О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 17 20.01.2020г. гр. П.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен
граждански състав, на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година в закрито заседание, в следния състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
при участието на секретаря………, като разгледа докладваното
от съдията Маратилов въззивно ч.гр.д.№22 по описа
за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 във връзка с чл.247 ал.4 във връзка с чл.406
ал.1-ал.4 от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се разпореждане на Пазарджишки
районен съд № 15227 от 06.11.2019г. постановено по гр.д.№294/2018г. по описа на
същия съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на адв.В.К.-пълномощник
на заявителите Г. и Т. К. за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в
издадения изпълнителен лист като се разпореди да се издаде нов изпълнителен
лист с осъдителен диспозитив за сумата от 6734.25лв ведно със законната лихва
върху нея, считано от 18.01.2018г.-датата на подаване на заявлението.
В частната си жалба с вх.№27567 от
25.11.2019г. подадена от заявителите Г.
и Т. К. чрез пълномощника си адв. К. се поддържа, че в полза на жалбоподателите била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №191 от 24.01.2018г. с която е
разпоредено длъжника Община П. да им заплати сумата от 8092лв ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението-18.01.2018г. Твърди се, че
поради подадено възражение от длъжника се е развило исково производството по
чл.422 от ГПК приключило с влязло в сила решение по гр.д.№792/2018г. на
Пазарджишки РС, с което била установена дължимостта на част от главницата по
заповедта в размер на 6734.25лв и присъдени разноски в заповедното и в исковото
производство и като последица от което заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Жалбоподателите твърдят, че са подали молба по ч.гр.д.№ 294/2018г. по описа на
Пазарджишки районен съд за издаване на
изпълнителен лист по влязлата в сила заповед за изпълнение и такъв бил издаден
за сумата от 6734.25лв, но без посочване дължимост на законната лихва. Според
жалбоподателите доколкото изпълнителният лист следва да преповтаря осъдителния
диспозитив на заповедта за изпълнение, на основание чл.406 ал.4 във връзка с
чл.247 от ГПК, са подали молба за отстраняване на допусната ОФГ в издадения
изпълнителен лист с искане в същият да се добави израза “със законната лихва
считано от датата -18.01.2018г. на подаване на заявлението.Считат
жалбоподателите, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като от една страна се касае единствено за присъждане на законната лихва
върху главницата от подаването на заявлението и доколкото вземането за законна
лихва е акцесорно и не може да бъде
предмет на самостоятелен иск, съединен с този на главното вземане, поради това,
че тази претенция не може да бъде конкретизирана по размер, а от друга страна, че
кредиторът на едно парично задължение има право на законната лихва тъй като до
момента плащането е лишен от облагата на паричната сума, която му се дължи и
която не е получил. Твърди се още, че начисляването на законната лихва от
датата предявяване на исковата молба (заявлението за издаване на заповед) до
окончателното изплащане на главницата не представлява самостоятелен иск, а
законна последица от уважаването на съдебно предявеното вземане. Предвид
изложеното жалбоподателите считат, че заповедният съд неправилно е изходил от разбирането, че с искането за
присъждане на законната лихва в предмета е въведен самостоятелен обективно
съединен иск (какъвто би могъл да бъде иска за закъснителна, мораторна лихва с
размер, определен от съответния изтекъл
период на забава на длъжника и е
изчислим по размер). Като следващ довод се поддържа, че в същност искането за присъждане на законна лихва е
имплицитно включено в предмета на делото, доколкото е заявено и се съдържа в
издадената заповед за изпълнение. Като последен довод се поддържа, че по аргумент на чл.422 ал.1 от ГПК предмет на
делото в исковото производството е вземането по издадената заповед, ведно с
включеното присъждане на законна лихва и с преценката си за допустимост на
проведеното производство по иска за установяване на вземането, съдът е
потвърдил идентитета на вземането в заповедното и в исковото производство. Моли
да се отмени обжалваното разпореждане и се уважи молбата за поправка на ОФГ в
изпълнителния лист в посочения смисъл. Претендира присъждане на разноските и за
настоящото частно въззивно производство поради направено оспорване на
основателността на искането от насрещната страна.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна-длъжника Община П. чрез
пълномощника си адв.П.К., в който се излагат доводи за неоснователност на
жалбата и се моли разпореждането да бъде потвърдено. Твърди се, че длъжникът
Община П. с възражение вх.№3114 от 12.02.2018г. е оспорил изцяло вземането на
заявителя по издадената Заповед №191 от 24.01.2018г. по ч.гр.д.№294/2018г. и че
предявеният в последствие иск по чл.422 от ГПК е в обем единствено на паричното
вземане в размер на 8092лв, поради което и с решението си исковият съд се е
произнесъл единствено относно съществуването на задължение от 6734.25лв, с
която ответникът се е обогатил за сметка на
ищците, каквото е било искането на ищеца обективирано в исковата молба и
че формулирано искане за присъждане на законната лихва няма направено както в
установителното производство пред Пазарджишки районен съд така и във въззивното
производство, нито са налице предпоставките по чл.250 от ГПК.Предвид изложеното
се моли да се остави без уважение частната жалба и да се потвърди обжалваното разпореждане.
Пазарджишкият окръжен съд за да се
произнесе взе в предвид следното:
І.Въззивната
частна жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в
производството по издаване на изпълнителен лист-ищците, в чиято полза в
производство по чл.422 от ГПК е постановено установително решение за
съществуване в тяхна полза на парично вземане за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, поискали да им бъде издаден
изпълнителен лист за присъденото парично вземане, и против подлежащ на
обжалване акт на заповедния съд с който е отказано да бъде допусната поправка
на очевидна фактическа грешка и в предвидения едноседмичен срок от
уведомяването на страната за постановеното съдебно разпореждане.
ІІ.Разгледана
по същество въззивната частна жалба е неоснователна.
За да откаже да уважи искането за
поправка на очевидна фактическа грешка в издадения изпълнителен лист в полза на
молителите Г. и Т. К., заповедният съд-Пазарджишки районен съд, с
разпореждането си №15227 от 06.11.2019г. по ч.гр.д.№ 294/2018г. по описа на
същия съд, е приел, че издаденият в
полза на ищците и заявители Г. и Т. К. изпълнителен лист №1731 от 16.07.2019г.
по същото частно гражданско дело е съобразен изцяло с влязлата в сила част от заповед №191
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 24.01.2018г. по
ч.гр.д.№294/2018г. по описа на същия съд, с оглед на постановеното и влязло в
сила решение №1586 от 27.12.2018г. по гр.д.№792/2018г. по описа на същия съд
потвърдено с решение №161 от
13.05.2019г. по в.гр.д.№178/2019г. по описа на Пазарджишки окръжен съд. Посочено
е още, че в исковото производство, образувано по предявения от ищците и
заявители в заповедното производство установителен иск по чл.415 ал.1 от ГПК
няма заявено искане за установяване дължимост на законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, предвид на
което в решението си исковият съд, разгледал установителния иск, не се е
произнесъл за вземане за законната лихва и че такова произнасяне няма и от въззивния
съд.Предвид на което заповедният съд е приел, че в издадения изпълнителен лист
№1731 от 16.07.2019г. по ч.гр.д.№294/2018г. по описа на Пазарджишки районен съд
не е допусната посочената в молбата
очевидна фактическа грешка, касаеща законната лихва.
Тези мотиви на Пазарджишкия районен съд,
изложени към постановения и обжалван съдебен акт напълно се споделят от въззивната инстанция и
на основание чл.272 във връзка с чл.406 ал.1, във връзка с чл.247 и чл.254 от ГПК, Окръжният съд гр.П. препраща към тях.
От доказателствата по делото се
установява, че в полза на заявителите в проведено заповедно производство и
настоящи частни жалбоподателя е издадена от Пазарджишки районен съд Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК №191 от 24.01. 2018г. по ч.гр.д.№294/2018г. по описа на същия съд,
като е разпоредено длъжникът Община–гр.П., със законен представител Кмета на Общината, да заплати на Г.К.К., ЕГН-**********
и Т.Х.К., ЕГН-**********, двамата с адрес ***, с пълномощник адв.В.К., парично
вземане в размер на 8092лв, ведно със законната лихва от подаването на заявлението-17.01.2018г.
до окончателното заплащане на дължимата сума, както и направените деловодни
разноски за заплатена държавна такса от 162.83лв, както и сумата от 520лв
заплатено адвокатско възнаграждение по приложен договор. Произнасянето на
заповедния съд и присъждането на законната лихва с издадената заповед за
изпълнение върху претендираното паричното вземане, в полза на двамата заявители
в заповедното производство, е в резултат на изрично направено от тяхна страна
искане за присъждането й и то, считано от точно определен момент-подаване на
заявлението и до окончателното изплащане на задължението, което е отразено в
т.9 буква “б“ от подаденото до съда заявление по образец по чл.410 от ГПК /л.3/.
По повод на постъпило в срок възражение
по чл.414 от ГПК от длъжника Община П. с което се оспорва изцяло вземането на заявителите, тоест във всичките
му части, и дадени указания от заповедния съд за предявяване на иск за
установяването му, заявителите К. са депозирали в срока по чл.415 ал.3 и ал.4
от ГПК искова молба против ответната Община с формулирано искане-да се
постанови решение, с което да се приеме за установено в отношенията между
страните дължимостта на сумата от 8092лв, с която ответника неоснователно се е
обогатил за сметка на ищците ползвайки за свои цели /улица/ 40.50кв.м. представляващи
част от идентификатор 55155.503.748 по КК на гр.П., с административен адрес-гр.П.,
ул.“Д.П.“ №5 в периода 17.01.2013г. до 05.04.2017г. и върху който ищците
притежават вещно право на ползване, ведно с присъждане на деловодните разноски,
по което е образувано гр.д.№792/2018г. по описа на Районен съд П.. Петитумът на
исковата молба така както е формулиран по отношение на заявената паричната
претенция е поддържан от ищците чрез пълномощника си както в първото по делото
заседание, така и след извършване на доклада по делото от съда по реда на
чл.146 от ГПК относно предмета и обема на защитата, фактите и обстоятелствата, правната
квалификация на спора и други и разпределянето на доказателствената тежест.
Възражения по доклада не са въведени от ищците. Изменение на претенцията по
чл.214 ал.1 от ГПК чрез въвеждане на изрично искане за присъждане на законната
лихва върху претендираното парично вземане няма направено от ищците в първото
по делото заседание.
До приключване на устните състезания
няма направено искане за присъждане на законната лихва върху паричното вземане
така както е постановено в издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. Дори в представената писмена защита от
пълномощника на ищците изобщо не се поставя на обсъждане и не се дискутира
въпроса за дължимостта на законната лихва, като продължава да се поддържа
исковата претенция така както първоначално е заявена с исковата молба, а именно
само досежно размера на паричното обезщетение от 8092лв.
С постановеното първоинстанционно решение №1586 от
27.12. 2018г. Пазарджишкият районен съд е приел за установено по отношение на
Община П., се същата дължи на ищците Г.К.К.
и Т.
Х.К. сумата от 6734.25лв, с която ответникът неоснователно се е обогатил
за сметка на ищците, за което вземане е издадена и процесната заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като е отхвърлена претенцията за размера над 6734.25 и до претендираните
8092лв. Въпросът за дължимостта респективно недължимостта на законната лихва върху присъденото парично
вземане, посочена в издадената заповед за изпълнение не е бил предмет на
обсъждане от исковия съд тъй като такава претенция няма заявена с исковата
молба нито е въведена в процеса с последващи процесуални действия от ищците.
Претенцията за присъждане на законната лихва не е повдигана
и не е била предмет на спорове между страните и във въззивното производство,
инициирано от Община П., като дори няма
постъпил отговор от ищците на подадената въззивната жалба, а в писмената защита
представена от пълномощника им също няма отделено внимание на заявена само в
заповедното производство такава претенция.
С въззивното решение №161 от 13.05.2019г. постановено
по в.гр.д.№178/2019г. Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил обжалваното решение
на Пазарджишки районен съд №1586 от 27.12. 2018г. по гр.д.№ 792/2018г. като въззивното
решение не е обжалвано по касационен ред.
В молбата си за издаване на изпълнителен лист вх.№16833
от 03.07.2019г. заявителите в заповедното производство Г. и Т. К. са поискали
да им бъде издаден изпълнителен лист за вземанията им съобразно постановеното и влязло в сила
решение по чл.422 от ГПК с което същите
са редуцирани. Искане за издаване на изпълнителен лист /ИЛ/ за законна лихва
върху вземането на заявителите няма
отправено нито се поддържа, че законната
лихва им е присъдена с постановеното и влязло в сила съдебно решение по
предявения иск по чл.422 от ГПК.
Заповедният съд е разпоредил издаване на ИЛ и такъв е
издаден-№1731 от 16.07.2019г. за парично вземане в размер на 6734.25лв. Законна
лихва няма посочена в съдебния акт.
С молба от
12.09.2019г. вх.№21439 заявителите К. са поискали от заповедния съд да отстрани
допусната очевидна фактическа грешка в
издадения изпълнителен лист досежно посочване и на законната лихва, като се
разпореди издаването на нов изпълнителен лист с осъдителен диспозитив за сумата
от 6734.25лв ведно със законната лихва върху нея считано от 18.01.2018г.-датата
на подаване на заявлението.
Ответникът по молбата Община П. поддържа в отговора си,
че същата е неоснователна, доколкото няма направено искане в исковото производство
за присъждане на законната лихва като моли да се отхвърли.
Независимо, че въззивната инстанция възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд с които е оставена без уважение молбата
на молителите К. за отстраняване на
очевидна фактическа грешка, Окръжният съд намира за нужно да допълни и
следното:
Правото на всяка страна кредитор да получи обезщетение
под формата на законна лихва върху неизпълнено от длъжника парично задължение
което последният има към кредитора от момента на забавата е законово
гарантирано-чл.86 от ЗЗД. Това обаче не предполага присъждането на законната
лихва да бъде извършвано служебно от съда /освен в изрично предвидените за това
случаи, какъвто не е настоящия/ и без изрично направено искане от правоимащата
страна в тази връзка. Това е така тъй като страната кредитор е тази която
следва да прецени дали да се възползва от това си право и да поиска същото да
бъде реализирано по съответния процесуален ред или да не се възползва от него по
една или друга причина. В заповедното производство при подаване на заявлението,
заявителят е длъжен да конкретизира изрично искането си и в тази насока и това е предвидено в т.9, буква “б“ от
заявлението по чл.410 от ГПК. Ако няма изрично направено от заявителя искане за
присъждане на законната лихва, заповедният съд няма задължение да се произнася
и да я присъжда дори и страната да има право на това, след като същата не е
отправила изрично искане. В конкретния случай заявителите К. са заявили такава
претенция и тя е удовлетворена от заповедния съд в издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, като е присъдена законната лихва върху главницата от 8092лв /виж
заповед №191 от 24.01.2018г.-л.10/.
Съгласно т.4а от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г.
на ОСГТК в хипотеза за издавана заповед за незабавно изпълнение, е посочено, че дължимостта на законната лихва по чл.86 ал.1
от ЗЗД е последица от забавата на длъжника, който не е изпълнил на падежа; че
настъпването на падежа прави вземането изискуемо и кредиторът може да иска
изпълнение, включително и по реда на заповедното производство; че уважаването
на вземането винаги предполага изискуемост на вземането и следователно заповедния
съд няма основание да откаже присъждане на поисканата законна лихва, тъй
като същата се дължи като последица от забавата на длъжника, когато същият не е
изпълнил на падежа. Посочено е още, че съгласно чл.422 ал.1 от ГПК искът за
установяване на вземането се смята предявен от датата на подаване на заявлението,
откъдето следва, че при уважаване на иска като законна последица трябва да се присъди законната лихва върху
вземането от датата на подаване на заявлението и доколкото възможността да се
поиска присъждане на законната лихва е изрично предвидена в т.9, б.“б“ от
утвърдения образец на заявлението по чл.417 от ГПК.Тези принципни постановки
важат и при издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК предвид
необходимостта и в тези случаи да е настъпила изискуемостта и на такова
вземане.Тоест, налага се извода, че във всички случаи следва заявителят изрично
да е поискал присъждането на законната лихва.
Факт е, че в
приложения по делото образец на заявление по чл.410 от ГПК такова искане /за
присъждане на законната лихва/ е направено от заявителите и заповедният съд го е
включил като елемент от задължението на длъжника в издадената заповед за
изпълнение.
Факт е, че вземането на кредиторите е оспорено от длъжника Община П., с възражение
в срока по чл.414 от ГПК във всичките му части, което предполага предявяване на
установителен иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземането такова както е
определено в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, тоест искането на ищците (заявителите) следва изрично да включва и
произнасяне на исковия съд по поисканата законна лихва. Такова искане няма
формулирано в исковата молба /ИМ/, и не
е заявено до приключване на производството, нито в постановените решения в
исковото производство на първоинстанционния и на въззивния съд е присъдена
законната лихва.
Дори да се приеме, че такова искане имплицитно се
съдържа в исковата молба предвид и на фактите и обстоятелствата, изложени в
подаденото заявление до заповедния съд, където страната изрично претендира присъждането
й, и че това е напълно достатъчно за исковия съд да се произнесе с диспозитив и по това искане, в най-добрия случай би могло
да се приеме, че е налице непроизнасяне в исковото производство по цялото
искане на заявителите така както е формулирано в подаденото заявление до
заповедния съд, и евентуално да се иска допълване на решението му по реда на
чл.250 от ГПК в едномесечен срок от връчването на решение. Този срок е преклузивен
(фатален) и неспазването му от страната, която претендира налично частично или
изцяло непроизнасяне по искането, води до погасяване на това процесуално право
и невъзможност по този ред да реализира правото си. Срокът за подаване на
такова искане е изтекъл на 04.02.2019г.-понеделник
присъствен ден, /решението на
първоинстанционния съд е връчено на ищците на 04.01.2019г.). В случая е
неприложима втората хипотеза-от влизане на решението в сила, която има в
предвид необжалваемите решения, които не се връчват на страните. Но дори и до
тази крайна дата -14.06.2019г. /влязло в сила поради необжалвано въззивно
решение по касационен ред, връчено на 14.05.2019г./, няма направено такова
искане.За първи път въпросът за законната лихва се поставя на разглеждане от
ищците на 12.09.2019г. с молбата за поправка на очевидна фактическа грешка /ОФГ/.
В случая следва да се посочи, че ОФГ представлява
всяко несъответствие между формирана и изразена от съда воля в постановения от
него съдебен акт.
Разпоредбата на чл.247 от ГПК задължава съда при констатираната
такава фактическа грешка и сам да я
отстрани.
Заповедният съд е издал изпълнителен лист на основание свое разпореждане
от 09.07.2019г., с №1731 от 16.03.2019г. въз основа на приключилото исковото производство по
гр.д.№792/2018г. за паричното вземане така както е формулирано в диспозитива на
съдебното решение и представляващо част от вземането за което е издадена
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, като в случая е водещ диспозитива на решението
по иска по чл.422 от ГПК относно вида и размера установителната претенция. Тоест
формираната в случая от съда воля съгласно влязлото в сила съдебно решение съответства на изразената такава в издадения
изпълнителен лист за паричното вземане от 6734.25лв без присъдена с решението
законна лихва върху вземането.
Няма формирана от съда воля за присъдена с установителното
решение по чл.422 от ГПК законна
лихва върху това парично вземане,
считано от подаване на заявлението и до
окончателното му изплащане, и външното й
неизразяване в диспозитива на изпълнителния лист като основание да се иска
поправянето на ОФГ досежно посочената лихва.
Предвид изложеното въззивният съд не споделя доводите
развити в частната жалба. Като се посочи правото на страната да претендира
присъждане на законната лихва доколкото
същата е лишена от облагата на паричната дума е гарантирано от закона, но
такова следва да бъде своевременно поискано. В случая, в исковото производство
такова изрично искане не е направено.Както се посочи, дори да се съобрази искането
посочено в заявлението до заповедния съд, предвид непроизнасянето на съда по това искане, страната е можела по
реда на чл.250 от ГПК да иска допълване на решението в съответен преклузивен
срок, което в случая не е сторено предвид на което е издаден изпълнителен лист
в параметрите така както са определени в приключилото исково производство, в
което със сила на присъдено нещо е установено кое вземане, в какъв размер и на
кого се признава от съда и кое не. Законна лихва няма присъдена от исковия съд
поради което няма как за нещо, което не е присъдено с постановеното съдебно
решение да се издава изпълнителен лист.
В случая формираната воля на съда е съответна на изразената
в издадения изпълнителен лист, поради което няма основание да се уважава искането
на ищците (заявители), така както е направено.
Предвид изложеното ще следва да се потвърди обжалваното разпореждане.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Пазарджишки районен съд №
15227 от 06.11.2019г. постановено по гр.д.№294/2018г. по описа на същия съд, с
което е отхвърлена като неоснователна молбата на адв. В.К.-пълномощник на
заявителите Г. и Т. К. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в
издадения изпълнителен лист като се разпореди да се издаде нов изпълнителен
лист с осъдителен диспозитив за сумата от 6734.25лв ведно със законната лихва
върху нея, считано от 18.01.2018г.-датата
на подаване на заявлението.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.