№_________
гр.
Варна_____________2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, двадесет и втори състав, в публичното
заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Д.,
като разгледа докладваното от съдията Ганчева
административно дело № 612 на
Административен съд - Варна по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на М.И.Л., с ЕГН **********, с адрес *** срещу
ревизионен акт № Р-03001817003618-091-001/27.11.2017 г. на органи по приходите
при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 514/8.02.2018 г. на директора на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика " /Дирекция "ОДОП"/
- Варна, при ЦУ на НАП, в частта, с която за 2011 г. са му установени
задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 10 666.80
лв. и лихви в размер на 6 464.53 лв. Жалбоподателят твърди, че оспорения
акт е незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалноправната разпоредба
– чл. 48, ал.6 от ЗДДФЛ във вр. чл. 29а ал.1 от ЗДДФЛ. Излага доводи, че при формиране на задълженията определени с
РА, ревизиращите са се позовали на правна норма, която е влязла в сила от
1.01.2014 г., поради което е неприложима в конкретния случай, поради което
неправилно е преценено, че Л. няма право на преотстъпване на 60 на сто от
годишния данък върху доходите от реализираната непреработена земеделска
продукция. Жалбоподателят изрично уточнява, че относно отчетените като разход
за 2011 г. изплатени ренти за физически лица през 2010 г. в размер на 1204.84
лв., отнасящи се за стопанската 2009/2010 г. изплатени с РКО от 5.10.2010 г. на
А. В. – 758.86 лв. и на 10.11.2010 г. на А. С. в размер на 445.98 лв. не
оспорва, че следва да се увеличи финансовия резултат за 2011 г. със сумата от 1204.84
лв. Л. не оспорва и увеличението на финансовия резултат със сумата от 788.58
лв., представляваща неправилно отчетена като разход за 2011 г. изплатена рента,
отнасяща се за стопанската 2011/2012 г. на С. И.. Отделно от това в с.з. процесуалния
представител на жалбоподателя сочи, че са декларирали размер на данъка за
преотстъпване с 30 лв. повече.
В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, по
същество моли да се отмени РА в частта, с която на Л. е отказано правото да
бъде преотстъпен данък по чл. 48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2011 г. Ревизираното лице е
изпълнило необходимите условия за да ползва привилегията заложена в закона,
същото не е регистрирано като ЕТ, но според действащия закон към процесния
период, формирането на данъчната основа и облагаемия доход се извършва по реда
предвиден за ЕТ. Л. е регистриран земеделски производител, изпълнил е
специалните условия на закона, за което по преписката са приложени документи,
моли да се отмени РА в тази част и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответната страна – Директора на Дирекция "ОДОП" – Варна, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт д., оспорва жалбата и моли същата да
се отхвърли като неоснователна. Счита, че по отношение на ЗП не са налице
основания за преотстъпване на данък в размер на 60%. Поддържа становището на
решаващия орган. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна, следното:
Ревизията на М.Л. е възложена със ЗВР № Р-03001817003618-020-001/12.06.2017
г. за срок до три месеца, считано от датата на връчването ѝ – 21.06.2017
г., и е обхващала задълженията за авансов и годишен данък по ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. Със ЗИЗВР №03001817003618-020-002/19.09.2017
г. е продължен срока на извършване на ревизията, като е определено същата да
завърши до 20.10.2017 г. Заповедта е връчена на Л. на 25.09.2017 г. Цитираните
заповеди са издадени от Д. К., в качеството ѝ на Началник сектор
„Ревизии“, оправомощена да възлага извършването на ревизии със Заповед № Д-1229
от 15.09.2014 г., изменена със Заповед № Д-1230/15.09.2014 г. на Директора на
ТД на НАП – Варна. В срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад №
Р-03001817003618-092-001/02.11.2017 г., фактическите констатации в който, ведно
с предложените за установяване задължения, са потвърдени с РА №
Р-03001817003618-091-001/27.11.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП –
Варна. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред директора на
Дирекция "ОДОП" – Варна, който с Решение № 514/2018 г., го е
потвърдил.
В хода на ревизията е установено, че М.И.Л. е физическо лице регистрирано
като осигурител в Регистър Булстат, като земеделски производител от 28.04.2005
г., не е регистриран като ЕТ. Предмет на дейност за периода е отглеждане на
зърнени култури и лозови насаждения, като дейността се упражнява в землището на
с. *********. От 25.04.2008 г. лицето е регистрирано по ЗДДС. При анализ на
воденото счетоводство е преценено, че лицето прилага националните стандарти за
малки и средни предприятия. ЗЛ организира и осъществява текущо счетоводно
отчитане и изготвяне на своите финансови отчети в съответствие с изискванията
на ЗСч и НСФОМСП. ГФО са изготвени при спазване на счетоводните принципи. ДМА
са оценени по цена на придобиване, прилага се линейния метод на амортизация. За
ревизирания период приходите на ЗП се формират от продажба на продукция -
царевица, слънчоглед и др., отчетени по см. 701, приходите от продажби на
услуги са отчетени по см. 703, приходите от продажба на материали са отчетени см.
707, приходите от финансиране са отчетени по см. 733. Разходите на лицето се
формират от: разходи за материали - суровини, семена, торове и др. отчетени по
сметка 601, разходи за външни услуги отчетени по сметка 602, разходи за
амортизации, за заплати, за социални осигуровки. Л. финансира дейността си от
приходи от собствена продукция, услуги, продажба на материали, субсидии по
СЕПП. Не е установено ползване на активи на ЗЛ за лични нужди на собственика.
За ревизирания период ЗЛ е отчело в сметка 117 други резерви за 2011 г.
преотстъпен данък в размер на 10 666.60 лв. За 2011 г. е ползвал преференция
относно преотстъпване на данъка по реда на чл. 48 ал.6 от ЗДДФЛ. В РА е
констатирано, че за 2011 г. ЗЛ е изпълнило условията на чл. 189 б ал.2 от ЗКПО.
Печалбата - годишната данъчна основа от дейност по производство на
непреработена растителна и животинска продукция, е в размер на 17728 лв.
Декларирания преотстъпен данък е в размер на 10666.80 лв., т.е. лицето е
преотстъпило с 30 лв. повече ДДФЛ. Представени са документи за закупуване на
машини и съоръжения за сумата от 22416,67 лв. през 2012 г., като същите са
заведени по счетоводните сметки от група 20 - ДМА. Представени са фактури,
договори и спецификации, декларации за съответствие за закупените активи през
2012 г., преотстъпения данък е инвестиран за нова земеделска техника, съгласно
чл.189 б от ЗКПО. Установено е че закупените активи са нови, придобити по
пазарни цени и не заместват съществуващи такива. Л. продължава да осъществява
дейност като земеделски производител и не е получавал помощи през 2011 г.,
изброени в т.6 на чл. 189 б ал.2 от ЗКПО.
При тези установявания ревизиращите са преценили, че след като ревизираното
лице не е търговец, то не следва да се преотстъпва данък по реда на чл. 48 ал.6
от ЗДДФЛ, вр. чл. 189 б от ЗКПО за 2011 г. в размер на 10666.80 лв., а отделно
от това, че неправилно е изчислена сумата, тъй като ако лицето има право на
преотстъпване, то сумата би била 10636.80 лв.
Отделно от това е установено, че Л. е начислил разходи за 2011 г. за
изплатени ренти на ФЛ през 2010 г. в размер на 1204-84 лв., отнасящи се до
стопанската 2009/2010 г. по РКО, единия издаден на А. В. за сумата от 758.86
лв., другия издаден на А. С. за сумата от 445.98 лв. Тези суми са осчетоводени
като разход през календарната 2010 г. и са включени в разходите за изплатени
ренти през 2011 г., които са в общ размер на 39332,09 лв. и са декларирани в
подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ, като изплатени ренти през 2011 г.
Разходите представляващи платени ренти за предходната стопанска година са
отчетени по сметка 602, сумите са включени в разходите по сметка 611/2 и са
намерили отражение в разходите в ОПР за 2011 г. Преценено е, че РЛ е нарушило
чл. 4 ал.1 т.1 и т.4 от ЗСч, тъй като разходите са начислени в годината,
следваща възникването им, т.е. в отчетен период 2011 г., а същите следва да са
начислени и включени във финансовите отчети за 2010 г., поради което следва да
се увеличи финансовия резултат за 2011 г. със сумата от 1204.04 лв.
Установено е, че ЗП е отчел разходи за 2011 г. - за изплатена рента в
размер на 788.58 лв. отнасящи се за стопанската 2011/2012 г. на С. И.. Сумата е
включена в справка за изплатени доходи по чл. 73 от ЗДДФЛ за 2011 г. с общо
изплатени ренти в размер на 39332,09 лв. Тъй като разхода представлява платена
рента за следваща стопанска година и са отчетени и намерили отражения в
разходите в ОПР за 2011 г., е преценено, че следва да се увеличи финансовия
резултат за 2011 г. със сумата от 788.58 лв.
По отношение на авансовите вноски е установено, че жалбоподателят дължи
авансови вноски за периода от м.05.2011 г. до м.12.2011 г. в месечен размер от
1473.32 лв., като за същите е начислена дължима лихва в общ размер на 410.03
лв. В тази част РА не е обжалван.
След анализ на представените доказателства и констатациите при ревизията,
данните от ГДД са коригирани от органите по приходите, както следва:
|
ПОКАЗАТЕЛИ |
ПО ГДД |
ПРИ РЕВИЗИЯТА |
|
СЧЕТОВОДЕН ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ |
119207.02 |
119207.02 |
|
УВЕЛИЧЕНИЕ в т.ч. |
81945.00 |
83938.42 |
|
81945.00 |
81945.00 |
|
|
0.00 |
1993.42 |
|
|
НАМАЛЕНИЕ в т.ч. |
79079.00 |
79079.00 |
|
79079.00 |
79079.00 |
|
|
Д.Ф.РЕЗУЛТАТ печалба в т.ч. |
122073.00 |
124066,42 |
|
Д.Ф. от
селскостопанска дейност |
118938.28 |
|
|
Д.Ф. от други дейности |
3134.72 |
|
|
ЗОВ в т.ч. |
751.04 |
743.04 |
|
Годишна данъчна основа по чл. 28/1/ ЗДФЛ |
121321.96 |
123323.38 |
|
Начислен данък 15% |
18198.29 |
18498.51 |
|
Преотстъпен данък 60% |
10666.80 |
|
|
Данък след
преотстъпването |
7531.49 |
18498.51 |
|
АВАНСОВИ ВНОСКИ |
0.00 |
0.00 |
|
ДАНЪК ЗА ВНАСЯНЕ |
7531.00 |
18498.00 |
|
ВНЕСЕН ДАНЪК |
7531.00 |
7531.00 |
|
ДАНЪК ЗА ДОВНАСЯНЕ
след корекция на ФР |
|
10967,00 |
Установен е дължим данък върху годишна данъчна основа за доходите от
стопанска дейност в размер на 18498.00 лв., данък за довнасяне в размер на 10
967 лв. и съответната лихва за периода от 1.05.2012 г. до издаване на РА.
РА е обжалван само в частта, с която е отказано преотстъпване на данък в
размер на 10666.80 лв. и съответната лихва.
В производството по административно обжалване, Директорът на дирекция
"ОДОП" – Варна е потвърдил констатацията в ревизионния акт, че
ревизираното лице няма право на данъчно облекчение, тъй като не е регистрирано
като едноличен търговец. Изложени са мотиви за това, че по арг. от чл. 2, т.1 от ТЗ,
правилото по чл. 26, ал.7 от ЗДДФЛ е неприложимо спрямо доходите на физическите лица, занимаващи
се със селскостопанска дейност. Прието е, че данъчното облекчение по чл. 189б от ЗКПО
и чл. 48, ал.6 от ЗДДФЛ представлява държавна помощ. Изложени са доводи, че за ФЛ,
които не са търговци но същевременно са земеделски производители не съществува
процедура, по която да бъдат обявени в несъстоятелност, поради което ФЛ не
покриват единия от критериите "предприятие в затруднение. По тези
съображения Директора на Дирекция ОДОП – Варна е потвърдил ревизионния акт.
В хода на съдебното производство са изискани електронни документи от
ответника. От приетите в с.з. електронни документи се установява, че
приложените по делото заповеди за възлагане на ревизия, за изменението и както
и ревизионен доклад и акт са подписани от лица с валидни електронни подписи за
периода през който са издадени съответните документи.
При така установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на задължителното административно обжалване и
в частта, потвърдена с Решение № 514/20185 г. на директора на Дирекция
"ОДОП" – Варна, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата e ОСНОВАТЕЛНА.
При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал.2 ДОПК,
съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила
в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган по
приходите и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена
ревизията, поради което не са налице пороци влечащи нищожност на ревизионния
акт.
В с.з. е констатирано, че заповедите
за възлагане на ревизия, ревизионния доклад и ревизионния акт са подписани от
посочените като техни издатели органи по приходите с квалифициран електронен
подпис по чл.13, ал.3 от ЗЕДЕП, приравнен на саморъчен съгласно изричното
указание на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП, като документите са подписани в срока на
действие на удостоверението по чл.24 от ЗЕДЕП, т.е. ревизията е редовно
възложена, а РА отговарят на изискването на чл.120, ал.1, т.8 от ДОПК.
По процесуалната законосъобразност на РА:
Не се твърдят и при служебната проверка не се установяват процесуални
нарушения в хода на производството, които да са ограничили правото на защита на
ревизираната лице и които да налагат отмяна на РА само на това основание.
По материално-правната законосъобразност на РА,
съдът съобрази следното:
В случая липсва спор по фактите. Спорът, така
както е поставен за решаване, е относно наличието или липсата на законовите
предпоставки за преотстъпване на подоходен данък по ЗДДФЛ. Спори се единствено
относно възможността да бъде преотстъпен на физически лица, които са
регистрирани като земеделски производители.
Фактическата обстановка не е спорна между страните. От събраните по делото
доказателства се установява, че Л. е регистриран земеделски производител по
смисъла на § 1 т.1 от ЗПЗП,
регистриран е по ЗДДС, не е вписан като едноличен търговец, но е формирал
годишна данъчна основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица
за 2011 г. по реда на чл.26 и
чл.28 от ЗДДФЛ
във връзка с § 17 от ПЗР на
ЗИДЗДДФЛ /ДВ бр. 31/2011/, т.е. като ЕТ.
Следва да се посочи, че в с.з. процесуалният представител на жалбоподателя
изрично заяви, че не оспорва РА в частта с която е увеличен финансовия резултат
за 2011 г. общо със сумата от 1993.42 лв., както и констатациите, че при
наличие на допустимо преотстъпване, размерът на преотстъпения данък би бил
10636.80 лв., а не 10666.80 лв., както е отразил жалбоподателя в декларацията
си. Не се оспорва и установения с РА размер на дължимите задължителни
осигурителни вноски.
Спорът по делото е правен и се свежда до тълкуването и приложението на
материалния закон, т.е. дали са налице предпоставките за преотстъпване на данък
по чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ в приложимите редакции /ДВ, бр.95 от 2009г., в сила от
01.01.10г./
Съгласно цитираната разпоредба данъкът върху годишната данъчна основа за
доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер
до 60 на сто на лицата, регистрирани като земеделски производители, за
годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна
и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО.
Според органа по приходите след като физическите лица по чл.29а от ЗДДФЛ,
които не са еднолични търговци, не са посочени в текста на цитираната
разпоредба, то независимо от факта, че се облагат с данък върху годишната
данъчна основа и са регистрирани като земеделски производители, не могат да
ползват преотстъпване на дължими годишен данък и в този смисъл не отговаря на
условията по чл. 189б от ЗКПО,
следователно не следва да ползва преотстъпване на годишният данък по ЗДДФЛ.
Съдът намира формирания извод за неприложимост на нормата на чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ спрямо физическите лица, регистрирани като земеделски
производители, но която дейност не се осъществява като ЕТ, за неправилен.
Съгласно нормата на чл.29а ал.1 от ЗДДФЛ, в редакцията към процесния период, облагаемият доход от
стопанска дейност на регистрирани по ЗДДС физически лица, които са регистрирани
като тютюнопроизводители и земеделски производители, се определя по реда на
чл.26 и се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл.28 от с.з.
Следователно, физическите лица, регистрирани по ЗДДС и регистрирани
като тютюнопроизводители и земеделски производители определят облагаемия си доход
за тази дейност като едноличните търговци, т.е. формират по реда на ЗКПО
данъчна печалба и определят годишната си данъчна основа от тази си дейност,
както едноличните търговци. За определяне размера на данъка е приложим чл.48 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл.48 ал.2 размерът на данъка върху годишната данъчна основа за
доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като
годишната данъчна основа по чл.28 ал.2 се умножи по данъчна ставка 15 на сто.
Т.е., физическите лицата регистрирани по ЗДДС за дохода от
дейността им като регистрирани тютюнопроизводители и земеделски производители,
макар и да не са регистрирани като ЕТ се облагат с данък върху данъчната си
печалба, т. е. с корпоративен данък.
Съгласно чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ /в действащата редакция/ данъкът върху годишната данъчна
основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ се преотстъпва в размер до 60
на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната
данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и
животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО.
Нормата на ал.7 от закона /в приложимата редакция/ предвижда ограничението, че
преотстъпването на данък по ал.6, представляващо държавна помощ за земеделски
производители, не може да се ползва от лице, което е предприятие в затруднение.
Предвид гореизложената нормативна уредба, следва да се приеме, че субект на
държавната помощ по чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ са и лицата, регистрирани като земеделски производители и с
регистрация по ЗДДС, независимо че същите не са регистрирани като еднолични
търговци. Този извод следва както от граматическото, така и от логическото
тълкуване на цитираната разпоредба. В закона не е регламентирано, че данъкът на
едноличните търговци, регистрирани като земеделски производители, подлежи на
преотстъпване в определен размер. Израза „едноличен търговец“ в текста на чл.48
ал.6 е употребен не за да се индивидуализира субектът на държавната помощ. То е
част от словосъчетанието „доходите от стопанска дейност като едноличен
търговец“. Субектите на държавна помощ са индивидуализирани чрез фразата
„лицата, регистрирани като земеделски производители“. При това тълкуване следва
да се приеме, че именно лицата, регистрирани като земеделски производители са
субекти на тази държавна помощ, независимо от това дали са регистрирани като
еднолични търговци. След като облагаемият доход на едно лице, което е
регистрирано като земеделски производител по ЗДДС, се определя по чл.26 и
по чл.28 от ЗДДФЛ,
т.е по правилата за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, вместо
по правилата на чл.29 от ЗДДФЛ
- доходи от друга стопанска дейност, то това лице следва да е субект на
държавна помощ по чл.48 ал.6 от закона.
Така предвиденото данъчно облекчение, представлява държавна помощ под
формата на данъчно предимство за земеделските производители, базирана върху
изискванията на Насоките за държавна помощ в селското и горското стопанство за
периода 2007г. - 2013г., които препращат към Регламент
/ЕС/ 1857/2006г. от 15 декември 2006г. за прилагането на членове 87
и 88 от Договора за Европейска общност /чл.107 и чл.108 от Договора за
функционирането на европейската общност/ към държавната помощ за малки и средни
предприятия, които осъществяват дейност по производството на селскостопански
продукти.
С Решение на Европейската комисия С 2011/863 от 11.02.11г. държавната помощ
по чл.48 ал.6
и 7 от ЗДДФЛ
и чл.189б ал.1-4 от ЗКПО
е призната за съвместима с чл.107 пар.3,
буква в/ от ДФЕС. Помощта се предоставя автоматично, без да е
необходимо лицата за кандидатстват за нея пред приходната администрация, като
земеделските производители сами избират дали да се възползват от предвиденото
данъчно облекчение. Правото на избор се упражнява посредством подаване на ГДД
по чл. 50 от ЗДДФЛ. Съгласно § 26 от ПЗР
на ЗИДЗДДФЛ /обн. ДВ бр.95/2009г., в сила от 01.01.2010г./,
преотстъпването на данъка по чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ се прилага след постановяване на положително решение от
Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните
помощи. При условие, че ЕК постанови положително решение до 31 март 2011г.,
преотстъпването на данъка може да се приложи и за процесния период.
От съдържанието на решението на ЕК е видно, че бенефициери на мярката за
помощ са земеделски стопанства, осъществяващи първично производство на
селскостопански продукти и подлежащи на облагане с корпоративен данък в
България. Съгласно § 9 от решението, целта на помощта, за която е искано
становището на ЕК, е да подкрепят инвестициите в земеделските стопанства.
Следователно, разпоредбата на чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ /в редакцията към процесния период/, тълкувана във връзка с
цитираното решение на Европейската комисия, от което зависи приложението
ѝ, води до извода, че право на данъчното облекчение имат лицата –
земеделски производители, осъществяващи първично производство на
селскостопански продукти, доходите от което се облагат с корпоративен данък.
Следователно, правнозначимият факт за ползването на преотстъпването е
качеството на лицето – земеделски производител и дейността, която извършва като
такъв, а не правноорганизационната форма, под която се осъществява тази
дейност.
В РД, респективно в РА са налице изрични констатации, че ревизираното лице
е изпълнило условията на чл. 189б от ЗКПО.
Съгласно чл.189б ал.1
от ЗКПО /ДВ бр.95/2009г., в сила от 01.01.2010г./, КД се преотстъпва
в размер на 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски
производители за данъчната им печалба от дейност по производство на
непреработена растителна и животинска продукция. Съгласно ал.2 КД се
преотстъпва, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1./
преотстъпеният данък да се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника,
необходими за извършване на посочената в ал.1 дейност, в срок до края на
годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването; 2./ активите
по т.1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани
лица; 3./ дейността по ал.1 трябва да продължи да се осъществява за период от
поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира
всяка година до изтичане на тригодишния срок с ГДД; 4./ преотстъпеният данък не
трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т.1. Съгласно чл.189б ал.3
и ал.4 от ЗКПО
преотстъпването не е допустимо, когато преотстъпеният данък се инвестира в
сгради и земеделска техника, които заместват съществуващи, или когато лицето е
получило други помощи по смисъла на чл.87 § 1 от Договора за създаване на
Европейската общност, както и минимална помощ по смисъла на Регламент
/ЕО/ № 1535/2007г. на Комисията от
20.12.2007г. за прилагане на чл.87 и чл.88 от Договора за създаване на
Европейската общност към помощите de minimis в сектора на производството на
селскостопански продукти за активите по ал.2. т.1.
За пълнота на изложеното, следва да се посочи, че промяната в
законодателната уредба, в сила от 01.01.2014г. предвиждаща изрично, че от
преотстъпването на данъка по чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ не могат да се ползват физически лица, извършващи стопанска
дейност по чл.29а от ЗДДФЛ, не променя крайния извод на настоящия съдебен състав. Касае
се за изменение на материалноправни норми, които имат действие за в бъдеще.
Правото на преотстъпване е възможно само в хипотезата, когато в условията
на кумулативност се изпълняват общите и специфичните изисквания на закона, като
тези изисквания за данъчен период 2011 г. в случая са изпълнени.
С оглед изложените по-горе мотиви относно признаване правото на
преотстъпване на ДДФЛ, резултата за 2011г. се установява от съда, както следва:
|
ПОКАЗАТЕЛИ |
УСТАНОВЕНО С РА |
УСТАНОВЕНО ОТ СЪДА |
|
СЧЕТОВОДЕН ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ |
119207.02 |
119207.02 |
|
УВЕЛИЧЕНИЕ в т.ч. |
83938.42 |
83938.42 |
|
81945.00 |
81945.00 |
|
|
1993.42 |
1993.42 |
|
|
НАМАЛЕНИЕ в т.ч. |
79079.00 |
79079.00 |
|
79079.00 |
79079.00 |
|
|
Д.Ф.РЕЗУЛТАТ печалба в т.ч. |
124066,42 |
124066,42 |
|
Д.Ф. от
селскостопанска дейност |
|
|
|
Д.Ф. от други дейности |
|
|
|
ЗОВ в т.ч. |
743.04 |
743.04 |
|
Годишна данъчна основа по чл. 28/1/ ЗДФЛ |
123323.38 |
123323.38 |
|
Начислен данък 15% |
18498.51 |
18498.51 |
|
Преотстъпен данък 60% |
|
10636,80 |
|
Данък след
преотстъпването |
18498.51 |
7861,71 |
|
АВАНСОВИ ВНОСКИ |
0.00 |
0.00 |
|
ДАНЪК ЗА ВНАСЯНЕ |
18498.00 |
7861,71 |
|
ВНЕСЕН ДАНЪК |
7531.00 |
7531.00 |
|
ДАНЪК ЗА ДОВНАСЯНЕ след корекция на ФР |
10967,00 |
330,71 |
Върху така установения данък за внасяне по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ се дължат
лихви, които изчислени с калкулатор лихви по задължения - http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html,
са в размер както следва:
от дата до дата брой дни годишен ЛП лихва
01.05.2012 31.05.2012 31 10.14
% 2.89
01.06.2012 30.06.2012 30 10.14
% 2.79
01.07.2012 31.12.2012 184 10.16
% 17.17
01.01.2013 30.06.2013 181 10.03
% 16.68
01.07.2013 31.12.2013 184 10.02
% 16.94
01.01.2014 30.06.2014 181 10.02
% 16.66
01.07.2014 31.12.2014 184 10.03
% 16.95
01.01.2015 30.06.2015 181 10.01
% 16.64
01.07.2015 27.11.2017 881 10.02
% 81.09
общо лихви: 187.81 лева
Към така установения размер на лихвите, следва да се прибавят и лихвите за невнесените
в срок авансови вноски, установени с РА в размер на 410,03лв. и в която част същия
не е обжалван. Общо размерът на дължимите лихви за 2011г. е 187,81+410,03 = 597,84лв.
Над така установените задължения за ДДФЛ и лихви, ревизионния акт се явява
незаконосъобразен и следва да се отмени.
При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на
основание чл.161 ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по
делото разноски общо в размер на 910 лв., от които 900 лв. платено адвокатско
възнаграждение и 10 лв. платена държавна такса.
Водим от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 и ал.2 ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-03001817003618-091-001/27.11.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП –
Варна, в частта, потвърдена с Решение № 514/8.02.2018г. на директора на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, при ЦУ на
НАП, в частта, с която на М.И.Л.,
ЕГН: **********,***, са установени задължения за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ
за 2011г. в размера над 330,71лв. и
за лихвите над 597,84лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ – Варна
да заплати на М.И.Л., с ЕГН ********** *** сторените по делото разноски в
размер на 910 лв. (деветстотин и десет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд
в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: