МОТИВИ
ПО НОХД № 1447/2016 г.
Подсъдимият О.А.А.
*** извършване на престъпления по:
-Чл. 304а,
вр.чл. 304, ал.1 от НК за това, че на ********г. в гр.П. е дал подкуп паричната
сума от 10 лева /един брой банкнота с номинал 10 лева, сериен № БМ *******/ на
длъжностни лица, които заемат отговорно служебно положение, а именно на
полицейски органи – Н.Г.Г., с ЕГН-********** – ************ към група „*****“
при сектор „***“ при ОД на МВР гр.Пловдив и И.Д.С., с ЕГН-********** – **********
към група „*****“ при сектор „***“ при ОД на МВР гр.Пловдив, за да не извършат
действия по служба, а именно: да не съставят акт за установяване на
административно нарушение по ЗДвП.
-Чл.343б, ал.1
от НК за това, че на *****г. в гр.П. е управлявал МПС – лек автомобил марка
„Рено“, модел „Меган“, с Дк № ******, с концентрация на алкохол в кръвта над
1,2 на хиляда, а именно: 1,77 промила на хиляда, установено по надлежния ред –
с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410+“, с фабричен № ARSK 0281.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа внесените обвинения.
Подсъдимият не
се признава за виновен.
Пловдивският окръжен
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира че в хода на
съдебното следствие се установи фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, а именно:
На *******г.
свидетелите Н.Г. и И.С. – ********* при група „*****“, сектор „***“ при ОД на
МВР гр.Пловдив, работили като автопатрул според определения наряд в гр.Пловдив
от 20.00 часа на същия ден до 08.00 часа на ********г. със служебен лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК№ ********.
На *******г.
вечерта, след 22.00 часа подсъдимият О.А., който бил употребил алкохол, въпреки
че не притежавал свидетелство за правоуправление на МПС, тръгнал с лек
автомобил, марка „Рено“, модел „Меган“ с ДК № ******** /собственост на М. Л. Я.
от с.П., обл.П./ по бул. „Ц. ш.“, като
навлязъл в локалното платно, успоредно на булеварда. По същото време, около 22.10 часа, след него
в локалното платно, успоредно на бул.“Ц. ш.“, навлезли патрулиращите полицейски
служители – свидетелите Г. и С. със служебния автомобил, като автомобилът
управлявал свидетелят Г.. В района на номер ****** от бул. „Ц.ш.“ настигнали
автомобила, управляван от подсъдимия А.,
който се движел с ниска скорост. Задминавайки го, на полицейските служители
направило впечатление, че водачът е в неадекватно състояние и след като
забелязал полицейския автомобил, спрял управляваното от него „Рено“ на тротоара
на локалното платно. След като забелязали това полицейските служители обърнали
автомобила и се върнали обратно, за да извършат проверка на водача. Свидетелите
Г. и С. спрели служебния автомобил в близост до лекия автомобил на подсъдимия,
като поискали от него документи за самоличност и документи за управлявани
автомобил. Подсъдимият А. представил лична карта, както и свидетелство за
регистрация на автомобила, като казал, че няма свидетелство за управление на
МПС. При извършване на проверката, полицейските служители констатирали, че
подсъдимия А. бил във видимо нетрезво състояние и лъхал на алкохол. Свидетелят Г.
наредил на подсъдимия да излезе от управлявания от него автомобил, за да бъде
извършена проверка за употреба на алкохол.
А., слизайки от полицейския автомобил, отказал да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол, при което свидетелят Г. отвърнал, че в такъв
случай следва да се състави акт за установяване на административно нарушение и
се насочил към полицейския автомобил, за да извади документите за съставянето
на АУАН, които били поставени отзад на задната седалка на автомобила. Когато
подсъдимият видял, че намеренията на полицейските служители са сериозни,
заявил: „****…“, „*****“, „*******“ и с едната
си ръка подхвърлил на задната седалка на полицейския автомобил през
отворената врата банкнота с номинал от 10 лева. Когато видели какво сторил
подсъдимият, полицейските служители му разяснили, че ще го откарат в V-то РУ на МВР гр.Пловдив, където ще бъде задържан
по реда на ЗМВР за извършеното, при което подсъдимият отвърнал, че ще викне
друг шофьор и ще каже, че не е карал колата. Полицейските служители качили
подсъдимия в служебния автомобил и го отвели в
V-то РУ на МВР гр.Пловдив, като
преди това направили няколко неуспешни опита да го тестват за употреба на
алкохол с техническо средство. Пробите не били качествени, тъй като подсъдимият
не спазвал стриктно указанията на полицейските служители относно начина и
времетраенето на вдишване в дрегера. Когато отвели подсъдимия в V-то РУ на МВР гр.Пловдив, пред сградата на
същото, след като се обадили на дежурния инспектор полицейските служители отново тествали
няколко пъти подсъдимия А. за употреба на алкохол с „Дрегер“, като в един от
случаите уредът отчел качествена проба, сочеща на съдържание в кръвта 1,77
промила на хиляда. На подсъдимия му се съставили актове за установяване на
административно нарушение – за употреба на алкохол и за управление на МПС, без
свидетелство за правоуправление. Бил му издаден и талон за кръвна проба, като
му било разяснено, че следва да се яви
до 45 минути от издаването му, като разходите са за негова сметка. А.
собственоръчно написал на талона за медицинско изследване, че няма пари и поискал да си тръгне за вкъщи от района на V-то РУ на МВР
гр.Пловдив, което наложило поставянето на белезници и задържането му за 24 часа
от дежурния по управление. При извършения оглед на местопроизшествието, от
задната седалка на полицейския автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК№ *****
била иззета банкнота с номинал 10 лв., сериен № БМ *********.
За да приеме
изложената фактическа обстановка, съдът не кредитира версията на подсъдимия А.,
че не е управлявал автомобила, в който е бил спрян за проверка, както и че с
него е имало друго лице – „Бегу“ – разпитаният в хода на съдебното следствие
свидетел П. К., тъй като същата гради
защитна теза, опровергана от останалите
доказателства по делото. На първо място, това са показанията на полицейските
служители – свидетелите Г. и С., които излагат добросъвестно и подробно всички
обстоятелства около проверката и задържането на подсъдимия А.. Няма основания у
съда да се съмнява в тяхната достоверност, още повече, че същите са служебно
натоварени с осъществяване на контрол по охрана на обществения ред и контрол по
спазване на ЗДвП, като няма данни по делото да имат някакво лично и негативно
отношение към подсъдимия преди срещата им. В подкрепа на техните показания е
иззетото веществено доказателство – една банкнота от 10 лв., сериен № БМ *****,
от задната седалка на полицейския автомобил, за която в протокола за оглед на
местопроизшествието /лист 9 от ДП-во/ подсъдимият А. не е отразил никакви
възражения, както и другите писмени доказателства по делото. Видно от протокола
за личен обиск по чл. 80 от ЗМВР /лист 23 от ДП-во/ към момента на извършване
на същия у подсъдимия не е имало никакви пари сред намерените и описаните вещи.
Съдът не кредитира показанията на разпитания по искане на подсъдимия и защитата
му свидетел – К., че е бил в автомобила заедно с подсъдимия А., както и че са
чакали на мястото, където А. е задържан, някакво момиче. Очевидно, тези
показания обслужват единствено защитната версия на А., тъй като са дадени от
заинтересован по делото свидетел, който е приятел на подсъдимия и живеят в един
и същи жилищен район, както изрично заяви в съдебно заседание.
В хода на
съдебното следствие се проведоха и очни ставки между подсъдимия, свидетелите Г.
и С., както и очни ставки между свидетелите Г., С. и К., които не отстраниха
противоречията в показанията на свидетеля К. и обясненията на подсъдимия А., от
една страна и тези на свидетелите С. и К. от друга, но както стана дума по-горе
съдът се доверява изцяло и кредитира показанията на полицейските служители.
При установената
фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият О.А.А. *** е осъществил признаците на престъпните състави на:
Чл. 304а, вр.чл.
304, ал.1 от НК за това, че на *****Г.. в гр.П. е дал подкуп паричната сума от
10 лева /един брой банкнота с номинал 10 лева, сериен № БМ *****/ на длъжностни
лица, които заемат отговорно служебно положение, а именно на полицейски органи
– Н.Г.Г., с ЕГН-********** – ******* към група „*****“ при сектор „***“ при ОД
на МВР гр.Пловдив и И.Д.С., с ЕГН-********** – ********* към група „*****“ при
сектор „***“ при ОД на МВР гр.Пловдив, за да не извършат действия по служба, а
именно: да не съставят акт за установяване на административно нарушение по
ЗДвП.
Полицейските
служители Г. и С. са полицейски органи, съгласно чл. 57, ал.1 от ЗМВР, а също и
длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, тъй като на същите е
възложено да изпълняват със заплата служба в държавно учреждение – МВР.
Банкнотата от 10 лева е дадена от подсъдимия А. /е хвърлена на задната седалка/, именно за да ги мотивира да не му съставят
АУАН, в качеството им на полицейски органи.
-Чл.343б, ал.1
от НК за това, че на ***********г. в гр.П. е управлявал МПС – лек автомобил
марка „Рено“, модел „Меган“, с ДК № *******, с концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда, а именно: 1,77 промила на хиляда, установено по надлежния
ред – с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410+“, с фабричен № ARSK 0281.
От субективна
страна деянията са извършени с пряк умисъл, при целени и настъпили обществено
опасни последици.
Възраженията на
адвокат К., изложени пред настоящата инстанция, за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, са
неоснователни.
Съдът не
констатира в хода на досъдебното производство да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, засягащи правата на подсъдимия А. и
защитника му – адв.В.К., по смисъла на
ТР № 2/07.10.2002г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002г.
Не отговарят на
истината твърденията, че е нарушено правото на защита на подсъдимия А., като е
бил лишен от правото да му бъде извършена кръвна проба. Видно от материалите по
делото талонът за кръвна проба му е връчен в 22.40 часа /лист 8 от ДП-во/, като
му е даден срок до 23.25 часа да се яви в УМБАЛ „Св.Георги“. Едва след като му
е разяснено от полицейските служители, че извършването на кръвна проба е за
негова сметка, в талона собственоръчно А. е написал, че няма пари, като е
задържан в 23.30 часа, след като е заявил изрично желание, въпреки извършените
две престъпления, да се прибира у дома.
Възраженията за
недостоверност в показанията на полицейските служители, изложени от защитата,
за сметка показанията на свидетеля К. и обясненията на подсъдимия А., бяха
коментирани по-горе от съда.
Сочените от
защитата житейски вероятности за извършване на обиск при задържане на лице,
настоящата инстанция не смята да коментира в детайли, тъй като в показанията си
полицейските служители Г. и С. са категорични за причината, поради която не са
извършили обиск на подсъдимия А. на местопрестъплението – не им се е видял
опасен, като е оказал съдействие при проверка на самоличността му, както и не е
носил в себе си видимо опасни предмети.
При установената
фактическа обстановка и направената въз основа на нея правна квалификация, след
като се съобрази с целите на генералната и специалната превенции, съдът намира,
че наказанията, които следва да се наложат на подсъдимия А. трябва да се
определят както следва:
За наказанието
по престъплението по чл. 304а, вр.чл. 304, ал.1 от НК при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства. Като такива настоящата инстанция отчита ниския
размер на подкупа – сума от 10 лв., тежкото семейно и материално положение на
подсъдимия А., липсата на постоянна трудова заетост. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчетат обремененото му криминално
минало и високата обществена опасност на този тип „корупционни престъпления“,
поради което го осъжда на две години лишаване от свобода, както и глоба в
размер на 200 лева.
За наказанието
по чл. 343б, ал.1 от НК при балансиращи отговорността обстоятелства. Като
смекчаващи следва да се отчетат тежкото
семейно и материално положение на подсъдимия А., липсата на постоянна трудова
заетост. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат
обремененото му криминално минало, обстоятелството, че многократно е осъждан за
умишлени престъпления против транспорта, както и че никога не е имал
свидетелство за правоуправление, но въпреки това не еднократно е управлявал
МПС, поради което го осъжда на две години лишаване от свобода, както и глоба в
минималния предвиден от закона за това престъпление размер – 200 лева.
Съдът на
основание чл. 23, ал. 1, във вр. с ал. 3
от НК НАЛАГА на подсъдимия О.А.А.
едно общо, най-тежко от така
определените му наказания лишаване от свобода, а именно наказание в размер на
ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, към което ПРИСЪЕДИНЯВА ИЗЦЯЛО и
наказанието ГЛОБА, в размер на 200 лева.
Съдът на
основание чл. 24 от НК УВЕЛИЧАВА така определеното общо, най-тежко наказание на
подсъдимия О.А.А. от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА или наказанието, което А. следва
търпи е в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
В случая
прилагането на тази разпоредба е не задължение, а възможност от която
настоящата инстанция се възползва, тъй като подсъдимият А. е личност с
изключително висока степен на обществена опасност, вършеща престъпления от
далечната 1990 година и водеща трайно престъпен начин на живот – общо 18
осъждания, видно от справката за съдимост /лист 25-31 от ДП-во/, като Окръжният
съд намира, че наказателната репресия спрямо него следва да се приложи в
по-голям обем за постигане целите на наказанието посочени в чл. 36 от НК.
Съдът на
основание чл. 61, т. 2, във вр. с чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС определя така
наложеното общо, най-тежко и увеличено
наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ
И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, подсъдимият О.А.А. да ИЗТЪРПИ при първоначален „СТРОГ” режим в
затвор или затворническо общежитие от
„закрит” тип, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК ПРИСПАДА предварителното му
задържане по ЗМВР, считано от ******г. до ******г.
Съдът на
основание чл.307А, във вр. с чл. 53, ал. 1, б.”Б” от НК ОТНЕМА в полза на
Държавата 1 брой банкнота с номинал 10 лв., с № БМ *****, предадена на
съхранение в V РУ на МВР – гр.Пловдив, след влизане на присъдата в сила.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: