Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1787 от 23.12.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на десети декември две хиляди и двадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Даниела Драгнева
2. Диана Ганева
при секретаря И. Г.и прокурор
Дарин Христов като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 1878 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на А.С.А. ***, с ЕГН ********** против Решение №113/30.07.2020г., постановено по НАХД №191/2020г. по описа на
Районен съд -Айтос, с което е потвърдено наказателно постановление №391/05.05.2020г., издадено от директора на РДГ Бургас,
с което на А., за нарушение на 24, ал.5 от ЗРА, във вр. с чл.32, ал.1 и ал.3 от
ЗРА и на основание чл.70, ал.1 от ЗРА, е наложена
глоба в размер на 1500 лева. Иска се от съда да отмени оспорваното решение
като незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуални правила и на
материалния закон, както и поради неговата необоснованост. Посочените в жалбата
оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК, във връзка с чл.63, ал.1,
изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови
доказателства.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е
постъпило становище от процесуалния представител на касатора –адв.Н. с искане
за отмяна решението на РС - Айтос и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касация, редовно уведомен, не се представлява и не ангажира
становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за
неоснователност на жалбата, като иска от съда да остави в сила обжалваното
решение.
Касационната
жалба e
подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.
210, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, в пределите на касационната
проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав,
намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
С Решение №113/30.07.2020г. Районен съд – Айтос е потвърдил наказателно постановление №391/05.05.2020г., издадено
от директора на РДГ Бургас, с което на А., за нарушение на 24, ал.5 от ЗРА, във
вр. с чл.32, ал.1 и ал.3 от ЗРА и на основание чл.70,
ал.1 от ЗРА, е наложена глоба в размер на 1500 лева. За да постанови
решението, съдът е приел, че в проведеното административнонаказателно
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като при
съставяне на АУАН и при издаване на НП са спазени разпоредбите
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество е приел, че
установеното деяние е доказано и съставомерно и е обосновал извод за правомерно
ангажиране на отговорността на лицето на посоченото правно основание. Наложеното административно наказание съдът е преценил за
правилно определено по вид и размер в минималния установения от законодателя
такъв и предвид липсата на
предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН е потвърдил наказателното
постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Административнонаказателната
отговорност на А. е ангажирана за това, че 16.04.2020г., в землището на с.Руен,
язовир Руен, същият е установен да извършва любителски риболов с една
въдица-пръчка, поставена в работно положение във водата, в периода на забраната
за риболов от 15.04.2020г. до 31.05.2020г., без да е уловена риба. В присъствие
на нарушителя бил съставен АУАН, а впоследствие издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Настоящият
съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и
законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства
по установяването на административното нарушение и налагането на
административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани писмени и
гласни доказателства, който заедно с възраженията на жалбоподателя съдът е
разгледал и обсъдил всестранно и
обективно, при постановяването на своето решение. Съдът в съответствие с
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето
решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с
разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на
обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното
административно наказание.
Възраженията на касатора,
изложени в касационната жалба, за приложението на чл.28 от ЗАНН са неоснователни. В тази
връзка съдът намира за нужно да отбележи, че законодателят не е дефинирал
понятието "маловажен случай" в ЗАНН, поради което приложимите
критерии при определяне на дадено административно нарушение като
"маловажен случай" следва да се изведат от чл. 93, т. 9 от НК,
с оглед препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН. Разпоредбата
на чл. 93, т. 9 от НК
предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В този смисъл
следва да се преценяват фактите на липса или незначителност на вредните
последици, характера на вредните последици, ако такива са настъпили от
нарушението, както и смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно
реализирания механизъм, характеризиращите предмета на нарушението особености,
липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и
подбудите за извършване на нарушението, социалното отражение на нарушението,
така и фактическите данни по отношение на нарушителя. След съобразяване на
посочените обстоятелства може да се направи извод за съответната степен на
обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
В конкретния случай, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че жалбоподателят
е осъществил състава на административното нарушение, за което е бил наказан и извършеното
нарушение не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. В
случая обществената опасност на деянието следва да се прецени като немалка,
предвид интересите, които се защитават, а именно риболов по време на забрана за
извършването му. Несъмнено нарушението е извършено по време на забрана, което
налага извод за умишлено, целенасочено пренебрегване на установено от закона
правило за поведение. Именно и с оглед характера на обществените отношения,
които се засягат засягат, законодателят е предвидил и висок размер на глобата
от 1500 до 3000 лв.
По изложените съображения и при липса на
касационни основания за отмяна, решението на районния съд следва да се остави в
сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 63, ал.1, изречение второ
от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №113/30.07.2020г., постановено по НАХД №191/2020г. по описа на
Районен съд-Айтос.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.