Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1010
гр.Бургас, 30.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря Мариана Колева, като разгледа НАХД № 1930 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на Е.С.Д., с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 19-0769-000352/29.03.2019 г., издадено от Началник Група към
ОДМВР-гр.Бургас, с-р Пътна полиция –Росица Паязова, с което за нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДВП и на основание чл.175, АЛ.3 предл.
1 ЗДВП му е наложено наказание – „глоба” в размер на 200 лева и 6 /шест/ месеца
без право да управлява МПС.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че лицето не е знаело, че МПС-то е било със служебно прекратена от
Гаранционния фонд регистрация, като е посочено, че същото е собствено на бащата
на жалбоподателя и той не е получавал писмо, с което да е бил уведомен за
прекратената регистрация, като си е заплатил за цяла година гражданската
отговорност. Жалбоподателят посочва, че е смятал към момента на проверката, че
управлява МПС, което има всички необходими документи и е изрядно. Моли за
отмяна на атакуваното НП.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява от адв. Живко
Нейчев от АК-Бургас, който поддържа жалбата, като доразвива доводите в същата.
Посочва, че липсва виновно поведение от
страна на жалбоподателя. Излага допълнителни доводи. По инициатива на защитата и във връзка с
поддържаните от нея възражения, са били
изискани и приобщени по делото допълнителни писмени доказателства, като в
последното по делото съдебно заседание, съдът е докладвал постъпило от сектор
ПП Бургас писмо, с което уведомяват съда, че нямат задължение да се ИЗИСКА от
КАТ, в случай че регистрацията на л.а. „Мазда 3” с рег. № ДК № А ****НА е
служебно прекратена, поради получено уведомление от гаранционния фонд и че от
страна на сектор ПП Бургас не е било изпращано писмено уведомление до Станимир Д.
като собственик на автомобила със служебно прекратена регистрация. Съдът е докладвал
и постъпило от Гаранционен фонд писмо, с което уведомяват, че до собственика на
л.а. „Мазда 3” с рег. № ДК № А ****НА, Ст. М. Д., ЕГН: ********** е изпратено
писмо съгласно разпоредбата на чл.574, ал.10 от КЗ и че процедурата за
уведомяванена собствениците на незастраховани МПС не е обвързана с получаването
на уведомителното писмо. Към писмото е приложено уведомление по чл.574, ал.10
от КЗ и справка за изпратени писма от гаранционен фонд към собственици на МПС
за липсваща застраховка ГО по регистрационен номер А ****НА. Съдът на основание
чл.283 НПК е приел представените допълнително изискани писмени доказателства.
Представителят на жалбоподателя моли за отмяна на атакуваното НП.
Административнонаказващият орган надлежно призован не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 01.02.2019г.,
свидетелят - Е.И.Д., работи като мл. автоконтрольор в ОД на МВР – Бургас,
сектор „ПП”, съставил АУАН на Е.С.Д., с
ЕГН: **********, адрес: ***, за това, че на 20.01.2019 г. около 22.35 часа, в
гр. Бургас, по ул. „Спортна“, посока бул. „Тодор Александров“, управлявала лек автомобил –„ Мазда 3” с рег. № ДК № А ****НА, собственост на
Ст. М. Д., ЕГН **********,който НЕ е регистриран на територията на Република
България по надлежния ред- със служебно прекратена регистрация от дата-
07.11.2018 г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДВП- писмо от ГФ № 48000266 ОТ
28.09.2018 Г., поради липса на задължителна застраховка гражданска отговорност
към момента на управлението. Като нарушена е бил вписана разпоредбата на чл.140,
ал.1 ЗДВП. Видно от разпита на свидетеля- актосъставител Д., в с.з., то същият посочва,
че действително на процесната дата и в
посочения участък е спрял автомобила при рутинна проверка, докато бил на работа
с колегата си, впоследствие посочен като свидетел по акта- Димо Аспарухов. Като
водач в автомобила бил установен жалбоподателят Е.С.Д.,
с ЕГН: **********, който при поискване показал на служителите полица за застраховка
за цялата година, но при извършена проверка с таблета от актосъставителя се установило, че няма
сключена актуална застраховка „ГО” към датата на проверката, като не се
отчитало да има такава в Гаранционния фонд. Същевременно при справката на
автомобила и при талона на автомобила се установило,и че е собственост на трето
лице Ст. М. Д., баща на лицето-водач, като това го казал самият водач при
спирането му за проверка на полицейските служители. Последният заявил, че
смята, че има изрядни документи за автомобила. Видно от разпита на Д., в с.з.,
същият посочва, че е честа практика в работата им да се случва хората да си заплащат застраховките, но
да не им се зачита застраховката и тези въпроси решават по гражданско-правен
ред, както и че водачът им представил
полица, платена за цяла година. Полицата, която носел водачът, му била изискана
от полицейския служител. При справка в дежурния на ОД на МВР - Бургас същият
установил, че регистрацията е била служебно прекратена от 07.11.2018 г. от
Гаранционния фонд, на основание посоченото писмо в акта. Написал докладна
записка по случая /приложена по делото/, в която изложил констатациите си. Налична
е и докладна записка от и инспектор Ск.за изпращане на преписката в БРП с
мнение за отказ да се образува ДП. По делото е представено и Постановление за
отказ да се образува ДП, като в същото е посочено, че не са налице данни за
извършено престъпление от общ характер, а за административно нарушение
/стр.11/.
В издадения АУАН за нарушена била посочена
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Не
били вписани изрични възражения, като такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН-а и при тази фактическа обстановка, на 29.03.2019 г., АНО е издал и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДВП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, ПРЕДЛ. 1, от ЗДВП на жалбоподателя е било наложено наказание – „глоба” в размер на 200 лева и 6 /шест/ месеца без право да управлява МПС.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част
на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се
установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на актосъставителя и свидетеля, които са еднопосочни и
безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло. По същество между страните
липсва спор по отношение на фактическата обстановка. Съдът намира също, че и
допълнително представените писмени доказателства от ПП и ГФ допринасят за
изясняване на обстоятелства, касаещи предмета на доказване по делото.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – издадено от Началник Група към
ОДМВР-гр.Бургас, с-р Пътна полиция –Росица Паязова, упълномощена със Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г.. В случая е налице заповед на директора на ОД на МВР
– Бургас, от която се установява, че издателят на процесното НП е притежавал
съответната материална и териториална компетентност за издаване на
административнонаказателния акт. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Съдът намира
обаче, че неправилно е определена, както нормата, която е посочена за нарушена,
така и вследствие на това и санкционната норма. Така в акта е посочено, че е
нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДВП, като тази норма гласи- Чл. 140. (1) (Доп. – ДВ, бр. 11 от
2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019
г.) По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Съгласно санкционната норма пък която АНО е приложил, то чл.175, ал.3, предл.
Едно гласи- 3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до
12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Тези общи разпоредби на ЗДВП, макар и частично
да кореспондират с описаното като факти от актосъставителя, пренесено
впоследствие и в НП, се явяват несъответни на вмененото нарушение, което
покрива друг правопораждащ фактически състав, който се явява специален спрямо
общия приложен и който би бил коректния такъв в случая, а именно нарушение по чл.
483, ал. 1, т. 1 КЗ, и санкциониране на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл.
461, т. 1 КЗ.
Задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по раздел ІІ
буква "А", т.10.1 от приложение № 1 е въведена с нормата на чл. 461,
т.1 от КЗ. Тя би била конкретната приложима разпоредба в случая. От своя страна
съгласно даденото §1, т.33 от КЗ легално определение за понятието
"автомобилист" е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на
моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му
може да причини вреди на трети лица. Съгласно чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, договор
за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно
да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от
движение. Правното основание за издаване на наказателното постановление е
разпоредбата на чл. 638, ал.1 от КЗ,
според която на лице по чл. 483, ал.
1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, се
налага глоба от 250 лв.- за физически
лица. Установената фактическа обстановка - управление на МПС, за което няма
сключена застраховка "ГО" съответства напълно на описанието на
нарушение на тази норма, а не на посочената от АНО в съставения АУАН и в издаденото
въз основа на него НП. Оттам видно от изложеното грешно е била определена и
санкционната разпоредба, която да намери приложение. Следователно е налице
нарушение на материалния закон и акта и НП не отговарят на изискванията на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, което е достатъчно и самостоятелно основание за тяхната
отмяна без да се навлиза в обсъждане на доводи по същество на спора.
Само в допълнение
обаче, съдът намира, че следва да посочи, че и другите застъпени в жалбата
възражения за незаконосъобразност на атакуваното НП се явяват основателни
такива. В случая, както правилно сочи и защитата, то не
са налице всички признаци от състава на нарушението. Съгласно чл.6 ал.1
от ЗАНН
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
В конкретния случай съдът счита,
че липсва вина от страна на жалбоподателя Д., т.е. деянието не е осъществено от
субективна страна. Деянието е извършено виновно, когато е
умишлено или непредпазливо. В конкретния случай не е доказано по безспорен
начин, че жалбоподателят е допускал или че е знаел, че полицата, с която е
управлявал автомобила, е била невалидна. Напротив, както сочи и
актосъставителят в с.з., водачът, макар и несобственик на автомобила му е
представил заплатена полица и същият не е знаел, че е налице служебно
прекратяване на регистрацията от фонда.На следващо, място основателно е и
възражението на защитата, че писмото, с което се твърди че е налице ненадлежно
уведомяване. Това се установява и от писмото –отговор на ГФ, до съда, с което
го уведомяват, че Гаранционният фонд
нямал задължение /каквото няма и ПП, както е посочено в писмото на нейния
началник/ за изпращане на уведомленията по чл.574, ал.10 от КЗ с обратна
разписка до адресатите. Следователно, макар и да е представено такова
уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ, изпратено до собственика на МПС-то-
Станимир Д., баща на жалбоподателя, то няма данни същото да е достигнало до
него. Следователно, дори и коректно да бе описан фактическия състав на
нарушената разпоредба /което видно от гореизложеното не е сторено в случая/, то
нарушението не би било реализирано от субективна страна. Съдът, следователно
намира и тези възражения в жалбата за основателни. Налага се извод и че
действително, жалбоподателят не е знаел, че шофира МПС, за което няма валидна
гражданска отговорност, при все че е представил на полицейските служители и
заплатена полица, и не е знаел че е налице прекратяване на регистрацията на
Мпс-ТО.
Тоест деянието в случая се явява
несъставомерно и от субективна страна. Това че договорът е бил прекратен от ответната
страна не е е достатъчно да се приеме, че лицето е уведомено, за това и че въпреки знанието си не е сключило
нов такъв, при все че по делото липсват и данни за знание и уведомяване, което
е в тежест на АНО да докаже всички елементи от обективната и субективната
страна на нарушението, което в случая досежно
наличието на субективен елемент, като последното обстоятелство подлежи
на доказване не е сторено.
В обобщение, липсват каквито и да
е доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, както и по
никакъв начин не може да се извлече от неговите обективни действия наличие на
признаци на нарушението от субективна страна.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че
незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да
се отмени, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-000352/29.03.2019 г., издадено от
Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, с-р Пътна полиция –Росица Паязова, с което
за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДВП и на основание чл.175, АЛ.3 предл. 1
ЗДВП на
Е.С.Д., с ЕГН: **********, адрес: ***, е
наложено наказание – „глоба” в размер на 200 лева и 6 /шест/ месеца без право
да управлява МПС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: / п /
Вярно с оригинала!
Секретар: М.К.