Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.07.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на шести юли през
две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №15116 по описа на
2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №15116/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба
на “Т.С.” ЕАД *** срещу решение №197914
от 21.08.2019 г постановено по гр.д.№56426/17 г на СРС , 164 състав , с
което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.55
ал.1
пр.1 ГПК и
чл.86 ЗЗД да се осъди Е.П.Н. ЕГН ********** от гр.София да заплати сумата от 641,26лв.
- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г , с която сума Н. неоснователно да се
е обогатил за сметка на обедняването на ищеца , отразена във фактура с
№********** от 31.07.2015 г , 108,54 лв. - законна лихва за забава от
15.09.2014 г. до 10.05.2017г., 21,08 лв. - главница, представляваща сума
за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2014г. до 01.06.2015г.
и 4,46 лв. законна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 17.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението
Въззивникът “Т.С.” ЕАД излага доводи за неправилност на
решението на СРС , тъй като ответникът е ползвал имота , а собственикът не е
могъл да го ревандикира от него . Ищецът има вземане
и спрямо собственика на имота , и срещу лицето , което го е ползвало без
основание . Процесните вземания са доказани по основание и размер от ССЕ и СТЕ
.
Въззиваемата страна
е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Ответницата не е
собственик на процесния имот и не е потребител на топлинна енергия . Ищецът не
е обеднял , а ответницата не се е обогатила за негова сметка .
Третото лице помагач на ищеца “П.С.” ООД *** не взема становише
по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С.” ЕАД на 29.08.2019 г и е обжалвано в срок на 12.09.2019 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението
на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна
:
Във връзка с
чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност
и недопустимост на съдебното решение, като такива основания
в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените
във въззивната жалба изрични доводи
, като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че собственик , съответно потребител
на топлинна енергия по чл.153 ал.1 ЗЕ за процесния
имот е М.С.О.. Ответницата не е вещен ползвател , нито е ползвала имота със
съгласието на О.. По делото не е доказано по безспорен начин , че имотът е
ползван от Н. за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г . Ищецът не е обеднял ,
защото има вземане срещу М.О..
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Според
т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153 ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие.
Не могат да се споделят доводите на
въззивника , че разполага с две възможности да претендира процесните суми –
както от собственика на имота на договорно основание , така и от лицето , което
/евентуално/ фактически е ползвало имота на извъндоговорно основание . При
наличие на възникнало по ЗЕ вземане на ищеца на договорно основание от
потребителя на топлинна енергия /собственика на имота/ липсва обедняване на
ищеца . Ищецът няма вземане на извъндоговорно основание , за периода , за който
има вземане на договорно основание /решение
№304 от 19.02.2019 г по гр.д.№1262/18 г на ВКС , IV ГО и решение №37 от 25.01.2005 г по гр.д. № 297/2004 г, II ТО на ВКС /. Да се приеме обратното би означавало
ищецът да има възможност да претендира процесните суми два пъти от различни
лица .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да бъде потвърдено .
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №197914 от 21.08.2019 г постановено
по гр.д.№56426/17 г на СРС , 164 състав
.
Решението е постановено
при участието на “П.С.”
ООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******** .
Решението не подлежи
на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.