РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. Русе, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично
заседание на 18 октомври, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА СПАС СПАСОВ |
|
|
|
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието
на прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ като
разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН
дело № 263 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от
Глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Русе, против Решение № 423/12.06.2023
г., постановено по АНД № 2343/2022 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
отменено наказателно постановление (НП) № 18-002060/24.11.2022 г. на Директора
на Д „ИТ“ - гр. Русе, с което на „Шогун“ ЕООД, представявано от В. Г.С., на основание чл.
413, ал. 2 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение
е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, във връзка с анализа на доказателствата и
необоснованост.
Иска се отмяната на въззивното решение и
вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди оспорваното НП. В
съдебно заседание се претендират разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба, чрез адвокат
Т.В., е депозирал отговор на касационната жалба, в която излага подробни
съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отхвърляне на касационната
жалба, както и оставяне в сила на решението на РРС. Претендират се разноски по
представен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе
дава заключение за неоснователност на жалбата като сочи, че решението на РРС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима –
подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да отмени оспореното пред него
наказателно постановление въззивният съд е приел за
безспорно установено, че „Шогун“ ЕООД упражнявало дейността
си в мандра в гр. Русе, ул. „Св. Димитър Басаробвски“
№ 13. Свидетелите Г. и И.
били работници в обекта, като Г. обучавала И. едновременно с изпълнение на работния процес, който
включвал и работа с Централно измиваща станция (ЦИС), изразяваща се в превключване
на кранове на две машини, при което от едната към другата и обратно по маркучи
се прехвърляла гореща вода от процеса на обработка на млякото за измиване на
машината. На 21.09.2022г. двамата свидетели били на смяна, като Г. не е
използвала гумена престилка. При прехвърляне на горещата вода от едната машина
към другата, по време, в което по маркучите имало налягане, един от тях избил
от връзките и от него изтекла под налягане гореща вода и обляла Г. в областта
на корема и лявата ръка.
Във връзка със злополуката, била извършена
проверка от гл. инспектор Русанов от Д „ИТ“ – гр. Русе. След което,
проверяващото лице изготвило протокол, в който приело, че работодателят не е
осигурил рисковете при използване на работното оборудване и съставил срещу
дружеството АУАН за нарушение на разпоредбата на чл. 195, вр.
с чл. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при
използване на работно оборудване /Наредбата/.
В срока по чл. 44 от ЗАНН, „Шогун“ ЕООД подало писмено възражение срещу АУАН, с
твърденията, че като работодател е изпълнило задълженията си и злополуката се
дължала на неизползване на предпазното облекло от работника и на случайна
техническа авария. Без да извърши допълнителна проверка във връзка с посочените
във възражението обстоятелства, АНО издал оспорваното НП, с което за нарушение на чл. 195, вр.
с чл. 2 от Наредбата и на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, наложил на
дружеството-работодател административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000 лв.
Въз основа на така установените релевантни
факти, РРС е приел, в решението, предмет на касационната проверка, че НП е
необосновано, тъй като АНО не е взел предвид събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства, поради което не е
установено по безспорен и категоричен начин виновното поведение на ответника по
касация.
Касационната инстанция споделя изводите на
районния съд.
След като е събрал необходимите за
правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите, поотделно и
в тяхната съвкупност, както и относимите към тях
правни норми, съдът е направил законосъобразни правни изводи. Правилно е приел,
че АНО не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и е издал
необосновано НП.
По делото не се спори, че ответникът по
касация е лицето посочено като извършител в оспорваното НП, както и че е
настъпила злополука със свидетелката Г..
Настоящата
инстанция споделя напълно мотивите на районния съд, довели до отмяна на
издаденото наказателно постановление, като приема, че са налице всички
предпоставки за това.
Изрично следва
да се посочи, че необосноваността не е касационно основание по смисъла на чл.
348 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, поради което изложените възражения в
жалбата в тази връзка са неотносими за
законосъобразността на обжалваното съдебно решение.
Наведените в касационната жалба възражения досежно обстоятелството, че в хода на
административнонаказателното производство са събрани доказателства, които по
безспорен начин установяват извършването на нарушението са неоснователни.
На „Шогун“ ЕООД, в
качеството му на работодател, е наложена санкция на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, съгласно който работодател,
който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
Тези
задължения са скрепени в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ, съгласно която, юридическите и
физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, са длъжни да осигурят
здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с
работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг
повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. Във връзка с вменените му задължения,
управителят на дружеството-работодател е утвърдил Инструкция за безопасна
работа с машината Централно измиваща станция (ЦИС), приложена по въззивното
дело, съгласно раздел ІІІ, т. 2, от която, задължава работещите с нея служители
да се уверят, преди започване на работа, че елементите са здраво закрепени.
Предоставил е на пострадалия служител необходимото работно облекло. За
работника е изготвена и е подписана от него Длъжностна характеристика, съгласно
която В. Г. се е задължила да спазва утвърдените в предприятието правила за
здравословни и безопасни условия на труд и постоянно да използва работно
облекло и лични предпазни средства, което тя не е спазила, видно от дадените от
нея показания в съдебно заседание от 12.05.2023 г., както и от показанията на
свидетеля И..
Действително,
в разпоредбата на чл. 195 от Наредбата, са посочени основните критерии, на които
трябва да отговаря работното оборудване, за да осигурява предпазване на
работещите от рискове от запалване, превишаване на температурата, изтичане на
газове, прах, течности, пари или други субстанции, които се произвеждат, използват
или съхраняват в него. От обясненията и свидетелските показания на свидетеля на
инцидента И., се установява, че задължение на работниците е „когато се счупи
машината, трябва да уведомим Мартин технолога“. Този свидетел установява също,
че при работа с ЦИС предния ден, той и В. Г., са констатирали, че машината има
проблем, но са решили да уведомят технолога на следващия ден, което не са
направили преди пускане и започване на работа с машината. Същевременно е
безспорно установено, че с ЦИС се работи ежедневно, при което е напълно
естествено настъпване на повреда, за която обаче, работниците не са уведомили
своевременно, за да бъде отстранена и да се избегне настъпването на
злополуката.
Предвид
извършения анализ на цитираните норми и събраните по делото доказателства,
настоящият касационен състав намира, че „Шогун“ ЕООД,
в качеството му на работодател е изпълнил задълженията си вменени му от закона,
а в оспорваното НП АНО е направил извод, противоречащ на събраните доказателства.
По изложените
мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно,
допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
143, ал. 3 от АПК вр. чл.63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН в
полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 600 лв.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд –
Русе, втори касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 423/12.06.2023 г. по АНД № 2343/2022 г. на
Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Русе да заплати на „Шогун“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Стефан Стамболов“ № 54, представлявано от
управителя В.Г.С. направените по делото разноски в размер на 600 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.