№ 387
гр. София, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Емил Велков Петров (АП-София)
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Наказателно дело за
възобновяване № 20211000601087 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 424, ал.1, вр. чл. 422, ал.1 т.5 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения Н. Н. Т., подадено чрез
процесуалния му представител- адв. П.В. за възобновяване на наказателното
производство по НОХД № 957/20 г. на Районен съд – Перник и ВНОХД №
138/21г. на Окръжен съд- Перник.
В искането са релевирани доводи за наличие на допуснати нарушения
по делото и основания за възобновяването му по смисъла на чл.420, ал.2 вр. с
чл. 422, ал.1, т.5 от НПК. Застъпено е твърдението, че решаващите инстанции
не са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно,
всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към
главния факт от предмета на доказване в процеса. Твърди се, че приетата
фактическа обстановка е необоснована и неправилна, тъй като не се подкрепя
от събраните по делото доказателства, респективно направените въз основа
на нея правни изводи относно съставомерността на деянието и вината на
подсъдимия Т. са необосновани и незаконосъобразни. Изтъква се, че е налице
1
разминаване между посочения час на установяване на нарушението в
издадения АУАН и изисканите и приобщени впоследствие разпечатки от
техническо средство „Алкотест дрегер 7410“, като по този въпрос мотивите
на съда били оскъдни и противоречиви. Поддържа се, че е налице още едно
сериозно противоречие от фактическа страна касаещо мястото на
установяване на нарушението, доколкото в обвинителния акт било посочено,
че Т. управлявал автомобила си в междублоковото пространство по ул.
„Младен Стоянов“, а непосредствено зад него /на разстояние от около 10-15
метра/ се движели полицейските служители, докато в мотивите към
присъдата, решаващият съд бил приел, че около 19:00ч., полицейският
автомобил извършвал обход в района на кв. Изток, в гр. Перник, като се
движел по ненаименована улица, успоредна на ул. „Младен Стоянов“. На
свой ред, въззивният съд бил подходил доста формално при проверката на
първоинстанционната присъда, с оглед което се поддържа, че съдебните
актове са постановени в нарушение на материалния и процесуалния закон. Не
на последно място се твърди наличието на явна несправедливост на
наложеното наказание, като се изтъква, че при индивидуализацията му е
следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 55 от НК. С оглед
горното е заявено искане за възобновяване на наказателното производство по
НОХД № 957/20 г. на Районен съд – Перник и отмяна на постановената
осъдителна присъда и оправдаване на молителя или връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на съда поради допуснати процесуални
нарушения. При условията на алтернативност се поддържа искане за
изменение на присъдата в наказателната й част, като при определяне на
наказанието бъде приложен чл. 55 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, молителят Т., редовно
призован, не се явява. За него се явява упълномощения му защитник - адв. К.
Н.. Последният поддържа искането на посочените в него основания. Счита, че
формално първоинстанционният съд е приел като защитна версия
твърдението на подсъдимия, че не е бил шофьор на автомобила, а е бил спрян
на спирка близо до блока, в който живее, осланяйки се на показанията на
полицейските служители, които от своя страна се откроявали с налично
противоречие относно това кога са установили този водач, къде са го
установили и защо са решили да му направят проверка. В този смисъл съзира
разминаване изцяло тълкувано от двете инстанции във вреда на подсъдимия,
2
а не обективно, както изисква НПК. Счита, че районният съд е отговорил
частично на аргументите на защитата, а въззивният съд, на свой ред, е
преповторил мотивите на първия съд без да вникне във възраженията на
защитата, инкорпорирани във въззивната жалба. Поддържа и наличието на
явна несправедливост на наложеното наказание, като един от основните
аргументи сочи усложненото здравословно състояние на осъдения. В този
смисъл настоява за уважаване на депозираното искане за възобновяване на
наказателното производство и отмяна на постановената присъда, със
съответно оправдаване на осъдения. При условията на алтернативност
поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
въззивната инстанция или изменение на присъдата с редуциране на
наказанието.
Представителят на САП изразява становище за неоснователност на
искането. Сочи, че изложените от защитата аргументи не са нови,
преповтаряни са и пред двете инстанции, като в съдебните актове
решаващите съдилища са дали аргументирани отговори на тези въпроси.
В заключение намира, че и двете инстанции по фактите правилно са
извели изводите си относно доказаността на обвинението по чл. 343б, ал. 2
НК, както от обективна, така и от субективна страна, с оглед което не
съществуват основания за възобновяване на наказателното производство.
Апелативен съд- София, след като обсъди доводите на страните и
извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото,
намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо, подадено е от
активно легитимирана страна и се отнася до съдебен акт, непроверен по
касационен ред. Основава се на разпоредбата на чл. 425, ал. 1, т. 5 НПК и е
направено в шестмесечния преклузивен срок. Разгледано по същество, се
явява неоснователно.
С присъда от 24.02.2021 г., постановена по НОХД № 957/20 г. по описа
на Пернишки районен съд, подсъдимият Н.Т. е признат за виновен в това, че
на 21.04.2020 г., в гр. Перник, кв. „Изток“, по ул. „Младен Стоянов“, с посока
на движение към ул. „Рашо Димитров“ е управлявал МПС- лек автомобил,
марка „Мазда“, модел 626 с рег. № ******** с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 2,53 на хиляда, установено по надлежния
3
ред, след като е бил осъден с влязло в сила на 24.07.2018г. споразумение,
постановено по НОХД №1295/2018г. на РС- Перник за извършено
престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, поради което на основание чл. 343б,
ал.2, вр. ал.1 от НК, чл. 343г и чл. 54 от НК са му наложени наказания
"Лишаване от свобода" за срок от една година и два месеца, търпимо при
първоначален „общ“ режим, „Глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от една година и шест месеца, при
изпълнението на което е приспаднат срока, през който свидетелството за
управление на МПС е било отнето по административен ред.
На основание чл. 68 от НК, е приведено в изпълнение наложеното на
подсъдимия Т. със Споразумение № 463/24.07.2018 година, влязло в сила на
същата дата по НОХД 1295/2018 година на РС- Перник наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 4 месеца, което да бъде ефективно изтърпяно при
първоначален „общ” режим.
По жалба на подсъдимия срещу така постановената присъда е
образувано ВНОХД №138/ 2021г. по описа на Окръжен съд – Перник, като с
решение от 29.07.21г., постановено по посоченото дело, първонстанционната
присъда изцяло е била потвърдена.
Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението за
допуснати съществени процесуални нарушения. В мотивите си, както
районният, така и окръжният съдилища не са допуснали подценяване или
надценяване на едни доказателства за сметка на други, нито пък преценка не
според действителното им съдържание. Възприетата фактическа обстановка
по делото и правната й оценка от страна на предходните две инстанции е
еднаква. Първоинстанционният съд е признал подсъдимият за виновен по
повдигнатото обвинение по чл. 343б, ал.2 от НК, а въззивният съд се е
съгласил изцяло с фактическите и правните изводи на първоинстанционната
присъда. Мотивите, изложени в съобразителната част на въззивното съдебно
решение, се споделят и от настоящия извънреден състав на САС.
Съдът и от двете инстанции е изпълнил в пълен обем процесуалните си
задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата
по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса.
При това инстанциите не са възприели превратно доказателствата, в разрез с
правилата на формалната логика. Решаващите съдилища са изпълнили
4
задълженията си по чл.107 от НПК, относно събирането и проверката на
доказателствата. Въззивният съд не може да бъде упрекнат в липсата на
аналитична дейност, касателно доказателствената съвкупност. Той е възприел
изцяло фактическата обстановка, приета за установена от първия съд, като е
достигнал до извод за направена вярна оценка на доказателствата и
доказателствените източници. Тези изводи на окръжния съд не сочат на
допуснато процесуално нарушение, тъй като принципно той не е бил длъжен
да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на
първоинстанционната присъда, след като не е достигнал до различни
фактически изводи въз основа на доказателствата по делото. Още повече, това
не е необходимо, когато мотивите към присъдата са аналитични и
убедителни, и това позволява на страните и на контролните инстанции да
проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда
/Решение № 181 по н.д. № 486/12г., ВКС, І н.о./. В случая, същественото е, че
при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал не са
допуснати нарушения на процесуалните правила. Инстанциите по същество
са събрали възможния обем от доказателства, като същите са оценени при
спазване на изискванията на НПК, поради което не са допуснати нарушения
на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Делото не страда от
доказателствен дефицит, който да е попречил на предходните инстанции да
установят по надлежен ред фактите, подлежащите на доказване. Приетата от
решаващите съдилища фактическа обстановка е резултат от вярна
интерпретация на данните, установени с годни доказателствени средства.
Въззивният съд изцяло е възприел за правилен доказателствения анализ,
направен от първостепенния съд. Прави впечатление, че още първата
инстанция е обсъдила всички доказателства и доказателствени източници,
при това с необходимата задълбоченост, като следва да се отчете прецизния
аналитичен подход при оценка на гласните доказателствени средства и в
частност на свидетелските показания на М. Л., И. И., А. С. и Е. И..
При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено
ли е или не възведеното с обвинителния акт престъпление от Т., е
анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо
значение са данните от гласните доказателствени средства и приложените
писмени доказателства сред които АУАН № 167196 от 21.04.2020г., чрез
които точно са установени правно-релевантните факти. След като е
5
установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на
инкриминираното с обвинението деяние, правилно е осъден за това.
Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им
част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
Фактическите положения, установени по делото, са изведени от долните две
инстанции в резултат на обективен анализ и се подкрепят от събраната по
делото доказателствена маса.
Искането, с което е сезирана настоящата инстанция, по съдържание
преповтаря направените пред предходните инстанции възражения, на които
не се дължи нов отговор. Съдилищата по фактите, в пределите на своята
компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, са взели всички
мерки за разкриване на обективната истина. Постановили са решенията си по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото при спазване на чл. 305, ал. 2 от НПК.
Доводите на защитата за наличието на нарушения във връзка с
изискването концентрацията на алкохол в кръвта на дееца да бъде установена
в момента, в който той е управлявал МПС, респективно установяването й по
надлежния ред, са неоснователни. Както първостепенния съд, така и
въззивната инстанция са отделили необходимото внимание на извършените в
предходната фаза на процеса процесуално- следствени действия и събраните
по делото относими доказателствени средства. Обосновано, съдилищата са
достигнали до извода за липсата на порочност в процедурата по установяване
употребата на алкохол. И това е така, доколкото за съставомерността на
деянието по чл. 343б, ал.2 от НК е необходимо от обективна страна да бъде
установено /по надлежния ред/, че водача е управлявал МПС в „пияно
състояние“, с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда. Последното се
доказва от всички събрани по делото доказателства. В тази връзка, като
последователни и съответни помежду си, са кредитирани показанията на
полицейските служители, които са спрели водача на автомобила, като и
двамата – Л. и И., са категорични, че проверката за употребен алкохол е
предизвикана от поведението на шофьора на пътя, както и след като от него
се разнесъл мириса на алкохол. Изнесеното от свидетелите се подкрепя от
показания резултат от техническото средство „Алкотест Дрегер 7410“.
Несъщественото разминаване между отразения в ОА и АУАН час на
проверката и часа, фигуриращ в паметта на техническото средство е намерило
6
правилен отговор в мотивите на първоинстанционния съдебен акт, като съда
съотнасяйки го към наличния доказателствен обем, измежду който данните от
гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите М. Л., И. И.,
А. С. и Е. И. - единодушни касателно часа на извършената проверка /около
19:00ч./, а така и при съпоставката им с данните от приложените разпечатки
за извършени с техническото средство тестове за периода от 23:00 на
20.04.20г. до 01:00ч на 22.04.20г., респективно очевадната, както времева
отдалеченост между тестовете, извън отчетената в 20:06ч. на 21.04.20г.
концентрация от 2.53 промила, така и факта, че само тя е отчела положителна
проба за алкохол, ясно и недвусмислено водят на извода относно коректния
час на извършената проверка. В тази връзка, правилно съдът е отбелязал, че
установеното разминаване между часа вписан в АУАН и този в паметта на
техническото средство може да се дължи на редица технически причини,
некасаещи изправността на „Алкотест Дрегер“-а, предвид наличната по
делото информация за преминала лабораторна проверка на 17.02.20г. със срок
на валидност 6 месеца, но доколкото останалите доказателства са
еднопосочни относно часа на проверката, то последното е ирелевантно.
Несъстоятелен се явява и другия прокаран в искането довод за наличие
на противоречие между отразеното в ОА място на установяване на
нарушението и възприето от фактическа страна в мотивите на съда. Първата
инстанция е първият поред съдебен орган, пред който се разглежда делото. И
тъй като все още не е ясно какво ще бъде възприето от съда, изтъкваните от
страните обстоятелства по фактите, доказателствата и правото касаят
съдържанието на обвинението по обвинителен акт, разбор по събраните в
открито съдебно заседание доказателства със съответен техен анализ, както и
анализ по правото. Затова, при възприемане от страна на първостепенния съд
на задължителните за него факти и ценими обстоятелства, както и тяхната
интерпретация, той не е длъжен изцяло да възпроизведе дословно
съдържанието на обвинителния акт.
В обобщение, освен, че не са допуснати нарушения от решаващите
съдилища по оценка на доказателствената съвкупност, то правилния анализ
на доказателствата и доказателствените източници, е обусловил вярно
изясняване на значимата фактология и правилни правни изводи относно
съставомерността на деянието. На фактите, приети за установени от
7
доказателствата, правната квалификация, която им е дадена от
първоинстанционния и въззивния съдилища, е законосъобразна. Деянието
покрива съставомерните признаци по чл.343б, ал.2 от НК в обективно и
субективно отношение и материалният закон е приложен правилно. С оглед
на изложеното, настоящата инстанция намира за неоснователно и
оплакването, че присъдата е основана на предположения (противно на
забраната по чл. 303, ал.1 от НПК). Както районният, така и окръжният съд не
са допуснали нарушение на принципа за вземане на решение по вътрешното
убеждение, за разкриване на обективната истина и осигуряване правото на
защита на подсъдимия, както и на изискването на чл. 305, ал. 3 НПК.
Неоснователно се явява и наведеното в искането за възобновяване
оплакване за допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК.
Първостепенният съд безспорно е отчел всички обстоятелства, които
законодателят е предвидил в НК, вземайки предвид като отегчаващи
отговорността обстоятелства – високата алкохолна концентрация, както и
факта, че управлението на лекия автомобил е било извършено в светлата част
на денонощието и на оживено място. Към отегчаващите обстоятелства, съдът
е ценил още и високата лична степен на обществена опасност на дееца,
характеризираща го като недисциплиниран водач, предвид данните за
допускани и други нарушения на правилата за движение по пътищата, за
които е бил санкциониран по административен ред. Същевременно, съдът е
ценил като смекчаващи отговорността на подсъдимото лице обстоятелства-
недоброто му здравословно състояние, трудовата му ангажираност и добрите
характеристични данни в тази връзка. В резултат на което, за осъщественото
от Т. деяние по чл. 343б, ал. 2 от НК, РС- Перник е отмерил за справедлив и
съответен на постигане на визираните в чл.36 от НК цели размер на
наказанията към минималния предвиден, а именно- „лишаване от свобода“ за
срок от 1 година и 2 месеца, „Глоба“ в размер на 550 лв. и „лишаване от
правоуправление“ за срок от 1 година и 6 месеца.
На свой ред, окръжният съд се е съгласил изцяло с направения от
първия съд прочит на касаещите вината на дееца обстоятелства, и като не е
констатирал допълнителни такива, законосъобразно е потвърдил присъдата и
в наказателно-осъдителната й част. Настоящата инстанция намира решението
на окръжния съд за правилно и законосъобразно. Наложени при превес на
смекчаващи вината обстоятелства към минималните, предвидени в закона,
8
размери на наказанията „лишаване от свобода“, съответно на него „лишаване
от право да управлява МПС“ и „глоба“, според настоящата инстанция се
явяват напълно справедливи и адекватни на извършеното от молителя и в
най-пълна степен ще съответстват за постигане на целите, залегнали в чл. 36
от НК. По делото не се установяват обстоятелства, които да не са били
съобразени и да обосновават допълнително смекчаване на наказателно -
правното положение на осъдения, поради което въпрос за явна
несправедливост на наложеното наказание в случая не може да бъде поставян.
Още повече, оказваната до момента спрямо искателя Т. наказателна репресия,
очевидно не е постигнала необходимия възпиращ и превъзпитателен ефект, с
оглед което евентуалното занижаване на така определените от РС-Перник
размери на наказанията, би се явило една неоправдана проява на
толерантност.
Ето защо, като намери, че искането на осъдения Т. е неоснователно по
изложените в него доводи, настоящият състав на САС прие, че не са налице
основанията за възобновяване на наказателното дело с удовлетворяване на
заявеното искане, поради което и съобразно правомощията си по чл. 425 от
НПК, счете, че следва да го остави без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК,
Апелативен съд- София
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Н. Т., подадено
чрез процесуалния му представител- адв. П.В. за възобновяване на
наказателното производство по НОХД № 957/20 г. на Районен съд – Перник и
ВНОХД № 138/21г. на Окръжен съд- Перник.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9