ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Плевен, 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ граждански състав, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при секретаря…. и в присъствието на прокурора…. като
разгледа докладваното от съдия Петракиев в.ч.гр.д. № 1000 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.274 вр.
с чл.413 ал.2 от ГПК.
Производството
е образувано въз основа частна
жалба на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, представляван от управителя И. Ш.срещу разпореждане №260269/27.11.2020г.
постановено по ч.гр.д.№409/2020г. по описа на Никополски районен съд, с което е
отказано на осн. чл.411 ал.2 т.3 от ГПК издаването на Заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК, по
заявление по ч.гр.д.№409/2020г. на ПлРС, със заявител „***“ ЕООД, с ЕИК *** и длъжник С.Т.М. ***, с ЕГН: **********, за заплащане на
следните суми: 821.08 лв. - главница по
договор за кредит № 1184509/ 12.12.2018г.; договорна възнаградителна лихва в
размер на 91.40 лв. за периода от 21.08.2019г. до 20.04.2020г.;административни
разноски в размер на 43.29 лв,
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 118.20
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 09.10.2020г. до окончателното заплащане на задължението; лихва
за забава в размер на 53.23 лв. за периода от 21.09.2019 до 17.09.2020г.; лихва
за забава в размер на 46.00 лв.; за периода от 21.09.2019 до 17.09.2020г.,
както и съдебни разноски в размер на 25.00лв. държавна такса и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение,
като неоснователно.
В жалбата са изложени оплаквания, че неправилно районният съд е приел,
че клаузите по договора за кредит са недействителни по смисъла на ЗПК. Сочи се че
длъжникът е имал право на избор и възможност за индивидуално договаряне, както
и да прецени дали да има поръчител или не. Счита, че наличието на свързаност
между кредитодателя и поръчителя не води до нищожност на договора за
поръчителство, както и, че възнаграждението на последния заобикаля ЗПК.
Възразява, че това възнаграждение представлява насрещна престация за поемане на
дълг и не следва да се включва в ГПР на кредита. Също така твърди, че
претендираните административни разноски не са в противоречия с чл.10а от ЗПК.
Моли да се отмени разпореждането и да се върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия. Претендира се присъждане на деловодни разноски
за настоящата инстанция – възнаграждение за юрисконсулт и д.т.
Настоящият съдебен състав на
Плевенски окръжен съд, след като се запозна с данните по делото и взе предвид
оплакванията в частната жалба, намира за установено следното:
Частната жалба е
подадена в срок, от легитимирано да обжалва отказа на съда лице, с оглед на
което разглеждането й е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, предвид следните съображения:
За да отхвърли заявлението РС-Никопол
е приел, че договорът за кредит, на който основава вземането си заявителят
съдържа клаузи, които са в противоречие със ЗПК и ЗЗП.
Въззивният съд приема, че тези
изводи на първата инстанция са частично правилни и законосъобразни. Съществено
обаче в случая е липсата на доказателства относно активната легитимация на
заявителя, както и че от съдържанието на самото заявление не може да се
установи какви суми са заплатени от длъжника, за да се прецени евентуално каква
е дължимата главница по смисъла на чл.23 от ЗПК. Именно липсата на тези
доказателства основава и потвърждаване на постановеното разпореждане.
Следва да се посочи, че
съобразно константната практика на съдилищата главницата се явява винаги
дължима по силата на чл.23 от ЗПК. Законодателят не допуска приложение на
неравноправни клаузи по отношение на нетната сума по кредита. Поради това и
съдът винаги я присъжда, стига представените доказателства със заявлението да
установяват нейния размер и носителя на правото да я претендира. Също така с
оглед изложените от РС-Никопол мотиви следва да се отбележи, че
недействителността на някоя от клаузите на договора не влече недействителност
на целия договор, поради което и неправилно е възприел като правно основание за
отхвърляне на заявлението чл.411 ал.2 т.3 от ГПК, а правилната квалификация е
по чл.411 ал.2 т.2 от ГПК – поради противоречие със закона.
Заявителят и частен
жалбоподател твърди, че неговото вземане произхожда от това, че той в
качеството си на поръчител по договор за кредит е заплатил на 24.09.2020г. на
първоначалния кредитор задължението на длъжника С.М., както следва: 821.08 лв. - главница по договор за кредит № 1184509/12.12.2018г.;
договорна възнаградителна лихва в размер на 91.40 лв. за периода от
21.08.2019г. до 20.04.2020г.; лихва за забава в размер на 53.23 лв. за периода
от 21.09.2019 до 17.09.2020г. административни разноски в размер на 43.29 лв.
За това твърдение няма представено каквото и да било
доказателство – платежен документ за това твърдяно плащане. Без да е приложен
такъв съдът не може да установи, че поръчителят е встъпил в правата на
кредитодателя и не може да установи наличието на активна процексуална легитимация
за подаване на настоящото заявление. Представените документи сочат като титуляр
на правата по договора за кредит „***“
ЕАД. Разпоредбата на чл.410 ал.1 от ГПК изисква заявлението да е подадено за
собствено вземане, а съгласно ал.3 следва да се приложени към договора всички
негови изменения и приложения. В конкретния случай очевидно не са приложени,
защото липсва това установяващо промяната на кредитора.
Също така посоченото в
заявлението обстоятелство, че се претендира заплатена главница от 821.08лв.
води на извода, че до сочената дата 24.09.20г. е имало частично изпълнение на
задължението по договора за кредит от страна на длъжника М., защото същото
първоначално е в размер на 1500лв. При положение, че изплащането на
задължението е разпределено на 16 броя месечни вноски от по 114.06лв. то няма
никаква яснота колко вноски са платени и докога, за да е останала главница в
размер на 821.08лв. Поради тази причина и съдът не може да прецени дали това е
размерът на дължимата главница, която би представлявала чистата стойност на
кредита съгласно чл.23 от ЗПК. Ето защо и тук е налице противоречие със закона.
С оглизложеното Окръжният съд
счита, че крайният извод на РС-Никопол е правилен и законосъобразен, тъй като
заявлението не отговаря на изискванията на чл.410 ал.1 и ал.3 вр. с чл.411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК и не може да бъде издадена исканата заповед за изпълнение за посочените в
нея суми. Обжалваното разпореждане на Никополски районен съд е
правилно и подлежи на потвърждаване.
Водим от горното,
Плевенски окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №260269/27.11.2020г.
постановено по ч.гр.д.№409/2020г. по описа на Никополски районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно
обжаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: