РЕШЕНИЕ
№ ………/02.04.2013 г., гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, търговско
отделение, в публичното съдебно заседание на шести март през две хиляди и
тринадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: М. ТЕРЗИЙСКА
При участието на секретаря М.М. като разгледа докладваното от съдията Терзийска т.д. № 2312/2012 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
422 вр. чл. 415 вр. чл. 124
ал.1 от ГПК от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД против И.С. и О.С. за приемане
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува
вземане, за което ответниците са солидарно задължени в размер на 191966.18
швейцарски франка, от които 175118.14 швейцарски франка, представляваща главница за периода 05.01.2011 г. – 29.03.2012 г.,
15771.19 швейцарски франка – договорна лихва за периода от 05.01.2011 г. до
29.03.2012 г., 1076.35 швейцарски франка – такси по договор за банков кредит за
периода 29.09.2008 г. – 29.03.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението 30.03.2012 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми в развилото се производство по ч.гр.д. № 4323/2012 г. на ВРС е издадена Заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 т.2 от ГПК № 2228/02.04.2012 г.
В исковата молба „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ” АД твърди, че е сключен договор за кредит № HL41379 от 24.07.2008 г. с ответниците И.С. и О.С., по
силата на който е предоставила сума в размер на договорената при краен срок на
издължаване 05.08.2020 г. С договор за цесия от 02.10.2008 г. вземането на
банката е прехвърлено с всички обезпечения и принадлежности на „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД. Последният с
допълнително споразумение към договора от 10.03.2009 г. и от 31.03.2010
г.; погасителен план; допълнително споразумение от 30.09.2010 г. и погасителен
план е предоговорил с ответниците условията на
договора за кредит като са въведени и три периода на облекчен режим на плащане
на дълга. На основание клаузи от допълнителното споразумение кредиторът е
упражнил правото си да преоформи сумата на съществуващото просрочие чрез
натрупването му към усвоената редовна главница по кредита, поради което се
формира главница по извлечението от сметка към заявлението по чл. 417 от ГПК
по-голяма от посочения размер кредит в договора за банков кредит. Сочи, че
кредитополучателите са преустановили плащането на дължимите месечни вноски за
договорни лихви и главница на 05.01.2011 г. и са изпаднали в забава по
отношение плащането на главница и лихви като са допуснали просрочие на три
последователни месечни погасително вноски в размер на всяка 640 швейцарски
франка с падежи 05.01.2011 г., 05.02.2011 г. и 05.03.2011 г., поради което и на
осн. чл. 18 ал.2 от договора за кредит банката е
предприела действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем като е
отправила волеизявления до длъжниците, надлежно
връчени чрез куриери. Сочи, че банката е сезирала заповедния съд с издаване на
заповед за изпълнение въз основа на извлеченията от сметки, което е
удовлетворено, а поради направено от длъжниците възражение по чл. 414 от ГПК е
предявен и настоящият иск за установяване вземането по заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 4323/2012 г. на ВРС въз основа на документ
по чл. 417 т.2 от ГПК № 2228/02.04.2012 г.
Ответниците оспорват основателността на
иска. Считат договора за кредит нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи
по смисъла на чл. 144 от ЗЗП. Кредитополучателите са били в позиция на
неинформираност, не могат да повлияят на договорните клаузи, чл. 23 ал.1 и 2 са
с декларативен характер, но в ал.1 е налично изразяване на съгласие от
кредитополучателите да поемат всички рискове и вреди, включително и пропуснати
ползи от промяна и повишаване на курс купува на швейцарския франк, респективно
тази клауза е неравноправна; такава е и клаузата по чл. 3 ал.1 от договора и
ал.5 от същия, доколкото банката едностранно може да променя размерите на
лихвите и БЛП ; за неравноправна счита и клаузата по чл. 6 ал.3 от договора по
същите причини, както и клаузата по чл. 12 за промяна тарифата за условията,
лихвите и таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си.
Оспорва се и истинността на договора за цесия като се счита, че същият е
фиктивен, сключен с цел заобикаляне на ЗКИ от банката, респективно са извършени
престъпления, а цесията е ненадлежно съобщена на
длъжниците /тази от 17.11.2011 г./, поради което считат, че спрямо тях
обратното прехвърляне на вземането няма действие. В допълнителния отговор се
сочи, че твърдението на банката да е отпуснала на кредитополучателите
равностойността на 100 000 евро в швейцарски франка е голословно и не отговаря
на действителното положение.
В съдебно заседание искът се поддържа от
процесуален представител на ищеца на изложените основания и при идентично
становище по същество на спора. Претендират се разноски.
Становището на процесуалния представител
на ответниците в съдебно заседание е за неоснователност на иска с молба да се
отхвърли. Акцентира, че вторият договор за цесия /с който банката обратно изкупува
вземането/ не е съобщен на длъжниците, респективно цесията не е произвела
действия спрямо тях; продължава да се поддържа становището за противоречие на
договора за кредит със закона, морала и добрите нрави както и че
кредитополучателите не са получили сумата в указаната валута, респективно
банката не е лишена от притежание на 100 000 швейцарски франка. Всички условия,
предоставени от Банката и цесионерът, в последствие цедент
„Бългериън ритейл сървисиз” АД не са изгодни за двете страни, а само за банката
и водят до резултат, при който въпреки плащания по кредита в продължение на 30
месеца, дължимата сума не намалява. Претендират разноски.
Съдът, след съвкупен анализ на
доказателствения материал по делото, приема за установено следното от
фактическа и правна страна като с оглед предмета на доказване, а именно
действителност на договора за кредит и договорите за цесия, размер на
задължението, и възраженията, които следва да се обсъдят, съдът възприема
следната поредност:
По действителността на облигационно
правната връзка по договора за кредит:
Не е спорно, че на 24.07.2008 г. в гр.
Варна между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД от една страна и от друга
кредитополучателите И.С. *** е сключен договор за потребителски кредит № HL41379, по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателите потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове
в размер на равностойността в швейцарски франкове на 100 000 евро по курс
„купува” за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита. Получателите са се задължили да изплатят сумата на 144 месечни вноски
по приложен към договора погасителен план. В чл. 3.1. от договора е прието, че
годишната възнаградителна лихва, която дължат ответниците е в размер на сборана БЛП на банката за жилищни кредити във валутата
/швейцарски франкове/ ведно с договорната надбавка от 1.5%, която остава
непроменена за целия период на договора. Посочено е, че БЛП към датата на
подписване на договора е в размер на 5%. В чл. 3.5. е договорено автоматично
действие, без предизвестие и без право на последващо предоговаряне в случай, че
БЛП се промени като същият автоматично влиза в сила за страните. Като последица
от евентуална промяна на БЛП е прието в чл. 6.3 от договора, че подлежат на автоматично
преизчисление погасителните вноски в съответствие с промяната.
Кредитополучателят е дал съгласие за това съгласно цитираната разпоредба. Не на
последно място в чл. 12 ал.1 и 2 е фиксирано, че банката има право да променя
Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните които прилага при
операциите си и лихвите по кредита в швайцарски
франкове /или друга валута в случай на превалутиране/.
Посочено е, че са задължителни за страните и се обявяват в банковите салони и
на интернет страницата на банката, с което потребителите се считат уведомени.
Твърденията на ответниците са, че
горните клаузи по чл. 3.1., чл. 3.5, чл. 6.3 и чл. 12 са нищожни като
неравноправни клаузи по см. чл. 146 ал.1 от ЗЗП.
Действително съгласно Закона за
потребителския кредит и закона за защита на потребителите, кредитополучателите
са потребители на финансови услуги по см. на §13 т.12 от ДР на ЗЗП, тъй като
отпускането на кредит, в това число потребителски или кредит, обезпечен с
ипотека съставлява финансова услуга и всяка клауза в договор за финансова
услуга, която е неравноправна следва да се счита за нищожна.
Чл. 146 от ЗЗП обаче поставя условия, за
да се счита клаузата нищожна, независимо от неравноправния й характер и това е
да не е уговорена индивидуално. Съгласно чл. 146 ал.2 от ЗЗП не са индивидуално
договорени условия, които са изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на
договор при общи условия.
В
конкретната хипотеза на първо място, визираните от ответниците като
неравноправни клаузи са договорени индивидуално, въпреки, че съдът от
практиката по тези дела е запознат такива клаузи за възможност за едностранна
промяна на лихвени проценти и такси по тарифите на банките да присъстват в почти
всички договори за кредит /по делата, разглеждани от този състав/, поради което
и могат да се приемат за общи, но от друга страна са възпроизведени в договор
за кредит и са санкционирани с подписите на страните, които са изразили
съгласие с тези клаузи. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор
с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на страните
като в случая по отношение възможността за едностранна корекция без
предизвестие на лихвените проценти, следва да се приеме, че се покриват
характеристики по т.10 на разпоредбата, тъй като клаузата позволява на
търговеца да променя едностранно условията на договора. За да се изключи
приложението на чл. 143 т.10 следва съгласно чл. 144 ал.2 от ЗЗП доставчикат на финансова услуга, който променя при наличие
на основателна причина лихвения процент без предизвестие, да е поел задължение
да уведоми другата страна, която има право да прекрати договора. В случая
банката не предвижда право на кредитополучателя да прекрати договора при
промяна в лихвения процент, но при все това клаузите за промяна в лихвените
проценти не следва да се приемат за нищожни в този случай и да не се взема
предвид последващата промяна в лихвите, защото на практика не са приложени от
банката без съгласие на страната. Видно от заключението по ССЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено процентът на възнаградителната
лихва и лихвите за просрочие е променян общо пет пъти. Съгласно т.2 от
заключението обаче, лихвата е променяна само при сключване на поредното
споразумение между банката и кредитополучателите, респективно цесионерът „Бългериън ритейл сървисиз” АД и длъжниците /по възражението за нищожност на
цесиите, съдът ще се спре по-долу/. Т.е. в случая между договор, респективно
последващо споразумение не се установява банката да е променяла лихвен процент
без предизвестие. Това се установява и от приетите като доказателства по делото
погасителни планове. За пример по погасителен план към първоначалния договор
/л. 120-122 по делото/ и по погасителен план към споразумението от 01.03.2009
г. /л. 126-128/, вноските са едни и същи от сключване на договора и първа
вноска до първо споразумение, разликата е във вноски след сключване на първото
споразумение поради промяна лихвените проценти по споразумението между
страните, така и с последващите планове.
В контекста на изложеното съдът приема,
че няма неравноправни клаузи по договора за кредит от 2008 г.
По въпроса за реалното отпускане на
кредита. Съгласно ССЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено,
сметката на кредитополучателя е заверена със сумата от 166 809.00 швейцарски франка,
по сметка в швейцарски франкове на ответниците в банката. След това тази сума е
превалутирана и преведена по сметка на ответниците в
евро. При това, противно на становището, изразено от ответниците, банката точно
е изпълнила задължението си по чл. 1.1. и чл. 2.1. от договора за отпускане на
сума в швейцарски франкове, равностойност на 100 000 евро. Последващото превалутиране на сумата в евро и прехвърляне по сметка на
ответниците в евро е извършено със съгласието на кредитополучателите, уговорено
в чл. 2.3. от договора. Кредитът е усвоен от ответниците и същите дължат
връщането му в швейцарски франкове.
Ответниците не оспорват и спиране на
плащанията на вноски, така, както са посочени от банката в исковата молба,
поради което и допуснатото от тях просрочие във връщане на сумите – главница и
лихви е безспорно доказано по делото с писмените доказателства и заключението
по ССЕ.
Същественият въпрос, който остава да се
разреши е този относно валидността на цесията с оглед твърденията на
ответниците, че договорът, с който банката прехвърля вземането си на „Бългериън ритейл сървисиз” АД е нищожен като сключен при заобикаляне на
закона, респективно ако не приеме за действителен се твърди, че договорът за
обратно изкупуване на взамането от банката не е
съобщен на длъжниците и същите не са обвързани от повторната цесия. Последното
има значение за установяване доколко изобщо има цедиране
на вземане от банката в полза на трето лице, правата на банката да претендира
вземането от длъжниците и при евентуален положителен отговор на тези въпроси в
какъв размер е взмането /предвид допълнителните
споразумения между цесионера „Бългериън ритейл сървисиз” АД и
кредитополучателите за промени в лихвени проценти и натрупване на просрочени
лихви към главници/.
Както по-горе бе посочено, договорът за
кредит е с дата 24.07.2008 г. На дата 02.10.2008 г. „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ”
АД сключва договор за цесия с „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД, по силата на
който банката прехвърля на цесионера всички свои вземания по договори за жилищни
и потребителски кредити, които са обезпечени с ипотека /в интересуващата съда
част по т.1.1./, изброени в нарочно приложение срещу задължение на
приобретателя да заплати сума в размер на 20805283.97 евро чрез банков превод
по сметка на банката. Вземането по процесния договор за кредит е сред
прехвърлените, факт, който не е спорен между страните и е посочен в
приложението под № 456 и 457 /л. 30 по делото/. Цесията е неформален, консенсуален договор, страна по който не е длъжника. В
случая договорът валидно прехвърля вземания от банката на трето лице, което
вземане по договор за кредит е прехвърлено ведно с всички обезпечения,
привилегии и други принадлежности, включително начислената до датата на
прехвърляне лихва и солидарните длъжници по кредитите. На длъжниците е съобщено
за прехвърлянето с съответствие с изискването по чл. 99 ал.3 с нарочни
уведомления. Факта, че ответниците по спора в послествие
са сключвали споразумения с цесионера за разсрочване на задължението в
допълнение свидетелства за знанието на ответниците за прехвърлянето,
следователно правата на цесионера са консолидирани.
Ответниците не сочат в какво конкретно
се изразява заобикалянето на Закона за кредитните институции по см. на чл. 26
ал.1 предл.2 от ЗЗД. С банката са възникнали правоотношенията по договора за
кредит, поради което с прехвърляне на вземането не е нарушен чл. 2 от ЗКИ, а
промяната в титуляра на вземането не променя характера и неговото основание.
Заобикаляне на закона би било налице ако законът установява забрана за
постигане с определена сделка на даден правен резултат, като последният се
осъществява с формално допустими по закон следства. В
случая няма такава забрана. След като законът не забранява банки да прехвърлят
вземанията си по договори за кредит, по цесията е действителна. Отделен е
въпросът, че прехвърлянето на такова вземане, респективно неговото придобиване
и събиране няма характер на банкова дейност, че да не може да се извършва. В
контекста на изложеното договорът за цесия от 2008 г. е валиден като на „Бългериън ритейл сървисиз” АД е прехвърлено вземане по договора за кредит с
всички съпътстващи го привилегии, обезпечения и натрупани лихви.
Именно поради горните съображения и
доколкото това вземане може да променя многократно титуляра, валиден е и
договорът за цесия от 17.11.2011 година, с който банката обратно купува
вземането си. Вземането на банката спрямо ответниците е сред списъка по
договора за цесия. За обратното изкупуване на вземането има и решения на
Надзорния съвет и Управителния съвет на банката съответно от дати 11.11.2011 г.
С цесията от 17.11.2011 г. отново не се променя характера и основанието на
вземането, същото продължава да е такова по договор за кредит.
Що се отнася до съобщаване втората цесия на
длъжниците, в случая са изпратени покани чрез куриер, които не са връчени на
адресатите и са върнати на подателя с отметка, че „няма никой”. Правното
значение на уведомяването по чл. 99 ал.3 от ЗЗД има отношение към плащането,
което извършено на цедента, при липса на уведомление
би било редовно и към евентуално сключени сделни
между длъжника и цедента, които при ненастъпила консолидация на цесията са напълно валидни. В
конкретния случай обаче длъжниците така или иначе през целия период на действие
на първата цесия са продължавали да плащат по набирателната сметка в банката,
която е за обслужване на кредита. Т.е. в случая редовното погасяване на дълга
по договора за кредит по съществуващата и непроменяна
банкова сметка ***.11.2011 г. има ефект на плащане към банката, т.е. към
цесионера. Възражения за сделки с цедента, които да
не са взети предвид от банката цесионер след прехвърляне на вземането през 2011
г. няма направени от ответниците.
Аналогично не са връчени на адресатите и
уведомленията за предсрочна изискуемост като съдът приема, че ответниците са
уведомени с подаване от страна на банката на заявлението по чл. 417 от ГПК пред
заповедния съд.
По отношение сключваните споразумения
между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД и длъжниците. Видно от самото съдържание
на тези споразумения от дати 10.03.2009 г., от 31.03.2010 г. и 30.09.2010 г. с
всички без изключение се постигат облекчени за длъжниците условия по разплащане
на дълга. Вярно е, че съгласно споразуменията дългът от просрочената лавница и просрочената лихва се преоформя с натрупване към редовната
главница при което като ефект се постига олихвяване и на лихви, но анатоцизъм е допустим при изрично договаряне съгласно чл.
294 ал.2 от ТЗ и тук съгласието на длъжниците с тези условия е факт. Че
споразуменията са по-благоприятни за длъжниците се установява и от това, че на
ответниците се предоставят периоди с облекчени лихвени условия, включително
намален размер на лихвата върху дълга, погасяване на лихви /без главници/ в
гратисни периоди, преструктуриране на просрочена главница в редовна, при което
спира начисляването на лихви за просрочие. Възраженията на ответниците в
обратна насока са опровергани чрез заключението по ССЕ и писмените
доказателства.
Ответниците и не спорят, че са в
просрочие изпълнение на дълга по договора за кредит. Съгласно ССЕ първите
просрочени вноски са с падежи пето число на първите три месеца на 2011 г. Факта
на просрочение в плащането води до прилагане на чл.
18 ал.2 от договора за кредит, в която хипотеза настъпва автоматична предсрочна
изискуемост. По отношение достигане уведомлението на банката до адресатите за
тази изискуемост съдът изложи по-горе мотиви.
С оглед валидността на допълнителните
споразумения от 10.03.2009 г., от 31.03.2010 г. и 30.09.2010 г., съдът приема
за дължим размера, установен от банката, който е действително дължимият при
съобразяване на споразуменията и съгласно заключението по ССЕ, а именно
главница 175118.14 швейцарски франка; договорна лихва в размер на 15771.69
швейцарски франка за периода от датата на просрочието
05.01.2011 г. до 29.03.2012 г. и сумата от 1076.35 швейцарски франка такси по
договора за кредит.
Съдът счита предявеният установителен
иск за доказан по основание и размер и като такъв ще бъде уважен. На ищцовата
страна се присъждат разноски за държавна такса и експертиза в общ размер от
6387.25 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че в полза на „ЮРОБАНК И ЕФ
ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, гр. София, район „Средец” бул. „Цар
Освободител” № 14 съществува вземане, за което И.Л.С., ЕГН ********** и О.Д.С.,
ЕГН ********** ***, са солидарно
задължени, в размер на 191966.18
/сто деветдесет и една хиляди деветстотин шестдесет и шест и 0.18/ швейцарски
франка, от които 175118.14 швейцарски
франка, представляваща главница
по договор за кредит HL41379/24.07.2008 г., Договор за цесия от 02.10.2008 г. и
договор за цесия от 17.11.2011 г.; 15771.19
швейцарски франка – договорна лихва за периода от 05.01.2011 г. до
29.03.2012 г., 1076.35 швейцарски франка
– такси по договор за банков кредит за периода 29.09.2008 г. – 29.03.2012
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
заявлението 30.03.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми в развилото се производство по ч.гр.д. №
4323/2012 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 т.2 от ГПК № 2228/02.04.2012 г.
ОСЪЖДА И.Л.С., ЕГН **********
и О.Д.С., ЕГН ********** ***, да
заплатят на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК *********, гр. София, район „Средец” бул. „Цар Освободител” № 14
общо сумата от 6387.25 лева разноски в производството за държавна такса и експертиза,
на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред
Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: