О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 09.10.2019г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, пети състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА
ЛАЗАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН ТОНЕВ
МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА
след като се запозна с ВНЧД № 502 по описа на АСНС за 2019г., докладвано от
съдия Лазарова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХII от НПК, чл. 341
ал.2 вр.чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.1 т.3 и 6 от НПК.
Образувано е по повод постъпили въззивна частна жалба от адв. Т.Д. и
адв. И. Д. – защитници на подс. Е.З.Б. и въззивна частна жалба от адв. Х.Б. –
защитник на подсъдимите Н.Й.Б., Е.З.Б. и М.Н.Б., и двете против определение от
24.04.2019 г. на СНС, 20-ти състав по НХОД дело № 2597/2019 г. произнесено в
разпоредително заседание при обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 НПК.
С първата жалба съдебният акт се атакува в частта на произнасянето по
чл.248 ал.1 т.3 НПК, с което е оставено без уважение искането на защитата за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора поради
липсата на допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила
по смисъла на чл. 249 ал. 4 т. 1 и т. 2 от НПК, като се настоява да бъде
отменен като незаконосъобразен и неправилен.
В изложените съображения на първо място се изтъква необоснованост на
определението – липса на мотиви по преобладаващата част от направените от
защитата констатации и доводи, като същите се поддържат изцяло и пред
въззивната инстанция. В тази връзка се правят възражения за съществуващи
недостатъци, неясноти и пропуски в обвинителния акт, изразяващи се в:
- противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния
акт – за съдържащите се твърдения в
обстоятелствената част за извършени престъпления по чл. 201 НК респ. чл. 203 НК
от подсъдимите, липсват повдигнати обвинения в заключителната част..
- отсъствие на основна фактология
по отношение на обвиненията по чл. 255 от НК, обуславяща съставомерността на
деянието и участието на обвиняемите в него
– относно лицата, които са осъществявали счетоводната отчетност на дружествата
„Партнърс Комерс АД“ и „Полимери АД“ в съответните счетоводни периоди; лицата изготвяли
ежемесечните справки - декларации по ДДС, въз основа на кои първични счетоводни
документи, получавани ли са и от кого нареждания за тяхното изготвяне и др.;
както и относно собствеността, предназначението и ползването на сградата, за
чиито ремонт и консумативни разноски се търси отговорност на подсъдимите.
- липса
на яснота дали визираните в обстоятелствената част твърдения за извършени
престъпни деяния в изпълнение на решения на организирана престъпна група /ОПГ/,
но невключени в повдигнатите обвинения, са изцяло включени в предмета на доказване или
част от тях се намират извън него, както и дали описаните присвоителни дейности
имат връзка с обвинението по чл. 32 НК или са независими от него, доколкото
материалите от тях са били отделени с постановление на Специализираната
прокуратура от 11.07.2019 г. в отделно наказателно производство.
-
отсъствие на каквато и да било фактическа обстановка относно участието на подсъдимата
М.Б. в ОПГ, поставящо под въпрос самото съществуване на ОПГ, както и липсата на
обвинение за реализирана вторична престъпна дейност спрямо нея,
-
отсъствие на фактология относно механизма на функциониране на ОПГ;
На
следващо място се правят възражения във връзка с неспазена и нарушена процедура
по чл. 227 - чл.229 НПК – непредявяване на веществени доказателства, касаещи
обвиненията по чл. 201 НК респ. чл. 203 от НК, които са били отделени в друго
производство; недостатъчен срок за запознаване с материалите по досъдебното
производство, предоставянето им не в оригинал, а в ксерокопия.
В заключение се отправя искане за отмяна на обжалваното определение и
връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита и адекватното участие на подсъдимите
в наказателния процес.
С втората въззивна жалба определението на
СНС се атакува в частта на произнасянето
по чл. 248 ал. 1 т. 3 и т. 6 от НПК, като също се изтъква липсата на мотиви.
Правят се възражения и за нарушено право
на защита, допуснато по отношение на Е. и Н. Баневи, още с привличането им към
наказателна отговорност и последващите действия на прокуратурата, което се
категоризира като неотстранимо нарушение, слагащо „петно върху обективността на
целия процес“ , като се развиват подробни съображения и се акцентира върху допуснато
нарушение на европейското законодателство, свързано с неотчитане на времето на „задържане
под стража“ в предаващата държава, при изчисляване на максималния осеммесечен
срок на задържане, водещо до изначална несправедливост на наказателния процес.
Твърдят се и допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с разделяне
на делото с отделяне на материалите за престъпления по чл. 201 НК, чл. 203 НК, чл. 253 НК и чл. 255 НК,
фигуриращи в описаната фактическа обстановка във внесения обвинителен акт, като
се извежда извод, че „за едно и също нещо се водят две производства“. На
следващо място се правят възражения за фриволно използване в обвинителния акт
на термини и словосъчетания с произволна формулировка,
като „действителен и/или реален представляващ и управляващ“; „приватизирани
предприятия“, за които няма легална дефиниция“ и други. По отношение на
обвинението по чл. 255 НК се възразява за липсата на цифрова квалификация
относно посредственото извършителство; неиндивидуализирането на счетоводителите,
съставили процесните справки - декларации, както и конкретизация дали същите са
посредствени извършители или неустановени по делото съучастници; липса на
конкретизация как и кога Е.Б. е осигурявала фактурите с невярно съдържание,
както и за неизписване на правната квалификация на деянието на стр. 342 от
обвинителния акт. Относно престъплението по чл. 339 от НК се правят възражения
за недоказаност на авторството – не е изяснено от кого се е обитавала къщата, собственост на ЮЛ. Поставя
се въпросът и за неправилна правна квалификация на обвинението по чл.253 НК,
свързан с това дали член на ОПГ може да върши престъпление в изпълнение на решение
на ОПГ. Правят се възражения и за нарушено право на защита в хода на
досъдебното производство, чрез непроизнасяне по направени от защитата доказателствени
искания с молба от 08.05.2019 г., както и за непредявяване на оригиналните
материали по делото и на веществени
доказателства, като допълнителен проблем в тази насока е предизвикало и
разделянето на част от материалите в друго наказателно производство, довело до
преномериране на томове и присъединяване на нови материали.
Като
неправилно и незаконосъобразно се атакува и определението на СНС в частта
относно произнасянето по чл. 248 ал. 1 т. 6 НПК – за оставяне без уважение на искането
за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия Н.Б. от „задържане под стража“
в „домашен арест“, както и искането за отмяна на
мерките за процесуална принуда „парична
гаранция“ и „забрана за напускане на
пределите на Р. България“ спрямо
подсъдимата М.Б.. В тази връзка се акцентира на отпадналата опасност Н.Б. да извърши ново престъпление, както и на
риска от укриване предвид семейното му положение – наличие на три малолетни
деца и съпруга с изключително тежко заболяване. По отношение на М.Б. се
подчертава абсурдността на опасенията, че „жена на 80 години би могла да се
укрие от правосъдието, използвайки за повод грижата за трите си внука“, като с
оглед процесуалното й поведение се твърди, че прилаганите спрямо нея две мерки
за процесуална принуда са изиграли своята възпираща роля и не е наложително продължаването
им в бъдеще.
Срещу въззивните частни жалби не е постъпило възражение от
Специализираната прокуратура.
Настоящият
въззивен състав, след като се запозна с
наведените в жалбата доводи, след общ прочит на доказателствения материал по
делото, установи следното:
Въззивните
части жалби са депозирани в законоустановения
7-дневен срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт от активно легитимирани страни, поради което се явяват
допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:
Първоинстанционното производството по нохд № 2597/2019г. е образувано пред СНС на 25.07.2019г. по внесен
обвинителен акт срещу:
Н.Й.Б.
– по обвинение за пет престъпления: по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 1, вр. с ал.
1 от НК; по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. с чл.
20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;
по чл.
255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с
ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 253, ал. 5, вр. с ал. 4, вр. с ал. 3,
т. 1, пр. 2, вр. с ал. 2, пр. 1 и пр. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр.
с ал. 1 НК и по чл. 339, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с
ал. 1 от НК
Е.З.Б.– по обвинение за пет престъпления: по
чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. с ал. 2 от НК; по чл. 255, ал. 3, вр.
с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл.
26, ал. 1 от НК; по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр.
с чл. 20, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 253, ал. 5, вр.
с ал. 4, вр. с ал. 3, т. 1, пр. 2, вр. с ал. 2, пр. 1 и пр. 3, вр. с ал. 1, вр.
с чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 от НК и по чл. 339, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с
ал. 1 от НК
М.Н.Б.– по обвинение за едно престъпление по
чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. с ал. 2 от НК.
На 24.09.2019г., в хода на
проведено разпоредително заседание, при
обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 НПК, след изслушване на страните, СНС с
основание е приел, че не са налице предпоставките
за произнасяне по чл.248 ал.5 т.1 вр. чл.248 ал. 1 т.3 НПК.
Несъмнено предназначението на
разпоредителното заседание като своеобразен първи етап от съдебното заседание
пред първата инстанция, е предварително да бъдат решени редица въпроси, сред
които най-същественият, явяващ се от
решаващо значение за по-нататъшният ход на съдебното производство – допуснати
ли са на досъдебното производство
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права
на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници. Не съществува обаче възможност
за обсъждане на процесуални нарушения, свързани с допускането, събирането,
проверката и оценката на доказателствата, тъй като таза преценка на събраните
доказателства и тяхната годност е въпрос по съществото на делото. Нарушенията
от този вид не са в състояние да увредят процесуалния интерес на обвиняемия или
на неговия защитник и не водят до ограничаване на техните права, тъй като в хода на съдебното следствие, по искане на
страните и служебно по свой почин, съдът е длъжен да събере необходимите
доказателства за установяване на обективната истина по делото и в този смисъл
доказателствените пропуски от досъдебното производство са отстраними в съдебната фаза,
която съгласно чл. 7 НПК е централната в наказателния процес.
В този смисъл твърдяната от жалбоподателите липса на прокурорско произнасяне по повод
направени доказателствени искания в подготвителната досъдебна фаза на процеса,
не може да бъде третирана като съществено нарушение на процесуалните правила,
налагащо връщане на делото на прокурора, доколкото същото може да бъде компенсирано
в следващата съдебна фаза – всички искания, бележки и възражения,
направени от обвиняемите на досъдебното производство, могат да бъдат направени
отново пред съда.
Идентично е положението и с възраженията за
нарушена процедура по чл.227 -228 НПК. Касае
се за нарушения, отстраними в съдебната фаза, доколкото с насрочване на делото
в разпоредително заседание се дава пълноценна възможност на всички бъдещи
страни в процеса за запознаване с целия доказателствен материал. Неслучайно в
нормата на чл.247б ал.5 НПК изрично е
регламентирано изискването за предоставяне на тази възможност от съда, като
гаранция за ефективно упражняване на процесуалните им права, което е надлежно
изпълнено видно от разпореждането от 19.08.2019г. на съдията-докладчик за
насрочване на разпоредителното заседание.
По отношение на защитните възражения
отнасящи се до разделяне в отделно досъдебно производство на материалите,
касаещи престъпната деятелност на Е. и Н.Б. по част от повдигнатите им обвинения, с постановление на
наблюдаващите прокурори от 11.07.2019г. следва да се отбележи, че това прокурорско
произнасяне е напълно законосъобразно, с оглед изричното му предвиждане като
възможност в нормата на чл.216 ал.2 НПК, като
същевременно то не подлежи на съдебен контрол т.е. суверенно право на прокурора
е да прецени дали да отдели и кои точно доказателствени материали /включително веществени/ за част от
престъпленията в отделно дело. Не може обаче да не бъде отбелязано, че според
съдържанието на въпросното постановление, от част отделените в оригинал
материали, по усмотрение на наблюдаващите прокурори, са били оставени заверени
копия по настоящото досъдебно производство.
Подробните доводи на адв. Х.Б. за нарушено
право на защита на Е. и Н. Баневи изначално, още с привличането им към
наказателна отговорност и последващите действия на прокуратурата, категоризирано
от самия защитник като неотстранимо нарушение, слагащо „петно върху
обективността на целия процес“, също не могат да аргументират прекратяване на
съдебното производство, тъй като
твърдяното нарушение няма как да бъде поправено чрез връщане на делото
на предходната фаза на процеса, поради което същото се явява напълно безпредметно.
Относно
твърдените от защитата пропуски, недостатъци и неясноти в съдържанието на
обвинителния акт, въззивната инстанция намира следното:
Функцията и предназначението на
обвинителния акт е да постави фактическата и правна рамка на обвинението т.е. в
съдържанието му следва да бъдат изложени фактология и правни изводи, позволяващи на
подсъдимия да разбере в какво е обвинен и пълноценно да организира защитата си
в съдебното
производство. В този смисъл не всички нарушения и пропуски в съдържанието на обвинителния
акт могат да бъдат отнесени в категорията съществени процесуални нарушения по
смисъла на чл. 249 ал. 4 т. 1 НПК, обуславящи извод за прекратяване на
съдебното производство и връщане делото на прокурора.
Настоящият съдебен състав се съгласява със становището на първата
съдебна инстанция, че в конкретния случай прокурорът е изпълнил законовото си задължение да формулира словесно обвинението ясно, изчерпателно и разбираемо, очертавайки в необходимата
степен фактическите и юридическите му предели, в които съдът ще разгледа
делото. В този смисъл не могат да бъдат споделени защитните претенции за
нарушено право на защита вследствие на „фриволно използване“ на термини и словосъчетания.
Не могат да бъдат споделени и доводите на защитата за допуснати пропуски при изготвянето на обвинителния акт, касаещи фактическите и правни признаци на включените в обхвата на обвинението престъпления, поставящи обвиняемите лица в невъзможност да научат в какво точно са обвинени.Твърдяната липса на индивидуализация на лицата осъществявали счетоводната отчетност на процесните дружества в инкриминираните счетоводни периоди; лицата съставяли ежемесечните справки-декларации и първичните счетоводни документи, качеството в което са действали /на посредствени извършители или неустановени съучастници/; лицата, от които евентуално са получавали нареждания за тези си действия, времето и начина на осигуряване на фактурите с невярно съдържание, според мнението на настоящия въззивен състав не са от тази категория признаци. Всички тези въпроси могат да бъдат изяснени в хода на съдебното дирене и съответно да бъдат съобразявани от съда. Възраженията на защитата за неправилна правна квалификация на обвинението за престъпление по чл.253 НК, свързано с възможността за извършване на престъпление от член на ОПГ в изпълнение на нейно решение, също касаят въпрос, който предстои да бъде изяснен при разглеждане на делото по същество.
С Тълкувателно решение № 2/07. 10. 2002 год.
на ОСНК, постановено по тълкувателно дело № 2/2002 год., са дадени задължителни
указания на съдилищата относно това кои нарушения на процесуалните правила,
допуснати на досъдебното производство, са съществени и налагат връщане на
делото на прокурора. Специално внимание е отделено на различията в правомощията
на държавния обвинител и на съдията-докладчик да извършват преценка на
доказаността на обвинението, както и на съдържанието на обвинителния акт.
Независимо от обстоятелството,
че тълкувателното решение е прието при
действието на отменения НПК (обн. ДВ, бр. 89/1974 год., отм. ДВ, бр. 86/2005
год.), съдържащите се в него принципни постановки не са изгубили своето
значение и към настоящия момент, с оглед
идентичните по съдържание разпоредби в двата процесуални закона, уреждащи задължителните
реквизити на обвинителния акт. Главното предназначение на същият е да формулира така обвинението, че да определи
предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието
на обвиняемия в него и по този начин да постави основните рамки на процеса на
доказване и осъществяване на правото на защита. В този смисъл
в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително
трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и
участието на обвиняемия в осъществяването му, включително времето и мястото на
извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия.
Останалата част от изискуемите
по закон реквизити на обстоятелствената част на обвинителния акт обаче не
съставляват елементи на обвинението относно извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него и липсата
им в съдържанието му не води до
ограничаване на правата на правоимащите процесуални субекти, поради което не
може да се третира като основание за връщане на делото в досъдебната фаза.
Неоснователни се явяват и възраженията за липса на фактология относно
участието на М.Б. в ОПГ. Изложението на приетите от държавното обвинение за
установени фактически положения за нейната съпричастност започва от стр. 5
последен абзац на обвинителния акт
и продължава на стр.7-8 и стр.12-13. Съгласно трайно установената
съдебна практика липсата на вменена вторична деятелност по отношение на един от
участниците в престъпното сдружение е ирелевантно за
съставомерносттта на деянието по чл.321 НК. Участие в ОПГ е налице и без участникът да осъществява елементи от
изпълнителните деяние на посегателствата от предмета на дейност, тъй като се
касае за престъпление на формално извършване,
един вид предварителна престъпна дейност, изразяваща се в умишлено създаване на
предпоставки, условия за последващи престъпни действия на приготовление и
най-вече за извършване на нови престъпления
в бъдеще, при което е налице т. нар. „необходимо“ съучастие т.е. не е
необходимо да бъдат осъществени престъпленията, които групата си е поставила за
цел респ. ако такива са реализирани – не е задължително в тях да са взели
участие всички нейни членове.
От прочита на обстоятелствената част на обвинителния акт се установява,
че е налице и описание на механизма на функциониране на
ОПГ, като по достатъчно ясен и разбираем начин е изведена ролята на всеки един
от тримата подсъдими в нея.
Възраженията отнасящи се до престъплението по чл.339 НК касаят въпроси,
подлежащи на доказване при разглеждане
на делото по същество, доколкото са в пряка връзка с установяване на
авторството на деянието.
Неизписването на цифровата правна квалификация на стр.342 от обвинителния акт само по себе си не може да обоснове
връщане на делото на прокурора. Допуснатият пропуск не рефлектира негативно
върху правото на защита на подсъдимия Н.Б., доколкото цифровата правна
квалификация на това деяние фигурира на няколко места в обвинителния акт.
Защитните възражения, отнасящи се до визираните в обстоятелствената част
на обвинителния акт твърдения за престъпна деятелност на подсъдимите, която
обаче не попада в обхвата на повдигнатите обвинения, формулирани в диспозитива
на същия, с основание са били отхвърлени от първата съдебна инстанция.
Действително при изложението на фактическата обстановка държавното обвинение не
се ограничило само до описание на фактологията, касаеща престъпните деяния,
предмет на обвинението. Надхвърлянето на нейните рамки обаче не може да бъде третирано
като съществено процесуално нарушение, доколкото същите са били спазени при
изписване на диспозитива на обвинителния акт. Наред с това не може да бъде
игнорирано, че разследването по делото се е водило и за други престъпни деяния,
които по преценка на държавното обвинение по реда на чл.216 ал.2 НПК са били
разделени в друго наказателно производство, непосредствено преди предявяване на
разследването и внасяне на настоящия обвинителен акт за разглеждане в съда.
Суверенно право на прокуратура, неподлежащо на съдебен контрол е да прецени за
кои престъпления да предаде лицата на
съд, и кои да отдели в друго досъдебно производство, както и по какъв начин в
рамките на законовите изисквания към съдържанието на обвинителния акт да изложи
фактологията, която намира за установена. Преценка за спазване на законовите
изисквания относно съдържанието на
обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се извършва от гледна
точка на въпроса дали са налице непълноти, отнасящи се до съставомерните
признаци на деянието и участието на обвиняемия в него, като обратното –
посочването в повече на факти и обстоятелства, попадащи извън тази категория,
не нарушава процесуалните правила. Право
на прокурора е да прецени по какъв начин да поднесе изложението на приетите за
установени в хода на проведеното разследване факти и обстоятелства, като
избраният в случая конкретен подход не води до неяснота на обвинителната
претенция, доколкото посочената в обстоятелствената част правна квалификация на престъпленията съответства изцяло на тази
от диспозитива на обвиненията. Именно тя е определяща за предмета на доказване
по делото и очертава рамките, в които ще се развие доказателствения процес,
като валидни за наказателната отговорност и произнасянето на съда са именно
така формулираните обвинения в обвинителния акт. В този смисъл не може да се
приеме на настоящия етап, че са налични предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл.24 ал.1 т.6 НПК, в каквато насока са претенциите на
защитата.
Предвид изложените съображения не се констатират
допуснати пропуски и неточности, касаещи съставомерни признаци на престъпното
деяние, имащи за последица непредявено
от фактическа страна обвинение. Посочени са възприетите от прокурора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградена
обвинителната теза, обуславящи съставомерността, от обективна и от субективна
страна, на деянията предмет на обвинението
В този смисъл въззивната инстанция намира за
правилен крайният извод на СНС за
отсъствие на законовите предпоставки за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора.
Липсват основания за коригиране на постановения съдебен акт и в обжалваната
част, касаеща произнасянето по чл.248
ал.1 т.6 НПК относно взетите мерки за процесуална принуда спрямо Н.Б. и М.Б..
Последното
предходно инстанционно произнасяне на АСНС , отнасящо се до мярката за
неотклонение на Н.Б. е от 23.08.2019г. по реда на чл.345 вр. чл.270 ал.4 НПК
т.е. след внасяне на делото с обвинителен акт за разглеждане в СНС. Оттогава не
са настъпили нови обстоятелства, освен проведеното разпоредително заседание, в
хода на което е постановено и определението, предмет на настоящия въззивен
контрол. В този смисъл правилно
първоинстанционният съд е отказал
да уважи направеното от защитата искане за изменение на прилаганата спрямо това
лице форма на процесуална принуда „задържане под стража“. По делото са налице
данни, че Б. е бил задържан извън пределите на страната по повод издадена ЕЗА,
същият има контакти с чужди граждани, с които е поддържал комуникация и в
условията на следствения арест, с цел осигуряване на съдействие за предоставяне
на убежище в Русия т.е. с оглед финансовите му възможности рискът от укриване
при облекчаване на прилаганата мярка за неотклонение се явява напълно реален, а
не хипотетичен такъв. Всичко това наред с тежестта на санкциите, предвидени за
вменените му престъпни деяния, засягащи широк спектър от обществени отношения,
техния брой, механизъм и продължителност на осъществяване, наличието на друго
висящо наказателно производство, по което се провежда разследване също за тежки
умишлени престъпления, води до извод, че опасността от бъдещо извършване на
престъпление също не може да бъде игнорирана напълно, макар същата да е със
значително по – занижен интензитет. Тук е мястото обаче да се посочи, че
въззивният съдебен състав не споделя мнението на СНС, че въпреки настъпилата
реабилитация, предходните осъждания могат да се ценят като лоши характеристични
данни, доколкото реабилитацията заличава самото осъждане и отменя за в бъдеще всички последици, които законите свързват с
него. По експертен път е установено, че актуалното здравословно състояние на Б.
не е несъвместимо с условията на местата за лишаване от свобода. Семейното му
положение, върху което акцентира защитата, също не може само по себе си да
обоснове промяна в изпълняваната форма на процесуална принуда, доколкото за децата
на подсъдимия се полагат необходимите грижи – същите живеят и учат извън
България, а заболяването на съпругата му
и провежданото съответно лечение не налагат непременно неговото присъствие.
Наказателното производство се намира в съдебна
фаза, в която не съществуват законови ограничения по отношение на
продължителността на задържането. До момента по делото е работено активно и
ритмично, с необходимото усърдие, поради което не може да се приеме, че се
касае за неразумен срок на прилагане на най-тежката по вид мярка за
неотклонение.
По отношение на М.Б. прилаганите две мерки за процесуална принуда също са с
разумна продължителност, поради което не може да се приеме че е нарушен балансът между правата и интереси й и необходимостта от защита на обществения
интерес за бързо и ефективно правораздаване. Определеният и внесен размер на
„паричната гаранция“ е съобразен с финансовите възможности на лицето и
пропорционален на вида и тежестта на повдигнатото обвинение, като не се сочат възникнали
в последствие финансови затруднения,
налагащи отмяната й. До момента целите по чл.57 НПК успешно са били реализирани
с тази по-лека по вид форма на
процесуална принуда, неограничаваща правото
на свободно придвижване на лицето на
територията на страната. Същевременно с прилагането на втората мярка за процесуална принуда по чл.68 НПК, наложена от прокурора предвид повдигнатото обвинение за умишлено тежко престъпление по смисъла на чл.
93 т.7 НПК, се обезпечава участието на подсъдимата в предстоящата съдебна фаза
на процеса, с препятстване на възможността за отклоняване от наказателно
преследване с напускане пределите на България. Същата се явява наложителна не
само поради необходимостта от пътувания извън страната, продиктувани от полаганите от нея грижи за непълнолетните й
внуци, живеещи и учещи в чужбина, но и поради очакваната продължителност и
тежест на процеса, който предстои да се развие пред СНС, предвид обема на
доказателствените материали /242 тома явни и 9 тома класифицирани/ и общия брой
на повдигнатите обвинения срещу тримата подсъдими, като в хода на съдебното
следствие предстоят разпитите на 173 свидетели и изслушването на експертните
заключения по изготвените осем експертизи.
Както
пред първата съдебна инстанция, така и пред въззивната такава не са ангажирани нови
доказателства, налагащи отмяна на прилаганата процесуална принуда. Наред с това
е наложително да се отбележи, че не съществуват пречки при необходимост от временно
напускане на страната да бъде поискано и получено съответно разрешение, както е и процедирано до момента
в хода на досъдебната фаза.
В заключение настоящият въззивен състав намира за правилно и законосъобразно като краен резултат
обжалваното определение на СНС, като същевременно не може да не се съгласи с
възраженията на защитата, че същото не е подробно мотивирано, а в стегнат, лаконичен
вид е взето отношение по поставените за обсъждане въпроси по чл.248 ал.1 НПК и
по направените искания от страните в тази връзка, без обсъждането им в детайли,
поради което и същото бе допълнено с оглед предмета на обжалване с настоящото
инстанционно произнасяне.
Предвид изложеното,
Апелативният специализиран наказателен съд, пети състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.04.2019 г. на СНС, 20-ти състав по НХОД
дело № 2597/2019 г. произнесено в разпоредително заседание, в частта в която e оставено без
уважение искането за прекратяване на съдебното производство, както и в частта в
която са оставени без уважение исканията
за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо Н.Й.Б. и
за отмяна мярката за неотклонение „парична гаранция“ и мярката
за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Р България“ спрямо М.Н.Б..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.