Р Е Ш Е Н И Е
№ 63
гр. Велико Търново, 20.04.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛА КЪРЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.дело №10 036/2022г. по описа на съда, за да
се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение
№ 8/03.01.2022 г. по АНД № 935/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново,
с което е отменено Наказателно постановление № 21-1275-001060/07.06.2021 г.,
издадено от началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, с
което за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП на С.Г.Т. е наложено
административно наказание глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
Касаторът/сектор „ПП“ при ОДМВР В.
Търново/ определя атакуваното съдебно решение като неправилно и необосновано.
Счита, че е постановено в противоречие с установената фактическа обстановка при
неправилна преценка на доказателствата. Неправилно е приложена разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН. Изводът на РС за лошото здравословно състояние на жената не се
подкрепял от данните по делото, която била освободена за домашно лечение.
Според изискванията на производителя и създадената организация в МВР за работа
с Дрегер Дръгтест 5000 са необходими условия на околната среда, които не
позвояват да бъде направен на място. Поради това, водачът е поканен в РУ на
МВР. Освен това, РС не обсъдил обстоятелстовто, че на Т. е издаден талон за
медицинско изследване. По тези съображения касаторът иска отмяна на Решението и
потвърждаване на НП. В съдебно заседание касаторът не изпраща представител..
Ответникът – Св. Т. се представлява от
упълномощения адвокат, който пледира КЖ да бъде оставена без уважение, т.к.
твърдените касационни основания не същуствуват.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита,
че решението на РС е неправилно. РС бил дал вяра само на показанията на св. А.,
без по делото да са налице доказателства, че въпросната вечер действително е
посетила спешно отделение. Затова изводът, че извършеното нарушение предтавлява
маловажен случай бил неправилен.
Оплакванията в жалбата АСВТ квалифицира
като такива за допуснато съществено нарушение на процесални правила и нарушение
на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, във
връзка с чл. 348, ал. 2 от НПК и чл.348, ал.3, вр. чл. 63в от ЗАНН.
Съдът, в качеството на касационна
инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно провери валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени
оплакванията в жалбата и като съобрази доводите на страните, съдът приема за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежна страна, участник в производството пред РС, за която решението е
неблагоприятно. Обжалването е против съдебен акт, подлежащ на касация, поради
което е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
поради следните съображения по фактите и правото:
Районният съд е установил, че визираното
по-горе НП е издадено срещу Т. за това, че е отказал да бъде изследван с тест
за установяване на употребата на наркотични вещества и не е изпълнил
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за наркотични
вещества. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП и на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП с НП е наложена глоба в размер на 2 000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години.
Районният съд е извършил дължимата
служебна проверка за законосъобразност. Установил е, че АУАН и НП са съставени
от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в срока по чл.34
от ЗАНН. Въззивният съд констатирал обаче, че посочената в НП обстановка не се
потвърждава изцяло от събраните в рамките на съдебното следствие доказателства.
Същата не е пълно представена в НП. От разпита на св. А.е установено, че по
нейна молба Т. я придружил до спешно отделение, т.к. се почуствала зле, а
предния ден била изписана от ковид-отделението на болницата във В. Търново.
Имала нужда от придружител. На връщане от МОБАЛ ги спрели за проверка. Тестът
на водача за алкохол бил отрицателен. ПИ поискали водачът да ги придружи до РУ
на МВР, за да бъде тестван за наркотици. Т. отказал, т.к. здравословното
състояние на А.било лошо и тя не можела да се прибере сама. Всички тези
обстоятелства не са описани в НП, т.е. същото съдържа описание на нарушението,
но нищо относно обстоятелствата, при които е извършено. Установените такива
пред съда го мотивирали да приеме, че подбудите за отказа са извинителни и приложил
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, а АНО не
е отчел наличието на обстоятелства, които изключват отговорността. При това според
РС, наложеното наказание не съответства на тежестта на деянието и обществената
опасност на дееца. РС не приел за
доказано, че тестването за наркотици може да бъде извършено само в РУ на МВР, а
не и на място. При тези съображение е формиран крайният извод на виъззивния съд
за незаконосъобразност на НП.
Касационната инстанция намира решението на
РС за правилно постановено. Фактическите констатации на РС са основани на
доказателства, събрани и обсъдени по правилата на приложимия процесуален закон.
Районният съд е попълнил делото с доказателствени средства, установяващи
значимите в производството пред него факти, включително извършване на деянието,
неговият автор и вината му, както и особеностите в хода на
административнонаказателното производство. Обсъдени са значимите за
разрешаването на спора обстоятелства, както и всички, наведени от
санкционираното лице доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за
изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими
доказателства. Правните изводите са формирани въз основа на правилно изяснената
фактическа обстановка, след като са обсъдени всички обстоятелства по делото,
установяващи се от събраните писмени и гласни доказателства. Не са допуснати
нарушения при събирането и преценката на доказателствените средства.
Показанията на св. А.са обсъдени във връзка с всички други такива по делото.
Дадени са след като и е разяснена отговорността, която носи за
лъжесвидетелстване. Липсват доказателства представени от АНО или искания в тази
връзка за документи, създадени в СО на болницата. Св. А.твърди, че е пила лекарства и е останала в СО под наблюдение за около час, сл.
което е освободена. Тази ситуация кореспондира с ноторно известното в какви
условия на дефицит на кадри и болничини легла работеха болниците в страната при
ковид пандемията по това време. При това
от приложените писмени доказателства е видно/вж. епикриза от ИО на л.38/, че
св. А.е изписана на 14.05.2021г. в
11:30ч. След двуседмичен престой в ковид-отделението на болницата. Освен
това е лице със сърдечно страдание и сменена митрална клапа. Полицията ги спира
в 3 часа през нощта на 15.05.2021г.,
т.е. по-малко от 24 часа след изписването й от болницата. Очевидно е, че става
въпрос за здравословно страдание, но ПО по собствена преценка/неясно как
извършена/ я изпращат да си ходи сама, като задържат личната й карта, за която
тя се налага да се върне. Твърди, че се е наложило да изчака С. на стълбите,
защото е нямала сили сама да се качи до 4 етаж, където живее, което
кореспондира с вс. други факти по делото. Налага се категоричният извод, че РС
е обсъдил доказателствената съвкупност по правилата на процесуалния закон като
няма игнориран и/или извратени доказателства. Обстоятелството, че преценката на
ДС, извършена от РС се различава от тази на АНО не е критерий за допуснати
процесуални нарушения. ПО като органи на власт са длъжни да упражняват същата
по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В тази връзка би трябвало да знаят, че човешкият живот и
здраве са по-висша ценност. Но не са придружили А.до дома й като са
възпрепятствали и Т. за това. В този ред на мисли следва да се посочи, че
касационният състав намира обоснована констатацията на РС, че проверката на
водача с тест за наркотици може да бъде извършена в полеви условия и не е
необходимо да бъде ограничавано придвижването на водача и отвеждането му в РУ
на МВР. Според ръководството за експлоатация е необходима равна, здрава
хоризонтална основа, околна температура между 5 и 40 градуса по Целзий и
влажност на въздуха между 5 и 95 процента. Става въпрос за 15 май и не се
твърдят, нито са доказани екстремални отклонения в обичайните за сезона
атмосферни условия.
Касационният състав намери, че въз основа
на безспорно установените факти РС е стигнал до правилен решаващ правен извод,
който се споделя от настоящия състав. По конкретните възражения от касационната
жалба следва да се обърне внимание на следното:
Нормата на 57, ал.1, т.5 от ЗАНН предписва
в съдържанието на НП задължително да присъства описание на нарушението, датата
и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.
Безспорно вярна е констатацията на РС, че такива обстоятелства/при които е
извършено нарушението/ не фигурират в НП. Правилна е и правната интерпретация на това нарушение на
материалния закон. Видно е че в случая в тези спестени от АНО обстоятелства
именно се крият подбудите за отказа на
водача. Последният е трябвало да придружи страдащата жена и да се погрижи за
нея. Тя е отпратена от СО, но това не
означава, че всичко с нея е наред.
Всеизвестно е, че ковид не е грип и че това не е безобидно заболяване особено
за лице със сърдечно страдание/сменена
митрална клапа/. Отношенията на доверие са важни и очевидно свидетелката е
разчитала на помощта на С.Т.. Поради това той е отказал да я изостави и да
отиде до РУ на МВР и съответно до СО за лабораторен тест. Преценено от тази
гледна точка поведението на последния макар и правно укоримо е морално
извинително, поради наличието на смекчаващи
отговорността му обстоятелства. Които не са отчетени от АНО. Подбудите на
водача в случая не сочат на висока обществена опасност на деянието в тази конкретна ситуация. Субсидарно
приложимата норма на чл.93, т.9 от ДР на Общата част на НК дефинира, че „маловажен случай" е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Очевидно
е, че отказът от обективна страна е изпълнил фактическия състав на деянието по
чл.174, ал.3 от ЗДвП, но не е типичен за нарушения от този вид. При това в
процеса на индивидуализация на
наказанието е следвало да бъде отчетено, че предвидените в ЗДвП кумулативни санкции
са несъразмерно тежки за конкретното нарушение. Поради това, правилно РС е
приложил нормата на чл.28 от ЗАНН като е освободил Т. от отговорност. В тази
връзка АСВТ изцяло се споделят мотивите на ВТРС и не е необходимо тяхното
доразвиване, тъй като не се навеждат нови доводи в касационната жалба.
В заключение настоящата инстанция не
намери основания за касиране на решението. АСВТ не установи при постановяването
на обжалваното решение да е нарушен законът или неправилна преценка на
доказателствените средства, както поддържа касатора. Съдебният акт, предмет на
касация, е валиден, допустим и правилен и следва да остане в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът в посочения касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8/03.01.2022 г., постановено по АНД № 935/2021 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: