Р E Ш Е Н И Е
№ 547
гр.Плевен, 28.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Плевен, VII-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател:
Венелин Николаев
При секретаря Бранимира Монова като разгледа докладваното от съдия Николаев
адм. дело № 650 по описа за 2022 год. на Административен съд -
Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал.
2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40 от
Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Делото е
образувано по жалба от Т.А.Т., ЕГН ********** *** срещу отказ за предоставяне на обществена
информация от страна на Министерство на иновациите и растежа на Република
България.
Жалбоподателят твърди, че на 21.05.2022 г. по електронен път, е подал
до Министерство на иновациите и растежа /МИР/ заявление за достъп до обществена
информация с входящ № 94-00-90/23.05.2022 г., с което поискал информация по повод изпълнение на проект
“Изработка на пилотна линия за физично рафиниране и дезодориране на растителни
масла под вакуум, чрез продухване с инертен газ хелий“ ВG16RFСР 002-1.005-0151,
въз основа на негов патент, регистриран под номер 110697 на Патентното
ведомство на Р България, относно
следното:
1.
За данни, от резултатите от
изпитанието (тестването) на пилотната линия;
2.
При проверка на Ваш представител,
линията дали е доказала работоспособност, състояща се в рафиниране на
слънчогледово масло.
Сочи, че информацията му била
необходима, за да провери, дали е имало реално тестване на линията с доказана
работоспособност.
Твърди, че по зададените от него
въпроси към МИР, има информация на сайта на „Тита консулт“ София, от които се
вижда, че реално тестване на линията няма.
Данните са оформени като видео-клип, където има само
протоколи за анализ на масла. Сочи, че тези анализи са се правили във връзка с
избор на масла за тестване, тъй като на входа на инсталацията може да се
подават само хидратирани (без наличие на хидратируеми и нехидратируеми
фосфолипиди) и избелени масла. Твърди, че подходящи масла за тестване на входа
на линията са само рафинирани масла с високо съдържание на свободни мастни киселини
и с реверс на миризмите. Сочи, че тези протоколи нямат никакво отношение
относно тестването на линията. Заявява, че на сайта на „Тита консулт“ София е
направено още едно абсурдно твърдение, че методът за продухване с хелий на
масла е с 90 лв. по-евтин от продухването с азот. Абсурдно е, тъй като няма в
света инсталация работеща с азот. Предполага, че работата не е била качествено
извършена. Твърди, че е получил писмо изх. № 94-00-90-1/06.06.2022
г., с което се иска доуточняване, и след направено такова с негово писмо, е
получил второ писмо с изх. № 94-00-90-2/29.06.2022 г., с което му
било отказан поискания достъп. Цитира съдържанието на последното, като сочи, че
не се дава информация, за да се прикрие некачествен контрол, и пилеене на пари
на данъкоплатците и Европейския съюз. Моли да се отмени отказа на МИР, да се
реши делото по същество, като му се признае право на достъп до поисканата
информация.
Към жалбата е прикрепен
документ за платена държавна такса /л. 15/.
Ответникът – зам.министър на
МИР, не е подал писмен отговор на жалбата, въпреки дадената му възможност с
определение № 1952/21.09.2022 г. /л. 17/. В придружителното писмо към жалбата
се сочи, че същата е неоснователна, тъй като писмото от 21.05.2022 г. не
съдържа реквизитите по чл. 25, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от ЗДОИ, а уточнението от
13.06.2022 г. е изпратено на електронен адрес, който не е настроен за получаване
на писма, и не е получено. Посочва електронния адрес, на който следва да се
изпращат заявления по ЗДОИ. Сочи, че в случая не са изпълнени императивните
разпоредби на закона за получаване на обществена информация.
В съдебно заседание ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Т.А.Т.
– се явява лично. Твърди, че доколкото знае, проектът
е завършен и има окончателно плащане от Министерство на иновациите и растежа.
Според жалбоподателя това означава, че изпълнителят на проекта е доказал пред Министерство
на иновациите и растежа, че заложените в проекта цели са постигнати. Сочи, че целите заложени в проекта и конкретизирани
в приложението са постигнати и съоръжението работи. Твърди, че доказателство,
че съоръжението работи се извършва чрез предаване на протоколи и таблици от
изпитанията на съоръжението пред управляващия орган на оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност“. Заявява, че именно тези протоколи са
резултатите от изпитванията под формата на таблици и протоколи, съставени както
за растителните масла, така и за свободните мастни киселини. Пояснява, че информацията му е необходима, тъй като е
собственик на патента, който е залегнал в основата на проекта и при успешни физически
изпитания, каквито са извършени ще има възможност за бъдеща реализация на
патента.
В съдебно заседание ответникът – ЗАМЕСТНИК
МИНИСТЪР НА ИНОВАЦИИТЕ И РАСТЕЖА И РЪКОВОДИТЕЛ НА УО НА ОП „ИНОВАЦИИ И
КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ“ – СОФИЯ – не се явява и не се представлява.
Административен съд – Плевен, седми
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения
14-дневен срок за обжалване, съобразно чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото е
подадена на 13.07.2022 г., видно от рег. № на МИР /л. 4/, а писмото е изпратено
по електронен път и получено на 30.06.2022 г. – л. 7, и същата е в срок. Следва
да се посочи, че доколкото в писмото не е посочено пред кой орган и в какъв
срок може да се подаде жалба срещу него, е приложим и чл. 140, ал. 1 АПК. Жалбата
е подадена от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на
правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен
акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Жалбоподателят Т. е подал заявление
по ЗДОИ до МИР от 21.05.2022 г. по електронен път /л. 13/, регистрирано с вх. № 94-00-90/23.05.2022 г., с
което иска да бъде информиран по повод изпълнение на проект “Изработка на пилотна линия за физично
рафиниране и дезодориране на растителни масла под вакуум, чрез продухване с
инертен газ хелий“ ВG16RFСР 002-1.005-0151,
въз основа на негов патент, регистриран под номер 110697 на Патентното
ведомство на Р България, относно
следното: Ако имат данни, от резултатите от изпитанието (тестването) на
пилотната линия; При проверка на техен представител, дали линията е доказала
работоспособност, състояща се в рафиниране на слънчогледово масло.
Т. е получил отговор изх. №
94-00-90-1/06.06.2022 г. от зам. министъра на МИР и ръководител на УО на ОПИК /л.
11/, в който се сочи, че УО няма касателство по регистриран от него патент и
договорните му отношения с „Тита консулт“ София. Посочено е, че УО няма
основание да му представи исканата информация за данни и резултати от
разработената пилотна линия, тъй като не е страна по договора. Министерство
на иновациите и растежа от своя страна не може да вземе отношение по казуса,
тъй като не е страна по сключения между Т. и „ТИТА-КОНСУЛТ" ООД
лицензионен договор за патент и не е участвал е преговорите при определяне на
параметрите и условията, залегнали в него.
Т.
е изпратил последващо писмо от 13.06.2022 г. /л. 14/, в което сочи, че
отговорът противоречи на ЗДОИ, за проекта са изразходвани повече от
440 000 лева европейски и държавни средства и се иска да се посочи дали
същото е окончателно.
В
отговор зам.министърът на МИР и ръководител на УО на ОПИК е постановил
процесното писмо изх. № 94-00-90-2/29.06.2022 г. /л.л. 8-9/, в което се сочи, че
относно проект „Изработка на пилотна линия за физично рафиниране и дезодориране
на растителни масла, под вакуум, чрез продухване с инертен газ хелий",
финансирана по АДБФП № BG16RFOP002-1.005-0151-С01, с бенефициент
„ТИТА-КОНСУЛТ ООД, УО на ОПИК няма касателство по регистриран от Т. патент и
договорните му отношения с бенефициента „ТИТА-КОНСУЛТ" ООД. Съгласно
Приложение П „Общи условия към финансираните по Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност" 2014-2020, неразделна част от подписания АДБФП № BG16RFOP002-1.005-0151-C01:
I.
ЧЛЕН 3 - ОТГОВОРНОСТ
3.2. Бенефициентът поема цялата отговорност към
трети лица, в това число и отговорност за врели от всякакъв характер, понесени
от тези лица по време на изпълнение на проекта или като последица от него.
Управляващият орган не носи отговорност, произтичаща от искове или жалби
вследствие нарушение на нормативни изисквания от страна на Бенефициента,
неговите служители или лица, подчинени на неговите служители, или в резултат на
нарушение на правата на трето лице.
II. ЧЛЕН 7 - ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ/ПОЛЗВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ
И ЗАКУПЕНОТО ОБОРУДВАНЕ:
7.1“Правото на собственост, включително правата на
интелектуална и индустриална собственост върху резултатите от проекта,
докладите и други документи свързани с него, възникват и принадлежат на
Бенефициента".
Въз
основа на гореизложеното, УО няма основание да предостави исканата информация
за данни и резултати от разработената пилотна линия, в изпълнение на АДБФП №
ВG16RFOP002-1.005-0151-C01, тъй като не е страна по договора.
Министерство
на иновациите и растежа от своя страна не може да вземе отношение по казуса,
тъй като не е страна по сключения между него и „ТИТА-КОНСУЛТ" ООД
лицензионен договор за патент и не е участвал е преговорите при определяне на
параметрите и условията, залегнали в него.
Посочено
е, че информация за изпълнението на проектите може да се получи през публичния
портал на Информационната система за управление и наблюдение - ИСУН 2020.
Това писмо е предмет на настоящото
дело.
От другите събрани доказателства се установява
следното:
Между „ТИТА-КОНСУЛТ" ООД и Министерството на икономиката, в чиято структура е бил
Управляващия орган на ОПИК, на 24.10.2018 г. е сключен административен договор за предоставяне
на БФП № ВG16RFOP002-1.005 /л.л. 35-72/. Видно
от същия, БФП е в размер на 498 742.18 лева, а цялата стойност на проект „Изработка
на пилотна линия за физично рафиниране и дезодориране на растителни масла, под
вакуум, чрез продухване с инертен газ хелий", е 712 488.83 лева.
Във връзка с определението, с което е
указана доказателствената тежест, ответникът чрез юрк. Михайлов е представил
Заповед № РД-14-231/08.09.2022 г., за която сочи, че с нея се определя
ръководител на УО на ОПИК /л. 32/.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обществените отношения, свързани с правото
на достъп до обществена информация са уредени в Закона за
достъп до обществена информация. Обществена информация по смисъла на този
закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и
даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно
дейността на задължените по закона субекти - чл. 2, ал. 1
от ЗДОИ. Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл. 3, ал. 1
и ал. 2 на закона. За субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ е регламентирано
задължението да предоставят информация, която да е създадена в кръга на тяхната
компетентност и да е налична. Обществената информация, която отговаря на
първото изискване е два вида - официална и служебна. В разпоредбата на чл. 10 от
ЗДОИ е посочено, че официална е информацията, която се съдържа в актовете на
държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на
техните правомощия. Служебната информация според чл. 11 от
ЗДОИ е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната
информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. По
правило достъпът до служебна обществена информация е свободен с изключение на
случаите, изрично уредени с разпоредбата на чл. 13, ал.
2 от ЗДОИ, предвиждаща възможност за ограничаване на достъпа до такава информация,
когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма
самостоятелно значение, а също и когато съдържа мнения и позиции във връзка с
настоящи и предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и
сведения, свързани с тях. Ограничение за предоставяне достъп до обществена
информация се съдържа и в разпоредбата на чл. 17 и чл. 31, ал.
4 от ЗДОИ - когато търсената информация представлява търговска тайна или засяга
трето лице. Във втория случай, ако третото лице изрази изрично несъгласие,
съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин,
който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице.
Съобразявайки характера на дейността на Министерство
на иновациите и растежа като част от структурата на държавните органи, и министърът на МИР като
орган на изпълнителната власт, съдът приема, че адресатът на искането е задължено
лице по смисъла на ЗДОИ, за което не се и спори по делото.
Писмото е постановено от заместник
министър на МИР, за когото няма данни да е надлежно упълномощен. Съгласно чл. 28, ал.2 от ЗДОИ, органите или изрично
определени от тях лица следва да постановят решение по ЗДОИ. От процесуалния
представител на ответника е изпратена само титулната част на заповед № РД-14-231/08.09.2022
г. Не е посочено кой я издава, нито какви правомощия се дават със същата и на
кого. Освен това същата заповед е издадена на основание на съвсем различен
закон – ЗУСЕФСУ, с оглед на което не може да се приеме, че упълномощава по
ЗДОИ. Освен това, поставената на нея дата е последваща процесното писмо, с
оглед на което дори да беше упълномощителна заповед по ЗДОИ, не делегира права
на подписалия писмото от 29.06.2022 г. Следователно писмото е постановено от
некомпетентен орган, и следва да се прогласи за нищожно.
Същото е в писмена форма, в съответствие с
разпоредбите на чл. 59, ал. 2, във вр. ал. 3 АПК и специалната разпоредба на
чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, като е и мотивирано. Следва да се посочи, че писмото не е
наименовано решение, както изисква ЗДОИ, но това нарушение в случая е
несъществено, доколкото е важна правната му същност, а не наименованието.
По отношение на спазването на
административнопроизводствените правила съдът съобразява, че решението не е
издадено в посочения от ЗДОИ срок за произнасяне, а след него. Това нарушение
само по себе си обаче не води до незаконосъобразност.
По отношение съответствието на решението с
материалния закон съдът съобразява следното:
Със заявлението е поискан достъп до
информация по процесния проект, а именно за данни от резултатите от изпитанието
(тестването) на пилотната линия, както и дали при проверка на техен
представител линията е доказала работоспособност, състояща се в рафиниране на
слънчогледово масло. Следва да се посочи, че в о.с.з. жалбоподателят уточнява,
че иска предоставяне на протоколи и таблици от изпитанията на съоръжението пред
управляващия орган на Оперативна Програма „Иновации и конкурентоспособност“,
доколкото чрез същите се доказва, че съоръжението работи. Посочва и какви
протоколи следва да са съставени.
Във връзка с искането
съдът отбелязва, че ако органът по ЗДОИ счита, че не е ясно точно каква
информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се
уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена
информация – в този смисъл е чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ. В случая такова уточняване
не е било поискано от органа. С оглед уточнението в о.с.з. за документи,
съставени при изпитанието на съоръжението пред УО на ОПИК, такова уточняване не
е нужно, искането е ясно и уточнено. Следва да се посочи, че са неоснователни
твърденията на ответника, че писмото от 21.05.2022 г. не съдържа реквизитите по
чл. 25, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от ЗДОИ. Видно от придружителното писмо, с което
жалбата е изпратена от МИР до съда, точно са посочени не само трите имена, но и
адреса на заявителя – явно същите са известни на МИР. В писмото от 21.05.2022
г. е описана исканата информация. Доколкото писмото е изпратено по електронен
път, адрес за кореспонденция е електронният адрес, от който е изпратено, като адреса
на заявителя в гр. Плевен е явно известен на МИР, макар че не е посочен в
самото писмо. След като адресът на заявителя е известен на МИР, е безпредметно
да се иска отново. В случай, че МИР е поискал уточнение на заявлението, което
да се изпрати на определен електронен адрес, е следвало да посочи този електронния
адрес. В случая такова посочване не е налице. Твърдението, че последващото
заявление от 13.06.2022 г. не е получено, е явно неоснователно, доколкото е
налице процесното произнасяне.
Следва да се посочи,
че разпоредбите на административния договор, цитирани в писмата на УО на ОПИК,
не следва да се прилагат в производството относно достъп до обществена
информация. Цитираната разпоредба на чл. 3 е неотносима към предмета на
искането. Разпоредбата на цитирания чл.7 е в явно противоречие с императивни
разпоредби на ЗДОИ. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, този закон се прилага за
достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от
държавните органи, техните териториални звена и органите на местното
самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите".
Съгласно ал. 2 на чл. 3, този закон се прилага и за достъп до обществена
информация, която се създава и съхранява от: 1. публичноправни субекти,
различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации; 2.
физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана
със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на
Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми.
Видно от така посочената разпоредба, законодателят обръща специално внимание на
достъпа до информация за дейности, финансирани със средства от фондове на
Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми.
Видно от административния договор, в случая е налице такова финансиране, и то
със значителна сума – почти половин милион лева. С оглед на значителното по
размер финансиране е налице преобладаващ обществен интерес от разкриване на
исканата информация. Следва обществеността да знае дали използваните средства
са довели до предвидения в проекта резултат, което може да се установи с
представяне на протоколите от изпитванията, направени пред представител на УО
или представени пред същия УО, от които да е видно че проекта реално работи, че
е осъществен, реализиран. Защото само при наличие на реално изпълнен и
функциониращ проект може да се счете, че средствата от фондове на Европейския
съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми са правилно и
законосъобразно използвани.
Исканата информация има характер на
обществена такава по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, свързана е с
обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение относно дейността на задължения по закона субект.
Съгласно чл. 9 от Закона обществената информация, създавана и съхранявана от
органите и техните администрации, е официална и служебна, като чл. 11 от ЗДОИ определя, че служебна е
информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната
информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.
В този смисъл, исканата информация относно проведените изпитания и
работоспособност на изградената пилотна линия е свързана с разходването на
публични средства, свързана е с работата на МИР и има характер на
"служебна" по смисъла на чл. 11 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна
обществена информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени с
ал. 2 на същата норма, предвиждаща възможност за ограничаване на достъпа до
такава информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете
на органите и няма самостоятелно значение, а също и когато съдържа мнения и
позиции във връзка с настоящи и предстоящи преговори, водени от органа или от
негово име, както и сведения, свързани с тях. В случая, поисканата от
жалбоподателя информация не попада в обхвата на посоченото ограничение и след
като представлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тя следва да му бъде
предоставена от задължения субект.
Не се констатира да е налице някое от
основанията за отказ по смисъла на чл. 37 от ЗДОИ, в частност –
информацията не е класифицирана, няма данни за изричен отказ от трето лице при
липсва на надделяващ обществен интерес, както и няма данни исканата информация
вече да е била предоставена на молителя през предходните шест месеца. Съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, достъпът до служебна
обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ
обществен интерес, като задължение на органа при разглеждане на искането за
предоставяне на служебна информация да извърши преценка за наличието на такъв
интерес, което в случая не е сторено и няма изложени мотиви в тази насока. Във
връзка с това настоящият съд отбеляза по–горе, че такъв интерес в случая е
налице. Обратното би означавало обществеността да не може да разбере дали
използваните средства от ЕС са изразходвани целесъобразно и законосъобразно за
одобрените проекти.
Предоставянето на съответните документи и
информация следва да става при спазване на ограниченията на Закона за защита на личните данни.
Отказът е в противоречие с целта на
закона, доколкото само с представяне на протоколи за извършени изпитания и
работоспособност на изградената пилотна линия, включително относно рафиниране
на слънчогледово масло, заявителят може да си състави мнение за дейността на МИР.
По отношение на останалите твърдения на жалбоподателя
съдът съобразява следното: Отказът на МИР следва да бъде прогласен за нищожен, но делото не може да
се реши по същество, доколкото писмото е постановено от некомпетентен орган.
Следва компетентният орган да се произнесе, като предостави достъп до
поисканата информация, ако същата съществува. Но дори в случай, че същата не
съществува – че на са налице протоколи от изпитванията на пилотната линия,
включително недоказана работоспособност, състояща се в рафиниране на
слънчогледово масло, и органът ясно посочи, че такава информация не е налице,
заявителят ще си изгради мнение относно дейността на държавния орган.
С оглед на изложеното, въпреки че е постановено в
предвидената от закона форма и е съобразено със съществените административно
производствени правила, решението не е постановено от
компетентен орган, в противоречие е с материалния закон и с целта на закона,
поради което следва да се прогласи за нищожно.
Съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, когато
актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява
решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния
компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона. С оглед на некомпетентността на заместник министъра и
ръководител на УО на ОПИК преписка следва да се изпрати на министъра на
иновациите и растежа, който е компетентният орган, който следва да се
произнесе, като постанови ново решение съобразно изложените по-горе мотиви. Следва
да се предостави исканата информация относно проведените
изпитания и работоспособност на изградената пилотна линия. В случай, че в МИР и
неговите структури няма такава информация, и не се знае да е налична някъде,
това следва да се посочи изрично.
Въпреки благоприятния за жалбоподателя изход
на делото разноски не могат да му се присъдят, тъй като такива не са поискани.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и 2 от АПК съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО по жалба на Т.А.Т., ЕГН **********
***, писмо изх. № 94-00-90-2/29.06.2022 г. на заместник-министър на иновациите и
растежа, с което е отказан достъп до обществена информация.
ИЗПРАЩА административната преписка на министъра на
иновациите и растежа за
разглеждане на заявление № 94-00-90/23.05.2022 г., потвърдено със заявление от
13.06.2022 г. на Т.А.Т., ЕГН ********** ***. Произнасянето с административен
акт следва да стане в 14-дневен срок, считано от получаването на преписката,
съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ не
подлежи на касационно оспорване.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: