Разпореждане по дело №496/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 170/11.12.2014 г., постановено по гр.д. № 297/2014 г., Момчилградският районен съд е прекратил гражданския брак между E. Б. М. от с. Д., общ. К., обл. К., с ЕГН * и Н. М. М. с. Д., общ. К., обл. К., с ЕГН *, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Обявил е, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Е. Н. М., с ГН * са предоставени на майката E. Б. М., като на бащата Н. М. М. е определен режим на лични отношения с детето и същият е осъден да заплаща издръжка на малолетното си дете в размер на 100 лв., считано от 27.08.2014 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до навършване на пълнолетие от детето или настъпването на причини, променящи или прекратявани издръжката. Допуснато е предварително изпълнение в частта за издръжката. Със същото решение е постановено след развода ищцата да носи предбрачното си фамилно име - Юсеин. Присъдени са разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останаÙ въззивникът Н. М. М., който го обжалва в частта относно вината за разстройството на брака, в частта относно упражняването на родителските права, както в частта за присъдената издръжка. Счита, че решението в обжалваните му части е неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните доказателства. Излага съображения за наличието на вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака по отношение на въззиваемата. По отношение на родителските права се твърди, че неправилно родителските права по отношение на детето Ерен били предоставени на майката. Сочи се, че до момента детето е живяло е и било отглеждано в дома на родителите си от своя баща и неговата майка (баба на детето). Същото посещавало редовно детска градина, имало личен лекар, същото било от мъжки пол и преместването му да живее в друга среда не било в него интерес, тъй като би предизвикало стрес у детето. Същото нямало да поддържа редовни контакти с баща си и родителите на майката. Въззивникът бил в млада възраст с добри морални качества и с осигурени материални възможности. Между него и детето съществувала емоционална връзка и привързаност, което било видно то събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд не бил обсъдил приложените по делото определение № 97/21.10.2014 г. по ч.гр.д № 1078/2014 г. по описа на РС - Кърджали, както и преписка по описа на РУП - Кирково. Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части и да постанови друго, с което да бракът между страните да бъде прекратен по вина на въззиваемата, родителските права по отношение на детето Е. да бъда предоставени на въззивника, а на майката да бъде определен режим на лични отношения и същата да бъде осъдена да заплаща издръжка на детето в размер, определен от съда. Претендира разноски. В съдебно заседание въззивникът лично и чрез своя процесуален представител поддържа жалбата си в частта относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения с детето и издръжката. В частта относно вината за разстройството на брака не се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба.

Въззиваемата E. Б. М. не е представила отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание лично и чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба като неоснователна. Сочи се от пълномощника на въззиваемата, че същата е създала добри материални условия и има качества да се грижи за детето си. Твърди се, че предвид ниската възраст на детето същото имало нужда именно от грижите на своята майка, която искала да се грижи за сина си.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.

Решението на Момчилградския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК. Ищцата сочи в исковата молба, че от няколко години ответникът променил отношението си към нея, започнал да се отнася грубо и пренебрежително, често злоупотребявал с алкохол, предизвиквал конфликти и ѝ нанасял побой. Разделени били от три месеца, като през това време не поддържали контакти, отношенията им били окончателно влошени, а бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен. Моли съда да прекрати брака им по вина на ответника, като предостави упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака дете Е. Н. М. на нея, а ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка и му бъде определен режим на лични отношения с децата.

Ответникът в представен отговор на основание чл.131 от ГПК оспорва твърденията в исковата молба, но посочва, че желае развод. Твърди, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство имала ищцата поради извънбрачната ѝ връзка и напускането семейното им жилище без причина. Заявява, че желае бракът им да бъде прекратен, но по вина на ищцата, като родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на него, а на ищцата да бъде определен режим на лични отношения, както и да заплаща издръжка малолетното им дете.

Установява се от представените по делото удостоверение за сключен граждански брак, изд. въз основа на акт за граждански брак № 2/14.11.2007 г. от Община Кирково, удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № 386/21.12.2010 г. от Община Момчилград и служебна бележка изх. № 4/29.09.2014 г., изд. от ЦДГ "С." - с.Ч., общ. К., че страните поделото са сключили граждански брак на 14.11.2007 г., като от брака си имат едно ненавършило пълнолетие дете – Е. Н. М., родено на 17.12.2010 г., което е записано и посещава II група на ЦДГ "С." - с.Ч. за учебната 2014/2015 г.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Я. М., Щ. Б. и М. М. се установяват отношенията между страните по делото и фактическата им раздяла.

По делото са представени като доказателства четири социални доклада, изготвени от ДСП Отдел „З. на д.” – гр.К. и гр.К., от които се установява, че детето Е. Н. М. живее при баща си в дома на неговите родители в с. Д., общ. К.. За него грижи полагат основно майката на Н. М. и неговата сестра.

На основание чл.59, ал.6 от СК в настоящото производство са изслушани страните по делото, които дават подробни обяснения във връзка с релевантните за делото факти и обстоятелства.

При тези данни обосновано и правилно Момчилградският районен съд е постановил упражняването на родителските права по отношение на детето Ерен да бъдат предоставени на майката Е. Б. Ю., а на бащата Н. М. М. е определил режим на лични отношения, като го е осъдил да заплаща издръжка в размер на 100 лв. месечно. При предоставяне упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете, първоинстанционния съд е съобразил ниската възраст на детето и необходимостта от непосредствени грижи от страна на майката. Установи се от събраните по делото доказателства, както и от обясненията на страните, дадени на основание чл.59, ал.6 от СК, че детето Ерен живее в дома на неговия баща и се отглежда главно от неговата майка - баба на детето. Пред настоящата инстанция бе представено като доказателство заверено копие от трудов договор, видно от който Н. М. М. е постъпил на работа в ЕТ "Л. * - В. И." - с.К. на 24.02.2015 г. на длъжност "монтьор МПС" с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 550 лв. Същевременно по делото не са налице данни, от които да се направи извод, че майката на детето не притежава необходимите морални качества и материални възможности да се грижи за детето. Напротив, установи се, че Е. Б. Ю. се е установила да живее в гр.К. в жилище под наем с добри битови условия, постъпила е на работа по трудов договор. Същата изразява желание и готовност да се грижи за детето си, проучила е възможностите за записване на детето в детско заведение. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, както и обясненията на страните, дадени в съдебно заседание, следва да се направи извод, че в интерес на детето е родителските права да бъдат предоставени на майката Е. Ю.

Що се отнася до изложените доводи за привързаността на детето към средата, в която е било отглеждано, то следва да се посочи, че до раздялата на страните, детето е живяло в семейна среда и било отглеждано главно от майка си. Привързано е към нея и раздялата му е причинила негативни емоции. Същевременно установява се от представените социални доклади, че бащата на детето е работил като строителен работник в Англия както и в гр.София и поради тази причина е отсъствал в продължителни периоди от време, през което детето е било отглеждано от своята майка. Грижите и възпитанието на родната майка не могат да бъдат заместени от грижите на бабата или други роднини. От обясненията на въззивника в съдебно заседание пред настоящата инстанция, както и от представените социални доклади, се установи, че Н. М. се занимава главно със строителство, което от своя страна предполага чести отсъствия от дома за продължителни периоди от време.

Съдът съобрази и обстоятелството, че в гр.К., където се е установила да живее въззиваемата, съществуват много повече възможности за по-доброто образование на детето, за неговото медицинско обслужване и не на последно място да бъде отглеждано от своята майка.

В заключение следва да се посочи, че в интерес на детето е родителските права да бъдат предоставени ма майката, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения, съгласно постановеното от първоинстанционния съд. По отношение на присъдената издръжка, която въззивникът е осъден да заплаща на малолетното си дете, то същата е съобразена с нуждите на детето и възможностите на бащата.

По отношение на доводите, касаещи вината за разстройството на брака, то същите не се поддържат, поради което съдът не излага съображения в тази насока. В останалите му части първоинстанционтното производство не е било обжалвано е и влязло в сила.

Като е достигнал до такива правни и фактически изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение в частта относно родителските права, режима на лични отношения и присъдената издръжка, което следва да бъде потвърдено. Разноски за тази инстанция не се претендират, а и такива не са направени, поради което не следва да бъдат присъждани.

Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 170/11.12.2014 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 297 по описа за 2014 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Е. Н. М., с ЕГН * са предоставени на майката E. Б. М., като на бащата Н. М. М. е определен режим на лични отношения с детето, както следва: да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00 часа до 17.00 часа и един месец през годината, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането става в дома на майката, както и В ЧАСТТА, с която Н. М. М. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете Е. Н. М., с ЕГН * в размер на 100 лв., считано от 27.08.2014 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до навършване на пълнолетие от детето или настъпването на причини, променящи или прекратявани издръжката, чрез майката и законна представителка Е. М.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.