НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 260306
гр. Сливен, 18.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенския районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публичното заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател : Мария Каранашева
при секретаря Добринка Недкова
като разгледа докладваното
от съдия Каранашева
гр. дело №3940
по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
В исковата молба ищецът твърди, че е сключил с ответницата договор за паричен заем на 10.05.2015г. по силата, на който й е предал на части сумата от 20 000лв, а ответницата е поела задължението да върне парите на ищеца на 10.10.2015г. и като обезпечение подписала на ищеца и запис на заповед от същата дата за същата сума.Твърди се, че вече 5 години ответницата не е изпълнила задължението си по договора за заем и ищеца многократно я е канил да върне парите устно, по телефона и на срещи, които той организирал и ответницата му обещавала, че ще му върне главницата и лихвите.Сочи се, че вече половин година ищецът няма връзка с ответницата и намерението й е да не му върне парите и вземането да се погаси по давност.Сочи се, че с подписването на договора за заем ответницата е удостоверила, че е получила договорената парична сума и ищецът по този начин е изпълнил задължението си по договора.Сочи се че след подписването на договора ответницата не е извършила никакви плащания, поради което ищецът претендира и лихва за забава за последните три години от 11.10.2017г. до 11.10.2020г.
Поискано е, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца главница в размер на 20 000 лв. по договора за заем, лихва за забава за периода от 11.10.2017г. до 11.10.2020г.в размер на 6100 лв., законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба и направените по делото съдебни разноски.
Съдът е квалифицирал така предявеният главен осъдителен иск за главницата по договора за заем, като такъв с правно основание чл.240, ал.2 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявеният осъдителен иск за законна лихва за забава по договора за заем по ДПК, като такъв с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му за сключения договор за паричен заем, предаването на сумата от 20 000лв по касов път, размера на предоставената сума по договор за заем, , договарянето на срок за изплащане на предоставената в заем сума, е негова.
Указано е на ищеца, че не сочи доказателства по отношение на факта за предаването на сумата от 20 000лв по касов път.
В едномесечния преклузивен срок за отговор, отговор от ответника не е постъпил.
По искане
на ищеца за постановяване на неприсъствено решение с протоколно определение от
12.05.2021 г. съдът е обявил, че ще произнесе неприсъствено решение по спора.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.05.2015г. е сключен договор за паричен заем между К.Г., като заемодател, и Х.А., като заемополучател.Страните са се уговорили заемодателя да даде на заемополучателя сумата от 20 000лв, а заемателя се е задължил да върне сумата по реда и условията уговорени в договора.Уговорено е че сумата ще бъде предоставена от заемодателя на заемателя на части и ще се ползва от заемателя за срок от 5 месеца до 10.10.2015г.
На 10.05.2015г. Х.Н.А. е подписала запис на заповед в полза на К.Г.Г. за сумата от 20000лв с дата на плащане 10.10.2015г.
С операционна бележка от 13.05.2015г. К.Г.Г. е превел по банковата сметка на Х.Н.А. сумата от 2500лв.
С операционна бележка от 13.05.2015г. К.Г.Г. е превел по банковата сметка на Х.Н.А. сумата от 8000лв.
С операционна бележка от 17.06.2015г. К.Г.Г. е превел по банковата сметка на Х.Н.А. сумата от 9500лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съдът, като взе предвид направеното искане, намира че са налице основанията на чл. 238, ал. 1 от ГПК, а именно: ответника не е представил в едномесечния преклузивен срок отговор на исковата молба, като исковата молба, писмените доказателства и разпореждането са му връчени на 4.01.2021 г. и в разпореждането ответника е предупреден за възможността за постановяване на неприсъствено решение по делото, в случай, че не представи в срок отговор на исковата молба. Налице е и втората предпоставка на чл. 238, ал. 1 от ГПК, а именно – ответника не се е явил в първото по делото заседание. Налице е и третата предпоставка – ответника не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие на, както и четвъртата предпоставка, а именно ищецът, чрез процесуалния си представител в писмено становище е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответното дружество. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и последиците от неявяването на представител в съдебно заседание. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно иска е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
По предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД между страните по настоящото дело безспорно се установи, че силата по договор за заем, Г. е предоставил на А. сумата от 20 000лв и се уговори сумата да бъде върната на заемодателя до 10.10.2015г.Представени са доказателства за превеждането на сумата по договора за заем от Г. на А..
С оглед изложеното, предявеният иск ще следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По предявения иск за присъждане на лихва, с оглед основателността на главния иск, съдът приема за основателен и акцесорния иск за мораторна лихва в размер на 6 100.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и предвид направеното искане от ищеца ще следва да бъде осъдена ответницата да му заплати направените по делото разноски в размер на 2544лв за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Х.Н.А., ЕГТ **********,*** да заплати на К.Г.Г., ЕГН **********,*** сумата от 20 000лв/сдвадесет хиляди лева/, представляваща главница за предоставен й заем от Г. на 10.05.2015, ведно със законната лихва за забава считано от 12.10.2020г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Х.Н.А., ЕГТ **********,*** да заплати на К.Г.Г., ЕГН **********,*** сумата от 6100лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода 11.10.2017г. до 11.10.2020г.
ОСЪЖДА Х.Н.А., ЕГТ **********,*** да заплати на К.Г.Г., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 2544 лв.
На основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
На основание чл. 240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи на страните, като УКАЗВА на страната, срещу която е постановено Исмиюл Ибриямова Махмудова, от гр.Сливен, ул.Московска № 4, че може да поиска от СлОС неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на препис от неприсъственото решение.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: