Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3686
гр. Пловдив, 30.11.2016
година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав, в публично зседание на трети ноември две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при
секретаря Радка Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2987 по описа за 2016 година на ПРС,
ІІ – ри граждански състав, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД предявени от
“ТРАДЕКОР“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Пловдив, ул. „Пещерско шосе“ № 198, представлявано от *** Р.В.В. против
„ГАЛАКСИ“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Асеновград, бул.
„България“ № 80, с ЕИК: *********, представлявано от *** С.С.А. за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 4 500 лева с ДДС,
представляваща стойността на доставен и незаплатен мотокар, марка „***“, тип
178633, серия 20, заводски номер *********, за който е издадена фактура с № ***
от 10.08.2015г., ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер на
264,28 лева за периода от 11.08.2015г. до 09.03.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда –
10.03.2016г. до окончателното изплащане.
Ищецът в
исковата си молба твърди, че на
10.08.2015г. страните сключили договор, по силата на който ищецът се задължил
да достави и продаде на ответното дружество мотокар, марка „***“, тип 178633,
серия 20, заводски номер *********, за сумата от 4500 лева с ДДС. Ищецът
твърди, че доставил така описаната вещ, за което била съставена фактура с № *** от 10.08.2015г. Продажната цена
ответникът следвало да заплати по банков път на същата дата – 10.08.2015г. В
срок до 02.02.2016г. ответникът не погасил задължението си, поради което ищецът
му отправил нотариална покана, връчена лично на *** на същото, но плащане на
постъпило. Ищецът твърди, че и до настоящия момент ответното дружество не е
изпълнило задължението си за заплащане на доставения мотокар, въз основа на
което е сезирал съдът с искане за осъждането му да заплати сумата от 4500 лева
с ДДС, както и обезщетение за забава върху главницата за периода от
11.08.2015г. до 09.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Претендира присъждане на направените разноски, за които представя списък.
Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищеца в писмена защита.
В срока по
чл.131, ал. 1 от ГПК от ответното дружество – „Галакси“
ООД, представлявано от *** на дружеството, чрез пълномощника му – адв. М.С. е
постъпил писмен отговор, в който се
излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Ответника не оспорва факта, че между страните е налице облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът е
доставил на ответника описания в исковата молба мотокар, като твърди, че
при реализация на сделката продавачът е бил представляван от *** Б.И.И..
Признава се в отговора, че собствеността върху мотокара е предадена на
10.08.2015г., но се твърди, че страните постигнали договорка плащането да се
извърши в срок до края на месец февруари 2016г. В изпълнение на така поетия
ангажимент, ответника твърди, че на 08.02.2016г. заплатил на ищеца сумата от 4 500 лева,
за което била издадена квитанция и оформен приходен касов ордер №
01/08.02.2016г. Въз основа на гореизложените твърдения ответното дружество
оспорва исковете по основание и размер, в това число и акцесорната претенция за
лихва. Моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира присъждане на направените разноски, за които по делото е
представен списък. Подробни съображения се излагат от процесуалния представител
на ответното дружество – адв. П. в писмени бележки.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
Между
страните не е налице спор, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че между тях е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за покупко
– продажба на мотокар, марка „***“, тип 178633, серия 20,
заводски номер *********, за който е издадена фактура с № *** от 10.08.2015г.
на стойност 4 500 лева с включен ДДС, както и факта, че на 10.08.2015г. вещта
е доставена на ответното дружество.
Като писмени доказателства са приети по
делото фактура № *** от 10.08.2015г., Справки от Търговския регистър, Покана
отправена от законния представител на ищцовото
дружество до ответника, нотариално връчена 02.02.2016г., справка от онлайн
калкулатор, приходен касов ордер от 08.02.2016г. и квитанция към него, писмо с
вх. № 49569/30.09.2016г. от Апелативен съд – Пловдив и незаверен препис от
Решение № 328 от 27.10.2016г., по търговско дело № 411/2016г. по описа на
Апелативен съд – Пловдив, Търговско отделение, І – ви състав.
Основният спор между
страните по делото се концентрира около въпроса дали е заплатена цената на
доставения мотокар с приходен касов ордер от 08.02.2016г. и постигната ли е
договорка за отложено плащане в срок до месец февруари, каквито твърдения се
излагат от ответника.
Както вече съдът констатира, по
дело няма за това, че между страните е налице валиден договор за покупко – продажба на мотокар, по силата на който ищецът е
доставил на ответното дружество на 10.08.2015г. уговорената вещ, а ответника се
е задължил да заплати продажната цена в размер на 4500 лева с включен ДДС.
При доказателствената тежест
за ответника да установи при условията на пълно и главно доказване твърденията
си, че на 08.02.2016г. е заплатил на *** на ищцовото
дружество – Б.И. продажната цена, същият не ангажира в процеса доказателства,
установяващи този факт. Това
налага за съда процесуалното задължение да приеме за установен факта, за
доказването на който страната не ангажира доказателства.
Действително в хода на настоящото производство съдът прие, като писмени
доказателства представените от ответника Приходен касов ордер и квитанция от
08.02.2016 за сумата от 4 500 лева. Същите обаче не установяват по
категоричен начин твърдението за извършено плащане, доколкото са оспорени от ищцовата страна, представителя на който твърди, че не
разполага с оригинал на тези книжа и оспорва същите по същество с твърдението,
че не са съставени от лице, представляващо „Традекор“
ООД. Това действително е така, тъй като в проведеното на 20.09.2016г.
съдебно заседание, съдът предяви приложените на л. 20 от делото ПКО и квитанция
на *** на ответното дружество –С.А., който заяви, че в приходния ордер е
положил подпис за „вносител“ и „счетоводител“, а квитанцията не е подписана от
него, както и че оригиналът на документите би трябвало да са при него. При тези
данни, съдът не гради изводи въз основа на тези документи, доколкото страната
не ги представи в оригинал, а на практика те съставляват съставени от ответника
документи и не установяват извършено плащане от негова страна. При
доказателствена тежест за ответното дружество да установи този факт, извън
анализираните по – горе, страната не ангажира други доказателства, нито
установи факта, че в счетоводството на ищцовото
дружество е осчетоводено извършено плащане по фактурата например.
По
гореизложените съображения предявеният иск следва да се уважи изцяло, като
ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на ищцовото сумата от 4500 лева,
представляваща стойността на доставен мотокар, марка „***“, тип 178633, серия 20,
заводски номер *********, за който е издадена фактура с № *** от 10.08.2015г.
Предвид основателността на главната претенция,съдът намира за доказан и
акцесорния иск за обезщетение за забава, тъй като е налице неизпълнение на
задължението за заплащане на главницата. Видно от справката за извършено
изчисление посредством онлайн калкулатор за периода от датата на съставяне на процесната фактура – 11.08.2015г. до подаване на исковата
молба в съда – 09.03.2016г. дължимата лихва възлиза на сумата от 264,28 лева.
Предвид изхода на делото, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото
разноски, доколкото искът е уважен изцяло. В тях се включва внесената държавна
такса в размер на 192,57 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
550 лева и заплащането им следва да се възложи в тежест на ответното дружество.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ГАЛАКСИ“ ООД, със седалище и
адрес на управление в гр. Асеновград,бул. „България“ № 80, с ЕИК: *********,
представлявано от *** С.С.А. да заплати на “ТРАДЕКОР“ ООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Пещерско шосе“ № 198,
представлявано от *** Р.В.В. сумата от 4 500
лева /четири хиляди и петстотин лева/ с ДДС, представляваща стойността на
доставен и незаплатен мотокар, марка „***“, тип 178633, серия 20, заводски
номер *********, за който е издадена фактура с № *** от 10.08.2015г., ведно с
обезщетение за забава върху главницата в размер на 264,28 лева за периода от
11.08.2015г. до 09.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба в съда – 10.03.2016г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „ГАЛАКСИ“ ООД, със седалище и адрес
на управление в гр. Асеновград,бул. „България“ № 80, с ЕИК: *********,
представлявано от *** С.С.А. да заплати на “ТРАДЕКОР“ ООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Пещерско шосе“ № 198,
представлявано от *** Р.В.В. сумата от 742,57
лева /седемстотин четиридесет и два лева и петдесет и седем стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, от които – заплатена държавна
такса в размер на 192,57 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:/п/
/Диляна Славова/
Вярно с оригинала
РС