РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 01.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на двадесет и пети март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 11670/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 117591/13.09.2017 г., предявена от С.Х.Ю., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът
твърди, че на 28.02.2017 г., на главен път I-2, на разклона за град Суворово, Д.Н.М., при
управление на товарен автомобил „Скания Р1441460“, с рег. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата, и реализирал пътнотранспортно
произшествие (ПТП) с движещия се с предимство лек автомобил „Опел Вектра“, с
рег. № ********, управляван от ищеца С.Х.Ю..
По
случая било образувано
ДП № 49/2017 г. по описа на РУП – Девня, пр. пр. № 7888/2017 г. по описа на
Окръжна прокуратура – Варна.
Ищецът твърди, че след ПТП е бил прегледан в
МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, където била установена била фрактура на девето
ребро вляво, след което ищецът бил освободен за домашно лечение. На следващия ден, ищецът изпитал болка в
корема и задух, които се увеличавали. Ищецът бил приет за лечение в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, където било
проведено оперативно лечение поради
контузия на коремния мускул, поставен бил дрен в малкия таз, извършена била
десуфлация и бил направен послоен шеф на троакарните отвърстия.
В
резултат на описаното ПТП, ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се
в силни болки
и дискомфорт, които наложили да ограничи ежедневните си ангажименти. Известно
време, ищецът не можел да се обслужва сам, имал нужда от близките си, което
допълнително създало неприятни усещания. Ищецът изпитвал трудности при
съсредоточване, страдал от безсъние, станал изнервен, раздразнителен, стресиран
и избухлив, което започнало да дава отражение и върху комуникацията му с
околните.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането,
по силата на полица № BG/22/116002138742, валидна до
09.08.2017 г., ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно т.а. „Скания Р1441460“, с рег. № ********, включително и
на водача С.Х.Ю..
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 50 000 лева – частичен иск от 70 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 28.02.2017 г.
до окончателното им изплащане. Ищецът претендира и направените по делото
разноски.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът З. „Л.И.“ АД, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че към датата на процесното ПТП, по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на водача на
т.а. „Скания Р1441460“, с рег. № ********. Оспорва иска с възражението, че е неоснователен,
евентуално – в завишен размер. Ответникът оспорва,
че е налице виновно и противоправно поведение от страна на водача на т.а.
„Скания Р1441460“, с рег. № ********.
Ответникът оспорва механизма на настъпване на ПТП, и причинно - следствената
връзка между твърдените от ищеца телесни увреждания и произшествието. Твърди, че
водачът С.Х.Ю.,
възприемайки пред себе си препятствие – извършващ маневра ляв завой за
включване в движението на товарен автомобил „Скания“, е следвало да намали
скоростта. Именно поради това бездействие на ищеца настъпил челен удар на между
двата автомобила. Твърди, че настъпването на ПТП е в резултат изключително на
виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Опел Вектра“,
изразило се в управление на автомобила с несъобразена и превишена скорост
несвоевременна реакция при възприемане на препятствие на пътя. Ответникът
счита, че ищецът е нарушил задължението си да управлява МПС с такава скорост,
че при всяко видимо препятствие, да може да спре. Евентуално, ответникът релевира възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди, че последният, в
нарушение разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, не е бил с правилно поставен
обезопасителен колан, с което е допринесъл значително за настъпване на вредите.
Ответникът оспорва и твърдените неимуществени вреди, техния интензитет и
периода, през който се твърди, че са търпени. Оспорва и да е налице
причинно-следствена връзка между всички
твърдени увреждания и процесното събитие. Оспорва и иска по размер, като твърди, че е в завишен
размер и не отговаря на действително претърпените вреди, принципа на
справедливост и съдебната практика.
В допълнителната искова молба, ищецът
поддържа иска и оспорва възраженията на ответника.
В допълнителен отговор, ответникът поддържа
възраженията си.
Третото
лице помагач на страната на ответника – Д.Н.М.,
не изразява становище по исковете.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителни иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ
(обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай, не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 28.02.2017
г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен във формата на застрахователна полица № BG/22/116002138742, валидна от
09.08.2016 г. до 09.08.2017 г., З. „Л.И.“ АД е застраховало гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно товарен автомобил „Скания
Р1441460“, с рег. № ********, включително и на водача Д.Н.М.. Този факт е отделен
като безспорен и ненуждаещ се от
доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 15.02.2018 г.), а и
се установява от представената Справка от базата данни на Информационния център
към Гаранционен фонд (л. 55).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 28.02.2017 г., около 15.30 часа, на главен път І-2, на
разклона за град Суворово, е реализирано пътнотранспортно произшествие с
участници: товарен автомобил „Скания Р1441460“, с рег. № ********, управляван
от Д.Н.М., и лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. № ********, управляван от
ищеца С.Х.Ю..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, се установява от представения по делото Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 532, съставен на 28.02.2017 г.
от дежурен ПТП в при ОД на МВР – гр. Девня, който е посетил мястото на ПТП. Като
причини и обстоятелства за настъпване на ПТП в Констативния протокол е
посочено, че водачът
на товарен автомобил „Скания Р1441460“, с рег. № ******** - Д.Н.М., „отнема предимството“ на лек автомобил
„Опел Вектра“ и „настъпва ПТП с
пострадали“.
Видно от извършеното в Констативния протокол отбелязване, на същата дата
- 28.02.2017 г., на Д.Н.М. е бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № 997345.
Настъпването
на процесното ПТП и участието на Д.Н.М. в него се установява от
представените по делото Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на
28.02.2017г. от дознател при РУ – Девня. Протоколът за оглед на ПТП е съставен
в съответствие с чл. 129 и сл. НПК и има характера на официален свидетелстващ
документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно
установените обстоятелства при огледа на произшествието.
По
случая е било образувано досъдебно производство № 49/2017 г. по описа на РУП – Девня, пр.пр.
№ 7888/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура – Варна.
По делото е прието заключението по автотехническата експертиза (АТЕ),
извършена от вещото лице А.А.. Вещото лице, след като се е запознало с
представените по делото доказателства, е приело, че процесното ПТП е
реализирано при следния механизъм:
На
28.02.2017 г., около 15.30 часа, на първокласен път І-2, в посока от гр. Девня
към гр. Варна, се е движил товарен автомобил „Скания Р1441460“, с рег. № ********,
управляван от Д.Н.М.. Достигайки кръстовището с отбивката - пътя за гр.
Сувороно, водачът М. е предприел ляв завой – завиване наляво за да навлезе в
пътя към гр. Суворово. В същото време, в лентата за насрещното движение, срещу
него направо се е движил лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. № ********,
управляван от С.Х.Ю., със скорост 92 км./ч. Тъй като траекториите на двата
автомобила са се пресекли, е настъпил
челен удар на л.а. „Опел Вектра“ в дясната страна на т.а. „Скания“ пред задното
дясно колело.
Видно от
АТЕ, към момента, в който т.а. „Скания“ е започнал да навлиза в лентата за
движение на л.а. „Опел Вектра“, лекият автомобила е бил на отстояние от 64,4
метра преди мястото на удара и при опасна зона за спиране 85 метра. Ето защо, водачът
на л.а. „Опел Вектра“ не е имал възможност да спре преди мястото на удара и не
е могъл да предотврати произшествието, чрез своевременно спиране. Вещото лице е
посочило, че пътят е бил прав, водачът на т.а. „Скания“ е бил нависоко и е имал
видимост напред на далечно разстояние. Той е имал възможност да види идващия
срещу него л.а. „Опел Вектра“ и да прецени, че е в опасна близост. Водачът на
т.а. „Скания“ е могъл да изчака на
стоп-линията си и да пропусне л.а. „Опел“ да премине и тогава да започне
маневрата си, ако няма други насрещни автомобили. Предприетата от водача на
т.а. „Скания“ маневра ляв завой е била в опасна близост с насрещно движещия се л.а. „Опел Вектра“,
поради което е настъпил удара. Поради това, основната причина за настъпване на
ПТП е в предприетия ляв завой от водача на т.а. „Скания“ в опасна близост на
насрещно движещия се л.а. „Опел Вектра“, с което си действие е препречил пътя
на лекия автомобил, създал е опасност и е било реализирано произшествието.
По делото е прието заключението по съдебно-медицинската
експертиза (СМА), извършена от вещото лице д-р А.М.. Вещото лице по СМЕ, след като се е запознало
с представената по делото медицинска документация, е приело, че вследствие на процесното ПТП, С.Х.Ю. е
получил следните увреждания: контузия на гръдния кош-счупване на 9-то ребро;
разкъсно-контузна рана на долната устна; контузия в поясната област. На
01.03.2017 г., ищецът бил приет за лечение в МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД, поради
оплаквания от болки в корема, гръдния кош и затруднено дишане. На 04.03.2017
г., в Клиниката по коремна хирургия, на ищеца била извършена ехоскопия на
коремни органи, при която било установено „без травматични увреди и
свободна течност“. На ишеца била поставена диагноза: контузия на корема. При изследванията
и пробното отваряне на корема (експлоративна лапарроскопия) не били
установени увреждания на вътрекоремни органи.
Видно от СМЕ, съществува пряка и непрекъсната причинно - следствена
връзка между процесното ПТП и установените травматични увреждания на ищеца (контузия
на гръдния кош-счупване на 9-то ребро; разкъсно-контузна рана на долната устна;
контузия в поясната област).
Контузията на гръдния кош-счупване
на 9-то ребро е довела до затруднение
движението на снагата за срок от около 15 дни (но не трайно - повече от 30 дни) и поради това се преценява като временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Разкъсно-контузната рана на
долната устна също е довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. ВЛ е посочило, че такива рани
зарастват за около 12 дни.
Диагнозата контузия в поясната област също реализира признака временно разстройство на здравето, неопасно за
живота и би следвало да премине за 7-15 дни.
Контузията на корема също е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Вещото лице е констатирало, че при изписването на ищеца от болницата на
08.03.17 г. е било отразено „оздравял“.
По повод оплакванията от болки в корема и проблеми с дефекацията и
отделяне на газове няколко дни след ПТП е извършено диагностично оперативно отваряне
на корема, но не са видени увреждания.
Вещото лице е посочило, че практически
само
от счупеното ребро може да се очакват болка при промяна на времето, или при
натоварване.
В открито съдебно заседание на 19.11.2019 г., вещото лице по СМЕ заявява,
че би следвало ищецът да е напълно възстановен, като само раната би зараснала с
белег. Вещото лице е посочило, че от представената документация не може да се
каже, че има нещо необичайно при възстановяването на ищеца.
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в тяхната
правилност и ги кредитира
По делото са събрани гласни доказателства (по делегация) чрез разпита на
свидетелите Н.Х.Ю.
и Ф. А. В..
Свидетелката Ю. е сестра на ищеца. Свидетелката сочи, че след инцидента първо видели, че устните на
брат й били пукнати. След 4-5 дни по спешност го закарали в болницата, тъй като
повръщал кръв, пикаел кръв, гръбначния му стълб бил пукнат, имал
натъртвания. След ПТП приемал
болкоуспокоителни лекарства, които и сега приемал, като го боли (разпитът е
проведен на 25.04.2018 г.). Свидетелката водела ищеца 4-5 пъти да му слагат
инжекции, била му поставена и система, изписали му и лекарства и мехлеми. При
операцията бил на системи. Свидетелката сочи, че С. е бил 3 месеца на легло,
хранели го със сламка, не можел да се движи. Кръстът го болял дълго време, „към
момента“ малко като се движел го болял кръста и крака. Още изпитвал болки и затруднения в
движението, куцал, малко като се движел го боляло. След катастрофата се
променил говора му – говорел на висок глас, „сякаш се кара“. Бил стресиран,
стряскал се при по-силен шум, станал по-уплашен, изпитвал страх. Имал белези от
операцията.
Свидетелката В. е майка на ищеца. Свидетелката сочи, че след инцидента,
ищецът имал оплаквания в кръста, в гърдите, в стомаха. Впоследствие го
оперирали, оперирали му устата, хранел се със сламка. Приемал изписаните му
лекарства, които продължавал да взема. Болките му продължили над три месеца,
като в момента се оплаквал още от болки в крака, не можел да вдига тежко
(свидетелката е разпитана на 25.04.2018 г.). Не можел да вдига тежко и поради
болки в кръста. Според свидетелката В., на ищеца била направена операция на
черния дроб, имал и счупени ребра. След катастрофата, ищецът станал изнервен,
говорел с висок тон, „сякаш се кара“. Не можел „хубаво“ да разкаже за
инцидента, започвал да плаче, да се ядосва, казвал „не ме питайте“.
Съдът съобрази, че свидетелката В. не разполага със специални знания в
областта на медицинската наука, поради
което приема, че под „операция на черния дроб“ свидетелката е имала предвид
„операция на корема“.
Съдът прецени показанията на свидетелите Ю. и В. по реда на чл. 172 ГПК и
след като взе предвид, че в едната си част противоречат на кредитираното заключение по СМЕ, изготвено
въз основа на приетата по делото медицинска документация, не ги кредитира, в
частта, с която се сочи, че след ПТП, на ищеца е бил пукнат „гръбначния стълб“,
че 3 месеца е бил „на легло“, колкото време са продължили и болките му.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на товарен автомобил „Скания Р1441460“, с рег. № ********
не е виновен за настъпване на процесното ПТП. С оглед установеното от фактическа страна,
водачът Д.Н.М. е действал противоправно, тъй като е извършил маневра
„завой наляво“ без да пропусне насрещно движещия се лек автомобил, с което е нарушил разпоредбата на
чл. 37, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, предвиждаща, че при
завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства. В заключение, съдът приема, че
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства
установяват предпоставките от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ З. „Л.И.“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява С.Х.Ю. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди,
съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на
всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията,
дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на
Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера
на доказаните по делото увреждания, възрастта на
пострадалия; доказаните болки и страдания; общият лечебен и възстановител
период; отсъствието на негативни последици, обществено - икономическите условия
и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на С.Х.Ю., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 14 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата ищца.
С
отговора на исковата молба ответникът твърди, че С.Х.Ю. е управлявал автомобила с несъобразена и
превишена скорост, което му е попречило да спре при всяко видимо препятствие,
както и че при настъпване на процесното ПТП, в нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, С.Х.Ю. е бил без поставен предпазен колан.
Видно от заключението по СМЕ,
в медицинската документация няма описани увреждания, които да индицират дали по
време на ПТП, ищецът е бил или не е бил с правилно поставен предпазен колан.
Вещото лице е посочило, обаче, че със сигурност уврежданията не се дължат на
притискане между твърди тъпи предмети - части от интериора на автомобила. В
случай, че водачът е бил с изнесена напред седалка - разположен почти до волана
на автомобила и с поставен предпазен колан бил получил тези увреждания. Ето
защо, вещото лице е приело, че най-вероятно на долната устна, счупеното ребро и
контузията на корема се дължат на удар във волана на автомобила.
По делото са събрани (по делегация) гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Й. С. С., който е бил пътник в лек
автомобил „Опел Вектра“, като е бил на предната дясна седалка. Свидетелят
категорично сочи, че при настъпване на процесното ПТП, ищецът е бил с поставен
предпазен колан.
С оглед на така установените факти от СМЕ и
показанията на св. С., съдът приема, че възражението на ответника, че ищецът е
бил без поставен предпазен колан, е неоснователно.
Както беше посочено, от приетата по делото
АТЕ се установи, че причина за настъпване на ПТП е в предприетия ляв завой от
водача на т.а. „Скания“ в опасна близост на насрещно движещия се л.а. „Опел
Вектра“. Видно от АТЕ, в района на произшествието, пътят е бил прав и
видимостта е била добра. И двамата водачи са имали видимост един към друг:
Водачът на л.а. „Опел Вектра“ е имал възможност да вижда т.а. Скания от далечно
разстояние, включително и преди да тръгне да завива наляво. Водачът на т.а.
„Скания“ също е имал възможност да вижда насрещно движещия се автомобил, като е
седял нависоко (главата му е била на около 2,3 метра над асфалта), поради което
и е имал по-добра видимост и от по-далечно разстояние може да вижда обектите
напред. Вещото лице по АТЕ е приело, че скоростта на движение на л.а. „Опел
Вектра“ преди настъпване на удара е била около 92 км/ч. При тази скорост,
опасната зона за спиране на л.а. „Опел Вектра“ е 85 метра, поради което и
водачът на л.а. „Опел Вектра“, не е имал
възможност да предотврати удара.
В открито
съдебно заседание на 19.11.2018 г., вещото лице по АТЕ уточнява, че
използваният метод за изчисляване на скоростта (Delta V) допуска грешка до 10
%, така че превишаване от 2 км./ч. не би следвало да се счита за превишаване на
скоростта. Анализирайки и деформациите по лекия автомобил, вещото лице приема,
че по-вероятно е скоростта да е била под 92 км./ч.
Следователно,
по делото не се установява, че ищецът се е движел с превишена скорост преди и по време на настъпване на процесното
застрахователно събитие, респ. че той е могъл съобразно конкретната пътна
обстановка, движейки се по път с предимство, да предвиди, че другият участник в
пътното движение ще извърши противоправно деяние, като му отнеме предимството
на движение. Напротив, той не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че
делинквентът, извършвайки маневра завой наляво, няма да спази правилата за
движение и ще му отнеме предимството.
Ето защо, това възражение на ответника, също е неоснователно.
Поради
изложеното, определеното по-горе обезщетение не следва да бъде намалявано. Искът
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за 14 000 лева, като за разликата до пълния
предявен размер, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от
деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи
лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
случая, не се спори по делото, че претенцията на ищеца е била заведена при
ответника на 08.06.2017
г. С писмо от 20.06.2017 г., ответникът е направил искане, да му бъдат
представени документи – наказателно постановление, присъда, експертизи,
медицинска документация. Не се твърди такива документи да са били представени. С
оглед на така установените факти и цитирани разпоредби, обезщетението за
неимуществени вреди е дължимо от 08.09.2017
г., а за периода от 28.02.2017 г.
до 07.09.2017 г., претенцията следва да се отхвърли,
като неоснователна.
Относно разноските: На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К.С.Г., сумата от 568.40
лева – адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
иска (2030 х 0.28).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
381.60 лева от общо направените
разноски в размер на 530 лева (530 лв. х 0.72), вкл. депозити за експертизи и
свидетел. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 216 лева (300 х 0.72) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 700 лева, в т.ч.: 560 лв. - държавна такса и 140
лева – депозит за АТЕ и СМЕ (500 лв. х 0.28), от внасянето на които, ищецът е
бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на С.Х.Ю., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 14 000 лева - главница, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от С.Х.Ю. неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 28.02.2017 г., на главен път
І-2, ведно със законната лихва, считано от 08.09.2017 г. до
окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 14 000 лева до пълния
предявен размер от 50 000 лева – частичен
иск от 70 000 лева, както и претенцията за лихва за забава върху
сумата от 14 000 лева, за периода от 28.02.2017 г.
до 07.09.2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат К.С.Г., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 568.40
лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
С.Х.Ю., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 381.60 лева
– разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 216 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на
основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 700
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
е постановено
при участието на Д.Н.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***
- трето лице помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: