открити
и не са били предмет на обвинението и присъждането.
Съдът намира, че
гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
направените от подсъдимият Д.Д. самопризнания на всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и от доказателствата, събрани в хода
на досъдебното производство, подкрепящи самопризнанията и приобщени към
доказателствата по делото, по реда на чл.283 от НПК, като се акцентира върху
показанията на свидетелите А.Д., К.И., Д.Д., Й.К., Ж.К., Н.Н., И.В., обясненията на подсъдимия Д., дневниците за покупки и продажби и
справките-декларации за инкриминираните данъчни периоди, банкови извлечения,
протоколи за насрещни проверки, посочени при хронологичното им обсъждане, декларация
за семейно и имотно състояние, справка за съдимост на подсъдимия, както и от
писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
Въз основа на гореизложените фактически обстоятелства, съдът прие следното
от ПРАВНА СТРАНА:
От събраните по делото гласни и писмени
доказателства категорично е установено, че подсъдимият Д. е
осъществявал търговската дейност на „***“ ООД. Свидетелят Д. в показанията си твърди, че изрично е упълномощил подсъдимия Д. да извършва
тази дейност. В хода на разследването обаче не е установено
такова пълномощно и по тази причина не е посочено с каква представителна власт е действал подсъдимият Д., от друга страна чл. 255 от НК
не изисква субекта да има представителна власт спрямо юридическото лице, чиито
данъчни задължения е избегнато да бъдат платени, като субект може да бъде всяко
наказателноотговорно лице. В този смисъл е ТР № 4/2016 г. на ВКС, където изрично е посочено, че представителната власт, възникнала
по силата на закон или въз основа на упълномощаване не е единствения критерий
за определяне на субекта на престъплението. От решаващо
значение е дали лицето фактически осъществява дейност и функции на данъчно
задълженото лице, като в настоящото производство с категоричност е установено,
че именно подсъдимият Д. е осъществявал фактическата дейност и функции,
свързани с управлението на „***” ООД.
От друга страна подсъдимият Д. е действал при
т.нар „посредствено извършителство“, тъй като подсъдимият Д. лично не е участвал
в самото изпълнение на престъплението, той не осъществявал изпълнителните деяния,
защото нито е съставял дневниците за покупките на „***“ ООД, нито е съставял декларациите, в които е
затаена истина или в които е приспадан неследващ се данъчен кредит и е
сформиран неверен резултат, нито пък е подавал тези декларации. Неговата
дейност не може обаче да бъде окачествена като подбудителска или помагаческа
проява, тъй като от доказателствата не се установява подсъдимият да е действал
съвместно с поне още едно умишлено действащо лице. Деятелността на подсъдимия Д.Д.
е опосредена от дейност на друго лице, което не е действало виновно – свидетелката
Й.К. и свидетелката Д.Д.. Именно свидетелката К. е съставила дневника за
продажбите за данъчен период 01.11.2010 г. – 30.11.2010 г., в който не са
намерили отражение фактурите, издадени за доставките на „***“ ЕООД. К. е съставила и справка-декларацията, в която е отразено, че за
периода няма данък, който е изискуем от „***“ ООД. К. е подала декларацията и
отчетните регистри в НАП. Но това тя е сторила, тъй като от подсъдимия Д. не са й били
предоставени фактурите за извършените продажби. Свидетелката К. е действала
без да знае какви сделки е извършвал подсъдимия Д., тъй като тя съставяла необходимите
документи само въз основа на информацията, предоставяна й от Д.. Сходна е ситуацията и за
другите два периода, за които се отнася обвинението на Д.. К. е тази, която в
съответните дневници за покупки е отразила данни за посочените фактури с
посочен в тях ДДС и която е съставила декларациите, вземайки предвид данъка по
фактурите, но свидетелката не е знаела, че тези сделки не са реално
осъществени. Тя е подала
декларацията за периода 01.12.2010 г. – 31.12.2010 г. Единствено декларацията
за следващия период е подадена от свидетелката Д.Д.. Подсъдимият Д., знаейки за доставките на „***“ ЕООД не е предал или изпратил на
свидетелката К.
трите фактури за тези доставки. Подсъдимият
Д. с ясното съзнание, че
липсват доставки по фактури № 416/22.12.2010 г. и № 417/29.12.2010 г. с доставчик „ ***“ ЕООД, е предоставил на свидетелката К. данните за тях, които
тя е отразила в дневника за покупките и в изготвената справка-декларация за
периода 01.12.2010 г. – 31.12.2010 г. Подсъдимият Д.
предоставил информация на свидетелката К. и за фактури с номера № 141/03.02.2011 г. и № 142/04.02.2011 г., издадени
от „***“ ООД със съзнание, че не са налице данъчни събития, защото не е платил на
доставчика и не се е стигнало до прехвърляне на право на собственост върху
стоките, които е издиктувал с други дати – съотвенто от 26 и 27 януари 2011г.
за да бъдат включени в данъчния период м. януари 2011г.. Счетоводителката К. без да има съзнание за липсата на доставки
по описаните фактури ги е включила в счетоводството на «***» ООД като ги е
описала в дневниците за покупки за данъчните периоди месец декември 2010г и м. януари
2011 г. и съответните резултати е отразила в справките
декларации за тези данъчни периода, което изключва умисъла й.
Задължение на всяко ЮЛ е цялата търговска дейност
и отчетността да се извършва в съответствие с действащото законодателство –
ЗДДС, ЗСч, ДОПК. Задължението за водене на дневник за продажбите произтича от
чл.124, ал.1 от ЗДДС. Данъчният
период е едномесечен и съвпада с календарния месец. След изтичане на данъчния
период по ЗДДС следва да бъде подадена
справка декларация с резултата от този данъчен период. Декларацията /съгл.
чл.125, ал.1 от ЗДДС/ се подава най-късно до 14-то число на месеца, следващ
данъчния период. От своя страна справката декларация се съставя въз основа на
данните в отчетните регистри – дневник на покупките и дневник на продажбите.
Във връзка с подаването на декларацията на „***” ООД за периода 01.11.2010 г. – 30.11.2010 г. са
нарушени разпоредби на ЗДДС и Правилника за прилагането му, като не е посочен
действителния (истинския) резултат за периода, отговорнст за което има
подсъдимия и това е довело до избягване плащане на ДДС в определени размери.
Със справка декларация № 24001225367/14.12.2010 г. е деклариран резултат за
периода - ДДС за внасяне 0 лева и ДДС за възстановяване 0 лева. Поради невписването
на издадените от „***“ ООД на „***“ ЕООД три броя фактури с № 187/12.11.2010 г., № 193/02.11.2010 г. и № 195/17.11.2010
г. в дневника за продажбите за м. ноември 2010г. по вина на подсъдимия и
непосочването в справка декларация № 24001225367/14.12.2010 г. на сформирания по
тях общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС и на начисления по тях ДДС
размер на 22 190,40 лева /подлежащ на внасяне/, Д. е осъществил изпълнителното деяние по
чл.255, ал.1 т.2, предл.2 от НК “затаи истина в подадена декларация”, като по
този начин е избегнал плащането на данък добавена стойност - данъчно задължение
в размер на 22 190,40 лева.
При следващите два разглеждани данъчни периода деянието
е извършено от подсъдимият Д. чрез изпълнителното деяние „приспаднал неследващ се данъчен кредит“.
Глава 7 от ЗДДС регламентира понятията данъчния кредит и правото на приспадане
на данъчен кредит. Съгласно дефиницията на чл.68, ал.1 ЗДДС данъчният кредит е
сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от собствените
си данъчни задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по облагаема
доставка или в останалите, посочени в алинеята случаи, които нямат значение по
настоящото дело – т.е. необходимо е лицето да е получател по облагаема
доставка. С други думи, ако
няма облагаема доставка не възниква правото за приспадане на данъчен кредит. Данъчният
кредит е сума, която е равна на данъка по облагаемата доставка (чл.69, ал.1 от ЗДДС). Правилото, че извършената облагаема доставка е предпоставка за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит е подчертано още
веднъж по категоричен начин и с разпоредбата на ал.2 – правото на данъчен
кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. В чл.70
и чл.71 от ЗДДС са уредени условията и ограниченията за упражняване правото на
приспадане на данъчен кредит, а в чл.72 – периода и начина за упражняването му.
Правото се упражнява като фактурата се посочи в дневника за
покупките, а размерът на данъчния кредит се включва при определяне на резултата
за деклариране за данъчния период, в който се извършва приспадането.
Установено по делото е, че през данъчен период
01.12.2010 г. – 31.12.2010 г. „***“ ООД, дейността на което е осъществявана от подсъдимия Д., е упражнило право на
приспадане на данъчен кредит по две фактури, издадени от „***“ ООД, както
следва в размер на 5579.28 лв. ДДС по фактура № 416/22.12.2010
г. и в размер на 7384.74 лв.
ДДС по фактура № 417/28.12.2010 г. или в общ размер на 12 964.02 лв. В подадената справка – декларация за д.
период месец декември 2010г. е деклариран резултат за ДЗЛ „***“ ООД - ДДС за внасяне в размер на 119.04
лв. Този резултат е неверен, тъй като
е получен след като от
изискуемите от дружеството данъчни задължения по ЗДДС в размер на 13 083.06 лв.,
възникнали за извършени от него облагаеми доставки (по описани в дневника за
продажби фактури) е приспаднат под формата на данъчен кредит неследващ се такъв
по фактура № 416/22.12.2010
г. и фактура № 417/28.12.2010
г., по които няма реално осъществени доставки. Чрез приспадането
на неследващ се данъчен кредит в размер на 12 964.02 лв. подсъдимият Д. е избягнал плащането на
данъчни задължения на „***“ ООД в същия
размер.
Чрез същото изпълнително деяние – по чл.255, ал.1 т.7 от НК «приспадне неследващ се данъчен кредит» и по
същия начин подсъдимият Д. в условията на посредствено извършителство /както
вече се посочи по-горе/ през следващия данъчен период – от 01.01.2011 г. до
31.01.2011 г. е избягнал плащането на данъчни задължения „***“ ООД в размер
на 28 500 лв., тъй като в дневника за покупки и в резултата по изготвената
справка-декларация за този период са включени фактура № 141/26.01.2011 г. (с начислен ДДС 13 300 лв.) и фактура № 142/27.01.2011 г. (с начислен ДДС 15 200 лв.) с доставчик „***“ ООД, по които
няма реално осъществени в полза на «***» ООД доставки и за ДЗЛ не е възникнало
право на приспадане на данъчен кредит, а такъв е реализиран. Като резултат за този данъчен периода е следвало
да се декларира ДДС за внасяне в размер на 21 244.94 лв., вместо декларирания 7 255.06 лв.
ДДС за възстановяване. Вследствие от неправомерно приспаднатия данъчен кредит по
нереални доставки в размер на 28 500 лв. е деклариран неверен резултат, т.е. така подсъдимият е избегнал плащането на данъчни задължения в размер
на 28 500 лв.
С оглед на приетата за установена по несъмнен начин фактическа обстановка,
съдът намери за безспорно доказано по делото, че по описания начин с деянията
си подсъдимият Д.Я.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, предл.2 и т.7, вр. с чл.26, ал.1 от НК, като в периода от
14.12.2010 г. до 14.02.2011 г., в гр. Стара Загора, посредством Д.Т.Д., ЕГН **********
и Й.Т.К., ЕГН **********, чрез
затаяване на истина в подадена декларация и чрез приспадане на неследващ се
данъчен кредит избегнал плащането на данъчни задължения по ЗДДС на „***” ООД общо в размер на
63 654.42 лв. -
данък в особено големи размери, чрез три отделни, извършени при условията на
продължавано престъпление деяния:
- на 14.12.2010 г., в
гр. Стара Загора, посредством Й.Т.К. избегнал плащането на
данъчни задължения по ЗДДС на „***” ООД в размер на 22 190,40 лв. чрез
затаяване в подадена СД по ЗЗДС с вх. номер 24001225367/14.12.2010 г. на истина
за дължим данък върху добавената стойност, начислен в издадени от „***“ ООД фактури №
193/02.11.2010 г., № 187/12.11.2010 г. и № 195/17.11.2010 г.;
- на 14.01.2011 г., в
гр. Стара Загора, посредством Й.Т.К. избегнал плащането на
данъчни задължения по ЗДДС на „***” ООД в размер на 12 964,02 лв. чрез
приспадане на неследващ се данъчен кредит, като в СД по ЗЗДС с вх. номер
24001233656/14.01.2011 г. при определяне на резултата за данъчния период е
включен размера на данъка, начислен във фактури № 416/22.12.2010 г. и №
417/28.12.2010 г. по които няма осъществени реални доставки;
- на 14.02.2011 г., в
гр. Стара Загора, посредством Й.Т.К. и Д.Т.Д. избегнал плащането на
данъчни задължения по ЗДДС на „***” ООД в размер на 28 500 лв. чрез
приспадане на неследващ се данъчен кредит, като в СД по ЗДДС с вх. номер
24001241999/14.02.2011 г. при определяне на резултата за данъчния период е
включен размера на данъка, начислен във фактури № 141/03.02.2011 г. и №
142/04.02.2011 г. по които няма осъществени реални доставки.
От субективна страна деянията са извършено виновно
от подсъдимия, под формата на пряк умисъл, като същият е съзнавал обществено
опасния им характер, предвиждал е общественоопасните последици на всяко от тях
и е искал настъпването им.
Подсъдимият Д. е
извършил деянията по обвинението в условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като трите отделни деяния осъществяват
поотделно състава на едно и също престъпление – по чл.255, ал.3, вр. с ал.1 от НК, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Размерът на данъчните задължения, чието плащане подсъдимият Д. е избегнал е
в «особено големи размери», тъй като пет пъти надхвърля
предвидения в чл.93, т.14 от НК минимален размер от дванадесет хиляди
лева.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на
законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия
принцип в специалната част на закона за извършеното от подсъдимия Д.Я.Д. престъпление
по чл.255,
ал.3 от НК, във вр. ал.1, т.2, предл.2 и т.7 и чл.26, ал.1 от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на
част или цялото имущество на виновния.
При определянето
и индивидуализацията на наказанията за посоченото престъпление съдът обсъди
направеното от подсъдимата самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и
анализира обществено опасния характер на деянието, личността на подсъдимата,
подбудите за извършване на деянието, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете влошеното му здравословно
състояние видно от Епикриза от 28.03.2016 г., издадена от Клиника по неврология
и медицина на съня при «Токуда Болница» - София, установяващо претърпени
мозъчен инфаркт, исхемичен мозъчен инсулт в басейна на лява средномозъчна
артерия, десностранна централна хемипареза в обратно развитие, частична моторна
афазия, както и отдалечеността на времето на извършване на престъпление, от
което са изминали шест години. Като отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство съдът отчете лоши характеристични данни, които се извеждат от
справката му за съдимост за налични към настоящия момент други
осъждания за престъпления против собствеността и данъчни измами, за които са налагани и изтърпени ефективни наказания
«лишаване от свобода», най-тежкото от които /определено като общо наказание/ е
в размер на три години. Съдът отчете по-висока степен на обществена опасност на
деянието с оглед на това, че укритите данъчни задължения надхвърлят пет пъти
размера от 12 000 лв. приет от законодателя като критерий за «особено
големи размери», като отчете и по-висока степен на обществена опасност на дееца
с оглед на трайно установените му престъпни навици.
Съдът отчете като причини и условия за извършване на престъплението –
стремежът на подсъдимия Д. за облагодетелстване по престъпен начин.
С оглед на така
изложените и отчетени обстоятелства по чл.54 от НК и превеса на смекчаващите
отговорността обстоятелства съдът прие, че най-справедливо е санкцията да бъде определена
над предвидения от закона минимум и под средния размер за това престъпление, а
именно от четири години и шест месеца «лишаване от свобода». Съдът намери, че с
по-нисък размер на наказанието не биха се постигнали целите на специалната и на
генералната превенция по чл.36 от НК.
С оглед на направеното
от подсъдимия самопризнание по чл.371, т.2 от НПК и на основание чл. 373, ал.2
от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК редуцира с една трета наказанието
лишаване от свобода и присъди подсъдимият Д. да изтърпи три години.
Съдът прие, че посочените смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по см. на
чл.55, ал.1 от НК и не са налице основанията за приложение на чл.58а, ал.4 от НК.
За поправянето и превъзпитанието на конкретния
извършител съдът намери, че се налага същото да бъде изтърпяно ефективно,
поради което и на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС постанови това да
стане при първоначален “Строг” режим.
Съдът не наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото наказание «конфискация»,
поради липсата на доказателства установяващи Д. да притежава имущество.
Съдът не приложи чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК с оглед на мжожеството осъждания на подсъдимия Д. и наличието на друго
висящо наказателно производство срещу него – НОХД № 32/15г. по описа на Окръжен
съд – Стара Загора, по което с Присъда № 48/02.12.2015 год. за данъчна измама е
осъден на шест години лишаване от свобода, изменена с Решение № 5 от
09.01.2016г. по ВНОХД № 22/2016г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което
е намалено наказанието от шест на ПЕТ години лишаване от свобода, поради което
прие, че това следва да се случи в отделно производство по реда на чл.306,
ал.1, т.1 от НПК.
На
основание чл.189, ал.1 и ал.3 от НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия
направените по делото разноски в хода на досъдебното производство в размер на 540
лева, които да заплати в полза на МВР по
бюджетната сметка на ОД на МВР – Стара Загора.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: