Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1450
гр.
Бургас, 26.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 4313 по описа на РС -
Бургас за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С.С.С., ЕГН **********
срещу Наказателно постановление № 19-0769-003788 от 12.08.2019 г., издадено от
началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на
жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за извършено нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 500 лв.,
както и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление.
Твърди се, че АУАН е
съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 и чл. 42, т. 7 ЗАНН, тъй като в
акта е посочен само един свидетел и не е посочено дали той е свидетел на
извършване на нарушението или е присъствал при съставяне на акта. Възразява, че
не е конкретизирано мястото на извършване на нарушението, което е елемент от
обективната страна на деянието. Твърди, че не са посочени възрастта на
нарушителя и неговата месторабота, както и че АУАН не е четливо написан, което
води до невъзможност да бъде изградена ефективна защита срещу него. Сочи, че не
му е бил връчен първия екземпляр от талон за изследване, както гласи Наредба №
1, като връченият екземпляр не може да бъде разчетен. С тези доводи моли
наказателното постановление да бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява,
представлява се от адв. Андонов, поддържа жалбата и доразвива изложените в нея
доводи.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, не
изпращат представител. В съпроводителното жалбата писмо излагат становище
наложеното наказание да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 15.07.2019 г. около 02:15 часа в гр. Бургас,
в ж.к. „Меден рудник“ на улица „Въстаническа“ до бензиностанция „Петрол“ в
посока бл. 416 жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил
„Мерцедес”, с рег. № А2495АМ. Свидетелят Д.П.К. на длъжност мл. автоконтрольор в
сектор „ПП“ към ОД на МВР спрял управлявания от жалбоподателя автомобил за
извършване на проверка. Жалбоподателят бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство „дрегер” 7510, с фабричен № ARBВ-0029, което установило, че жалбоподателят
е управлявал пътно превозно средство с концентрация на алкохол в издишания
въздух 0.60 промила. На
жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване, но същият не дал
кръвна проба за изследване.
За установеното нарушение свидетелят К. съставил срещу жалбоподателя АУАН от 15.07.2019 г., а впоследствие било
издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства.
Показанията на свидетеля К. са последователни, обективни и логични и съдът ги
кредитира в тяхната цялост. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
Жалбоподателят не оспорва така установените от съда
фактически положения, изложените в жалбата възражения се отнасят до правната
страна на спора.
От правна
страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното
наказателно постановление и АУАН са били издадени от компетентни органи
(Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи) в
сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и пълно са описани фактите във връзка
с вмененото на жалбоподателя нарушение.
В тази връзка настоящият състав не споделя изложените в
жалбата възражения за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и
издаване на НП.
На първо място съдът не споделя изложеното възражение, че при съставяне на АУАН е присъствал един свидетел, като не е било посочено дали е свидетел на извършеното нарушение или при съставяне на акта. Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Според съда няма пречка едно лице да бъде свидетел в различните хипотези, предвидени в чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Вярно е, че и в чл. 40, ал. 1 ЗАНН се използва думата „свидетели” в множествено число, но в тази норма са изброени различни категории свидетели, като при граматическото й тълкуване съдът достига до извод, че именно във връзка с това изброяване е използвано и множествено число. Според настоящия съдебен състав няма пречка АУАН да бъде подписан и от един свидетел, стига той да съвместява в себе си различните качества, посочени в чл. 40, ал. 1 ЗАНН, т.е. да е очевидец на нарушението и да присъства при съставянето на акта. Именно тази хипотеза е налице. Видно от АУАН посоченият свидетел е едновременно свидетел очевидец при установяване на нарушението и свидетел при съставяне на акта. В АУАН е подчертано качеството свидетел – очевидец. Отделно от това съставеният АУАН е подписан от посочения свидетел, което обстоятелство навежда на безспорен извод, че свидетелят е присъствал и при съставяне на АУАН.
Съдът не споделя поддържаното възражение, че АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е посочил точното място на извършване на нарушението. Видно от АУАН и от НП мястото на извършване на нарушението е конкретизирано с посочване на града, жилищен комплекс, конкретен обект, в близост до който е бил спрян автомобилът за проверка, като е посочена и посоката му на движение - в посока бл. 416 на ж.к. „Меден рудник“. Съдът счита, че така описаното дава достатъчна яснота относно мястото на извършване на нарушението. Не е необходимо допълнително конкретизиране, за да се установи мястото на извършване на нарушението.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение поради непосочване на възрастта и месторабота на нарушителя. Видно от АУАН в него са посочени трите имена и ЕГН на нарушителя. Съдът намира, че тези данни са достатъчни и допринасят в пълна степен за индивидуализиране на нарушителя. Относно възрастта му в акта е посочено ЕГН, от което може лесно да се изведе възрастта на жалбоподателя. Що се отнася до непосочване на местоработата съдът счита, че този пропуск не представлява съществено процесуално нарушение при съставяне на акта, тъй като не е необходимо да се посочва месторабота, за да се индивидуализира нарушителя. Посочените в АУАН данни са достатъчни за да се установи жалбоподателят като нарушител.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че на жалбоподателя му е бил връчен нечетлив екземпляр от АУАН. Актът е връчен лично на С. в момента на съставянето му на 15.07.2019г., като в момента на връчването той не е вписал никакви възражения в него. Т.е. самият жалбоподател е приел екземпляра от АУАН във вида, в който му се връчва, и не е поискал на място да му бъде връчен друг (четлив) екземпляр. Предявен му е бил напълно четлив екземпляр на АУАН (на л. 7 от делото), с който той се е запознал и подписал без възражения. Ето защо той е имал възможност да се запознае със съдържанието на акта. Впоследствие му е било връчено и НП, с което е наказан именно за нарушението, посочено в АУАН. Налага се извод, че правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е било нарушено. Той е имал възможност да се защитава срещу всички факти и обстоятелства и да организира в пълнота защитата си, включително и в съдебното производство.
На последно място съдът намира за неоснователно и възражението за допуснато нарушение на Нaредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, тъй като на жалбоподателя не е бил връчен първият екземпляр от издадения талон за изследване. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата талонът се попълва в три екземпляра, като първият се предоставя на водача или се изпраща до лечебното заведение, в което е настанен, вторият се прилага към акта, съответно протокола, а третият остава за отчет. Дори да се приеме, че актосъставителят – свидетелят К. не е връчил първия екземпляр от талона на жалбоподателя, допуснатото нарушение на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 не е съществено и не е нарушило правото на защита на жалбоподателя. На жалбоподателя е бил връчен екземпляр от талона за изследване, който е представен по делото от процесуалния му представител. След запознаване с представения екземпляр съдът достигна до извод, че в него четливо е отразено както мястото, на което да се яви жалбоподателят за даване на кръв за анализ, а именно спешен център – МБАЛ Бургас, така и часът на връчване на талона и времевия интервал, в който следва да се яви. Ето защо съдът не споделя защитната теза на жалбоподателя, че му е бил връчен нечетлив екземпляр от талона за изследване.
От събраните по делото доказателства по категоричен и
несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила до 0.8
промила, а именно с 0.60 промила,
установено с техническо средство
„дрегер” 7510. За
извършеното нарушение разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда
кумулативно налагане на наказанията лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок от 6
месеца и глоба от 500
лв. Тази санкционна норма правилно е приложена от АНО като относима и на
жалбоподателя са наложени именно тези наказания (глоба 500 лева и лишаване от
право да се управлява МПС за срок от 6 месеца). Съдът счита, че с така наложените
наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
С оглед изложеното наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-003788 от
12.08.2019 г., издадено от началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна
полиция”, с което на С.С.С., ЕГН **********
на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 500 лв., както и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
ММ