Р Е Ш Е Н И Е

№ 56

гр.Габрово, 19.04.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на втори април две хиляди и деветнадесета година  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

 

при секретаря  Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдията РАЧЕВ адм. д. № 322 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

         Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл.68 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ Образувано е по повод жалба вх. № 1872/8.11.2018г. по описа на Административен съд – гр. Габрово на Савина Христова Цонева в качеството й на директор на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ – Габрово, пл. Възраждане № 23, чрез пълномощника й адв. И.Х.,***, сочен и като съдебен адрес  против  Решение № 386 от 26.09.2018г. по преписка № 132/2016г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/.

            С посоченото решение КЗД е: 1) установила че С. Ц. в качеството си на директор на Регионалната библиотека „Априлов-Палаузов“ – Габрово е осъществила дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т.1 от ДР на същия закон, спрямо П.П. на основата на признак „увреждане“; 2) препоръчала на основание чл. 47, т.6 от ЗЗДискр. на директора на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ Габрово с превантивна цел да се въздържа за в бъдеще от подобни дискриминационни действия и да не допуска неравно третиране на свои служители на основаната на признаците изброени в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.; и 3) оставила без уважение жалбата на П. в останалата й част.

            В жалбата, в становищата изразени в съдебно заседание и в представената писмена защита се съдържат оплаквания за неправилни изводи довели до незаконосъобразност на решението на Комисията, които най-общо се свеждат до следното: При първото прекратяване на трудовото правоотношение с ответницата П.П., осъществено със заповед от 6.10.2014г., директорът на библиотеката се бил съобразил с допълнителното експертно решение на ТЕЛК от 18.09.2014г., според което П. не можела да изпълнява длъжността, която заемала – „библиотекар“. Заповедта с която е била уволнена повторно, била отменена, поради неправилно изчислен срок от страна на работодателя, в който възстановения работник е следвало да се върне на работа. А относно публикацията във вестник „100 вести“ Директорът на библиотеката не следвало да носи отговорност, тъй като това бил личен извод на автора на статията. Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски.

            Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния й представител - юрк. Г., оспорва жалбата. По съществото на спора счита, че жалбата е неоснователна и моли за отхвърлянето й. Алтернативно пледира прекомерност на адвокатското възнаграждение.

            Заинтересованата страна – П.Т.П. лично и в изготвена от процесуалния й представител, адв. Н., писмена защита, изразява становище за неоснователност на жалбата. Развива доводи за законосъобразност на обжалвания административен акт. Адвокат Н. моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена от него безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

            Заинтересованата страна - Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ Габрово, чрез директора си С. Ц. не оспорва жалбата.

            І.По допустимостта на жалбата.

            1.Административен съд Габрово констатира, че жалбата е процесуално недопустима в частта, с която се оспорва дадената с решението на КЗД препоръка /втори диспозитив на решението/, поради липса на годен предмет на съдебен контрол.

            Съгласно чл. 47, т.6 ЗЗДискр. Комисията може да прави препоръки за преустановяване на дискриминационни практики. Упражнявайки тази си компетентност, с оспореното решение Комисията е отправила препоръка до директора на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ Габрово с превантивна цел да се въздържа за в бъдеще от подобни дискриминационни действия и да не допуска неравно третиране на свои служители на основаната на признаците изброени в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Анализът на правомощията на КЗД по чл. 47 от ЗЗДискр. и съпоставката на този законов текст с разпоредбите на чл. 65 и чл. 76, ал. 1 налага извод, че в атакуваната от директора на библиотеката част от решението на КЗД няма белезите на годен за обжалване административен акт. В тази част волеизявлението на Комисията има препоръчителен характер, с него не се създават права или задължения, нито се засягат права, свободи или законни интереси на адресата, като дали и доколко последният ще се съобрази с препоръката зависи само от неговата воля. За разлика от задължителните предписания, които представляват ПАМ, препоръките по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. нямат правнообвързващ ефект и изпълнението им не е скрепено с държавна принуда. Препоръката представлява предложение за подобряване на дейността на съответния адресат и е израз на предоставената от закона сигнално-охранителна функция на Комисията, насочена към превенция в сферата на равното третиране при осъществяването на трудовите права и задължения. Предвид изложеното диспозитивът на решението на КЗД, в частта, с която Комисията е упражнила компетентността си по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр., не подлежи на съдебна проверка и жалбата срещу него е недопустима.

            2. Жалбата е недопустима и в частта на решението /трети диспозитив/ с която КЗД е оставила без уважение жалбата на П. в останалата й част, поради липса на правен интерес на жалбоподателя.

            3. На основание чл. 159, т. 1 и т.4 от АПК жалбата на С. Х. Ц. в качеството й на директор на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ – Габрово, пл. Възраждане № 23, чрез пълномощника й адв. И.Х.,***, сочен и като съдебен адрес  против  Решение № 386 от 26.09.2018г. по преписка № 132/2016г. на Комисията за защита от дискриминация в частта й срещу решението на КЗД, с което на основание чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. е дадена препоръка  и в частта с която е оставена без уважение жалбата на П.П. до Комисията, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото да се прекрати в тази му част.

 

            ІІ.Жалбата в останалата й част е допустима.

            Производството пред КЗД е образувано по жалба на П.Т.П. с оплаквания за осъществена по отношение на нея дискриминация. С обжалваното решение /първи диспозитив/ Комисията е установила, че С. Ц. в качеството си на директор на Регионалната библиотека „Априлов-Палаузов“ – Габрово е осъществила дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т.1 от ДР на същия закон, спрямо П.П. на основата на признак „увреждане“. Действията, с които, според Комисията, е осъществена дискриминацията са: 1) прекратяването на трудовото правоотношение на П. със Заповед № 6/6.10.2014г. на Директора на библиотеката; 2) прекратяването на трудовото правоотношение на П. със Заповед № 27/19.03.2015г. на Директора на библиотеката; 3)публикацията във вестник „100 вести“ в броя от 26.02.2015г. със заглавие „Колегите на П.П. се притесняват че ще трябва да вършат и нейната работа“.

            1.Не е спорно между страните, че П.П. е била назначена като библиотекар в отдел „Изкуство“ в РБ „Априлов-Палаузов“ – Габрово. С ЕР № 2080/25.06.2014г. на ТЕЛК „Общи заболявания“ при МБАЛ-Габрово на П. е определена 89 % нетрудоспособност. С допълнително ЕР № 2782/18.09.2014г. същата ТЕЛК, е заключила, че лицето не може да изпълнява длъжността „библиотекар“. Позовавайки се на това допълнително ЕР директорът на библиотеката със Заповед № 6/6.10.2014г. е прекратил трудовото правоотношение с П. на основание чл. 328, ал.1, т.12 от КТ поради обективна невъзможност на работника да изпълнява трудовия договор. Заповедта е обжалвана пред Районен съд – Габрово, а допълнителното ЕР на ТЕЛК – пред НЕЛК. В хода на производството пред районния съд, НЕЛК с решение № 0892/4.12.2014г. е отменил обжалваното пред нея допълнително ЕР и постановила, че лицето може да работи като „библиотекар“. Габровския районен съд с Решение № 35/28.01.2015г. по гр.д. 2485/2014г. е отменил  Заповед № 6/6.10.2014г. на директора на библиотеката и е възстановил П. на работа.  

            Неоснователни са доводите на жалбоподателя в настоящото производство, че при издаване на Заповед № 6/6.10.2014г., същия се е съобразил с допълнителното ЕР на ТЕЛК-Габрово. Към момента на прекратяването на трудовото правоотношение посоченото експертно решение все още не е  влязло в сила, следователно не е добило стабилитет и по тази причина не е породило своите правни последици. Към този момент то все още не съществува за правния мир. Комисията е установила, че в библиотеката, а това не спори и от страните, работят още двама работници с намалена трудоспособност, за които няма заключение че не могат да изпълняват функциите на длъжностите на които са назначени. Факта, че към момента на издаване на заповедта, допълнителното ЕР все още не е било влязло в сила, означава, че в библиотеката работят трима души с намалена трудоспособност, за които към този момент няма заключение, че някой от тях не може да изпълнява трудовите си функции. Като е прекратил трудовото правоотношение на единия от тези трима работещи, в случая – П., директорът я е третирал по-неблагоприятно и несъмнено е осъществил тормоз по отношение на нея.

            2. Тормоз е осъществен и чрез прекратяването на трудовото правоотношение с П., осъществено със Заповед № 27/19.03.2015г. на директора на библиотеката, на основание чл. 325, ал.1, т.2 от КТ, поради неявяване за заемане на предишната работа.

            Както бе посочено по-горе Габровският районен съд с Решение № 35/28.01.2015г. по гр.д. 2485/2014г. е отменил  Заповед № 6/6.10.2014г. на директора на библиотеката и е възстановил П. на работа. Направен е опит съобщението по чл. 345, ал.1 от КТ, да бъде връчено на процесуалния представител на П. по това дело, но адв. Н. е отказал да получи съобщението. Въпреки това директорът на библиотеката е започнал отброяването на 14-дневния срок, в който работника следва да се яви на работа, от датата на отказа на адв. Н. /14.03.2015г./. Изчислявайки, че срока е изтекъл на 18.03.с.г. на следващата дата - 19.03.2015г. е издал заповед № 27/19.03.2015г. на директора на библиотеката, за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал.1, т.2 от КТ. С Решение № 312/18.09.2015г. по ГД 1081/2015г. Районен съд – Габрово е отменил заповедта и е възстановил П. на работа. С Решение № 241/30.112015г. по ВГД 3342/2015г. Окръжен съд – Габрово е оставил в сила решението на първата инстанция, а с Определение № 287/18.03.2016г. по ГД 898/2016г. състав на ВКС, Гражданска колеги, ІV отделение не е допуснал касационно обжалване. В съдебните актове на трите съдебни инстанции /л.46-54/, подробно е обосновано защо не е било допустимо съобщението по чл. 345, ал.1 от КТ, да бъде връчено на адв. Н.. Настоящия състав изцяло споделя тези мотиви, които тъй като са известни на страните по настоящия спор, не намира за нужно да преповтаря.

            Незаконосъобразното отброяване на срока, довело до прекратяването на трудовото правоотношение с П., без да се изчака връчване на съобщението по ред, съобразен с нормативните правила, сочи на проявен тормоз и поставяне в неблагоприятно положение на адресата на заповедта.

 

            Тук е мястото да се отбележи, че съобразно дефиницията дадена в §1, т.1 от ЗЗДискр. "Тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. С двете незаконосъобразни прекратявания на трудовите правоотношения, за уволнения работник, несъмнено е саздадена унизителна среда. Ръководителят упражнявайки властта си да прекрати трудовия договор, но извършено в разрез със законовите изисквания, е унизил работника и е създал за последния среда, в която за един не малък период от време работникът е бил лишен от трудови доходи и му се е налагало да защитава правата си.  Настоящият състав изцяло споделя мотивите изложени в обжалвания административен акт, в тази им част.

 

            3. Настоящият състав на Административен съд – Габрово, намира за основателни възраженията жалбоподателя в третата им част – относно публикацията във вестник „100 вести“ и по тази причина не споделя изводите до които е достигнала Комисията в решението си, предмет на съдебен контрол, в тази му част. 

            В производството пред съда бе разпитана като свидетел Н. Т. – автор на четирите публикации свързани с уволнението на П. и последвалото го възстановяване на работа на същата. Конкретно за статията „Колегите на П.П. се притесняват, че ще трябва да вършат и нейната работа“ публикувана в брой 46 от 16.02.2015г. /л.227/ в проведеното на 19.02.т.г. съдебно заседание, свидетелят заявява: „…в текста става въпрос, че колеги на П. изразяват мнение, че заради големите изисквания, които се дължат на увреждането ѝ, ще се наложи някой да ѝ помага по време на работа. Такива становища аз видях изразени писмено в протокол от заседание на Дирекционния съвет на библиотеката, както и видях становище на Службата по трудова медицина, където подробно беше описано какво може и не може да върши човек. Това е мой извод, след като се запознах с документите и след като разбрах какво се е говорило на Дирекционния съвет“ /л.255/ С оглед тези показания на свидетеля, се налага извода, че директора на РБ „Априлов-Палаузов“ не е извършил нищо укоримо във връзка с тази публикация, не е осъществил дискриминация спрямо П. и не следва да носи отговорност за изразеното от друга персона мнение.

           

            Въпреки изложеното в т. ІІ.3. от настоящите мотиви, изводите достигнати по-горе в т. ІІ.1. и ІІ.2. /относно двете уволнения/ са достатъчни да се заключи че решението на КЗД е правилно и законосъобразно, като краен резултат и оспорването срещу него следва да бъде отхвърлено. 

 

            С оглед този резултат по делото, претенцията за присъждане ан разноски в полза на адв. Г.н. при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата /виж. Договор за правна защита и съдействие л.214/, следва да бъде уважена на основание чл. 143, ал.3 от АПК в размера по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 500.- лева  

           

            Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2, in fine от Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Габрово

 

            Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. Х. Ц. в качеството й на директор на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ – Габрово, пл. Възраждане № 23, чрез пълномощника й адв. И.Х.,***, сочен и като съдебен адрес  против  Решение № 386 от 26.09.2018г. по преписка № 132/2016г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта му, с която е препоръчала на основание чл. 47, т.6 от ЗЗДискр. на директора на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ Габрово с превантивна цел да се въздържа за в бъдеще от подобни дискриминационни действия и да не допуска неравно третиране на свои служители на основаната на признаците изброени в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.

            ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 322 по описа на Адмнистративен съд – Габрово за 2018г. в тази му част.

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. Х. Ц. в качеството й на директор на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ – Габрово, пл. Възраждане № 23, чрез пълномощника й адв. И.Х.,***, сочен и като съдебен адрес  против  Решение № 386 от 26.09.2018г. по преписка № 132/2016г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на П.  П..

            ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 322 по описа на Адмнистративен съд – Габрово за 2018г. в тази му част.

 

            ОТХВЪРЛЯ оспорването на С. Х. Ц. в качеството й на директор на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ – Габрово, пл. Възраждане № 23, чрез пълномощника й адв. И.Х.,***, сочен и като съдебен адрес  против  Решение № 386 от 26.09.2018г. по преписка № 132/2016г. на Комисията за защита от дискриминация, в останалата му част.

 

            ОСЪЖДА С. Х. Ц. директор на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ – Габрово, пл. Възраждане № 23 да заплати на Г.Х.Н. с ЕГН **********,*** сумата 500.- /петстотин/ лева – разноски по делото, на основание чл. 143, ал.3 от АПК във връзка с чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

 

            Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд, чрез Административен съд – Габрово, с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, а в частта му, която има характер на определение - с частна жалба в 7-дневен срок.

 

            Препис от настоящото да се изпрати на страните.    

 

 

 

                                                           СЪДИЯ: