Решение по дело №512/2021 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Решение № 150 от 12.10.2021 г. на Районен съд – Хасково,
постановено по АНД № 512 по описа за 2021 година.
С Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание от 16.04.2021 г. на прокурор при
Районна прокуратура – Хасково е внесено в съда предложение, обвиняемият
Т. Р. И. от град Хасково да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал.1 от
Наказателния кодекс - за това, че на 27.08.2017 г., в град Хасково, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „***, модел
„***“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
чл. 24 ал. 1 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство не трябва да
намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на
пътнотранспортно произшествие“, като предизвикал пътно – транспортно
произшествие, вследствие на което по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на М. Б. Д. от град Хасково, изразяваща се в трайно
затруднение в движението на десния крак, което се дължи на счупването на
ладиевидната кост на ходилото.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, РП – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител, който да заяви становище по внесеното
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Защитникът на подс. Т. Р. И. от град Хасково – адв. Б.Б. от АК –
Хасково, след като първоначално заявява, че ще се ползва изцяло и само от
събраните на досъдебното производство доказателствени материали,
впоследствие поддържа искане за събиране на нови такива и за изслушване на
заключение на вещо лице. В хода на съдебните прения пледира неговият
подзащитен да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение, тъй като не бил причинил виновно процесното пътно –
транспортно произшествие, а същото било настъпило единствено поради
причина поведението на водача, което не било съобразено с правилата за
движение по пътищата. Отмяната неколкратно от съда на постановленията на
прокурора за прекратяване на наказателното производство била по причина,
която видно от заключението на вещите лица по назначената допълнителна
тройна съдебна автотехническа експертиза, не се потвърждавала и
транспортното произшествие е било възможно да бъде предотвратено със
съответно поведение от водача на мотопеда, което е можел да предприеме без
риск и опасност за себе си, като развива конкретни съображения в тази
насока.
Подсъдимият Т. Р. И. от град Хасково, редовно призован, се явява
1

лично в проведените съдебни заседания, в които е даден ход на съдебното
следствие и заявява, че разбира обвинението, като дава подробни обяснения
по случая. В съдебно заседание, в което съдебното следствие е обявено за
приключено, съответно даден ход на съдебните прения не се явява пред
Районен съд – Хасково, за да упражни правото си на лична защита и на
последна дума.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т. Р. И. е роден на ***** г. в град Х. същият е *********,
с адрес: гр. Х., ул. „****** № **.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 57,
издадена от Районен съд – Харманли на 17.01.2020 г. подсъдимият Т. Р. И. от
град Хасково не е осъждан и няма данни да освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от
Наказателния кодекс. Според отразеното в приложената декларация за
семейно и материално положение, същият е разведен с две деца. Доходи от
трудови или други източници получава в общ размер 5600 лева, годишно, не
притежава недвижими имоти или регистрирани на негово име моторни
превозни средства.
Установено в хода на досъдебното производство и в рамките на
проведеното пред първоинстанционния съд съдебно следствие е, че
подсъдимият Т. Р. И. е правоспособен водач на МПС и притежава валидно
свидетелство за управление на МПС, издадено на негово име.
На инкриминираната дата - 27.08.2017 г. в около 12.00 часа подс. Т. Р.
И. управлявал лек автомобил марка ***, модел „*** с рег. № ******като се
движел по бул. „****“ в посока кв. „*****“ в град Х. Управлявайки
превозното средство, подс. Т. Р. И. се движел в дясната лентата за движение в
посока от централната градска част на град Х. към кв. „*****“ в гр. Х. При
достигането на изкуствена неравност по пътя, същият намалил скоростта на
управляваното от него превозно средство, като почти спрял и след
преминаването през неравността ускорил, а според заключението на вещите
лица по назначената в съдебна фаза допълнителна тройна автотехническа
експертиза, предполагаемата най – висока скорост, с която пътното превозно
средство, управлявано от подсъдимия - лек автомобил марка „****, модел
„**** с рег. № ***** е било възможно да достигне при достигане на
разстояние от 40 метра след преминаване на изкуствената неравност от
състояние на спиране с оглед техническите параметри на автомобила е 43.2
км.ч.
Достигайки на 30 м след кръстовището на ул. „****“ и бул. „*****“ в
посока кв. „****“ в гр. Х., подсъдимият употребил спирачната система на
автомобила, тъй като възприел на тротоара от лявата страна на пътното
платно да се движи жена с детска количка и помислил, че имала евентуално
намерение да пресича улицата, а освен това, поради положението на слънцето
2

и получило се заслепяване, нямал ясна видимост. В резултат на задействането
на спирачната система на автомобила, подс. Т. Р. И. намалил рязко скоростта
на управлявания от него автомобил.
В същия момент, М. Б. Д., разпитан в качеството на свидетел в хода на
досъдебното производство и в съдебна фаза управлявал мотопед „****** с
рег. № **** и също се движел по бул. „**** в посока кв. „****“ в град Х. в
дясната лента по посока на движението зад автомобила, управляван от
подсъдимия и също бил преминал през изкуствената неравност, като според
заключението на вещите лица по назначената в съдебна фаза допълнителна
тройна автотехническа експертиза, предполагаемата най – висока скорост,
която посоченият мотопед е било възможно да достигне при достигане на
разстояние от 40 метра след преминаване на изкуствената неравност от
състояние на спиране с оглед техническите параметри на мотопеда е 39.4 км/ч
и започнал да ускорява. В даден момент му се сторило, че светлините на
движещият се отпред автомобил, сигнализиращи задействането на спирачната
система светнали, но не могъл в първия момент да прецени, поради
отразяващата се слънчева светлина дали това е така. В този момент на
аварийно задействане на спирачната система на лек автомобил марка „****
модел „*** с рег. № ****, водачът на мотопед „****“ с рег. № *** в лицето
на свид. М. Б. Д. управлявал същия на разстояние от 14.95 м. Вместо в този
момент, въпреки че е имал техническата възможност да предотврати
настъпването на транспортното произшествие с извършване на маневра
изпреварване със заобикаляне отляво на лек автомобил марка „****“, модел
„***“ с рег. № ***, предприета в момента на аварийно задействане на
спирачната система и въпреки, че през цялото време нямало други движещи
се отзад и/или в съседната лява лента по посока на движението по бул. „****“
в град Х., водачът на мотопед „*****“ с рег. № *** изчакал и едва след като
се „уверил“, че наистина възприема задните светлини на лекия автомобил,
светещи при задействане на спирачната му система, също рязко натиснал
спирачките на мотопеда си, в резултат на което паднал заедно с мотопеда
върху платното за движение на дясната си страна. Установено е, че 0.8 сек.
преди настъпване на удара лекият автомобил бил в процес на спиране, а
мотопедът „*****“ с рег. № **** се намирал в процес на плъзгане в паднало
състояние на дясната си страна и така М. Б. Д. се ударил със страничната лява
предна част на мотопеда в задната дясна част на купето на автомобила,
управляван от подс. Т. Р. И.. Ударът бил „кос”, като мястото на удара между
двете моторни превозни средства бил в дясната лента за движение в посока
от централна градска част на град Х. към кв. Б. в гр. Х., при паднало
положение на мотопеда. В резултат на удара между лекия автомобил и
мотопеда, десният крак на свид. М. Б. Д. бил затиснат под мотопеда.
Установено, въз основа на заключението на вещите лица по назначените
в хода на разследването автотехническа и допълнителна автотехническа
експертиза, е, че подс. Т. Р. И. управлявал лек автомобил марка „*****“,
модел „*** с рег. № **** със скорост на движение непосредствено преди
произшествието 50 км/час и скорост на движение в момента на задействане
на спирачната система на автомобила 40,7 км/час, като в момента на удара с
мотопеда лекият автомобил е бил спрял. Скоростта на движение на мотопед
„****“ с рег. № *** непосредствено преди произшествието е около 50 км/час,
скорост на движение в момента на задействане на спирачната система на
мотопеда е 40,7 км/час и в момента на удара с автомобила е 5 км/час.
Опасните зони за спиране на посочените МПС-та при скорости на движение в
момента на предприемането на аварийното спиране са както следва: за лекия
3

автомобил опасната зона за спиране е 21,74 м, за мотопеда - опасната зона за
спиране е 22,99 м. като причина за настъпване на произшествието,
изхождайки от техническа гледна точка за водача на лекия автомобил, вещите
лица са посочили внезапното и с нищо непровокирано спиране от страна на
водача Т. Р. И., дължащо се само на субективно възприятие за евентуално
пресичане на пешеходец от тротоар, през лявата лента и едва по – късно през
тази на движение на лекия автомобил „****“ с рег. № ****, в момент когато
мотопед „******“ с рег. № *******се е движел след него на дистанция 14,95
м, която е по – малка от необходимата дистанция за безопасност при условие,
че предходния лек автомобил спре внезапно – 16,83 м, а за мотопеда –
движението му след автомобила на дистанция 14,95 м, в момента, в който
водачът на лекия автомобил е предприел аварийно спиране на управлявания
от него автомобил, която е по-малка от необходимата дистанция за
безопасност - 16,83 м. при условие, че предходния лек автомобил спре
внезапно. Установено е също така от заключението на вещите лица по
назначените автотехнически експертизи, че ударът между двете превозни
средство по своя характер е бил кос, при заден сблъсък – при контакт на
странична лява предна част на мотопеда със задна част на купето на лекия
автомобил, в зоната на десен край на задна броня.
След настъпване на инцидента, подсъдимият Т. Р. И. излязъл от
управлявания от него лек автомобил и заедно с минувач - свид. С. В. С.
помогнал на пострадалия М. Б. Д. да се изправи и придвижи до тротоара, като
изправили и мотопеда, след което последният бил закаран от подсъдимия Т.
Р. И. до Спешно отделение при МБАЛ „Хасково“ ЕАД, град Хасково.
При извършените процесуални действия след посещение на органите на
Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково в лицето на свидетелите В. Ж. Д. и
М. И. М., и двамата към онзи момент на длъжност „мл. автоконтрольор“ в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково на мястото на инцидента
е установено, че пътно - транспортното произшествие е извършено през деня
на прав участък от пътя, при сух асфалтов, в северната лента за движение, а
след като достигнали до извод за извършено от подс. Т. Р. И. нарушение на
правилата за движение по пътищата, срещу същия на 27.08.2017 г. бил
съставен, в негово присъствие от свид. В. Ж. Д. Акт за установяване на
административно нарушение бл. № 008108 за нарушение по чл. 24, ал. 1 от
ЗДвП. Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 008107
бил съставен от свид. В. Ж. Д. бил съставен и срещу пострадалия М. Б. Д. за
нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а с резолюция на
административнонаказващия орган, всяко от образуваните административно
наказателни производства, въз основа на съставените актове за установяване
на административни нарушения, е прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от
ЗАНН, с оглед образуваното наказателно производство.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно –
медицинска експертиза при станалото пътно – транспортно произшествие М.
Б. Д. е получил трайно затруднение в движението на десния крак, което се
дължи на счупването на ладиевидната кост на ходилото по смисъла на чл. 129
ал. 2 от НК. Описаните увреждания са причинени по механизъм на действие
на твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от
4

НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство:
протоколи, справки и бюлетини за съдимост, от заключенията на вещите лица
по назначените, съдебномедицинска автотехническа и допълнителни
автотехнически експертизи, които съдът възприема като обективно,
компетентно и безпристрастно изготвени, в частта им относно приложените
специални знания по въпроси от науката и техниката, подлежащи на
разрешаване в настоящото наказателно производство и необходими за
изясняване на релевантните фактически положения. Що се касае до тезата в
заключението на вещото лице, че подс. Т. Р. И. предприел внезапно и с нищо
непровокирано спиране на управлявания лек автомобил чрез рязко
задействане на спирачната система на управлявания от него автомобил, без да
има причина затова, тъй като движението на жената с количка на тротоара от
лявата страна на пътното платно по посока на движение на обвиняемия не
може да се приеме за опасност за движението и да предизвика пътно –
транспортно произшествие, поради което рязкото намаляване на скоростта не
е било необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие,
то това е извод, който се гради на анализ на доказателства от вещото лице.
Този анализ надхвърля правомощията на експерта, доколкото тази дейност, в
този й аспект, е прерогатив единствено на съда, като решаващ орган,
доколкото попада в преценката по същество, а не в обхвата на дейността на
анализ на доказателствата от вещото лице в контекста на научното и
техническо обследване на въпросите, изискващи специални знания и поради
това въпросът ще бъде обсъден от съда по същество. По отношение на
гласните доказателства, приобщени в хода на съдебното следствие чрез
проведените разпити на свидетели и дадените в хода на съдебното следствие
обяснения от страна на подсъдимия, съдът, на първо място, приема като
достоверни обясненията му в частта относно факта, че на инкриминираната
дата е управлявал лек автомобил марка „****“, модел „***“ с рег. № **** и
относно фактите, осъществили се по време на движението му по бул. „***“ в
град Х. непосредствено преди и по време настъпване на инкриминираното
събитие. Следва да се отбележи, че подсъдимият в дадените обяснения
всъщност не отрича настъпването на самия факт на процесното пътно –
транспортно произшествие, отчасти и неговите действия в момента
непосредствено предшестващ инцидента, но оспорва, чрез защитника по
делото, механизма на причиняването му и в частност наличието на причинно
- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Последното от
посочените възражения обаче, също се отнася предимно до въпросите по
същество и ще бъде обсъдено на съответно място по – долу в изложението на
правните изводи. На следващо място, в основни линии подсъдимият има
преки възприятия, които обаче, с оглед краткия времеви отрязък, през който
се случва събитието и емоционалното и психическо състояние, в което
неизменно се е намирал същия, като участник в ПТП разкриват определени
нюанси спрямо изложеното от разпитаните по делото свидетели, но не и
съществени противоречия, които да повлияят на оценката на разигралите се
събития от гледна точка приложимия закон. В този смисъл следва да се има
предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото
съставляват и доказателствено средство, като следва да се обсъждат и ценят с
оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал.
Поради тези съображения, настоящият съдебен състав кредитира обясненията
му в посочената им част, като логически последователни и безпротиворечиви
на приобщените по делото писмени доказателства и еднопосочни с
показанията на разпитаните по делото свидетели и конкретно М. Б. Д., който
като участник в инцидента, също е очевидец на случилото се, конкретно
относно механизма на причиняване на пътно – транспортното произшествие.
5

Той също има ясен спомен за него и възпроизвежда в детайли събитията на
посочената в акта на обвинението дата. Показанията му са особено
красноречиви относно някои от детайлите и основните моменти при
причиняване на процесното ПТП, отнасящи се до разположението и
поведението на участниците в движението преди причиняването му, мястото
на удара и конкретно за факта, че същият е възприел светлините при
задействане на спирачната уредба на движещия се пред него лек автомобил,
както и за колебанията му в първия и реакцията в последващия момент и
причината за това. Показанията на този свидетел в основна степен се
споделят от съда при обосноваване на фактическите изводи, като вътрешно
безпротиворечиви и се подкрепят от заключенията на вещите лица, както и от
обективните находки по делото, констатирани на мястото на инцидента и
възпроизведени в съответните писмени доказателства, с изключение на
твърденията му за наличие или не на обективна причина подсъдимият да
задейства спирачната уредба на управлявания от него автомобил. В тази им
част същите касаят негова лична преценка, а не конкретен факт, както и
относно основния противоречив момент налице ли е непровокирана и
необоснована реакция на подсъдимия, като субективни възприятия,
изложения от последния в обясненията му също са въпрос по същество.
Всъщност това е и основният спорен момент, свързан с изводите по същество,
но иначе безспорен е фактът на движение на майка с детска количка по
тротоара от ляво по посока на движението на подсъдимия, както и на факта,
че в крайна сметка тя не е предприела пресичане в участъка и в момента, в
който подсъдимият е предприел спиране, а сторила това по – късно, като в
тази насока съдът намира за правдиви и показанията на свид. С. В. С.. Съвсем
отделен остава проблемът за значението на този факт от гледна точка въпроса
за деянието, противоправността, авторството и формата на вина, който обаче,
също ще бъде анализиран в изложението на правните изводи. По – нататък,
при анализа на достоверността на доказателствените източници и конкретно
на приобщените гласни такива, съдържащи се в показанията на В. Ж. Д. и М.
И. М., и двамата към онзи момент на длъжност „мл. автоконтрольор“ в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, пристигнали на мястото
на настъпилото ПТП, съдът счита за необходимо да отбележи, че дава вяра на
изложеното от тях относно обстоятелствата, свързани с предприетите
действия след тяхното пристигане на мястото на инцидента, относно
проверките, които са предприели по случая и фактите, които пряко са
установили. Или, липсва съществено разминаване в изложеното от
подсъдимия и от свидетелите, което да дискредитира някои от гласните
доказателствени източници що се касае до основните момент, включени в
обхвата на изследване по делото. Възраженията в полза на подсъдимия,
отправени в случая лично /при даване на обяснения/ и най – вече от
защитника по делото са свързани не толкова с това осъществени ли са
определени факти в обективната действителност, а с логическата и правна
оценка на установените факти от гледна точка причините за настъпване на
процесното ПТП и за последиците от него що се касае до инкриминирания
резултат.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при така
констатираната фактическа обстановка и след обсъждане на направените
доводи относно съставомерността и правната квалификация на престъпното
деяние, представителят на държавното обвинение е направил
незаконосъобразен извод, че подсъдимият Т. Р. И. от град Хасково е
осъществил деяние, което да бъде субсумирано под състава на престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342 ал. 1 от Наказателния кодекс,
6

поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление, предвиден в
цитираната разпоредба - чл. 343, ал. 1, б. ”б”, вр. чл. 342, ал.1 от Наказателния
кодекс, за което на подсъдимия е било повдигнато обвинението, с
предложение да бъде признат за виновен по него и съответно – освободен от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, респ. деянието да е
довършено от обективна страна, е необходимо деецът с деяние по 342, ал. 1
от НК по непредпазливост да причини, т.е. в резултат на инкриминираната
дейност да е настъпил един от изброените съставомерни резултати – средна
телесна повреда, доколкото при останалите визирани в ал. 1 - значителни
имуществени вреди, тежка телесна повреда на едно или повече лица или
смърт на едно или повече лица са налице ограничения в прилагането на
института по чл. 78а НК. Извършеното деяние в случая съставлява изобщо
престъпление, когато и защото настъпват от обективна гледна точка, като
негов престъпен резултат квалифициращите обстоятелства на умишленото
престъпление по чл. 342, ал. 1 НК. Те са такива обстоятелства, които сочат на
реално увреждане – в случая – причиняване на средна телесна повреда,
недвусмислено установено от заключението на вещото лице по назначената в
хода на разследването съдебномедицинска експертиза и неоспорено от
страните, с тази разлика, че деецът действа по непредпазливост като форма на
вината. Изпълнителното деяние с оглед препращането към разпоредбата на
чл. 342, ал. 1 от НК се изразява в нарушаване на правилата за движение при
управление на превозно средство, които са различни за отделните видове
транспортни средства и се регулират от разнообразни нормативни актове. Т.е.
налице е бланкетна диспозиция на наказващата норма, която обаче се запълва
откъм необходимо съдържание винаги и само от онези правила за движение,
които са били в сила по време и по място на извършване на
правнорегламентираната дейност по управление на моторно превозно
средство.
Последното налага да бъде изрично изтъкнато, че по делото
действително се установи от обективна страна, че подсъдимият Т. Р. И. от
град Х. на инкриминираната дата – 27.08.2017 година, в град Хасково, с
управлявания от него лек автомобил марка „****, модел „***** с рег. №
*****, се движел по бул. „****“ в град Х*, а в същото време свид. М. Б. Д. се
движел с мотопед „*****“ с рег. № ***** зад управляван от от подсъдимия
моторно превозно средство. Установено е също така, че подс. Т. Р. И.
управлявал лекия автомобил със скорост на движение непосредствено преди
произшествието 50 км/час и скорост на движение в момента на задействане
на спирачната система на автомобила - 40,7 км/час, продиктувано от
субективните му възприятия за необходимост да спре, заради заслепяване и
липса на видимост към пешеходец. В момента на удара с мотопеда лекият
автомобил е бил спрял. Скоростта на движение на мотопед „*****“ с рег. №
**** непосредствено преди произшествието е около 50 км/час, скорост на
движение в момента на задействане на спирачната система на мотопеда е 40,7
км/час и в момента на удара с автомобила е 5 км/час. Липсва съмнение и в
това, че установената дистанция между мотопеда и движещия се пред него
7

лек автомобил е 14,95 м., която е по – малка от необходимата за безопасност
при условие, че движещият се отпред лек автомобил спре внезапно – 16,83 м.
и при положение, че опасните зони за спиране на посочените МПС-та при
скорости на движение в момента на предприемането на аварийното спиране
са както следва: за лекия автомобил опасната зона за спиране е 21,74 м, а за
мотопеда - 22,99 м. Установено е също така от заключението на вещите лица
по назначените автотехнически експертизи, че ударът между двете превозни
средство по своя характер е бил кос, при заден сблъсък – при контакт на
странична лява предна част на мотопеда със задна част на купето на лекия
автомобил, в зоната на десен край на задна броня.
Основния въпрос по делото е дали е налице деяние, което да е
осъществено от подсъдимия при нарушаване на правилата за движение по
пътищата – в случая визирани в относимата разпоредба на чл. 24, ал. 1 от
ЗДвП, вменяваща забрана за всеки водач на пътно превозно средство да
намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на
пътнотранспортно произшествие и дали то е осъществено виновно от
подсъдимия. В случая, до подобен извод в първия аспект формално би могло
да се достигне, тъй като рязкото намаляване на скоростта от подсъдимия на
скоростта на управляваното от него МПС се дължи основно на субективното
му възприятие за евентуално пресичане на пешеходец от тротоар, през лява
лента, каквото в крайна сметка не се е реализирало в действителност в този
момент, но все пак установи се в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция, че тези субективни възприятия се дължат на въздействието и на
един определен обективен факт – заслепяване от слънчева светлина. Именно
въздействието на този факт е довел вероятно до известна загуба на
ориентация за пространственото разположение на управляваното ППС от
подсъдимия като негов водач и на заобикалящи го лица и предмети на и
около пътя, най – вече отпред по посока на движението му, наложило тази му
реакция. Този факт не е бил оценен в хода на досъдебното производство от
прокурора в нужната степен. Той не оценен и с оглед разпоредбата на чл. 24,
ал. 2 от Закона за движението по пътищата, доколкото забраната по
предходния текст все пак е необходимо да се интерпретира в контекста на
последно цитираната норма, според която преди да намали значително
скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно средство,
водачът е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното движение.
Очевидно подсъдимият е изпълнил предписанието на тази разпоредба в
частта й да се убеди по време на движението си, че зад него и отстрани в
съседна пътна лента няма движещи се в такава близост превозни средства, че
да създаде опасност за тях при намаляване на скоростта, при това рязко,
поради загубата на видимост отпред и отстрани на управляваното от него
МПС. Тук особено показателно е поведението на водача на процесния
мотопед, оценено и от прокурора, а и от контролиращите произнасянето му в
досъдебна фаза съдебни инстанции, като без съмнение неправомерно най –
вече откъм изискването за спазване на необходимата безопасна дистанция и
подбирането на скорост, съобразена с това изискване. Такава е оценката и на
настоящия съдебен състав. Впрочем и вещите лица, и решаващите до
момента органи – прокурорът, респ. контролиращите в досъдебна фаза
съдебни състави неговите действия след приключване на разследването, са
оставили извън вниманието си едно особено показателно изявление на самия
пострадал при разпита в качеството на свидетел, а именно, че движейки се с
управлявания от него мотопед зад управляваното от подсъдимия превозно
средство, при това на дистанция, по – малка от изискуемата се за безопасно
8

спиране с оглед скоростта на движение на мотопеда, на свид. М.Б. му се
„сторило проблясване на стопове отзад на лекия автомобил“, но понеже
блестяло и имало слънце, не бил сигурен дали спира, защото не виждал
причина да спира и едва, след като видял, че дистанцията бързо се скъсявала,
тогава разбрал, че наистина били натиснати спирачки на движещият се отпред
автомобил и едва тогава той сам рязко задействал спирачната система на
мотопеда, но очевидно в по – късен момент от последния възможен да
предотврати сблъсъка по друг начин, освен чрез т.нар спасителна маневра,
безопасно заобикаляне отляво на спиращото се превозно средство. В този
смисъл, отблясъците от слънчева светлина, затрудняващи видимостта са били
фактор, въздействащ и за двамата водачи, но едностранчиво това въздействие
не е оценено от прокурора в негатив и на двамата участници в инцидента, а
единствено на подсъдимия, като е изцяло игнориран по отношение на
пострадалия, а всъщност е определящ за неговата закъсняла и несъобразена с
условията на пътя реакция. Оттам необосновано, при липсата на опасност за
движението, действията на подсъдимия по внезапно спиране в лентата на
движение е прието за неправомерно, а оттам и като единствена причина,
довела до удара между лекия автомобил и мотопеда, в резултат на който М. Б.
Д. получил трайно затруднение в движението на десния крак, което се дължи
на счупването на ладиевидната кост на ходилото, без проявлението на която
причина съставомерният резултат не би бил реализиран, според прокурора.
Всъщност, макар и допускайки рязко намаляване на скоростта, то това не е
било извършено умишлено само по себе си, каквато е формата на вина за
самото административно нарушение по чл. 24, ал. 1 от ЗДвП, като не се
нуждае от допълнителен анализ тезата и правната конструкция, че
нарушението на правилата за движението по пътищата и да е допуснато или
извършено умишлено, то субективното отношение на дееца към престъпния
резултат по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342 ал. 1 от Наказателния
кодекс, предполага непредпазливостта като единствено възможна форма на
вината при тази правна квалификация. В крайна сметка, поведението на
подсъдимия, като водач на лекия автомобил, макар и не докрай съобразено с
пътните условия и конкретно с видимостта на конкретния участък от пътя,
наложило и намаляването на скоростта, не е поставило само по себе си в
опасност водача на движещото се отзад превозно средство – мотопед, след
като подсъдимият не е бил длъжен да предвиди, че пострадалият водач няма
да съобрази собственото си поведение с изискванията на Закона за
движението по пътищата за спазване на безопасна дистанция. Или че ще
игнорира обективния факт на просветването на светлините на движещият се
отпред лек автомобил, сигнализиращи употребата на спирачната система,
поради собствената си субективна преценка, че няма нужда от това, след като
най – малко с оглед разположението на превозните средство едно зад друго,
не разполага с видимостта, която е имал подсъдимия, като водач на движещия
се отпред автомобил, към пътя напред спрямо посоката на движение. Загубата
на ценно време, необходимо за реакция от пострадалия, поради това, че е
неглижирал пътната обстановка и конкретно липсата на ясна видимост,
поради отблясъците от слънчева светлина, управлението с несъобразена с
тези условия скорост и неспазването на необходимата дистанция са сред
основните фактори, довели до удара с движещото се отпред превозно
средство, доколкото в противен случай настъпването на транспортното
произшествие би било предотвратено. То би могло да бъде предотвратено от
пострадалия и въпреки тези му нарушения, ако бе предприел и възможната от
техническа гледна точка маневра по изпреварване на спиращия лек
автомобил със заобикалянето му от ляво, като освен технически възможно,
тази маневра е могла и напълно безопасно да бъде извършена. Или, дори
9

приемайки формалното извършване на нарушение на правилата за движение
по пътищата от страна на подсъдимия и то такова по чл. 24, ал. 1 от ЗДвП,
макар от всичко изложено и най – вече от показанията на самия пострадал да
е разколебан изводът на държавното обвинение, че намаляването на скоростта
е станало рязко, което е елемент от фактическия състав на нормата от
специалния закон – ЗДвП, то липсва ясно установена и причинно –
следствена връзка между поведението на подсъдимия като водач на моторно
превозно средство и настъпване на съставомерния резултат, особено с оглед
факта, че пострадалият е бил паднал с мотопеда, поради задействане на
спирачната система и загуба на контрол още преди настъпване на удара с
автомобила, управляван от подсъдимия. Последното, наред с липсата на вина,
обосновава единствено възможния извод за недоказаност на повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342 ал. 1
от Наказателния кодекс, довел като последица от достигането му до
оправдаването на подсъдимия по него.
Мотивиран така Хасковският районен съд постанови решението си.

Съдия:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
10

Номер на акта:	150
Дата:	12 октомври 2021 г. (в сила от 15 декември 2021 г.)
Съдия:	Гроздан Бончев Грозев

Дело:	20215640200512
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	22 април 2021 г.

Решение по дело №512/2021 на Районен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите