Решение по дело №1037/2018 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 319
Дата: 30 ноември 2018 г. (в сила от 30 ноември 2018 г.)
Съдия: Лилия Георгиева Терзиева Владимирова
Дело: 20185210101037
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Велинград, 30.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, 18-ти състав, в публично заседание на  двадесет и седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Лилия Терзиева- Владимирова

при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията дело № 1037 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 330 ГПК.

Предявени са искове по чл. 49, ал.1 от ГПК  и чл. 143 СК от А.Б.Б. против Ц.А.Б., с искане да се постанови решение, по силата на което да се прекрати брака й с Ц.А.Б., ЕГН:********** на основание чл.49,ал.1 от СК, поради изключителна вина на ответника, родителските права върху непълнолетната С. Ц. Б.,ЕГН:**********, да се присъдят на майката, при която да бъде поставено местоживеенето на детето, а именно на адрес- гр.Ракитово *** № 25, както и ответника да бъде осъден да изплаща месечна издръжка на детето в размер на 200 лева, считано от предявяване на исковата молба – 30.07.2018 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва, като бъде определен  режим на лични отношения с бащата.

Ищцата излага, че с ответника са заживели на семейни начала от 1992 година, от което съжителство се е родило детето А.Ц.Б.. Излага, че с ответника са сключили граждански брак на 03.07.1997 г., от който са се родили децата  С.Б.и С.Б.. Поддържа, че считано от м. май 2017 г. са в във фактическа раздяла с ответника. Твърди, че по време на брака не са придобили недвижимо имущество, а по отношение на придобитите в съпружеска имуществена общност движими вещи не ги претендира. Не претендира издръжка от съпруга си. Предвид изложеното моли на основание чл.49,ал.1 от СК, брака между страните да бъде прекратен, поради изключителна вина на ответника, родителските права върху непълнолетната С. Ц. Б., ЕГН:**********, да се присъдят на нея, при която да бъде поставено местоживеенето на детето, а ответника да бъде осъден да изплаща месечна издръжка на детето, чрез неговата майка и законен представител в размер на 200 лева, считано от предявяване на исковата молба – 30.07.2018 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяването й, като бъде определен   режим на лични отношения с бащата. Моли след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име- Ш.. Семейното жилище находящо се в гр.Ракитово,ул."***"№7 да се предостави за ползване на ответника, тъй като е изключителна собственост на неговите родители. Моли да бъдат присъдени разноските, направени в хода на настоящото производство - заплатената от ищцовото дружество държавна такса, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

В срока  за отговор по чл.131 ГПК ответника, чрез адв.П., не оспорва иска за развод но твърди, че вина за разстройството на брака имат двете страни. Оспорва по размера иска по размер чл.143 от СК .

В първото открито съдебно заседание страните  заявяват, че желаят спорът помежду им да се трансформира в развод по взаимно съгласие на основание чл. 50 СК, и молят да се одобри постигнатото помежду им споразумение по см. на чл. 51 СК. По искането съдът се е произнесъл с протоколно определение от 27.11.2018 г. за преминаване от развод по исков ред в охранително производство по см. на чл. 330 ГПК.

          Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

          От приложено удостоверение за сключен граждански брак № 101007/03.07.1997 г., съставено в гр. Ракитово, община Ракитово, област Пловдивска се установява, че молителите са сключили граждански брак на 03.07.1997 г., в гр. Ракитово, за което е издаден акт за сключен граждански брак  № 11/03.07.1997 г., съставен в гр. Ракитово, като съпругата е приела да промени фамилното си име от Ш., на Б..

От прието като писмено доказателство по делото удостоверение за раждане № 541972/ 04.07.2003 г., изд. от Община Пазарджик, въз основа на акт за раждане № 288/04.07.2003 г., се установява, че от брака си страните имат родено дете- С. Ц. Б., ЕГН:**********.

От приет като писмено доказателство по делото социален доклад, изготвен от ДСП Велинград се установява, че основни грижи за детето С. се полагат от майката, която задоволява базовите й потребности от облекло, здравни грижи и образование. Детето е записано като редовен ученик в девети клас на ПГ „Алеко Константинов“- гр. Велинград, в добро здраве е , като са му поставени всички необходими за възрастта имунизации. Жилището, в което детето се отглежда е собственост на родителите на майката, като предоставя много добри условия за отглеждане на детето.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

I. По молбата с правна квалификация чл. 50 СК

 Молбата за развод по взаимно съгласие е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Видно от молбата на страните и от изявленията им в откритото заседание по настоящото дело, те са изразили пред съда взаимно съгласие за развод, което е сериозно и непоколебимо и е основание по смисъла на чл. 50 СК съдът да допусне развода между страните, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака. Наред с това съпрузите – молители в настоящото производство, са представили споразумение по чл. 51, ал.1 СК, което третира въпросите за родителските права, местоживеенето на децата, ползването на семейното жилище, личните отношения на децата с бащата, издръжката на децата и фамилното име, което ще носи съпругата след допускане на развода. Съдът счита, че така представеното споразумение не противоречи на закона и защитава в достатъчна степен правата на роденото от брака дете.

 С оглед на гореизложеното и на основание чл. 330, ал.3 ГПК, бракът между молителите следва да бъде прекратен, а представеното споразумение утвърдено на основание чл. 51, ал.2 СК.

II. Относно разноските за производството

 По аргумент от чл. 6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 40 лв., като Ц.А.Б. следва да плати по сметка на РС Велинград държавна такса в размер на 15 лв. /предвид внесените при съдебно заявяване на молбата 25 лв. от ищцата - арг.  чл. 6, т.1 от Тарифата/. На основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и предвид, че по делото е постигнатото споразумение, ответникът  Ц.А.Б. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Велинград държавна такса за определената издръжка по чл. 143 СК в размер на 115,20 (сто и петнадесет лева и двадесет стотинки) лева. На основание чл. 11 ТДССГПК ответникът Ц.А.Б. следва да заплати и такса в размер на 5 лв. за служебно издаден изпълнителен лист за присъдената в полза на съда суми, в случай че не изпълни доброволно задълженията си.

 Така мотивиран и на основание чл. 330, ал.3 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50, ал. 1 СК брака, сключен между  А.Б.Б., ЕГН: **********,*** и Ц.А.Б., ЕГН: **********,***, обективиран в акт за сключен граждански брак  № 11/03.07.1997 г., съставен в гр. Ракитово.

УТВЪРЖДАВА между  А.Б.Б., ЕГН: **********,*** и Ц.А.Б., ЕГН: **********,***, споразумение по чл. 51 СК, както следва:

РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на роденото от брака дете – непълнолетната С. Ц. Б., ЕГН:**********, се предоставят за упражняване на майката -   – А.Б.Б., ЕГН: **********, при която детето ще живее, а именно:  *********

ЗАДЪЛЖАВА бащата Ц.А.Б., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на детето С. Ц. Б., ЕГН:**********, издръжка по чл.143 от СК в размер на 160 (сто и шестдесет) лева, считано от датата на  подаване на исковата молба 30.07.2018 г. до навършване на пълнолетие на детето или настъпването на друга провопогасяваща или правоизменяща издръжката причина, чрез нейната майка и законен представител А.Б.Б..

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения с бащата: Ц.А.Б., ЕГН: ********** ще има право да се среща с детето  С. Ц. Б., ЕГН:**********, всяка първа и трета събота и неделя  от 09:00 часа до 18:00 часа от месеца без приспиване , както и десет дни през летния сезон и през половината дни от официалните празници за страната, като вземането и връщането на детето при упражняване решима на личните отношения, става от дома на майката.

СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ – собственост на родителите на бащата Ц.А.Б., ЕГН: **********,***, след прекратяване на брака се предоставя за ползване на Ц.А.Б., ЕГН: **********.

ФАМИЛНО ИМЕ – А.Б.Б., ЕГН: **********, след прекратяване на брака, ще носи предбрачната си фамилия – Ш..

Страните заявяват, че разноските по настоящото производство се поемат от страните така както са сторени.

ОСЪЖДА на основание чл. 6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Ц.А.Б., ЕГН: **********,*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на РС Велинград, по  иска с правно основание чл. 50 СК държавна такса в размер на 15 лв. /петнадесет лева/, а на основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по иска с правно основание чл. 143 СК държавна такса в размер на 115,20 (сто и петнадесет лева и двадесет стотинки) лева. На основание чл. 11 ТДССГПК ответника  следва да заплати и такса в размер на 5 лв. за служебно издаден изпълнителен лист за присъдената в полза на съда суми.

Решението на основание чл. 330, ал.5 ГПК не подлежи на обжалване.

    РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                

 ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА