РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Исперих, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20233310100202 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба вх.№ 967/16.03.2023 г. от „ЙЕТЕЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр.София, действащи чрез адв.С. В. М. от САК, срещу
Е. З. А. от с.Ж., като моли съда да постанови решение, с което, да признае за установено, че
ответникът му дължи сума в размер на 521.53 лв., включваща 401.58 лв., представляваща
задължения за предходен период за дължими и незаплатени месечни и еднократни такси
(абонаменти, доп.пакети) и потребление на мобилни услуги за потребление на мобилни
услуги по договор за мобилни услуги от 10.12.2019 г. с предпочетен номер +359********* и
119.95 лв - неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги
от 10.12.2019 г. с предпочетен номер +359********* – три стандартни месечни такси, ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.
410 ГПК – 07.11.2022 г. до окончателно плащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен Договор за
мобилни услуги от 10.12.2019 г. с предпочетен номер +359*********. Ответникът е ползвал
предоставените от дружеството мобилни услуги, но не е изпълнил задълженията си за
заплащане на дължимите суми, като общото му задължение е обективирано във Фактура №
**********/20.09.2020 г.q издадена за клиентски номер *********. В тази връзка ищцовото
дружество е прекратило едностранно договора на 14.09.2020 г.
В последствие ищецът предприел постъпки и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдил със
Заповед за изпълнение на парично задължение за същите вземания по ч.гр.д.№ 643/2022 г.
по описа на РС - Исперих. Поради обстоятелството, че заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и по указание на съда, ищецът депозира в срок настоящия иск
за установяване на вземането си. Претендират се и за сторените в исковото производство
разноски.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. Упълномощеният адв.С. М. от
САК депозира писмена молба становище, с която поддържа исковите претенции, като излага
подробни правни съображения, включително и по направеното от ответника възражение за
неравноправни клаузи в договора.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му от съда особен представител
адв.В. К. от АК – Разград, представя писмен отговор като счита предявените искове за
1
допустим, но го неоснователни и недоказани на този етап от спора. Счита, че клаузата за
заплащане на неустойка е неравноправно договорена, с оглед наличие на предпоставките по
чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и е нищожна, съгласно чл. 146, ал. 1 от същия закон, тъй като не е
индивидуално договорена. В този смисъл е начислена в отклонение на принципа за
добросъвестност и справедливост в търговските отношения и излиза извън присъщите й
функции, съгласно т. 3 от ТР № 1/2009г. на ВКС, респ. като накърняваща добрите нрави се
явява нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Не възразява срещу доказателствените
искания на ищцовата страна и не заявява други такива за събиране на доказателства.
В съдебно заседание ответникът не се явява. Назначеният от съда особен представител
адв.В. К. поддържа писмения отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: По заявление на ищеца е издадена заповед № 297 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.11.2022 г. по ч. гр. д. №
643/2022 г. по описа на РС - Исперих, с която е разпоредено на длъжника Е. З. А. да заплати
на заявителя сумата 521.53 (петстотин двадесет и един лв. и 53 ст.) лева, която включва: -
401.58 лв. задължение за предходен период, формирано както следва: 18.52 лв. дължими за
периода 20.05.2020 г. – 19.06.2020 г. - задължение за месечни и еднократни такси и
потребление за мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 10.12.2019 г. с предпочетен
номер +359*********; 383.06 лв. дължими за периода 20.06.2020 г. – 19.07.2020 г. -
задължение за месечни и еднократни такси и потребление за мобилни услуги по договор за
мобилни услуги от 10.12.2019 г. с предпочетен номер +359*********; - 119.95 (сто и
деветнадесет лв. и 95 ст) лева – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги, по договор
за мобилни услуги от 10.12.2019 г. с предпочетен номер +359********* – три стандартни
месечни такси, - законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
07.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, - както и направените по делото
разноски в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна такса и 360.00 (триста и
шестдесет) лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съдът е дал
указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на
настоящия правен спор.
Страните не спорят, че между Е. А. и Теленор България ЕАД (чийто правоприемник е
ищеца „Йеттел България“ ЕАД) са налице облигационни отношения, възникнали по повод
на сключен Договор за мобилни услуги от 10.12.2019 г. за ползване на мобилен номер
+359*********, с избран абонаментен план Тотал +, с месечна абонаментна такса от 22.99 лв.
за първоначалния срок на договора от 24 месеца и 31.99 лв. след изтичане на първоначалния
срок. Договорът влиза в сила на 10.12.2019 г. и изтича на 10.12.2021 г.
Договорът е сключен при Общи условия (ОУ) на оператора за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги (последно изм. от 30.06.2017г. и
20.09.2018г., актуално към сключения договор) - неразделна част към индивидуалния
договор. Съгласно чл. 26 от тези Общи условия, при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя. Срокът за плащане по фактурата е уговорен в
чл. 27 от ОУ и той е този, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й. Съгласно чл. 75 от същите ОУ, при неспазването на което и да е задължение
от част ХІІІ на ОУ („Задължения на потребителите“) или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно
да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б и т. 19в да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор
с него. Посочените т. 19б и т. 19в от ОУ предвиждат множество хипотези (в т.ч.
неизпълнение на задължението на потребителя да заплаща в срок фактурираните
задължения), при настъпването на които операторът има право да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него, т.е.
предоставено е право на оператора да прецени коя от регламентираните възможности да
приложи.
В Раздел „Данни на потребителя“ от Договора за мобилни услуги от 10.12.2019 г., е
уговорено между страните, че при прекратяване на договора преди изтичане на уговорения
срок по вина или по инициатива на Потребителя или при нарушаване на задълженията му
по договора или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите Общи условия,
последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода
от прекратяване до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния им размер,
като месечния абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойка, е най-високия
2
според условията на плана.
През периода от 20.05.2020 г. до 19.09.2020 г. ищецът е доставял на ответника мобилни
услуги по използвания от него телефонен номер +359********* на стойност, както следва:
25.94 лв. – включваща месечни еднократни такси и разговори, съобщения и др., за което е
била издадена фактура № **********/20.06.2020 г. и 383.06 лв. – включваща месечна
еднократна такса и разговори, съобщения и др., за което е била издадена фактура №
**********/20.07.2020 г. или общо дължима сума по двете фактури в размер на 409.00 лв.
Тъй като ответникът Е. А. не заплатил задълженията си по цитираните фактури, на
20.08.2020 г. ищецът му изпратил последна покана за доброволно плащане на задълженията
му по сключените договори за клиентски номер ********* и за посочения горе мобилен
номер, възлизащи към него момент на общата стойност от 401.58 лева за предоставени
услуги. Операторът е определил срок за доброволно плащане на задължението от 10 дни,
считано от датата на писмото, с предупреждение, че при неплащане на дължимата сума ще
последва прекратяване на договорите, към посоченото задължение ще бъде добавена
неустойка в размер на 119.95 лева, съобразно договорните клаузи. Писмото е било
доставено на адресата, съгласно Удостоверение на „Областта пощенска станция – Разград“,
Български пощи, но плащане не последвало.
Вследствие неизпълнение на задължението за плащане на фактурираните до този
момент услуги, е последвало предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по
вина на потребителя на 14.09.2020 г., поради изпадането му в забава, като операторът е
издал крайна Фактура № **********/20.09.2020 г. (след като едностранно е прекратил
абонаментите на ответника за ползваните мобилни номера), като начислената обща сума за
плащане от 521.53 лева представлява сбор от неплатения от абоната остатък в размер на
401.58 лева за задълженията по предходните фактурирани периоди и начислена неустойка в
размер на 119.95 лева за предсрочно прекратяване на абонамента.
Според заключението на назначената по това дело съдебно-счетоводна експертиза,
представените от ищеца фактури са относими към процесния период, като няма извършено
по тях плащане от страна на ответника. Диференцира задължението по крайната Фактура №
**********/20.09.2020 г., както следва: - 409.00 лв. – включваща дължими суми за услуги за
предходни периоди и 119.97 лв. – дължима неустойка за предсрочно прекратяване на
договора
По отношение на дължимата неустойка за прекратяване на договора вещото лице
посочва, че същата е формирана от трикратния размер на месечните абонаменти (31.99 лв. х
3 = 95.97 лв.), 9.00 лв. – разликата между най-високия и най-ниския абонамент и 15.00 лв. –
възстановена отстъпка към месечния абонамент по издадените фактури.
В производството по делото ищцовото дружество е направило съдебни и деловодни
разноски в общ размер на 1590.00 лева, от които – 75.00 лева - доплатена ДТ при завеждане
на установителния иск, 250.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза, 400.00лв – възнаграждение на особен
представител, 480.00лв. адвокатско възнаграждение, 25.00 лв. ДТ и 360.00 лв. в заповедното
производство.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване на парично вземане е допустим и намира правното си
основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.3, предл.1 от ГП.
Същият е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК в спазване указанието на РС - Исперих по
ч.гр.д. № 643/2022 г. по описа на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото
производство “Йеттел България” ЕАД, гр.София, ЕИК *********. При условията на чл.422,
ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за същото вземане – 07.11.2022 г.
Разгледан по същество – искът е основателен.
За уважаването му, в тежест на ищеца е да докаже основанието и размера на
претендираните вземания, както и тяхната изискуемост. В хода на делото категорично се
доказа възникнало между страните и съществувало договорно правоотношение по Договор
за мобилни услуги с предпочетен мобилен номер +359*********, при срок на действие на
договора до 10.12.2021 г. По този начин, за потребените от ответника услуги за процесния
период на потребление от 20.05.2020 г. до 19.09.2019 г., дължимите суми, включващи
вземанията, произтичащи от договора – за такси и услуги, са съобщавани от Оператора при
условията и по реда на чл. 26 от приложимите Общи условия (ОУ) за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги, а именно чрез представените по делото
Фактури №№ **********/20.06.2020 г. и **********/20.07.2020 г., като от своя страна
3
потребителят е следвало да заплати задълженията си по начина и в сроковете, посочени във
Фактурите, съгласно чл. 27 от същите Общи условия.
При спазване на правилата за разпределяне на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1
от ГПК), в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил паричното си задължение към
ищеца, като е извършвал плащане на падеж или са настъпили други правопогасяващи
задължението му обстоятелства, което не е направено. Същият не ангажира пред съда
ползващи го и допутими според закона доказателства, установяващи изпълнение на
задължението му по цитираните горе фактури. По този начин същото се явява доказано от
ищеца във вида и размера, претендиран с исковата молба, като се потвърждава и от
неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза
Неизпълнението в срок на задължението за плащане на дължимите суми към ищцовото
дружество, ангажира и отговорността на потребителя за заплащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва за всеки просрочен ден върху главното задължение (арг. чл. 86
от ЗЗД), като се следва, съобразно заявената претенция, за периода от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесните вземания
– 07.77.2022 г., от който момент се счита предявен и искът за установяване на вземането, до
окончателното му изплащане. Поради неизпълнение на задължението за плащане на
фактурираните услуги, мобилният оператор е прекратил едностранно абонаментите на
ответника за ползваните мобилни номера – по вина на потребителя, при условията,
уговорени в Раздел „Данни на потребителя“ от Договора за мобилни услуги от 10.12.2019 г.
Вследствие на това е издадена Фактура № **********/20.09.2020 г., включваща
задължения за плащане на неустойки за предсрочното прекратяване на посочения договор,
както и дължими суми за предходни периоди. Претендираната от ищеца неустойка е във
връзка с прекратяването на действащия договор за мобилни услуги, настъпило след
14.09.2020 г., като размерът на дължимата неустойка е определен в съответствие с условията
на чл.1.2 във вр. вр. с чл.1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисията за защита на
потребителите и „Теленор България” ЕАД.
Във всички случаи правото на оператора/ищец за едностранно прекратяване на
договорите се подчинява на общата разпоредба на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като предполага
писмено предупреждение до длъжника, с даден в него срок за изпълнение, след изтичането
на който договорът ще се счита развален. В случая такова писмено предупреждение е било
изпратено до ответника и получено от него, при определен 10-дневен срок за доброволно
плащане на задължението. Тъй като такова не последвало, договорът следва да се счита за
едностранно прекратен, считано от 14.09.2020 г. По този начин са доказани и
предпоставките за заплащане на уговорената между страните неустойка (чл.92 от ЗЗД) за
обезщетяване на вредите от неизпълнението на договора, в случая кредиторът да бъде
обезщетен за вредите от закъснялото изпълнение на парично задължение (мораторна
неустойка с компенсаторен характер), без да е нужно те да се доказват. В тази връзка съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за неравноправен характер на клаузите
от договора, уреждащи заплащането на неустойка при предсрочно прекратяване на договора
по вина на потребителя.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи
заплащане на направените от ищцовата страна съдебни и деловодни разноски в настоящото
производство, вкл. и тези по заповедното производство – арг. от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г.
по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12), съразмерно на уважената част от иска, т.е.
изцяло, като са доказани в общия размер от 1590.00 лева. От тях 385.00 лева са разноските
по заповедното производство (25.00 лева - заплатена ДТ и 360.00 лева – заплатено
адвокатско възнагаждение) и 1 205.00 лева са разноските по исковото производство,
обсъдени по-горе.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК, по отношение на Е. З. А., ЕГН: ********** постоянен адрес: с.Ж., обл.Разград,
ул.“****“ № 1, че същият дължи на „ЙЕТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, адрес:
гр.София 1766, район “Младост”, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представляван от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сума общ размер на 521.53
(петстотин двадесет и един лв. и 53 ст.) лева, която включва: 401.58 лв. задължение за
4
предходен период, формирано както следва: 18.52 лв. дължими за периода 20.05.2020 г. –
19.06.2020 г. - задължение за месечни и еднократни такси и потребление за мобилни услуги
по договор за мобилни услуги от 10.12.2019 г. с предпочетен номер +359*********; 383.06
лв. дължими за периода 20.06.2020 г. – 19.07.2020 г. - задължение за месечни и еднократни
такси и потребление за мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 10.12.2019 г. с
предпочетен номер +359*********; 119.95 (сто и деветнадесет лв. и 95 ст) лева – неустойка
за предсрочно прекратяване на услуги, по договор за мобилни услуги от 10.12.2019 г. с
предпочетен номер +359********* – три стандартни месечни такси, както и законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 07.11.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. З. А., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ
на ЙЕТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, адрес: гр.София 1766, район “Младост”,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от Джейсън Кристос Кинг и
Марек Слачик, направените от страната съдебни и деловодни разноски в хода на
заповедното производство ч.гр.д. № 643/2022 г. по описа на РС – Исперих - сума в размер на
385.00 (триста осемдесет и пет) лева и в хода на настоящото гр.дело № 201/2023 г. - сума
в размер на 1205.00 (хиляда двеста и пет) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№
643/2022 г. на РС - Исперих с оглед на правните последици по чл. 416 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
5