Определение по дело №1001/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260350
Дата: 30 ноември 2020 г. (в сила от 30 ноември 2020 г.)
Съдия: Теменуга Иванова Стоева
Дело: 20203200501001
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 

                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е         № 260350      

                       гр.Добрич 30.11.2020 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  закрито заседание на тридесети ноември             

през две хиляди и двадесета                              година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:П.ПАВЛОВ

                                                           Мл.съдия:Г.ПАШАЛИЕВ

При секретаря  …………......................................................      и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева.....Ч.гр.д.№1001

от 2020 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

          Постъпила е частна жалба от „***“ ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,Бизнес център България,представлявано от управителя И.Ш.,чрез пълномощника юрисконсулт В.Г. срещу Разпореждане  от 29.10.2020г.по ч.гр.д.№2925/2020г.по описа на РС гр.Добрич,с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК относно следните суми:Сумата от 331,36лв.-дължимо възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство , сумата от 78,81 лв.-административни разноски и сумата от 36,25 лв.лихва за забава по Договора за поръчителство за периода от 01.12.2019 г.до 09.01.2020г.

   Жалбата е с правно основание чл.413 ал.2 от ГПК и е допустима.

   Същата е подадена в законоустановения срок и подлежи на разглеждане по същество.

   За да не уважи подаденото заявление в атакуваните му части районният съд е приел,че следва да извърши преценка ,основана на разпоредбата на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК за неравноправни клаузи в договора,а посочените клаузи за обезпечаване на кредита чрез поръчителството на заявителя и уговорката за административни такси са с неравноправен характер и нарушават забраната на чл.10а  ал.1 от ЗПК,възлагайки допълнителна финансова тежест върху длъжниа-потребител.С тези уговорки се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.33 от ЗПК.

   Настоящата инстанция намира за правилна преценката на първоинстанционния съд относно неравноправния характер на клаузата за обезпечаване на задължението по потребителския кредит чрез поръчителство от страна на заявителя.

   От анализа на изложените факти се стига до извода,че при сключване на акцесорния договор,като част от договора за потребителски кредит,длъжникът не е имал право на избор относно поръчителя и възможност за индивидуално договаряне,особено като се има предвид,че едноличен собственик на капитала на заявителя е кредиторът на длъжника по договора за кредит/справка в ТР/.Поръчителят е предварително одобрено,свързано с кредитора лице,което води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца и не отговаря на изискванията за добросъвестност.

   На следващо място-при условие,че кредитната институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя и то преди сключване на договора за кредит,то избора на определен от кредитора поръчител,без възможност за такъв ,предложен от длъжника нарушава правата на потребителя и прехвърля върху него възмездността и тежестта на оценката по чл.16 от ЗПК.От недължимостта на главното вземане се извежда и недължимост на акцесорното вземане ,касаещо лихва за забава върху вземането по договора за поръчителство-

   Що се отнася до сумата,представляваща административни разноски,то същата е такава по управление на кредита,тъй като събирането му е също действие по неговото управление,а такси за това не могат да се събират от длъжника-чл.10а ал.2 от ЗПК.Клаузата ,предвиждаща такива разходи е нищожна.

   С тези мотиви като правилно и законосъобразно обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено в обжалваната му отхвърлителна част.

   Водим от изложеното Окръжният съд,

         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

   ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане  от 29.10.2020г.по ч.гр.д.№2925/2020г.по описа на РС гр.Добрич,с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК относно следните суми:Сумата от 331,36лв.-дължимо възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство , сумата от 78,81 лв.-административни разноски и сумата от 36,25 лв.лихва за забава по Договора за поръчителство за периода от 01.12.2019 г.до 09.01.2020г.

   Определението не подлежи на обжалване.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.