Определение по дело №2728/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК, вр. чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Голдън Фийлд“ ООД, ЕИК *********, чрез адв. С.Е. - ШАК, против Решение № 98/28.09.2023г. по АНД № 97/2023г. по описа на РС - Девня, с което на осн. чл.248, ал.3 ГПК е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

Частният жалбоподател поддържа, че решението на РС - Девня, с което е отказано изменение на решение № 94/24.08.2023г. в частта му за разноските, е неправилно. Счита, че в производството по ЗАНН субсидиарно приложение намират разпоредбите на ГПК. Релевира практика на ВКС, съгласно която отбелязването на начина на плащане на адвокатското възнаграждение в договора за правна помощ не представлява задължителен негов реквизит и не е относим към доказването на извършеното плащане. При уговорен в договора размер и отбелязване, че същият е платен, договорът в тази си част има характер на разписка за извършеното плащане. Формалното позоваване на употребен израз в решение по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е извън контекста на мотивите на тълкувателния акт и не е в съответствие с разпоредбите в закона – чл.78, ал.1 ГПК.

Ответникът по частната жалба не изразява становище по същата.

Като съобрази процесуалната допустимост на подадената по реда на чл.248, ал.3 от ГПК, вр чл.144 от АПК, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН частна жалба /в оспорения съдебен акт неправилно е указан седемдневен срок за обжалване/, съдът намира следното по нейната основателност:

Оспореният в настоящото производство съдебен акт неправилно е постановен от ВРС като решение, с оглед изричната разпоредба на чл.248, ал.3 от ГПК. Посоченият порок, обаче, не рефлектира върху законосъобразността на акта, имащ допълваща или изменяща функция по отношение на първоначално постановеното решение.

С постановено в условията на чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 63д ал. 1 ЗАНН Решение № 98/28.09.2023г. по АНД № 97/2023г. по описа на РС - Девня е оставено без уважение искането на „Голдън Фийлд“ ООД за изменение на решение № 94/24.08.2023г. по същото дело в частта за разноските, като му се присъдят сторените такива в размер на 450 лева. ДРС е изложил, че разноски могат да се присъдят само, когато е доказано реалното им извършване. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ. В настоящия случай такова отразяване в представения по делото договор за правна помощ липсва, поради което и разноски не следва да се присъждат

Така постановеното решение е правилно.

По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие от 24.02.2022г. между „Голдън Фийлд“ ООД и адв. С.Е. *** /л.15 гръб от дело № 66/2022г. на РС - Девня/. Точка III на договора между страните включва следните клаузи:

·         договорено възнаграждение: 450 лева;

·         внесена сума: 450 лева.

Съгласно задължителните постановки на решение по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

С оглед съдържанието на приложеният договор, правилни са изводите на първостепенния съд за липса на указване в същия на вида на плащане. Видът на плащане предопределя начина на доказване на реалното му извършване, като съответният договор за правна защита придобива характер на разписка само при изрично установяване в съдържанието му на извършено плащане в брой. Съдът не може да дописва клаузите и съдържанието на сключения договор, още повече, че понятието „внесена сума“ смислово и логически кореспондира в по – голяма степен с хипотеза на плащане по банков път. При това положение, на представения договор не би могло да му се придаде характер на разписка, а като последица – реалното заплащане на претендираните разноски остава недоказано.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 98/28.09.2023г. по АНД № 97/2023г. по описа на РС - Девня, с което на основание чл.248, ал.3 ГПК е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

Определението е окончателно.

Председател:
Членове: