Р Е Ш Е Н
И Е
№
260035 / 04.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и шести
октомври двехиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря Румяна Русева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 178 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Р.А.О. ***" АД иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
сумата от 50 000 лв.
Ищцата
твърди, че е внучка на Г. А. П., който е починал на 29.09.2016 г.
вследствие на ПТП, настъпило в гр. Любимец. Ответникът ЗД „Б. и.“ АД е сключил
застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за автомобил „Ф.“,
модел „Б.“, с рег. № **** със застрахователно покритие от 05.06.2016 г. до
04.03.2017 г. На 31.08.2016 г. около 7:50 – 8:00 часа в гр. Любимец водачката
на застрахования автомобил Т. Г. Г. поради нарушение на правилата за движение и
по непредпазливост причинила смъртта на Г. А. П., за което с влязла сила присъда по НОХД №
268/2018 г. на Окръжен съд – Хасково е призната за виновна за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 58а, ал.
4 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Тя е еди.твената внучка на починалия, с когото
са имали трайна и дълбока емоционална връзка. След раздялата на родителите й
майка й отишла да работи в Италия, а баща й се върнал в гр. Пазарджик, с когото
прекъснала връзка, като до навършване на пълнолетие е живяла в семейството на
дядо си и баба си. След навършване на 20 години заминала при майка си в Италия,
но всяка година се връщала за един месец в дома им през лятото и за коледните
празници. Приела много тежко новината за смъртта на дядо си и се върнала за
погребението му. Въпреки изтеклото време продължава да чувства тъга от
преждевременната му смърт. Предвид изложеното иска на основание чл. 432, ал. 1 КЗ ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 50 000 лв.
представляващата обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва
считано от датата на увреждането - 29.09.2016 г.
С протоколно определение от
26.10.2020 г. е допуснато изменение на иска чрез намаляване размера на
претендираното обезщетение от 50 000 лв. на 5000 лв.
Ответникът „Б. и." АД оспорва предявения иск с
възражения за неоснователност поради липса на трайни и дълбоки емоционални
отношения между ищцата и нейния дядо, както и за съпричиняване от страна на
пострадалия.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа
и правна страна:
Предявеният от Р.А.О. ***"
АД иск е с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, който регламентира
правото на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на
застрахователя за обезщетяване на третото увредено лице е договорна, тъй като
произтича от сключения между
него и прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска
отговорност ", с който е застрахована деликтната отговорност на водача на
моторното превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и функционално
свързана с деликтната отговорност на
застрахования.
От приложеното по делото
НОХД № 268/ 2018 г. на ОС - Хасково е видно,
че с Присъда № 27 от 15.06.2018 г., влязла в законна сила на 03.07.2018
г., Т. Г. Г. е призната за виновна за това, че на 31.08.2016 г. в гр. Любимец
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Ф.“, модел
„Б.“, с рег. № ****, нарушила правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал. 2 ЗДП) и
по непредпазливост причинила смъртта на Г. А. П., настъпила на 29.09.2016 г.
С оглед
разпоредбата на чл. 300 ГПК, според която влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, съдът намира за
доказан по несъмнен начин фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, което обуславя деликтната
отговорност на водача на лекия автомобил.
По
делото е представена Застрахователна полица № BG /02/116001580020 на „Б. и." АД за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Ф.“, модел
„Б.“, с рег. № **** за периода 05.06.2016 г. до 04.06.2017 г.
Видно
от Удостоверение за наследници № 522/ 03.10.2016 г. и Удостоверение за раждане
на Р.А. Г. е, че ищцата е внучка на Г. А. П..
Предвид
така установените факти по делото се налага извод, че в случая е налице фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя „Б. и." АД за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта
на дядо й Г. А. П..
Що се отнася до
границите на отговорността на застрахователя, важи принципът за тъждественост на застрахователното обезщетение с обезщетението, дължимо по общата гражданска отговорност. Съгласно ППВС №
4/68 г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те не само
се посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им за размера на
вредите. Става въпрос за конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, тъй
като понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно. При причиняване на смърт
за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение е
най-вече личната и емоционална връзката между починалия от деликт и
претендиращия обезщетение за неимуществени вреди. Релевантни са също конкретно
установените изживявания на ищеца, обусловени и от обстоятелствата във връзка с
настъпването на смъртта на увредения, възрастта на лицата, отношенията между
пострадалия и близкия, вкл. дали са живели в общо домаки.тво и дали са
поддържали лични контакти, имали ли са конфликти или са били в изключително
близка емоционална връзка и редица други обстоятелства. При определяне на
дължимото обезщетение следва да се отчетат в пълна степен и конкретните
икономически условия.
С Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. се разшири кръга на
лицата, имащи право на обезщетение в случай на смърт, в който освен тези, посочени в Постановление № 4
от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, по изключение се
включва всяко друго лице, което се намира в особено близка връзка с починалия.
По
настоящето дело от събраните гласни доказателства (показанията на свидетелите Х. П. и Т. П.а) по категоричен начин се
установи, че след развода на родителите на ищцата, когато е била на 12 – 13
години, майка й заминала да работи в Италия, а тя до завършване на средното си
образование останала да живее в дома на дядо си и баба си. След заминаването й
в Италия при майка си всяка година се връщала през лятото и на Коледа. Дядо й
присъствал на сватбата й в Италия и участвал в ремонта на жилището й. След
развода на родителите й баща й прекъснал контакти с нея и тя намерила
материална и емоционална опора в дядо й и баба й, които я отгледали. Преживяла
тежко смъртта на дядо си, тъй като била много привързана към него.
При тези данни по делото съдът намира, че ищцата
следва да се включи в кръга на лицата с право на обезщетение в случай на смърт,
тъй като се намира в особено близка връзка с починалия. Основание за този извод
дава обстоятелството, че след развода на родителите й и заминаването на майка й
в Италия ищцата е останала да живее при своите дядо и баба, които изцяло са
поели грижите за нейното отглеждане и възпитание. През този период от време (от
12 – годишна възраст до заминаването й за Италия след завършване на средното
образование), който е най – важен за израстването й като личност, те фактически
са заместили нейните родители, оказвали са й материална и емоционална подкрепа,
дарявали я са с необходимите, грижи, внимание и обич и са участвали активно в
нейното психическо и емоционално развитие. Всичко това създало силни чувства на
привързаност между тях, които се запазили и след заминаването на ищцата при
майка й в Италия. Нейните дядо и баба са останали едни от най – скъпите й
близки, към които изпитва чувства на благодарност и признателност.
Съществуващата дълбока и трайна емоционална връзка между ищцата и починалия й
дядо произтича не само от близката родствена връзка между тях, а най – вече от
трайните грижи, които са полагали за нея при отсъствието на родителите й. Поради
това по своето съдържание и интензитет връзката на ищцата с дядо й надхвърля
обичайните предели на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост, присъщи на тази родствена връзка. Преживените от ищцата морални болки
и страдания от преждевременната смърт на дядо й надвишават по интензитет
нормално присъщите, поради което предявеният иск
следва да се уважи изцяло, като ответникът „Б.
и." АД бъде осъден да й заплати сумата от 5 000 лв.
Възраженията на ответника за
съпричиняване от страна на починалия поради неползване на каска към момента на
настъпване на пътнотранспортното произшествие са неоснователни. В тази връзка
от заключението по назначената съдебно - медици.ка експертиза се установи, че конкретна
причина за настъпване на смъртта са не причинените мозъчно – черепни
увреждания, а причинената травма на гръбнака, изразяваща се в счупване на 5 и 6
шийни прешлени с отделен костен отломък и дискова херния към гръбначния канал.
Посочената травма е получена от рязкото прегъване на шията, настъпването на
която не е можело да се предотврати дори и починалият да е носел предпазна
каска. Вещото лице е категорично, че дори и да е носил каска тя не би
предотвратила смъртта на водача на мотоциклета, причина за която е причинената шийна,
а не мозъчно – черепната травма.
Върху присъдената сума ответникът „Б. и." АД на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ
дължи законна лихва, считано от 09.08.2019 г. – изтичането на 15 - дневния срок от представянето на всички
изискуеми от застрахователя документи с молба, получена от застрахователя на
24.07.2019 г., като искането за присъждане на законна лихва, считано от 24.07.2019
г. до 08.08.2019 г. следва да се отхвърли като неоснователно.
С оглед изхода на делото на основание чл.
38, ал. 2 ЗА ответникът „Б. и." АД следва да заплати на пълномощника на ищцата
– адв. А.Г.Г. възнаграждение за адвокат в размер на 580 лв. съобразно уважения
размер на предявения иск.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „Б. и." АД следва да заплати по
сметка на ОС Хасково ДТ в размер на 200 лв. съобразно размера на присъденото обезщетение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б. и." АД със седалище и адрес на управление гр. София, Б.. „Джеймс Баучер" № 87, ЕИК ***** да
заплати на Р.А.О. с ЕГН **********
*** сумата от 5 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. А. П., настъпила на 29.09.2016 г. вследствие на
ПТП, станало 31.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.08.2019 г. до окончателното й изплащане, като искането за присъждане на законна лихва, считано
от 24.07.2019 г. до 08.08.2019 г. включително, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
„Б. и." АД да заплати по
сметка на ОС Хасково ДТ в размер на 200
лв.
ОСЪЖДА
„Б. и." АД да заплати на адв. А.Г.Г.
адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
Съдия: